Антихристът Путлер на литургия за Възкресение Христово

Има знаменити случаи от двете световни войни, когато окопалите се врагове на Западния фронт постигат коледни примирия. През 1914 г. британските и германските войници дори излизат от окопите и играят нещо като мач, подритвайки заедно топка на големи групи от десетки желаещи от двете страни.

 

 

 

 

В литературата и във филмови сценарии е описан подобен случай на Коледа през 1944 г. – без “побратимяване” и мач в Ардените при последния отчаян опит на Хитлер да обърне хода на войната в своя полза, но с постигнато от полевите командири примирие заради Святата нощ.

Нищо подобно не е известно да се е случвало там, където е воювала Червената армия, ако не броим войнишките бунтове срещу собственото командване от края на Първата световна война в резултат на разложението на армията ( с активното участие на болшевишките пропагандатори). 

Ще рече някой-нормално е за болшевиките да нехаят за символиката на вярата. Опитвали са са да унищожат самите корени на религията. Взривявали са, опожарявали са и са опозорявали чрез промяна на предназначението им стотици храмове в империята- макар точно Сталин, бивш семинарист, да се вкопчва в православието като една от спасителните котви за мобилизиране на духа на съпротивата срещу германското нашествие след края на болшевишко-фашистката дружба през юни 1941 г.

Нищо не се е променило в днешно време в начина на водене на бойните действия от страна московията, където от най-високо място се подклажда култ към православието, впрегнато в милитаристичната шовинистична кампания на режима по превръщане на  смалилата се бивша съветска империя отново във “велика сила” чрез заграбване на съседни земи и проповядване на насилие чрез война на унищожение срещу цели народи в името на Господа ( а всъщност на златния телец).

Служители на този култ към войната и насилието в калимявки масово благославят, ръсят с китките си ракети и прочее рашистки инструменти за масово унищожение.

 

 

 

 

Коледата в края на миналата година беше тест, който потвърди това правило. Рашистките ракети и бомби все така се сипеха в “тихата нощ” над цивилна инфраструктура в Украйна с варварската цел да сломят желанието за отстояването на свободата, демонстрирано от украинския народ. 

Апропо-неуспешно беше това пъклено дело. Украйна не само си възстанови поразената електропреносна система и оцеля през зимата, но вече  отново изнася електроенергия.

На Разпети петък руските варвари отново показаха истинската си същност с масирания обстрел на град Славянск. В резултат на това 9 украински мирни граждани загинаха от пряко попадение в жилищна сграда. Сред загиналите има и 2 годишно дете.

НА КОЛАЖА: Масовото убийство на цивилни в Славянск ( забележете-в Славянск, не в Англосаксонск) на Разпети петък е повода за алегорията в колажа, който изобразява по аналогия мъчителите на Христос и безучастната публика на сцената с разпъването му от римските окупатори, кой от кой по-“невинен”, тъй като просто изпълнявал заповеди.

Има много аспекти за обсъждане във връзка с този пореден акт на Антихриста. Не съм теолог и ще си спестя този вид анализ ( оставям го на богослови, като Сидеров, Явор Дачкв и прочее бивши семинаристи, настоящи рашисти). От историята на войните мога да посоча една не много известна за незапознатите разлика във воденото на бойните действие от западните армии, която ги прави различни от руската паплач в униформи. В днешно време не става дума за образователния ценз, както е било през Първата световна. Тогава Германия започва войната с 90 процента грамотни хора сред мобилизираните, а Русия- с 90 процента неграмотни.

Говоря за централизацията и сляпото подчинение като принцип на руската военщина. Тя не допуска никаква инициатива на полевите командири, каквато споменах по горе, че е била проявена от германци, британци и американци по фронтовете на двете войни. Тази “малка разлика” обуславя и огромната асиметрия в броя на жертвите в собствените редици. Веднъж получили заповед, руските полеви началници сляпо я следват с цената на всичко ( разстреляните за неподчинение или по подозрение за неподчинение в Червената армия през Втората световна се равняват на цели дивизии, докато при британците и американците са от порядъка на една-две роти). Тази цена се плаща най-вече от редовия състав, изпращан много често на сигурна смърт по заповед на командването от Кремъл. Така и било през онези войни, така и сега. Докато дори дисциплинираните ( по природа?) германци са имали свободата да променят тактиката и целите си в зависимост от ситуацията. Същото се отнася(ло) за за американците, британците и днес-за украинците.

Този факт означава, че прекият виновник за убийството на цивилни и в днешната московия винаги стои на върха на пирамидата от черепи на собствените войници и на цивилното население в нападнатата Украйна. Не случайно Международният наказателен съд му в Хага му повдигна обвинение като военнопрестъпник.

Военнопрестъпникът щял да посети главния московски православен храм на литургия за Възкресение Христово. По-голяма с християнството трудно може да се измисли.