Не се учудвайте на моята (пре)публикация. Ще рече някой, някакъв котарак дава тон за песен…
Споделям от сърце тези кадри и музиката, която уж едно нищо и никакво мяукане поражда в главите на човеците в Украйна. Същите, които системно проявяват човещина спрямо “нашите по-малки братя”, съпътстващи жертви на рашисткото варварство.
Идеята от едното мяукане да бъде сътворена музика е на украинския музикант, който акомпанира на Андрій Хливнюк при разгласяването на знаменитата вече бойна песен на украинците “Червона калина” ( казва се иначе, но така съм я кръстил заради популярния й рефрен).
Припомням и версията на Пинк Флойд.
kotaraka machka mishleta dano po barzo bunkernoto mishle umre ot strah ili drug kotarak go xrucne po barzo—ukrainckia za sega bavno no sigurno gi meli
Прави ми впечатление, че напоследък медиите “ни” започнаха все по-често да интервюират и да публикуват “компетентното” мнение на едно “Цветленце”, което, “загрижено” за националната сигурност на България, пак взе да дава акъл на управляващите. Предвидливо напомня за себе си “цветленцето”, защото знае, че предстои смяна на шефовете на службите, назначени еднолично от русофилския пРезидент Радев.
Е, добре го помним “цветленцето”, но то изглежда забравя, че тук вече не е Москва! 🙂
🇺🇦 Плачу та сміюсь водночас. Наші люди та наші киці – пречудові, найкращі
https://twitter.com/pepel_klaasa/status/1667321591980589058
https://www.youtube.com/shorts/_nZWij_Tbec
След Червона Калина, хит беше Байрактар, а неотдавна хит е песента на Антитила(Антитела) Фортецья Бахмут.
https://www.youtube.com/watch?v=OmqLVrUXsTQ
А Бабините нектари-Grandma’s Smuzi правят супер кавъри на световни метъл и хард рок хитове на украински
Шапо за есето, Стопанино! И за песента, която просто къса сърцето. Който го има, разбира се.
Ключовата дума тук е “човешка”. Нали отношението към по-малките, по-слабите, беззащитните, болните, слепите, сакатите, бедните, възрастните, немощните – то ни прави човеци и ни отличава от стадото северни блатни павиани. Да припомним и за Андрій – с Дейвид Гилмор направиха акапелната версия “Hey Hey, Rise Up!”, онлайн, докато се люшкаше между живота и смъртта с руZки шрапнел в гърдите и друг в крака, в полевата болница на Бориспол, в ония страшни мартенски дни, когато танковете на диваците вървяха към Киев от 3 посоки, сривайки всичко по пътя си. И изглеждаше, че нищо не може да ги спре, а путлеристите по света и у нас тръбяха как е свършено с Украйна. Е, все пак човеците ще победят блатните путинкантропи, въпреки ядрените им сопи!
Респект!