Ще се окажат ли фатални на Путлер 13-те месеца война срещу украинците, които очевидно готвят голямо контранастъпление? То може да започне всеки момент и при видимото изтощение на окупационните орди да нанесе смъртоносен удар по тяхната боеспособност.
Отговорът на въпроса е: напълно е възможно. Такава е логиката на тенденциите от двете страни на фронта. Украинската набира сили, руската губи хора, техника и мотивация.
Украинската боеспособност расте с всеки изминал ден. Въпреки чувствителността на информацията за новите западни военни доставки, няма съмнение, че те се трупат и придават ново качество на Въоръжените сили на Украйна ( ВСУ). Някогашното огромно количествено предимство на агресорите се топи. Макар все още да го имат в артилерията, която е основно средство за водене на войната, украинците превъзхождат решително противника по ефективност на попаденията.
Украйна получава съвременни танкове, чиито параметри далеч надхвърлят дори най-съвременните руzки образци, каквито са останали и без това малко в окупационния корпус- видно от многобройните свидетелства за факта, че нашествениците са принудени да вадят от складовете все по-стари и по-стари модели съветско производство.
Танковете, бившата съветско-руска гордост на сухопътната “втора армия в света”, са наистина важни за пробиви по фронта, дълъг колкото Европа от Сицилия до Балтийско море.
Рашистите нападнаха Украйна с Т-90 и т-80, най-модерните си танкове ( онзи уж “връх” в танкостроенето “Армата”, който закъса при неговото демонстриране и беше изтеглен на буксир по време на парад на Червения площад, изобщо не е пускан в серийно производство).
Днес под руzки флаг пъплят предимно 7-72, Т-62, а на помощ им пращат вече произведени преди 50-60 години Т-55, въоръжени със 100 милиметрови оръдия, за които отдавна се произвеждат снаряди. Ще разчитат на “праисторически” запаси.
Докато раzия деградира ( и бронираните й войски са само един, макар и много важен пример), Украйна прогресира. Тя започна отбраната си в тази област на сравнимо ниво с врага като качество. Днес, когато Украйна вече разполага и с обучаващи се спешно екипажи за западната техника, към нея започват да се стичат германски, американски, британски и френски танкове ( всеки такъм танк значи много повече- върит в комплект със самоходни бойни машини, с възможностите за ремонт, с влекачи и т.н.).
Бегло погледнато към небето, там съветската по своя произход авиация има нещо като паритет поради причината, че далеч по-многобройните бойни машини на агресорите бяха принудени от украинската противовъздушна отбрана да се въздържат от волни изпълнения. Междувременно съобщенията от първите дни на руzката инвазия за унищожение на украинските ВВС се оказаха “силно преувеличени” ( по Марк Твен).
Украйна навлезе с невиждано бързи темпове в 21 век по отношение на военното изкуство. раzия, тъкмо обратното, се връща все по-назад към (без)славното си съветско ниво. Къде и кога това ще доведе до прелом, до прекършване на гръбнака на регресиращата окупационна групировка, не може да се каже от дистанцията на страничното наблюдение. Но тенденцията е ясна: украинските възможности и модернизацията на ВСУ растат, а руzките окупатори са изтощени и принудени да разчитат на резерви от далечното минало.
Всичко написано по-горе е много добре известно на московците и няма как да не ги тревожи. В този смисъл появата на Си Дзинпин в Червения площад месец-два преди предварително обявената договорка за това посещение приличаше на резултат от “зов за помощ”.
Ако преди нахлуването от 24 февруари миналата година Пу отиде при Си, сега изглежда се случва обратното: Си навести Пу, за да му каже нещо на ухо. Замина си Си, а тревожността в московията си се запазва.
Точно обратното се случва с духа на украинците, които почитат своите герои и се готвят да отмъстят за загиналите сред тях.
НА СНИМКАТА: Украински полицай отдава чест на портрета на извикалия “Слава на украйна” пред разстрела Герой на Украйна Александър Мациевски, чиито образ се множи навсякъде в страната като символ на съпротивата
Пролетта междувременно пукна, но не и “хунтата в Киев”, както й се беше заканил Путлер. Войната навлезе в 13-тия си месец. Той като нищо може да се окаже фатален за московските авантюристи, които си направи много погрешна сметка с разпалването на най-голямата война в Европа от Втората световна война насам.
мащабни настъпателни действия са възможни едва след преминаване на разпутицата,иначе по твърдите пътища са много уязвими бронетанковите машини,това важи и за двете страни.Мотивацията за украинците е ясна-домът им,децата им,страната им,докато за руснята е парите,принуждението и мародерството.
Да!
Ще се окажат фатални 13-те месеца война на рашиста Путлер в Украйна!
Ще се окажат фатални 13-те месеца война на Путлер в Украйна не само за него!
А и за съдбата на РСФСР!
Която ще се разпадне, като СССР!
И ще се свие до московията на откачалката Иван Грозни!
Убил сина си!
Колкото и да плаши Путлер с ядрени оръжия,
на него му епределно ясно,
че само 5 минути след изстрелването им,
те ще бъдат локализирани и унищожени,
от лазерния звезден купол на САЩ!
И след това, само за два дни,
рашистката армия в Украйна,
ще бъде изпепелена с конвенционални оръжия!
ПАМЕТ БЪЛГАРСКА: 116 години от смъртта на Филип Тотю, развял първи българския трибагреник
ВСЕБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР
На днешния 23-ти март,
в далечната 1907-ма година
“Тук почива страшилището на Турската империя”.
Тези думи Панайот Хитов произнася
пред гроба на Филип Тотю,
една от легендите в национално-освободителните ни борби.
Революционерът издъхва на днешния ден в град Две могили, Русенско забравен от Задунайска губерния.
След Освобождението през 1878 г. е оставен да изгние в румънски затвор,
където излежава нелепа присъда по скалъпено дело.
Филип Тотю се завръща в освободена България чак през 1884 г.
Живее в с.Острица, Русенско, а след това в гр. Две могили, където се занимава с градинарство.
Получава скромна поборническа пенсия, заради участието си в революционното движение.
Много по-малка от пожизнените пенсии на русите в Задунайската губерния!
Името му обаче остава в Историята, защото е писано с кръвта на Свободата.
От 1850 г. Филип Тотю е хайдутин в четите на
Бойчо войвода,
П. Чернев,
Ст. Люцканов,
Попов,
Жельо войвода.
Води и своя дружина из Стара планина.
Филип Тотю попада в търновския и сливенския затвор откъдето през 1863 г. успява да избяга.
Установява се в Румъния и се захваща с градинарство.
През 1867 е определен според Привременен закон за народните горски,
създаден от Раковски,
за второстепенен войвода.
През май 1867 г. четата му води славна битка край село Върбовка.
За нея Захари Стоянов пише:
„…захванала се отчаяна борба.
Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница.
Битката била гърди срещу гърди.
От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани,
а из помежду мнозина се борели като пехливани.”
Четата е разбита и принудена да се изтегли на връх Юмрукчал в Стара планина,
присъединява се към четата на Панайот Хитов и с нея се оттегля в Сърбия.
С тези си действия привличат вниманието на европейската общественост върху съдбата на българите.
През 1868 участва във Втора българска легия, под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
През 1875 г. е определен от Българския революционен централен комитет (БРЦК)
за войвода на чета в Старозагорското въстание(1875),
но не успява да се прехвърли в България поради неговото преждевременно избухване и потушаване.
Предвожда доброволческа чета в Сръбско-османската война.
Участва и в Руско-османската окупационна война война.
Резултат на която е Задунайската губерния!
Четата на Филип Тотю тръгва със знаме в червено, бяло и зелено, подредени низходящо.
Това е първият български трикольор (1877 г).
Знамената с трикольор са били две и когато е станала раздялата на четниците в Балкана тези,
които са се отделили от четата на Филип Тотю, са поели с второто знаме.
На това знаме следите се губят, но трикольорът, останал у Тотювата чета, е запазен и до днес.
Позорно петно върху славния войвода е съдбата на Христо Ботев.
Войвода на четата трябвало да бъде Филип Тотю.
Дори му били изработили ботуши по мярка.
Но Филип Тотю е поискал 3 000 златни наполеона за да предвожда четата.
Сумата е била непосилна за БРЦК.
Затова в безизходицата,
снажният Ботев сам повежда четата.
Обут в ботушите на дребничкият Филип Тотю.
Вследствие на което,
краката на Ботев са били болезнено разранени
по целият път на четата!
От дома на Димитър Горов в Търну Магурели,
до лобното му място във Врачанския балкан!
Днес, макар и в ЕС и в НАТО,
България продължава да е Задунайска губерния!
Чрез матрьошките на Путлер
пРезидента Радев,
мимикриращият комунист Борисов,
откровената комунистка Нинова
и рашиста Копейкин!
Всичките те в коалицията на войната на Путлер!
Затова са, да не се дава оръжие на героична Украйна, за да се защитава!
Но това няма как да стане!
След удържането на Бахмут,
Путлер капут, а РСФСР се разпада, както СССР!
…Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…
Слава Україні! Героям слава!
Според мен е рано и ще са нужни още месеци за да е готова Украйна. Напълно съм съгласен с коментара, че западната техника е много по-добра, но още не е приключило обучението за нея. По-реално ми се вижда лятото да ги ударят.
По-скоро рано, отколкото “години”, московията ще капитулира. Сътресения в Кремъл и тъй нататък – по руския списък. Мисля, всичко е прецизирано вече.
В момента: Байдън в Канада. Изключително събитие. Това е идеалният съюз, за Северна Америка, за демокрацията и за нас. Джо Байдън държа изключителна реч пред Канадския Парламент. На 81- 82 години показа, че е световният лидер. Ние .- До кога ще търпим онова със зелените чорапи, как да го нарека…
Руzzия ке падне!