Рашистката пропаганда у нас предизвика реакцията на Вашингтон и Киев, но е все така поощрявана от мълчанието на София

Известно е, че умните злодеи са най-опасните чудовища. Нашите рашисти дават всичко от себе си, да ни успокоят в това отношение, демонстрирайки глупост. Но въпреки това са опасни за здравето на демокрацията тук, системно атакувано от вируса рашизма.

В рамките на броени дни Петър Георгиев, самозабравил се пропагандист на путлеризма у нас, пожелал да му викат Волгин, за да изглежда повече руснак, отколкото българин, набеди за “не умен” банкера Левон Хампарцумян. С пролетарски бяс използва омразата си спрямо “богаташа”, който не бил умен ( според “много умния” Волгин), за да рекламира т.н. народен съд. Навлече си отново гражданско възмущение (явно изпитва удоволствието на садиста да слуша как жертвите му пищят безпомощно) и едно съдебно дело от хора, засегнати лично. Разкри се повече от всякога. Не беше никак умно.

Последва го и неговата другарка по рашизоидност Соня Момчилова. Защити не просто и само него, но и “правота на лъжата” да бъде разпространявана в ефира на БНР. Това вече е направо тъпо дори за самите рашисти. Изобличава ги като привърженици на лъжата.

Момчилова не се ограничи с обобщението в полза лъжата. Даде пример с най-грозната от всички рашистки лъжи по адрес на Украйна. Упрекна украинците в лъжа относно жертвите на рашистките зверства в Буча, регистрирани и признати за такива от многобройни международни наблюдатели. Явно Момчилова предпочита да се нареди до др. Александър Симов, който още през март миналата година се присмя, че труповете на цивилни по улиците на Буча били на артисти, които заслужавали оскари.

Нашите рашисти сякаш се състезават помежду си да докажат, че да си рашист трябва да си не просто зъл и античовечен, но и непременно да си глупав. И успяват! С това доказват също, че глупостта у нас се награждава с постове и право на маршировка в националния радиоефир.

Разпостраняването на пропаганда в полза на путлеризма е углавно престъпление в съюзните ни държави. В балтийските държави, в Германия и Чехия има влезли в сила присъди срещу тамошни злодеи. Някои от тях, които се обосновават на етническа основа, направо ги екстрадират в етническата им родина да поживеят в условията няколко пъти по-нисък стандарт на живота.

В московията в момента се оплакват от голям недостиг на учители по руски език. В Естония има стотици такива, избрали да останат там след като са изкуствено присадени в окупираната държавица от СССР през миналия век. Но няма нито един от тях, пожелал да отиде да помогне за образованието на дечицита в московията-заплатите на учителите в балтийската държава са няколко пъти по-високи от онези в московията.  

Не че естонските рашисти са по-умни от туземните си подобия у нас, но нашите определено демонстрират нагло самочувствие на недосегаеми. Създадено им е от дългодишното толериране на пропагандата им, вкл. от днешния прероден в “русофоб” Бойко Методиевич ( припомням, че той се обръщаше към своя събрат по рашизъм и “спонсор” Валентин Златев с “ Василиевич”).

Посолствата на САЩ и на Украйна реагираха гневно на лъжливата Соня, което само показва, че чашата на търпението им е преляла. Може би са очаквали, че рашисткото статукво се е променило, след като Методиевич се обяви на думи за промяна в това отношение, подкрепи правителството на “Продължаваме промяната” и дори мимолетно се присламчи към искането да се демонтира МОЧА в София?

Явно не са толкова наивни в посолствата. Почакаха няколко дни след изстъпленията на Волгин и Момчилова. Убедиха се, че няма адекватна реакция на институционално ниво и взеха нещата в свои ръце. Само че така връзват ръцете на властите ни, които при всеки опит на този етап да вземат някакви мерки за противопоставяне на рашистката пропаганда, макар и декларативно, ще бъдат моментално заклеймени като изпълнители на волята на “посолствата”.

Докарали сме се до положението да не виждаме полезен ход срещу рашистката зараза. Както вече отбелязах, реакцията на споменатите посолства е резултат именно на това. Тя е жест, който иска да покаже, че рашиската пропаганда не може да бъде оставена без реакция, въпреки риска точно тази реакция да бъде употребена бумерангово точно в полза на рашистката пропаганда.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА