Дон Борисов не разбира какво смешно има в това Сицилия да бъде давана за пример

от

В речта си преди гласуването на правителството на своята партия Кирил Петков развесели старите си врагове от ГЕРБ с лапсуса “сицилиевата долина”, искайки да даде за пример американската Силициева долина в Калифорния.

Голям смях падна сред депутатите от ГЕРБ.

 

 

 

 

До тях, конкретно до Томислав Дончев и Даниел Митов, седеше с бащинско изражение вождът Бойко като един добродушен герой на Вазов, който се радва сдържано на палавниците си и им подхвърля “яжте, бре, маскари”. Така и не се присъедини към смеха им.

Защо не се нахили и той? Не разбра гафа? Или реши да пощади авторитета на колегата?

Загадка. Гледаше Дончев и Митов с изражението на циганина от разказа на Радичков, който с умиление гледал циганчетата как се въргалят в локвата кал и възкликнал: “ех, лебеди мой”. 

Моят отговор на загадката е, че един Дон Борисов не може да схване какво смешно има в това Сицилия да бъде давана за пример.   

9 мнения за “Дон Борисов не разбира какво смешно има в това Сицилия да бъде давана за пример”

  2. Ето една снимка, която направих на въпросния кадър, на който Томислав Дончев и Даниел Митов се заливат от смях. Дон Корлеоне не му е смешно, а му е спешно да се гласува:
    https://ibb.co/WKSSqmr

  4. Репоствам краткия си коментар под предната статия, защото мястото му е точно тук:
    Преди малко в словото си в Парламента Кирил Петков допусна грешка като каза “Сицилиева долина” вместо Силициева такава, но като си помисли човек май грешка няма: БГ си е направо една Сицилиева долина – Балкански вариант. Сега е моментът тя от Сицилиева да стане Силициева!
    Дано, дано, дано!!!!

  5. Да му се ненагледаш: цървулфейс с набръчкана кратуна се кикоти…

  6. Доктор Борисов изобщо не е схванал лапсуса. Кой, кой да му каже къде какви долини има?…

  7. Този лапсус и жизнерадостният смях, който предизвика, събуди в мен спомен от времето, когато бях във второ отделение. Тогава моят съученик Сотир трябваше да прочете един текст от читанката и той започна: имало едно време един баба и една дядо. Другарката не можа няколко минути да укроти веселбата която настъпи. Седмици наред тази сбъркана фраза се повтаряше и създаваше в междучасията нестихващ смях. Благодаря на второкласниците Томиславчо и Даниелчо, които ме върнаха във Втори Б от 1952 година.

  9. Лапсусът, който Кирил Петков допусна не е толкова голям. Просто размени местата на двете съседни срички “ли” и “ци” в думата “Силициева”. На кого от нас не се е случвало при бързо писане да разменя местата на две съседни букви? Лапсусът щеше да бъде сериозен, ако вместо “Силициева” беше казал “Силиконова” долина. Такава грешка за “бат Бойко” щеше да е простима, но не и за Кирил Петков.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.