Бананов удар по потребителите в Путлеристан им напомня за “великото” съветското им минало

Бананите, един от символите на голямото нямане по време на “съветския строй” поскъпнаха двойно и повече в московията: от 60-80 на 130-200 рубли за килограм . Това е още един показател, символичен по-скоро, но паметен, който говори за завръщането на страната към съветското й минало.

Още по-интересно е защо се случва това. Не е заради включването на банановите републики в санкциите в санкциите срещу рашизма. В повече от тях продължават да си другаруват с Путлер и това се употребява като “аргумент” в отбранителната реторика на рашистката дипломация, която тропа с крак и упорито твърди, че голяма(та) част от света не подкрепя Запада и санкциите му.

Оскъпяването на много стоки, включително на хранителните от рода на доматите и краставиците, е свързано с удължаването на пътя, по който се внасят-именно заради санкциите. В случая с бананите рашисткият бананов хъб беше в Хелсинки. Финландия отказа да бъде снабдител на агресорите.

Финландия излезе от ролята на бананов склад за съседката си, но влезна на практика в НАТО. Миналата седмица отпадна ветото на Турция и това автоматично означава приемане на бившата руска имперска провинция в алианса буквално в близките дни. Финландската благодарност към Турция прозвуча на турски език в Меджлиса.

За същото се готви и Швеция, която все още преговаря с Анкара.

Скъпо струва на Путлер авантюрата му в Украйна-в диапазона от бананите до геополитиката. Все по-смешно звучи перченето на пропагандата му, че санкциите нямали ефект благодарение на “импортозаменянето” с родно производство ( отглеждане на банани в Сибир?!), което дори било спечелило от това ( по принуда-интересно, защо трябваше да изпадне в нужда родното им производство, за да се опита да дублира вносните образци). 

Наскоро Путлер модифицира известната си подигравка, че Западът ще трябва да мине на дърва за отопление, ако се откаже от руския газ, но и дървата ще трябва да получава от Сибир. Беше арогантно, но западняците добродушно се хилеха в залата на конференцията но сигурността в Мюнхен на тъпата шега, все едно, че е диктаторът е казал нещо наистина остроумно. 

Пророчеството на Путлер се провали напълно, видно от препълните като за сезона складове с газ и нефт в Европа. Сам си закла западната кокошка, която му снасяше десетилетия наред златните яйца, с които захранваше икономиката на пропагандата и милитаризацията. Западът не замръзна, а се откачи буквално за месеци от дългогодишната си зависимост от руските горива. Америка се изяви в ролята на спасител, превземайки на абордаж европейския пазар на газ и нефт от потъналия руски монополист. 

Пролетта пукна, но не и подозираните в мекушавост от рашистите европейци. Оказаха се обединени повече от всякога след края на Втората световна война именно благодарение на опасността от руzкото зло.

Топят се тлъстинките на матушката, трупани в охолния период на големите печалби от търговията с Европа. Това е необратим процес за много дълъг период на време, а може би и завинаги. Няма как да настъпи обрат в обозримо бъдеще. Това на макроикономическо ниво е известно на когото трябва в московията, но като че ли все още не достигаше до дълго тровеното с лъжи съзнание на хорицата.

“Банановият” удар по потребителите е съпътстващо напомняне на всеки Иван Иванич, че “нещо става”, все пак. И че има нещо нередно в плямпането на телевизора.