С какво подлудих роботодателите на рашистките тролове

Без да съм кандидат за депутат предизборната кампания вече (почти) ме засяга лично, макар и без резултата, който нейните купловоди искат да си купят.

Никога не съм се кандидатирал. От партиите, за които гласувам без промяна през десетилетията, знаят позицията ми. Не се опитват да ме номинират. Ако някой се опасява, че ( за добро – спрямо съмишлениците или за зло в редиците на враговете) нещо се е променило в нагласите ми, нека чете по-нататък. 

Макар да съм никой, поне по този формален признак, в блога ми рязко се засилиха личните нападки срещу мен на рашистка основа. Не правя нищо повече от обикновено, за да предизвикам този щурм, сравним по своята ескалация с вълните на руzките нападения срещу малкия, но символичен като нарицателно за съпротива украински град Бахмут . 

Защо ме заливат с труповете си троловете, които “отстрелвам” в несметни количества, за да не ги допусна да превземат нормалността в коментарната част на личния ми блог? Пишат си под индиго обидите с еднакъв почерк и идентични изродни средства, знаейки много добре, че няма да бъдат допуснати от мен до публичността. Това не ги спира. Напират на талази. Нормален човек би ли си губил времето, би ли си търкал клавиатурата, знаейки, че няма никакъв шанс да получи “гласност” на своята наредена от началството “перестройка”?

Нормален човек-никога. Но троловете и лудите (от любов към матушката си и рублите й ) са друга работа.

Причините са видими през мъглата на разсъдъка им, болен от рашизъм. И понеже не им отговарям на за(д)явката да бъдат въвлечен в тяхното блато, където да си крякаме, ще обобщя отговора си срещу “колективния Изток”. 

Нека “Колективният Изток” да чете и реве на роботодателите си за още хонорари за бездарните им провокации, писани от роботи, наети да вършат мръсната работа. Ясни са като бял ден на Червения площад, над който облаците биват разпръсквани изкуствено, за да не бъде подмокрен парадът на руzкия милитаризъм, (д)оказал се метне в реална бойна обстановка в Украйна.

1. Тъпо отказват да се аргументират. Не се и се опитват да оспорят поне малко тезите ми. Упорито наблягат на отчаяните си опити да ме дискредитират лично и биографично. Инструктирани са да наблягат на този мазол. Признават си, без да си дават сметка за това, че не могат да ме оборят по същество. Направо ме мотивират да не се отказвам, понеже съм на прав път. Врагът го признава! Това си е награда за усилията ми.

2. Някой им е обяснил, че имам някакво влияние в определени среди сред избирателите и че съм самарът, който трябва да бият, за да се сеща магарето.  Един от тях ми пише с безсилна злоба, че съм “най-голямата икона” ( спасибо!) на десните и русофобите, но съм нямал право на това по биографични причини. Направо ме “разплака” с тази “логика”.

3. Яд ги е началниците им най-много на факта, че години наред бях доста самотен в компанията на кампанията на шепа съмишленици в протестите си при преследването на каузата за преместването на МОЧА и подобията му, за което бях подиграван. Сега изведнъж се оказах копчето, към което се пришива балтона.

4. Треска ги тресе, че рашизмът губи позиции – глобално, но и в наше село също ( днес даже в една Сърбия прозвуча първият министерски глас за въвеждане на санкции срещу Русия, а утре – току виж и Еритрея, главният африкански съюзник на московията, се присъединила към тези призиви). 

Не се надявам да убедя убедените в обратното, дори и сред моите съмишленици, че Човек има право да се опълчи срещу миналото (си).  Факт е, че онзи, който познава историята на болестта на гнилите зъби, най-добре може да извади корените им с клещите на своята експертиза. Давал съм примери от световната и българската история, но това явно не помага за вразумяване на желаещите да са все така неразумни. 

Все пак ще цитирам Джохар Дудаев, съветския генерал, командващ съветската стратегическа авиация в Естония. Този съветски генерал, чиято професионална и житейска биография е изцяло свързана със “служу советскому союзу”, стана икона на борбата за националноосвободително движение в постсъветското пространство. Истинска икона, канонизирана вече поради мъченичеството си. 

Додаев, представителен за малкия, насилван да се русифицира от векове кавказки народ, беше избран за президент от сънародниците си след разпада на съветската империя. Поведе го към независимост. Извоюва я в първата Чеченска война за свобода от СССР ( 1994-1996 г.). Едномилионната Ичкерия победи военно московията и наистина си извоюва независимостта.  

Рашистите го убиха го през март 1996 г. с две ракети въздух-земя, изстреляни срещу автомобила му. 

Преди смъртта си бившият съветски генерал, 100 процента рожба на съветската система, успя да каже следното- не просто спрямо СССР и комунизма, но и срещу русизма, като най-голямото зло, по-голямо от фашизма, нацизма, расизма ( три в едно, но четвъртото зло, русизма, е по-голямо от тях).

РУСИЗМЪТ Е ПО-СТРАШЕН ОТ ФАШИЗМА, НАЦИЗМА, РАСИЗМА

 

 

 

 

 

 

 

 

(Предс)казал е и това:

“Най-голямата грешка е да бъдат пренебрегнати украинците, да ги сметнат за слаби. Да обидиш украинците. Никога не обиждайте украинците. Украинците никога не са така слаби, както ви се струва. Да не дава всемогъщият Аллах да бъдат изгонени украинците или да им бъде отнето нещо. Украинците винаги се връщат, те не си знаят силата и я използват непропорционално Те унищожават всичко по пътя си. Не обиждайте украинците. Иначе, когато украинците се върнат на земята, където са погребани техните предци, то живущите на тази земя ще завиждат на мъртвите”.

 

 

 

 

 

Толкоз за това да си бил “съветски възпитаник”, но крайно невъзпитано след това да си станал противник на руско-съветския империализъм. Русоробите у нас не могат да проумеят такова възраждане на човешкото в човека.

Тръгнах от личното и се връщам към него с въпрос:

Дали и този път българската прокуратурата, ако случаят стигне до нейното съзнание, ще постанови, че заплахата един човек да бъде убит а децата му изнасилени, направена практически публично с името и физиономията на един извършител, ще постанови, че става дума за упражняване на свободното слово?

Ето ви само един пример от помията, която ме залива, надявайки се да се удавя в нея. 

“Авторът”, подписал се с  Rusia е представителен за московията днес. Лесен е за “разгадаване” като чужденец, който е ползвал електронната автоматика  за превод на български за посланието към мен-несвързано и малоумно, но напълно достатъчно за извода, че кампанията тук се води от рашистки кукловоди. 

Rusia 0 одобрени akropolis.ltd@gmail.com

“цялата украинска измет ще бъде убита по дяволите и погребана майките им ще бъдат изнасилени жените в ще бъдат изнасилени всички ще бъдат изклани като кучета с вашите американски котлети и английски в пеещите идиоти скоро Краят идва края идва скоро и ще бъде  истината дори и да не искам”