“Нашето преобладаващо ведро отношение към агресора се откроява ярко от настроенията в цяла Централна и Източна Европа – установяват авторите на годишния доклад GLOBSEC Trends 2023 (България, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия, Полша, Литва и Латвия), който взема предвид социологически проучвания ( за страната ни – на “Алфа рисърч”)”. https://www.globsec.org/sites/default/files/2023-05/GLOBSEC Trends 2023.pdf
Сравнителното проучване, за което става дума в горния цитат, е отличен ориентир за клонящите към подкрепа, а и до откровено слугуване на Путлер, политически сили в региона. Дори и в Полша, която е шампион по традиционна “русофобия” има такава партия, която черпи “вдъхновение” за своя електорален растеж напоследък от разпалването на омраза спрямо украинските бежанци -“моден писък” и за нашисткия вариант на партията, постигнала, подобно на полските си колеги, третото място в парламента.
Споменавайки Полша като наш антипод в отношението към московията искам да си позволя нахалството да обобщя нещо, което не се обяснява в мащабното сравнително проучване. Както за Полша, така и за България, в основата на отношението към московията, макар и с обратен знак, е историята на зависимостите от Империята на злото, представяна у нас традиционно като Империя на доброто. Ако Полша борави в този смисъл с историческата истина, то ние тук продължаваме да се давим в собствените си заблуди и митове, създавани от поколения насам.
Позволих си дързостта да атакувам отровните корени на това зло, засадени в българското съзнание напълно съзнателно с измамата, извършена от лукавата руска дипломация в Сан Стефано. Разобличението на тази измама, която вкарва поколения българи в задънената улица чрез преследването на Санстефанския мираж, непостижим без война на унищожение с всички съседни на България страни, ми струваше бесни нападки. Те не само не спират (вече пета година), но и се засилват напоследък. Претоплени са на огъня, на който се гърчи митът за “непобедимата Русия”, зинала да “освободи” чрез окупационно поглъщане този път твърде голямата за нея хапка Украйна, която все по-фатално й присяда.
За краткост ще кажа във връзка оповестени сравнителни данни, каква е причината за извода,че тук има (сравнително) “ведро” отношение към руските злодейства: държавата ни, ако наистина е толкова евроатлантическа, както твърди, дължи на народа си (с неговите силни проевропейски и дори пронатовски нагласи) обяснение на какво се дължи тази продължаваща шизофрения сред значителни части от българското население.
Отговорът (ми) е еднозначен: дължи се допускания, ако не и поощрявания, от държавата фалшив прочит на историята за българското “освобождение” от една империя, която се бори с друга, за да ни контролира, манипулира и употребява за своите цели. Тези два евразийски камъка мелят заедно и днес брашното, от което е формирана кашата в главите на мнозина у нас.
Ако някой не ми вярва, нека прегледа изказванията, интервютата, посланията на дипломатушката Митрофанова. Те вече напълно са се концентрирали именно върху споменатите по-горе корени от 19 век на устойчивото в твърде много български глави руско влияние, ескалирало до падението да бъде подкрепян днешния рашизъм. Без съпротива срещу това заболяване ще има да кретаме на опашката на Европа и по този показател, който е определящ за ретоградността ( наричана за удобство от нашите рашисти “консерватизъм”) в мисленето на твърде много сънародници, заразени с влиянието на държавата, в която на пиедестал е насилието, незачитането на човешките права, правата на цели съседни държави и преклонението пред правото на Царя да се разпорежда с поданиците си, както винаги са постъпвали собствениците на крепостните в империята.
Както каза един сърбин на конференция в София във връзка с руската дезинформация, в Сърбия Русия няма нужда да инвестира в медии при положение, че има толкова много желаещи да разпространяват безплатно руските фалшиви новини.
Истината е, да си я кажем отново, че който те освободи, той е ще те превърне в свое подобие. Западна Европа беше освободена от западните сили преди 77 години и бързо получи от тях свобода на медиите, словото изобщо, на пътуването, на сдружаването, на търговията и собствеността. Ние, “освободените” два пъти от евразийците, получихме точно обратното-превърнаха ни в техен образ и подобие, в който са се вкопчили и днес нашите рашисти.
Образът на руzката свобода в един колаж:
Позволявам си да твърдя следното (на практика в битността си на свободен работещ пенсионер всеки месец прекарвам стотици часове сърфирайки из мрежата с ударение руската тема): В самата матушка пут.инофилите са по-малко, те не са повече от 30% отколкото са у нас-миниум 50%. Сиреч-рекордьори на планетата. Някои могат И да бъдат скандализирани но дори сред твърдото ядро на ПП-ДБ има немалка част русофили.
Няма да е лесно след предстоящия край на Моделът КОЙ(рашистите И заради това така са озверели) трябва, задължително е Украина не само да победи но и да разгроми Педерацията за да се излекуваме веднъж завинаги от отровата раZZия спасителка-освободителка-закрилница.
Кой разбрал-разбрал.
Има нещо, което е съвсем малко по-важно от реформата на съдебната ни система. Това е – в съвсем прав текст – пренаписването на учебниците ни по история.
Добър пример са американците с една от първите дейности, поети в режим на ръчно управление в Германия след ВСВ. Образованието.
Не само МОЧА, альоша и прочие съветски останки. Паметници като този с коня, когото наричат “освободител” и който се вири пред Народното събрание, както и другия на който пише “не нам” също нямат място в държава свободна от рашизъм!
Утре 2 юни, денят на Христо Ботев. Този поет въведе в българската действителност понятието дивак учител в комбинация с вестникарин. Христо Ботев е особено актуален с днешна дата.
Няма да забравя моята учителка по история в прогимназията. След като мой съученик нищо не можа да отговори нищо на поставените от нея въпроси по българска история и заслужи двойка, се проведе следния кратък диалог:
– Ти българин ли си?
– Българин съм.
– Как не те е срам тогава да не знаеш своята история?
Същата жена, която беше член на БКП, за да преподава история, въпреки това обичаше България и за нея не се отнасяше горната квалификация. Това го твърдя, защото веднъж сподели с мен своето възхищение от стари хора, участвали във войните 1912-1918г., които когато са чули “Шуми Марица” са станали до един прави, свалили са си шапките и с наведени глави са отдали почит на своите земляци, загинали по бойните полета.
Поляците са имали “щастието” да бъдат клани по братски от блатните павиани, и то доста години. За последно, ако се не лъжа, 1983 г. в корабостроителницата Гдиня, когато ген. Ярузелски, бъдещ едноличен шеф на ПНР, е “само” председател на Държавния съвет, и помолва за малко “братска” помощ с автоматичен огън срещу народа му. РъБъ матряла явно има нужда от нов Балчик, като в 1916. След варварските “братски” обстрели отрезвяването е толкова яко, че дори дядо Вазов спира да е руZZофил. Може гунчЭто от “Възраждане” да помогне в този ред на мисли, с нейните “восокоточкови” ракетни удари…
Каква свобода, какви руски освободители им се привиждат на някои хора у нас , без да са виждали Сан Стефанския договор? Той е скрит дълбоко в кремълските архиви за да не се знае истината !
Извадете го бе измамници и прочетете на висок глас да чуем всички какво пише в т.4 за България !
А то никак не звучи на “освобождение” , защото по него щяхме да бъдем АВТОНОМНА ОБЛАСТ в османската империя и нейните наследници .
Като победител във войната русия би могла да запише ,че ни се дава НЕЗАВИСИМОСТ, както в т.2 се дава на Монте Негро, Сърбия и Румъния . С това тя щеше наистина да стане и НАШ освободител. Да ама НЕ !
Тя си e имала задна мисъл , договорена с хабсбургите и “графът” я записва именно по този начин. Pусофилската пропаганда oбаче се превъзнася от неговия “принос” и му лиже задника вече 150 години .
Четете истинската история – не робувайте на митове за да сте наистина свободни!
Националният празник на България не е 3-ти март!
Кои са националните празници на РБългария?
Очевидно не са нито предишният 9-ти септември, нито сегашният 3-ти март!
Националните празници на РБългария са:
1/13 юли, Ден учредяването на днешна България,1878 г. на Берлинския Конгрес,
22 септември /5 октомври/, Ден на независимостта от Руската и Османската империи, обявена в Търново 1908г.
ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
Какъв е днешният цивилизован избор на всички държави и квази държави на Земята?
Какво ни сочат националните празници на държавите по света?
Очевидно не е 24-ти май, русофилски празник на българите в Османската империя.
Ето кои са днес националните празници на всички държави:
Австралия – 26 януари, Ден на основаването на Австралия – пристигането на първите заселници през 1788 г.
Австрия – 26 октомври, Декларация на Парламента за неутралитет на Австрия, залегнал в конституцията, 1955 г.
Азербайджан – 28 май, Ден на републиката, 1918 г.
Албания – 28 ноември, Ден на независимостта – от Османската империя, 1912 г.
Алжир – 1 ноември, Ден на независимостта – от Франция, 1962 г.
Англия (Великобритания) – Рожденият ден на кралица Елизабет Втора.Тя е родена на 21 април,
но по традиция рожденият й ден се отбелязва във втората събота на юни
Ангола – 11 ноември, Ден на независимостта – от Португалия, 1975 г.
Ангуила – 30 май, Ден на Ангуила – по повод въвеждането на самостоятелна полиция през 1967 г.
Андора – 8 септември, Ден на независимостта – от Франция и Испания, 1993 г.
Антигуа и Барбуда – 1 ноември, Ден на независимостта – от Великобритания, 1981 г.
Аржентина – 25 май, Ден на независимост от Испания, 1810 г.
Армения – 28 май, Ден на независимостта – от СССР, 1991 г.
Аруба – 18 март, Ден на националния флаг – 1976 г.
Афганистан – 19 август, Ден на независимостта – от Великобритания, 1919 г.
Беларус – 3 юли, Ден на освобождението от Хитлеристка Германия, 1944 г.
Белгия – 21 юли, Коронацията на Леополд I, първи крал на Белгия – 1831 г.
Белиз – 21 септември, Ден на независимостта от Великобритания, 1981 г.
Бангладеш – 26 март, Ден на независимостта от Пакистан, 1971 г.
Барбадос – 30 ноември, Ден на независимостта от Великобритания, 1966 г.)
Бахамски острови – 10 юли, Ден на независимостта от Великобритания, 1973 г.
Бахрейн – 16 декември, Ден на независимостта от Великобритания, 1971 г.
Бенин – 1 август, Ден на независимостта от Франция, 1960 г.
Бермуда – 24 май, Ден на националните герои, първоначално е честван като Ден на кралица Виктория
Боливия – 6 август, Ден на независимостта от Испания, 1825 г.
Босна и Херцеговина – 1 март Ден на независимостта от Югославия, 1992 г.
Ботсвана – 30 септември, Ден на независимостта от Великобритания, 1966 г.
Бразилия – 7 септември, Ден на независимостта от Португалия, 1822 г.
Бруней – 23 февруари, Национален ден на Бруней от 1984 г.
Буркина Фасо – 4 август, Ден на независимостта от Франция, 1960 г.
Бурунди – 1 юли, Ден на независимостта от Белгия, 1962 г.
Бутан – 17 декември, Начало на управление на династията Вангчук – 1907 г.
България – 1/13 юли, Ден на учредяването на днешна България,1878 г.,
22 септември /5 октомври/, Ден на независимостта от Руската и Османската империи,1908г.
Вануату – 30 юли, Ден на независимостта от Франция и Великобритания, 1980 г.
Ватикан – 11 февруари, Ден на суверенитета от Италия, 1929 г.
Великобритания – втората събота на юни, Официално честване на рождения ден на кралица Елизабет II, който е на 21 април.
Венецуела – 5 юли, Декларация за независимост от Испания, 1811 г.
Виетнам – 2 септември, Декларация за независимост от Франция, 1945 г.
Габон – 17 август, Ден на независимостта – от Франция, 1960 г.
Гамбия – 18 февруари, Ден на независимостта – от Великобритания, 1965 г.
Гана – 6 март, Ден на независимостта от Великобритания, 1957 г.
Гватемала – 15 септември, Ден на независимостта от Испания, 1821 г.
Гвинея – 2 октомври, Ден на независимостта от Франция, 1958 г.
Гвинея-Бисау – 24 септември, Ден на независимостта от Португалия, 1973 г.
Гвиана – 23 февруари, Ден на републиката – 1972 г.
Германия – 3 октомври, Ден на германското единство – 1990 г.
Гибралтар (Великобритания) – 10 септември, Празник на Гибралтар
Гренада – 7 февруари, Ден на независимостта от Великобритания, 1973 г.
Грузия – 26 май, Ден на независимостта от Русия, 1918 г.
Гуам (САЩ) – 21 юли, Ден на свободата от японска окупация, 1944 г.)
Гърция – 25 март, Ден на независимостта –от Османската империя, 1821 г.
Дания – 5 юни, Ден на конституцията – 1848 г.
Джибути – 27 юни, Ден на независимостта от Франция, 1977 г.)
Джърси (Великобритания) – 9 май, Ден на свободата, край на окупацията на Ла Манш с края на Втората световна война 1945 г.
Доминика – 3 ноември, Ден на независимостта от Великобритания, 1978 г.
Доминиканска република – 27 февруари, Ден на независимостта от Хаити, 1844 г.
и 16 август Ден на независимостта от Испания, 1865 г.
Египет – 23 юли, Ден на революцията, 1952 г.
Еквадор – 10 август, Ден на независимостта от Испания, 1809 г.
Екваториална Гвинея – 12 октомври, Ден на независимостта от Испания, 1968 г.
Еритрея – 24 май, Ден на независимостта – от Етиопия, 1993 г.
Естония – 24 февруари, Ден на независимостта от Русия, 1918 г.
Етиопия – 28 май, Сваляне на диктатурата на Менгисту Хайле Мариам, 1991 г.
Замбия – 24 октомври, Декларация за независимост от Великобритания, 1964 г.
Зимбабве – 18 април, Декларация за независимост от Великобритания, 1980 г.
Израел – 14 май, Ден на независимостта от Великобритания, 1948 г.
Източен Тимор – 20 май, Ден на независимостта от Индонезия, 2002 г.
Индия – 15 август, Ден на независимостта от Великобритания, 1947 г.
и 2 октомври, Годишнина от рождението на Махатма Ганди – 1869 г.
Индонезия – 17 август, Ден на независимостта от Нидерландия, 1945 г.
Иран – 1 април, Ден на ислямската република – 1979 г.
Ирак – 17 юли
Република Ирландия – 17 март Ден на Свети Патрик, покровител на Ирландия.
Исландия – 17 юни, Ден на независимостта от Дания, 1944 г.
Испания – 12 октомври, Годишнина от откриването на Америка, 1492 г.
Италия – 2 юни, Ден на републиката – 1946 г.
Йемен – 22 май, Ден на обединението – на Северен Йемен и Южен Йемен, 1990 г.
Йордания – 25 май, Ден на независимостта от Великобритания, 1946 г.
Кабо Верде – 12 септември, Ден на нацията.
Казахстан – 25 октомври, Ден на републиката и на държавния суверенитет, 1990 г.
Кайманови острови – 1-ви понеделник на юли
Камбоджа – 9 ноември, Ден на независимостта от Франция, 1953 г.
Камерун – 20 май, Ден на обединената държава Камерун – 1972 г.
Канада – 1 юли, Ден на Канада – 1867 г.
Катар – 3 септември, Ден на независимостта от Великобритания, 1971 г.
Квебек (Канада) – 24 юни, Ден на патрона на областта Йоан Кръстител
Кения – 12 декември, Ден на независимостта от Великобритания, 1963 г.
Киргизстан – 31 август, Ден на независимостта – от СССР, 1991 г.
Кипър – 1 октомври, Ден на независимостта от Великобритания, 1960 г.
Кирибати – 12 юли, Ден на независимостта – от Великобритания, 1979 г.
Китай – 1 октомври, Ден на Китайската народна република – 1949 г.
Колумбия – 20 юли, Ден на независимост – от Испания, 1810 г.
Демократична република Конго – 30 юни, Ден на независимостта от Белгия, 1960 г.
Република Конго – 15 август, Ден на независимостта от Франция, 1960 г.
Коморски острови – 6 юли, Ден на независимостта от Франция, 1975 г.
Коста Рика – 15 септември, Ден на независимостта от Испания, 1821 г.
Кот д’Ивоар – 7 август, Ден на независимостта от Франция, 1960 г.
Куба – 1 януари, Ден на свободата, 1959 г.
Кувейт – 25 февруари, Ден на нацията
Лаос – 2 декември, Ден на републиката – 1975 г.
Латвия – 18 ноември, Ден на независимостта от Русия, 1918 г.
Лесото – 4 октомври, Ден на независимостта от Великобритания, 1966 г.
Либерия – 26 юли, Ден на независимостта от САЩ, 1847 г.
Либия – 1 септември, Ден на революцията 1969 г.
Ливан – 22 ноември, Ден на независимостта от Франция, 1943 г.
Лихтенщайн – 15 август, Ден на Лихтенщайн.
Литва – 16 февруари, Ден на независимостта от Русия, 1918 г.
Люксембург – 23 юни, Рожден ден на Великия херцог, 1947 г.
Мавритания – 28 ноември, Ден на независимостта от Франция, 1960 г.
Мавриций – 12 март, Ден на независимостта от Великобритания, 1968 г.
Мадагаскар – 26 юни, Ден на независимостта от Франция, 1960 г.
Северна Македония – 8 септември, Ден на независимостта от Югославия, 1991 г.
Малави – 6 юли, Ден на независимостта от Великобритания, 1964 г.
Малайзия – 31 август, Ден на независимостта от Великобритания, 1957 г.
Малдиви – 26 юли, Ден на независимостта от САЩ, 1965 г.
Мали – 22 септември, Ден на независимостта от Франция, 1960 г.
Малта – 21 септември, Ден на независимостта от Великобритания, 1964 г.
Мароко – 2 март, Ден на независимостта от Франция и Испания, 1956 г.
Маршалски острови – 1 май, Ден на независимостта от САЩ.
Мексико – 16 септември, Ден на независимостта от Испания, 1810 г.
Мианмар – 4 януари, Ден на независимостта от Великобритания, 1948 г.
Микронезия – 10 май, Ден на конституцията, 1979 г.
Мозамбик – 25 юни, Ден на независимостта от Португалия, 1975 г.
Молдова – 27 август, Ден на независимостта от СССР, 1991 г.
Монако – 19 ноември, Ден на принца.
Монголия – 11 юли, Ден на независимостта от Китай, 1921 г.
Намибия – 21 март, Ден на независимостта от ЮАР, 1990 г.
Науру – 31 януари, Ден на независимостта от Великобритания, Австралия и Нова Зеландия, 1968 г.
Непал – 28 декември, Рожден ден на краля 2007 г.
Нигер – 18 декември, Ден на републиката, 1958 г.
Нигерия – 1 октомври, Ден на независимостта от Великобритания, 1960 г.
Нидерландия – 30 април, Официално честване на рождения ден на кралица Беатрикс.
Никарагуа – 15 септември, Ден на независимостта от Испания, 1821 г.
Ниуе – 6 февруари, Годишнина на договора Вайтанга, 1840 г.
Нова Зеландия – 6 февруари, Годишнина на договора Вайтанга, 1840 г.
Норвегия – 17 май, Ден на конституцията – 1814 г.
Обединени арабски емирства – 2 декември, Годишнина от създаването на федерацията, 1971 г.
Острови Кук – 4 август, Ден на конституцията – 1981 г.
Остров Ман (Великобритания) – 5 юли, Ден на парламента Тинвалд, по повод на първото заседание на същата дата през 1417 г.
Оман – 18 ноември, Рожден ден на султан Кабус бен-Саид ал-Саид, 1940 г.
Пакистан – 14 август, Ден на независимостта от Великобритания и отделянето на държавата от Индия през 1947 г.
Палау – 9 юли, Ден на конституцията, 1981 г.
Панама – 3 ноември, Отделяне на държавата като самостоятелна от Колумбия, 1903 г.
Папуа Нова Гвинея – 16 септември, Ден на независимостта от Австралия, 1975 г.
Парагвай – 15 май, Ден на независимостта от Испания, 1811 г.
Перу – 28 юли, Ден на независимостта – от Испания, 1821 г.
Полша – 11 ноември, Ден на независимостта от Австро-Унгария, Германия и Русия, 1918 г.
Португалия – 10 юни, Ден на Португалия, 1850 г.
Приднестровие (Русия) – 2 септември, Ден на независимостта от СССР, 1990 г., не е международно призната държава.
Пуерто Рико (САЩ) – 25 юли, Ден на конституцията, 1952 г.
Руанда – 1 юли, Ден на независимостта от Белгия, 1962 г.
Румъния – 1 декември, Възвръщането на Трансилвания и обединението на Румъния, 1918 г.
Русия – 12 юни, Ден на Русия, 1990 г.
Салвадор – 15 септември, Ден на независимостта от Испания, 1821 г.
Самоа – 1 юни, Ден на независимостта от Нова Зеландия, 1962 г.
Сан Марино – 3 септември, Ден на републиката – най-старата република в света, 301 г.
Сао Томе и Принсипи – 12 юли, Ден на независимостта от Португалия, 1975 г.
Саудитска Арабия – 23 септември, Празник на обединението на кралството, 1923 г.
Свазиленд – 6 септември, Ден на независимостта от Великобритания, 1968 г.
Северен Кипър – 15 ноември, Ден на независимостта от Кипър, 1983 г.
Северна Ирландия /Великобритания/ – 17 март, Ден на Свети Патрик.
Северна Корея – 8 септември, Ден на Корейската народно-демократична република, 1948 г.
Северни Мариански острови – 8 декември, Ден на конституцията, 1977 г.
Сейнт Китс и Невис – 19 септември, Ден на независимостта от Великобритания, 1983 г.
Сейнт Лусия – 22 февруари, Ден на независимостта от Великобритания, 1979 г.
Сейнт Винсент и Гренадини – 27 октомври, Ден на независимостта от Великобритания, 1979 г.
Сейшелски острови – 18 юни, Ден на конституцията, 1993 г.
Сенегал – 4 април, Ден на суверенитета, 1960 г.
Сиера Леоне – 27 април, Ден на републиката, 1961 г.
Сингапур – 9 август (Ден на независимост от Малайзия, 1965 г.
Сирия – 17 април, Ден на независимостта от Франция, 1946 г.
Словакия – 29 август, Словашко национално въстание, срещу окупацията на Хитлеристка Германия, 1944 г.
1 септември, Ден на конституцията – 1992 г.
Словения – 25 юни, Ден на независимостта от Югославия, 1991 г.
Соломонови острови – 7 юли, Ден на независимостта от Великобритания, 1978 г.
Сомалия – 26 юни, Ден на независимостта от Великобритания, 1960 г.
1 юли, Ден на независимостта от Италия, 1960 г.
Судан – 1 януари, Ден на независимостта от Франция и Египет, 1956 г.
Суринам – 25 ноември, Ден на независимостта от Нидерландия, 1975 г.
Съединени американски щати – 4 юли, Декларация за независимост от Великобритания, 1776 г.
Сърбия – 15 февруари, Предявяване независимост от Османската империя, 1804 г.
Таджикистан – 9 септември, Ден на независимостта – от СССР, 1991 г.
Тайван – 10 октомври, Ден на републиката, 1911 г.
Тайланд – 5 декември, Рожден ден на краля, 1927 г.
Танзания – 26 април, Ден на обединението на Танганика и Занзибар в държавата Танзания, 1964 г.
Татарстан/Казанска България/ – 30 август, Ден на независимост от СССР, 1990 г., непризната и анексирана от РСФСР през 1992 г.
Того – 27 април, Ден на независимостта от Франция, 1960 г.
Тонга – 4 юни, Ден на независимостта от Великобритания, 1970 г.
Тринидад и Тобаго – 31 август, Ден на независимостта от Великобритания, 1962 г.
Тувалу – 1 октомври, Ден на независимостта от Кирибати, 1975 г.
Тунис – 20 март, Ден на независимостта от Франция, 1956 г.
Туркменистан – 27 октомври, Ден на независимостта от СССР, 1991 г.
Турция – 29 октомври, Ден на републиката, 1923 г.
Уганда – 9 октомври, Ден на независимостта от Великобритания, 1962 г.
Уелс (Великобритания) – 1 март, Ден на Свети Давид.
Украйна – 24 август, Ден на независимостта от СССР, 1991 г.
Унгария – 20 август, Ден на Свети Ищван I – първи крал и основател на държавата)
23 октомври,Ден на Републиката, 1956 г.
Уругвай – 25 август, Декларация за независимост от Бразилия, 1825 г.
Узбекистан – 1 септември, Ден на независимостта от СССР, 1991 г.
Фиджи – 10 октомври, Ден на независимостта от Великобритания, 1970 г.
Филипини – 12 юни, Ден на независимостта от Испания, 1898 г.
Финландия – 6 декември, Ден на независимостта от Русия, 1917 г.
Фландрия – 11 юли, Годишнина от битката при Куртре – 1302 г., начало на борбата за независимост от Франция.
Франция – 14 юли.Годишнина от превземането на Бастилията, 1789 г.
Хаити – 1 януари, Ден на независимостта от Франция, 1804 г.
Хондурас – 15 септември, Ден на независимостта – от Испания, 1821 г.
Хърватия – 25 юни, Ден на независимостта от Югославия, 1991 г.
Централноафриканска република – 1 декември, Ден на автономията от Франция, 1958 г.
Чад – 11 август, Ден на независимостта от Франция, 1960 г.
Черна гора – 13 юли,на същият ден е основана и днешна България на Берлински, конгрес, 1878 г.
Чехия – 28 октомври, Ден на независимост от Австро-Унгария, 1918 г.
Чили – 18 септември,Ден на независимост от Испания, 1818 г.
Швеция – 6 юни, Ден на независимостта от Дания, 1523 г.
Швейцария – 1 август, Ден на независимостта от Свещената Римска империя, 1291 г.
Шотландия (Великобритания) – 30 ноември, Денят на Св. Андрей
Шри Ланка – 4 февруари,Ден на независимостта от Великобритания, 1948 г.
Южна Африка – 27 април, Ден на свободата – първото участие на чернокожото население в избори през 1994 г.,
Южна Корея – 15 август, Ден на независимостта от Япония, 1945 г.
Ямайка – първият понеделник на август, Ден на независимостта от Великобритания, 1962 г.
Япония – 11 февруари, Възникване на нацията – изкачването на първия император на трона, 660 пр.н.е.
Даже от птичи поглед върху националните презници на държавите по Земята, се вижда че
националните им празници са по няколко:
-При монархиите, рожденият ден на монарха.
-Датата на учредяването на .ържавата.
-Датата на получаване на независимостта на държавата.
Кои са националните празници на РБългария?
Очевидно не са нито 9-ти септември, нито 3-ти март!
Националните празници на РБългария са:
1/13 юли, Ден учредяването на днешна България,1878 г. на Берлинския Конгрес,
22 септември /5 октомври/, Ден на независимостта на България от Руската и Османската империи, обявена в Търново 1908г.
ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
,,Предай нататък…
АЗ ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ и цивилизованият ЕС!
Могъщите САЩ и непобедимият НАТО са гарант за свободата ни!
Към Видьо Видев,
Г-н Видев, склонен съм да те допусна за рашист и евроатлантик под прикритие, докато не ми отговориш на един въпрос, защо пропусна датата 06.септеврри. 1885 г. когато е обединена северна и южна /така наречената Източна Румелия/ България. Подозирам, че си Бойко Борисов псевдоевроатлантик. Чакам отговора ти!!!!!!!!!!
По повод статията, понеже заговорихме за освободителката ни русия, нека да кажем, че тя неправомерно използва това име.
Затова показвам някои стари карти, коментара прави всеки за себе си. Който има акъл и сърца да се сеща.
https://cdn.creazilla.com/illustrations/6986231/map-of-russia-hm-10-battista-agnese-portolan-atlas-italy-ca-1550-illustration-md.jpeg
https://cdn.creazilla.com/illustrations/6802034/geografia-tavole-moderne-di-geografia-de-la-maggior-parte-del-mondo-di-diversi-a-md.jpeg
https://cdn.creazilla.com/illustrations/6986394/map-of-the-russia-and-near-east-hm-33-illustration-md.jpeg
Миро
01.06.2023 в 18:39
Явно или не си прочел, или не си осмислил прочетеното! Кажи ми поне една държава, която да чества за национален празник обединяването/съединяването/ на различни части от нея! Примери бол! Дори и от балканските държави!Примерно Трансилвания. А в Африка и в Латинска Америка множеството примери те опровергават категорично!
6-ти сепември, Съединението е наистина впечатляващо събитие, но няма качествата на национален празник. Още по-мачко 24-ти май.
Миро
01.06.2023 в 18:39
П.П.
Не прочете ли, че националният празник на Черна гора е същият 13 юли от Берлинския Конгрес.На същият ден е основана и днешна България на същият Берлински, конгрес, 1878 г..
Доколкото това,че съм като ” Бойко Борисов псевдоевроатлантик”, забележи, че докато сочиш мен с пръст,
другите ти три пръста са обърнати и сочат към тебе, нали?