Или историята на един паметник, една освободителка и какво мисли по въпроса ChatGPT
25 Февруари 2023 г., 18:43 ч.
последна редакция 25 Февруари 2023 г., 19:49 ч.
Лола Монтескьо
На един 8 март през 80-те години минах през МОЧА и откраднах за мама малко цветя, които вехнеха там от празненствата на 3 март. Веднага отнякъде се появи милиция и прекарах един много неприятен час, в който милиционерите обмисляха дали да ме арестуват за оскверняване на паметта на нашественика, пардон освободителката, или конското ми стига и може да ме пуснат да си ходя.
Бях трети клас. Пуснаха ме, де. До 1989 г. си мълчах за този случай, но сега го разказвам съвсем официално, за да се види и разбере, че от трети клас съм си демократ човек.
После дойде 1989 година, комунизмът падна, ама паметникът си остана. Комунистите също. Опитаха се да присвоят държавния уж бизнес и да го направят свой, но се изпокараха кой какво да вземе, още повече, че довчерашната освободителка също им дърпаше конците и си искаше пая, та се наложи да си наемат едни момчета-спортистчета да им вършат мокрите поръчки.
Знаете как беше през ранните 90. Ако някоя мутра дойде да ти поиска апартамента, колата, фирмата или жената – даваш, къде ще ходиш. То си беше все едно държавата да ти ги иска – ако не дадеш на мутрите, ще пристигнат баретите и ще им ги дадеш на тях.
По това време нашата освободителка тъкмо се беше провалила с освобождението на Афганистан и бе изтеглила армията си от там (1989-а), за да я прати в Южна Осетия (1991-1992 г.). После в Северна Осетия (1992 г.). След това в Приднестровието (1992 г.). Веднага след като си свърши работата по освобождението на Приднестровието отиде да освобождава Таджикистан (1992-1997 г.). Паралелно подкрепяше своите освободители в конфликта в Нагорни Карабах (1992-1993 г.) и естествено, влезе и в безкрайните освобождения на Чечня (1994-2000 г.).
През цялото това време МОЧА си седеше на пъпа на София. Междувременно това е и времето, в което интернет стана достъпен, влезе във всеки дом и във всеки офис и започна да променя главоломно света. Започнахме да си чатим, първите бракове започнаха да се разпадат под напора на сайтовете за бързи запознанства, роди се поколението, което щеше да научи да птичките и пчеличките директно от извора в мрежата, новините вече не идваха само по телевизията и с вестника, а за да чуеш „новата тава“ на „Металика“ не се налагаше да изчакаш 2-3 години или чичо Жоро с тира да си дойде от Германия.
Имаше Napster, имаше yahoo, касетките бяха сменени от дискове, а дисковете от mp3, джиесемите с размер на малък ВЕФ скоропостижно се смалиха и станаха плоски, Napster изчезна, „Металика“ още е тук, Мадона остаря, а Майкъл Джексън умря, застреляха Луканов, прегазиха лейди Даяна, Югославия се разпадна, Германия се обедини, хората взеха да си правят тока от слънце, овладяха СПИН и победиха детския паралич, Жени Калканджиева стана четвърта по красота в света, а националите ни четвърти на футбол, българите взеха да си пазаруват на „Капалъ чарши“ или директно да се местят в Канада, за кратко даже нямахме комунисти на власт, а македонците идваха да си харчат марките в България и всички им завиждаха.
През цялото това време армията на Русия освобождаваше всеки, който й попадне по пътя, а МОЧА си седеше, размахвайки освободителния си шмайзер над софиянци.
После дойде новият век. А с него еврото, членството ни в НАТО, в ЕС, хората вече не ходят само да пазаруват евтино на „Капалъ чарши“, а и на плаж в Гърция, на екскурзия в Занзибар, на „завиждайтиии“-почивка в Дубай, СИК надви ВИС, техен човек оглави полицията, а после държавата, G4 сменя G5, Илон Мъск си направи собствен интернет, електрически автомобили и планира да прати турист в Космоса, всички влязоха във фейсбук, Хелмут Кол умря, Маргарет Тачър умря, даже кралицата на Великобритания умря, в САЩ имаха чернокож за президент, а японци се заселиха около Карлово, самолетните билети станаха толкова евтини, а границите толкова отворени, че българите вече ходят на разходка до Милано и на концерт до Берлин, атомната централа във Фукшима се взриви, създадоха виагра и големите пластмасови цици to go, блогърите отсъпиха на влогърите, появиха се Spotyfi и Netflix, пуснаха нови епизоди на „Междузвездни войни“.
Русия продължи да коли и беси в Чечня и Южна Осетия. МОЧА си седи.
Ислямисти се врязаха в кулите близнаци в Манхатън, САЩ се втурнаха да мъстят в Афганистан, после в Ирак, падна Саддам, после Кадафи, Пеевски направи кариера, Китай се превърна в заплаха, имаше няколко срива – на банки, на евро, на имоти, много хора обедняха, малко забогатяха, Доган се пропи, Фидел Кастро умря, БСП легна на смъртен одър, купихме си DVD-та и се наложи да ги хвърлим, за да си купим USB-стикове, а после направо взехме да стриймваме, появи се Хари Потър, климатът прегря, роди се Грета Тунберг, Доналд Тръмп се ожени за трети път, а Шрьодер за пети, всички обухме маратонки, а когато дойде ковидът, ги сменихме с пантофи, пандемията замрази целия свят, после отмина, за да установим, че вече не ни се налага да излизаме от вкъщи, всичко може да става и онлайн.
Русия анексира Крим и прати освободители в Източна Украйна (2014). МОЧА си седи.
През новия век Гърция даже стана веднъж европейски шампион по футбол, а Мароко отиде на полуфинал, правим енергия от зелен водород, автомобилите карат сами…
Русия влезе в Сирия и унищожи Алепо (2015), а МОЧА си седи.
Германски турци измислиха лекарство срещу ковида и са на път да излекуват маларията и рака.
Русия нападна Украйна (2022). А МОЧА си седи.
Появи се и изкуственият интелект ChatGPT…
А МОЧА си седи и Русия освобождава ли освобождава.
Явно естественият ни интелект не може да ни освободи нито от освободителката, нито от МОЧА. Затова прибягнах до услугите на изкуствения такъв. Днес, в началото на 2023 година, проведох с ИИ следния разговор:
Аз: Здравей!
ИИ: Здравейте, с какво мога да ви помогна?
Аз: Какво да правим с МОЧА?
ИИ: Има различни опции за това какво може да се направи с паметниците на съветската армия, но в крайна сметка, това е въпрос на обществен дебат и решението трябва да се вземе след консултации с гражданите и специалисти в областта на културното наследство. Важно е да се има предвид историческата стойност на паметника и уважението към миналото, както и потенциалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.
Аз: Добре, можем ли да облепим паметника на съветската армия с фаянс?
ИИ: Да, може да се облепи с фаянс. В крайна сметка, това е въпрос на обществен дебат и решението трябва да се вземе след консултации с гражданите и специалисти в областта на културното наследство. Важно е да се има предвид историческата стойност на паметника и уважението към миналото, както и потенциалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.
Аз: Може ли тоя фаянс да е евтин, за да прибера част от парите?
ИИ: Фаянсът може да е евтин, а може и да е скъп. В крайна сметка, това е въпрос на обществен дебат и решението трябва да се вземе след консултации с гражданите и специалисти в областта на културното наследство. Важно е да се има предвид историческата стойност на паметника и уважението към миналото, както и потенциалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.
Аз: Може ли фаянсът да е в кафяво?
ИИ: Фаянса може да е във всякакви цветове. Също и в кафяво. В крайна сметка, това е въпрос на обществен дебат и решението трябва да се вземе след консултации с гражданите и специалисти в областта на културното наследство. Важно е да се има предвид историческата стойност на паметника и уважението към миналото, както и потенциалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.
Аз: Имаш сбъркан пълен член.
ИИ: Не съм съвършен.
Аз: Може ли МОЧА да бъде боядисана в розово?
ИИ: Може, но се свържете с местните органи да обсъдите идеята. В крайна сметка, това е въпрос на обществен дебат и решението трябва да се вземе след консултации с гражданите и специалисти в областта на културното наследство. Важно е да се има предвид историческата стойност на паметника и уважението към миналото, както и потенциалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.
Аз: Говориш като Румен Радев.
ИИ: Аз не съм Румен Радев, аз съм изкуствен интелект.
Аз: То и Румен Радев е изкуствен интелект.
ИИ: Румен Радев е човек и има естествен интелект.
Аз: Виждаме на какво ниво му е естественият интелект.
ИИ: Точното ниво на интелекта на Румен Радев не може да бъде определено точно и обективно.
Аз: Кажи пак за МОЧА, какво да я правим.
ИИ: В крайна сметка, това е въпрос на обществен дебат и решението трябва…..
Тук спрях разговора. Мисля, че изкуственият интелект е обучен от естествен български интелект и решението за МОЧА също ще му отнеме стотина години. Може би един ден, когато хората живеят на Марс, а на земята са останали само руснаците, когато всеки ще си стриймва директно в главата с малко копченце зад ухото, ще е настанал световен мир, а Гешев ще е подал оставка, ще стигнем и до решение да махнем най-сетне паметника на „освободителката“ от центъра на българската столица. Или няма да стигнем и МОЧА все така ще си седи.
страхотно!!!
ChatGPT трябва да се обучи явно.
“Анатолий Потапов изрази благодарност за твърдата позиция на софийския кмет, че
докато той управлява столицата,
няма да се бутне Паметникът на Съветската армия в Борисовата градина.”
https://dariknews.bg/novini/bylgariia/orden-lomonosov-za-pazitelq-na-pametnika-na-syvetskata-armiq-201118
Подозирам, че и Ванга от Магаданския институт не би направила по-самосбъдващо се пророчество. Капка Тодорова/ Лола Монтескьо само констатира фактите.
https://www.youtube.com/watch?v=EhssmUtN874
Какво е руския мир и какво носи моча със себе си.
Това е лицето на русофилистиците!
И смешно, и тъжно!
Светът се промени, и ние се променихме (уж), а капището МОЧА на комунистите, построено са прослава на тия, които им дадоха да властват над България си седи.
Преди няколко години пътувах заради работата си до Гана и до Конго ( едното от двете – не пмня кое и не ме интересува истински) в Африка.
Бях покрусен да видя с очите си колко африканските държави приличат на България.
Разбити пътища, квалтали “за бели” и до тях блокове, в които всеки боядисва собствения си балкон в “различен” цвят розово, кучета по улиците до реклами на модерни продукти, силно констрстиращи с общия изглед и чувство, че “ремонтират ремонтите”.
Тръгвам си и на летищто, на гишето за паспортна проверка, навъсен полицай в леко “изгладена” униформа пита:
– Летите за Европа?
– Да – отвръщам учудено, понеже то си го пише на бордната карта.
– Дай ми пари ( нали на англиски никога не е съвсем сигурно дали говорят на ти или на Вие)
– Ъ-а, защо?! – питам стреснат и изненадан от такъв “въпрос”.
– Аз съм приятел.
– Нямам пари!
– Как така нямаш?! – с леко възмущение.
– Пътувам по работа, фирмата плаща -(което беше абсолютната истина)
Пляс – паспортът ми е подхвърлен на гишето:
– Следващият!
След половин час трима едри “другари” ме извеждат от опашката за качване в самолета за повторна “проверка”. Кой съм, защо съм бил тук, имам ли право да летя за Европа ( на паспорат ми пише Европейски съюз, ама “кой да чете”).
Ако откривате прилики с ‘родната действителност” обаче, те свършват до тук.
Не видях нито един паметник на “английската армия” или на “френската армия освободителка от признателния народ на Конго”.
Постколониалната бедност е видима, но всички с които се наложи да общувам говореха свободно английски, а в Конго и френски.
Гана е сред най-развитите африкански държави, отделяща в пъти повече средства, като процент от БВП за образование, сравнено с България. В пъти повече!
В държавата ни, където “аз съм прост” управлява 14 години с мутри и рашисти “‘европейско” и “развитие” е де се харчат пари за да пазят и осветяват МОЧА, за безумни проекти като Белене и Турски пАток, докато 40% от учениците не просто не говорят чужд език, а са направо функционално неграмотни и не разбират написаното на родния ни български.
И 100% не изучават истината за колониялната ни владетелка.
Гарантирано от ГЕРБ, както се казваше.
Има надежда да излезем от постколониалното блато, но изглежда, че сме 30-40 години зад африканските държави.
Е, изглежда, че първите крачки са направени и най-сетне МОЧА е “на прав път” …. към бунището, но прокуратура, милиция, образование – всичко е проядени и непригодно.
МОЧИ-те ще умрат , но рублоядският болшевишки дИбилизъм, който олицетворяват и представляват е вечен!
Панта рей, олицетворява живота!
МОЧИ-те възхваляват консервативността на обратното!
Идите на хуйло си!
Долу МОЧИ-те идите на хуйло си!
Долу бумажните большевишки фашисти от БКПь, кУрвела ниновНаЯ, баджанака свиненскиЙ, симАвичь и другите болшевишки терористи, заедно с мутрошевишката шайка ГЕРБь и милЮЮЮционерският вождь бокоТИКВАТА, заедно с мутакошевиките от ДПСь, и чалгарошевоките от ИТНь, идите на хуйло си, заедно с паразитните им падруги от иZZраждане, идите на хуйло си!
Долу КримскиЙ воениЙ мость, иди на хуйло си!
ДОЛУ МОЧА!
ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
На днешния 25-ти февруари.
1992-ра година.
Общинският съвет на София взема решение за разрушаване на Мавзолея на Георги Димитров…
Мумиярника бе разрушен сняколко контролирани взрива, с цел безопасността на съседните сгради…
Това бе изопачено от медиите, представено като кариракурно взривяване,
а не като справедлив акт на възмездие към мумията на най-масовият българоубиец,
под чийто диктовка АБПФК на БКП, избиват БЕЗ СЪД и ПРИСЪДА над 40 000 образовани, предприемчиви и родолюбиви българи…
На същото заседание, на 25 февруари 1992 г., Столичният общински съвет (СОС) приема решение № 19,
с което възлага на Кмета на София да предприеме действия за демонтирането на Паметника на съветската армия, получил прозвището МОЧА.
В самия център на българската столица, на височина 37 м., се издига огромен монумент МОЧА,
възхваляващ армия, нахлула враждебно в България на 5 септември 1944 г.
и съотговорна за гибелта на десетки хиляди невинни българи, избити без присъда
по времето на нейната окупация и под диктовката на нейния върховен главнокомандващ – Й. В. Сталин.
Към 1946 г. от съветски войници и офицери са били убити безразборно 123 деца, жени и мъже – българи и българки…
Известно е и отчаяното писмо на марионетния премиер Г. Димитров до Сталин,
в което се изброяват конкретни примери за извършени тежки престъпления
и съдържащо молба към Кремъл да се намеси и спре убийствата,
изнасилванията и грабежите на безцеремонните окупатори.
В шуменското село Дивдядово съветски мародери убиват най-възрастния комунист в България.
Междувременно са известни десетки случаи на изнасилвания и убийства на случайно срещнати жени и момичета.
За целия период на окупацията (от септември 1944 г. – до декември 1947 г.) издръжката на Червената армия
е струвала на българския народ 82 милиарда лева, загуба на суровини и селскостопанска продукция.
Същата армия насилствено възкачва на власт режим, управлявал България в продължение на 45 години, и
режим, обявен със закон, приет през 2000 г. от българското Народно събрание, за престъпен!
МОЧА, разположен в сърцето на Княжеската градина в София е открит на 7 септември 1954 г.
Приетото на 25 февруари 1992 г.,решение № 19, на Столичният общински съвет (СОС) не е отменено и да днес!
Но всички прокурори се правят на глухи и слепи за беззаконието, относно неизпълнението на решение № 19, на Столичният общински съвет …
Нещо повече!
Бившият кмет на София Борисов и настоящият Фандъкова не само не предприеме действия за демонтирането на МОЧА,
като марионетки на пасоль Макаров, яростно го бранят от гнева на българите…
МОЧА се е преврнал в една урбанистична язва в самото сърце на София и в място сеещо постоянен разкол сред обществото ни.
МОЧА е паметник на продължаващата ни васалност на Русия и след формалното ни приемане в ЕС и НАТО.
МОЧА е паметник на националният ни позор, управленска безотговорност, и ширещото се беззаконие.
МОЧА е паметник на путиниста-“евроатлантик”, премиер-корумпиер, барселонският мачо, Бойко Бекапето.
Липсвате в информационното пространство!
Изрових видеото в нова, мацката е симпатяга!
Иначе за паметниците на Червената армия си струва да запазим само този в Бургас.
Сякаш Иво Андрич го е писал, само че по-кратичко, съобразявайки се с днешните хора, които не четат нищо по-дълго от 4 1/2 минути.
ШАПО за споделените мисли и чувства за “милата родна картинка”
ДОЛУ МОЧА-вците по света и у НАС!
Борисов: Винаги съм бил за демонтирането на МОЧА, чак сега мога да го кажа, защото TELUS ме банваха преди:
https://www.nenovinite.com/ne/politika/borisov-vinagi-sum-bil-za-demontiraneto-na-mocha-chak-sega-moga-da-go-kazha-zashoto-telus-me-banvaha-predi
БРИЛЯНТНО!
@Павел, Не разбрах защо трябва да запазим МОЧА-та в Бургас?!
Може би защото там има целувка уста в уста на български гащник със съветски “освободител”!
“Преди да “бута” МОЧА, Борисов да каже къде държи медала връчен му от руският посланик Потапов за “Пазител на паметника на съветската армия”, като кмет на София.”
24.02.2023г. Георги Георгиев – БОЕЦ
@Павел
И тоя в Бургас, морски, и тоя в Бургас. 😉
Господин Видев, след като “За целия период на окупацията (от септември 1944 г. – до декември 1947 г.) издръжката на Червената армия е струвала на българския народ 82 милиарда лева, загуба на суровини и селскостопанска продукция.
Същата армия насилствено възкачва на власт режим, управлявал България в продължение на 45 години, и режим, обявен със закон, приет през 2000 г. от българското Народно събрание, за престъпен!”, нямаме ли право на репараци от окупатора?
@Павел
Защо трябва да запазим паметника на окупатора в Бургас? Толкова ли е ценен за Вас?
Няма да се уморя да го пиша.
145 г руско иго стигат. Тотемите на окупаторите трябва да бъдат премахнати. Русия е проказата на планетата Земя.
В центъра на Бургас се извисява тотема на окупаторите, а на 50 метра паметната плоча на жертвите на комунизма е сбутана в чупката на една ограда.
Не знам защо го наричате паметник. Пропаганден монумент е според мен.
А! Альошата, бургазлии и гларусите си го оцветяват доста колоритно.
Имах предвид Паметника на Войните от Червената Армия загинали в гр. Бургас…
от метилов алкохол
Това си струва да бъде запазено!
Махането на МОЧА в този момент зависи само от фъндъковица и групата на гроб в Общинският съвет на София!
След дълги съдебни драми и становища на различни ведомства (вкл. и Министерство на Културата, че МОЧА не е паметник на културата) този срам е собственост на Софийската Община!
МОЧА ще го премахмем,крайно и разделно време е,но как да се отървем от парговците,видяхте ли го при Огнянов,три или четири пъти го питаха от какво или от кого са ни освободили и руската подлога мрънкаше и усукваше по килифарски,но отговор не даде и не е само той такъв,няколко стотин хиляди тровят живота на всичките българи.
Така кажи бе, Павле! Само имам предложение – да добавим една плоча сега и ние, че воините-червеноармейци са загинали от метилов алкохол. 😉
Ама то си има, съжаление не мога да прикача снимката тук, но гугъл ще я намери – пише “тук са погребани съветските войни починали в гр. Бургас”…
Фандъкова преди време заяви, че няма да се кандидатира отново. Основната причина е предполагам увереността й, че няма шанс да бъде избрана! Ето сега обаче има шанс да я запомним с нещо много добро! Да организира зрелищно събаряне на горната част на МОЧА! Постамента може да се премахне “цивилизовано”…Специалистите ще решат точно по какъв начин…Аз предлагам долната част да остане, като със златни букви се изпише името да доблесният българин, който пръв се опълчи на позора, счупвайки плочата с текст грубо противоречащ на истината…!А не да запомним кметуването й с “ремонти на ремонтите!…” Пловдивсият кмет пък да организира премахване на онзи червеноармеец Альошката от върха на Бунарджика! И полека-лека в цялата страна да се премахне всичко, което напомня за Империята на злото! Нека остане само конника на Царя осободител /освободил руските крестяни от крепостничеството/ и минавайки с армията си на път към проливите, изтласкал османците от изконните български земи! Все пак да не забравяме, че това е изкусно изработена статуя по проект на талантлив италиански скулптор!
към Lyubomir Nikolov:
“изкусно изработена статуя по проект на талантлив италиански скулптор” – това е факт, но конната статуя не е:
1. На когото трябва – “300,000 добруджанци са оковани и продадени в робство в Сибир от царя „освободител“ – Българската независимост и Русия –
http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=27&t=403
2. Където трябва – пред ничие Народно събрание не е редно да има фигура на чужд владетел!
А тази майсторска конна фигура в София се появява вследствие на открит международен конкурс за скулптура, който Арнолдо Цоки заслужено печели! От тогава международен скулптурен конкурс в Бългаария не се е състоял. За това страната ни е пълна с лоши примери на скулптура. Разбира се и поради развитието на Соц. Кича!
Писал съм тук и за МОЧА, но да повторя – нищо от този паметник не трябва да бъде запазено, защото освен парчета от спомена за него, този паметник е некадърно ситуиран, така че слънцето го осветява предимно в гръб – вероятно решението е взето от партиен секретар, а не от архитект! Моето мнение е, че там трябва да бъде възстановеа уищожената от комунделите Дитска площадка с Детски зравен център. Скулптурните групи трябва да отидат в музей, назидателно за бъдещите поколения, колко отвратителна скулптура е Соц. Кича!
към Todor Todorov
Не знаех, че конната статуя не е проектирана от Арнолдо Цоки…Благодаря за това доограмотяване на скромната ми личност. Човек не може всичко да знае…Не съм искал да възвеличавам този руски император. Не случайно подхвърлих на какво се дължи прозвището му “Цар Освободител”. Нещо,за което почти съм сигурен, че повечето българи не знаят…Както и “намекнах”, че “освобождаването” на България не е било цел, а резултат от тази война. Това защото се сетих, че наближава 3-ти март! Това Национолно-празнично недоразумение! Все пак да не коментираме тази статуя заедно с МОЧА! Тя поне няма нищо общо със “Соц.кича!”! Не е била добра идея да се монтира пред сградата на Народното събрание, но това е то – българска народопсихология! Забравил съм да коментирам този факт по-горе!