Георги Господинов спечели. Дали с него спечели и цял народ?
Наградата “Букър”, смятана за втората най-престижна в света след Нобеловата за литература, пристигна в дома на Георги Господинов. Той е в България, но се отвори към света. Стопанинът му успя там, където никой друг български автор не е господствал: на попрището на чуждото по форма слово, но с български произход.
Подвигът му е споделен от преводачката Анджела Родел. Справедливо е да бъде оценена. Знам какво е да си преводач. Показвам уважение в своите книги, в които се придържам към т.н. оксфордски формат при цитирането, който изисква редом с автора да бъде споменат и преводачът.
На този Олимп, където вече господства Господинов, не се е изкатервал никой наш алпинист. Това е интелектуален подвиг, лична заслуга. Не е резултат от натрупвания, нито от нечии покровителствени потупвания.
Мнозина са утъпквали тази пътека. Прокарвали са пъртина, но са си отишли неоценени мърцина – някои несправедливо, други по “заслуги” като опит за протежиране от българската държава с нейния моментен интерес.
Шерпи, достойни за уважение има много, но покорителят е един. Дано да не е и последен поне в обозримото бъдеще. Примерът на този писател би трябвало да е заразителен, тъй като е поразителен.
Най-ценни в такива моменти са поздравите от себеподобните, а те твърде често са голяма рядкост. Да кажеш добра дума за колега интелектуалец е чепата мъчнотия за мнозина у нас (не казвам от нас).
Хубаво е, че драматург и поет от ранга на Стефан Цанев го поздравява. Показва широка кройка. Още повече, че Стефан Цанев зове 24 май да стане наш национален празник. Това двойно повече ме радва.
Политиците побързаха да обобщават какъв успех е за България постижението на Георги Господинов. Ще направя изключение като коментатор: този път няма да ги коментирам. Просто казвам, че Георги Господинов се пребори сам, докато политиката е колективно дело. Има голяма разлика.
Да му е честито признанието!
“Присламчил” съм се отдавна с лицето си без да искам със снимката от лицето на своя блог ivo.bg, правена от фотографката Надежда Чипева на един протест преди 10 години в София. Георги Господинов, без да съм търсил този ефект, (да ми е простено – не съм злоупотребявал съзнателно с избора на тази снимка, а още по-малко съм могъл да предвидя световната му слава) е мой фон. А дори не знам дали е мой “фен”!
Радвам се на Георги Господинов, защото частица от световния му успех достига до всеки българин. Някои не заслужават тази чест, но като цяло печели целият български народ.
Сара Джесика Паркър за наградата: “Уау!!!!!! Чакахме това! Поздравления!!!”
– как се превежда Георги Господинов и “клиника за минало”, когато на български можеш да кажеш нещо толкова многозначимо само с 3 думи . . .
https://www.facebook.com/sofialiteraturehouse/videos/130317089133796
Прочела съм всички световни и български класици, познавам съвременни български творци . Имам знания за историческия развой на българската литература, за периодизация , направления, течения ит.н По образование съм филолог. Преподавам български език и литература. Литературна теория и критика са ми настолни книги. Моите уважения към напъните на наградиния автор, но не ме впечатлява , даже напротив – отказвам се да възприемам написаното след няколко страници. Чета задълбочено с разбиране, но приумиците не ме докосват. Това е литература заради самата литература. Не е в полза на изкуството. А литературата е изкуство и основната й функция е да върнува читателя – да го разсмее, да го разплачи, да го замисли по основни житейски и философски проблеми. За стил, словоред, образност и достъпност на словото няма да коментирам. Въпроси : за кого е написаното, с каква цел, на кого служи? Честито на печелившите !
Отиде си Тина Търнър на 83 г.!
“Никой не може да обхване необхватното”
Козма Прутков
“България може да роди само един гений-на зависта”
Елин Пелин
Кой разбрал-разбрал.
Баш по темата
https://www.facebook.com/christo.komarnitski/posts/pfbid02XAUyfTo4qxbEG84fdkJENz7QEQSwdpmdWbCYYaQcXBa7Q4R1cUW7ryGXYDumF4WNl
Georgi Nikolov,
на орките им пречи и Георги Господинов – пробваха да допишат с руски опорки и написаното за него в Уикипедия
– Ние сме направени от думите, които изричаме(Gospodinov)
и България не само тикви, каскети и руски патридиоти
– Russian Embassy:” … Кирилла и Мефодия, создателей русского алфавита и славянской письменности…”
https://twitter.com/svetlozara_/status/1661313495525105666/photo/1
10 въпроса на „Театралните пилигрими“ за ДпС – Народния театър “Иван Вазов”
от 1:52:36 мин
До Наистина,моя учител е вече на 93 години.Все още не съм чул да каже прочетох всичко,знам всичко,едно нещо обаче чувам от него всеки ден Не е честно нали?,Но, пък кой е казал,че трябва да е честно. Г-н Инджев ,го е написал точно за вас;Най-ценни в такива моменти са поздравите от себеподобните, а те твърде често са голяма рядкост. Да кажеш добра дума за колега интелектуалец е чепата мъчнотия за мнозина у нас (не казвам от нас). ;Но,даже ,не си и помисляйте,че сте интелектуалец,ще e обидно ,за нас.
Вчера беше прекрасен празничен ден за нас българите, украсен с наградата за Георги Господинов, комуто честитя от сърце с пожелание за още и още и още и още и още от същото……..
Но вчера беше и тъжен ден за нас, феновете на неповторимата Тина Търнър.
Поклон пред светлата й памет!
Благодаря на димитър за видеото – изпреварил ме е като е пуснал любимото ми парче на великата Тина.
Към
Наистина
25.05.2023 в 00:33:
Наистина може да сте “права” от своята си камбанарийна субективност. И на мен може и да не ми харесва , но тук въобще не коментираме това. И даже много не “харесват” блога – “ivo.bg”!
Но тук обсъждаме получената награда и успех на г-н Господинов!
Какво смятате за това?
Трябва да го поздравим за този успех!
Само ви давам очеваден пример със спортните успехи на Стоичков, Малееви, Пулеви или други спортисти ! Много съвсем не са “очаровани” нито от техните “спортове” , нито от самите спортисти , извън тяхната спортна дейност!
Така че това важи и за артисти , музиканти, професори и други “-лози” , като вас!
Наистина,
за кого , с каква цел, на кого служи 24-то майската изцепка на “филолог”:
“…днешното време е време, което разрушава традицията, поставя кръст на паметта и на онова, което, в крайна сметка, ни прави българи… нашата азбука, която е била съхранена, развита и обогатена на север от нас – в Русия. От тази култура нашите възрожденци се учиха и разбираха какво е свобода, какво е красота, какво е поезия, драматургия, и с тези свои знания облагородяваха Отечеството ни. Те откриват огромно количество знания за това кои сме ние, българите, в книгите, които са съхранявани в руските манастири “ – проф.ванядобрева на дискусията „Демография(!?) и културна(!?) идентичност(!?)“ в Благоевград – поредната руска подлога с награда от съюза на “българските“ писатели – нещо като наградата “Джовани Фалконе” на Благоевград
https://twitter.com/kafezasabujdane/status/1661672526576074756?cxt=HHwWiIC–fyWuY8uAAAA
Силно се надявам, че госпожа Наистина никога не общува с учениците си в електронна форма. За филолог е недопустимо да оставя шпации от двете страни на запетая. Приемам, че се дължи просто на неразбиране на новото време, т.е. избирам да вярвам, че на лист пунктуацията й не е толкова плачевна, колкото демонстрира тук. Но като гледам “разплачи” (класическа грешка, допускана от хора, които “така си говорят”), съмнявам се. Да пита тези съвременни български творци, с които несъмнено си пие кафето, защото нечленуваната форма говори не за познаване на творчеството им, а за лични контакти. И между другото, съжалявам, че трябва да й го кажа, но госпожата не е чела всички световни класици, по простата причина, че в преводите, датиращи от нейната младост, голяма част от произведенията са жестоко орязани. Други не са от родния език на авторите, а през несъмнено любимия й език – руския.
Филолог с такова ниво си позволява да дава преценка за носителя на престижна награда като “Букър”? А за преводача изобщо да не казва нищо?
Отивайте довечера в руския културен център, другарко! Там ще има изкуство, което несъмнено ще пасне на критериите ви. Пък и подхожда на пунктуацията ви. (Малките букви са от препоръките на Владко Мурдаров, когото несъмнено имате за капацитет.)
Тъщата е филолог. Български.
Веднъж, по време на един разговор за идеологическите поражения, които българите имат от онова време, ме попита дали мисля, че е с промит мозък. Казах ѝ да, мисля, че е с промит мозък. Български език и литература, заедно с история на България, бяха най-идеологически натоварените дисциплини в образованието. Но, в контекста на разговора, поясних, че не влагам обвинение или обида в термина “промит мозък”. Такива работи се случваха по онова време, никой не беше пощаден. Въпросът е дали човек иска да поотвори мирогледа си и т.н. Ами, гледам да се измъкна…
Обаче тя ми се обиди.
Наистина!
Ама наистина!
А след време не можеше да проумее защо един от внуците ѝ изобщо не разбира “Немили, недраги”… Дори самото заглавие не разбира.
И пак се обиди, когато му обясних какво е немил и недраг човек. Защото обяснението ми не ѝ допадна – не беше идеологически издържано.
Наистина!
Ама наистина!!!
Не знам дали е по темата, обаче най-скапаният учител в моето детство беше Стойчо Стоянов – Сухия. Пловдив, осемдесетте, автото. Преподаваше български и литература, уж… Всъщност се държеше с нас все едно е Макаренко. Не вярваше, че Дебелянов е любим поет на цялото ми поколение. Беше твърдо убеден, че лъжем, за да си повишим оценките. Чудя се дали от него не съм чувал въпросите “за кого е написано, с каква цел, на кого служи” за някое Дебеляново стихотворение. Но дори и да не съм, той точно такива глупости дрънкаше. Всичко му минаваше първо през партийния билет, а след това, одялкано и загрозено, можеше да му влезе и в главата.
И колко само беше сериозен…
Наистина!
Ама наистина!
За тази, която се е озаглавила “наистина”, Пруст-мруст, Джойс-мойс, Камю-мамю, Кафка-мафка не съществуват. Да ги нямаме такива, хайде де, ще ви дам на вас една литература заради самата литература! Само Георги Параславов и Ст.Ц. Даскалов. И после се чудят защо учениците не ги бръснат за слива тези “учители”. Също съм завършил българска филология.
Аз също съм български филолог и като такъв трябва да отбележа, че на професионалната литературна критичка нещо й куца правописът. И още: при такава тежка претенция за професионализъм е редно госпожата да се представи с името си, иначе си остава анонимна хейтърка, която не е в състояние да се зарадва на един грандиозен български успех.
Писателят не е ли човек на свободния труд?Как един свободен човек приема награда?!Къде се е чуло и видяло награден вълк?Награди получават кученцата и котенцата на киноложки изложби.
НАИСТИНА, питаш (се) за кого е написан удостоеният роман на Господинов?
Мога да (ТИ) отговоря, за тези, които могат да го разберат.
Да не говорим, че самото заглавие е силогизъм и може трудно точно да бъде обхванато от един повърхностен читател. Да не говорим, че то не е лесно преводимо на чужд език.
Това, като следствие квалифицира личностното ниво и навява несъмнено за тънкости, които за съжаление и „един толкова такован„ с титли, занима(ва)ния, дори преподаващ български език и литература индивид, не може да обхване.
Поне за мен, споменатата литературна теория и критика (на индивида), които според него са са му станали „настолни“, трябва да са му били „станали“ такива още от времето когато е учил при „светлия строящ се комунизъм“. Съдя за това, защото се налагало да захвърли четивото още с първите прочетени страници! Явно не е последвала надстройка…
ПАМЕТ БЪЛГАРСКА:„Един завет“.
ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
На днешния 26-ти май,
1018-та година.
Умира Иван Петров Йончев
Иван Йончев е български поет.
Роден в Самоков на 3 април 1884 г.
Баща му е предприемач в София, но фалира и семейството му изпада в мизерия.
Животът на поета се движи между Самоков и София.
Умен, схватлив, с наклонности към литературата и музиката, той е любимец на учителите си,
но поради липса на средства и крехкото си здраве не успява да завърши Първа софийска мъжка гимназия.
Започва да пише още като ученик.
Едва 14-годишен, издава пиесата-поема „Слепец“.
Дружи с Дебелянов, Николай Райнов, художника Константин Щъркелов, оперния певец Стефан Македонски.
Принадлежи към така наречения бохемски кръг в българската литература.
През 1904 г. заедно със Стефан Македонски заминава за Загреб да следва певческо изкуство.
Играл е на загребска сцена.
Творческото наследство на Йончев е неголямо по обем,
но лириката му носи белег на непосредственост и вдъхновение.
Основни мотиви са копнежът по несподелената любов, неосъществено щастие
и беззаветна привързаност към родна майка, народ и Родина.
Балканските войни променят и живота, и поезията му.
Тогава пише прочутите си стихотворения, превърнали се в песни.
Ранен, Иван П. Йончев се връща в София, където с много мъка успява да издаде една малка книжка „За Родината“ (1915).
Там е публикувано и стихотворението „Един завет“, по чийто текст композиторът Георги Шагунов
създава музиката за незабравимия марш „Един завет“ на Българската армия.
С този марш и с още няколко стихотворения, превърнати в песни
(„И бих желал орел да бъда аз…“, „Какво са, о, татко, в небето звездите“),
Иван Йончев остава завинаги в българската литература.
Умира от туберкулоза в Бояна на 26 май 1918 г.
Изпратен е с военни почести, а Стилиян Чилингиров чете слово над гроба му.
По предложение на Иван Вазов улицата, на която е живял в Бояна, носи неговото име.
През 1944 г. гробът му е заличен от комунистите.
През 1995 г. от забвение го изважда тънка книжка, озаглавена „Заветът на дедите“ на издателство „Сребърен лъв“.
През 1998 г. БНТ излъчва документален филм за поета.
Читалищната библиотека в Самоков притежава богат архив за Иван П. Йончев.
ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
,,Предай нататък…
АЗ ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ и цивилизованият ЕС!
Могъщите САЩ и непобедимият НАТО са гарант за свободата ни!