Защо се хванах на бас, че при първите проучвания на електоралните нагласи в София кандидатът на ПП, ДБ и “Спаси София” Васил Терзиев ще поведе убедително пред обявените и предполагаемите главни конкуренти за столичен кмет?
Бях убеден в това не като лично отношение, а заради обоснованото ми предположение, че противно на широко разпространеното мнение София е България. Не само защото “половин България” живее в София. Ако за броя на населението това е хипербола, то за тежестта на столицата на кантара на икономиката, жизнения стандарт, финансите, културния живот и какво ли още не изобщо не е преувеличено да се каже нещо подобно. Че и повече.
Но не споменатите количествени показатели ме карат да мисля, че Васил Терзиев, когото не познавам лично, е печелившата кандидатура поне до момента и се очертава да бъде такава на финала, освен в случай, че се появи някаква чудна по своята универсална привлекателност персонална алтернатива.
България, т.е. София, е избрала европейския път. Терзиев, ще си позволя за да си измисля една дума (ако някой не ме е изпреварил), излъчва европейскост.
Вижте национало представителните проучвания. Ако за България е вярно, че има голямо мнозинство българи, които си дават сметка за важността на европейския ни избор, то за българския град, който най-много се е доближил до европейските стандарти за изминалите 17 години членство в ЕС, това а валидно още повече.
Колкото и да сме (основателно) критични към управлението на тази “половин България” и към втръсналия “модел ГЕРБ”, въпреки него София отдавна си извоюва правото да бъде възприемана като европейски град.
Единствената съществена разлика на символично ниво с подобията на София в Европа, не само в региона, но и изобщо, е, че все още търпи(м) позора градът ни да бъде унизително маркиран със съветско-руска символика, каквото никъде другаде не доминира в такъв мащаб и по такъв предизвикател начин, за да напомня за съветското иго.
Омръзнало ми е да обяснявам, че не може да става сравнение с Виена и Берлин, бившите столици на нацизма в Европа, обвързани виновно с договори да пазят няколкото си съветски монумента с договорни отношения, каквито България няма със СССР и наследницата му РФ. Предателска лъжа е, че България била задължена да пази съветските си чудовища и щяла да наруши международното право, ако ги премести в музея, каквото право има като собственик ( за разлика от Берлин и Виена, където собствеността на съветските монументи е руска).
Терзиев ще спечели още подкрепа от европейските софиянци, ако се ангажира с обещанието да даде пример как се чисти тази имперска плесен като даде тон а песен.
Фокусирането върху миналото, при това не лично на Терзиев, а на предците му, не можа и не може да отмести акцента върху бъдещето, за което е очевидно, че много голяма част от столичани са загрижени доста повече.
Нямат представа колко грешат моите съмишленици с аналогиите с Германия. Нямало начин там да бъде избран на подобен публичен пост някой, чиито роднини са били видни фигури по тоталитарно време. Изобщо не е вярно и го казвам, не за да подкрепя по този начин Васил Терзиев, а за да илюстрирам тезата си, че миналото на предците на един динамичен политик изобщо не е фактор в кариерата му на перспективен администратор.
В Америка трудно можете да намерите съвременна водеща фигура в политиката, чиито предци да не са били робовладелци.
В Германия принадлежността към нацисткия режим е била толкова масова, че се е наложило на следвоенната окупационна администрация да гледа доста през пръсти на биографиите на хората, от които се е нуждаела да впрегне в общата каруца на възстановяването (само за 6 години Западна Германия достига нивото на развитие на довоенна Германия, т.н. “германското чудо”).
За масовото привличане, включително чрез отвличане, на германски инженери и прочее специалисти от времето на Третия Райх за нуждите на американската наука и техника, както и на съветската, изобщо не искам да споменавам. Темата е достатъчно добре известна. Космическата програма на двете държави практически е изградена от кадри на нацистка Германия и то без това да е никаква тайна за никого.
Когато става дума за Германия има един пример в контекста на горното, който е по-малко популярен, но е по-близък да ситуацията с Васил Терзиев.
Имам предвид кмета на Берлин Ернст Ройтер. Той е бивш болшевик, деец на коминтерна, забелязан лично от Сталин и препоръчан на Клара Цеткин за лидер на германската комунистическа партия, но със забележката, че е “малко прекалено независима глава”. Последното обстоятелство се оказва решаващо за еволюцията на Ройтер през годините. Скъсва с комунистите, но дори и в качеството си на кмет на Западен Берлин си признава, че продължава да тачи Ленин (за разлика от Сталин).
В най-антикомунистическия град на света Западен Берлин, където съветските и американските танкове години наред противостоят броня срещу броня на ръба на войната, гражданите си избират за кмет тъкмо Ернст Ройтер. Два пъти гласуват доверие на бившия комунист да организира борбата срещу съветската блокада. Устройват му грандиозно погребение.
Ройтер постига в Западен Берлин антикомунистически консенсус, а популярността му през годините на управлението расте ( вместо обратното, както обикновено става при консумирането на власт). Списание Timе му посвещава корицата и водещата си статия на 18 септември 1950 година.
Запазвам си останалото по въпроса за евентуална книга по въпроса за приноса на хора като Ройтер и от неговия мащаб за имплозията на комунизма.
А на боравещите с историческите аналогии приятелски препоръчвам да бъдат малко по-внимателни. За да не се чудят после (пак), че се излъгали в представите(лите) си.
П.С. Предварително заявявам, че няма да отговарям на заяжданията относно позицията ми, която обяснява, а не рекламира очаквания успех на Васил Терзиев.
-Кметът на София трябва да е син.
-Хм, не, по-добре да е внук!
(c) в-к. “Стършел”
Много се радвам на успеха на обединените проевропейци.
Уви, четвърто вече десетилетие след преврата, ние разглеждаме политическите процеси през съветското време у нас, пропускайки стопанските, а те ако и свързани, бяха различни. Ясно е защо. Стопанските ръководители имаха реални, икономически цели и задачи, докато партийните нкадри преследваха по-скоро идеологически, да не кажа направо пропагандни цели и практики.
За да не злоупотребявам с търпението на г-н Инджев, темата не се вмества в кратък коментар, а затова и допустим коментар, ще дам само пример.
По времето, по което Георги Найденов създава с екипа си Тексим, 1960, първата успешна капиталистическа по методи и структура икономическа структура у нас, ( а това е невъзможно без решение на висшето партийно ръководство,)е издигната и идеята НРБ да стане 16 република на СССР. От същото това висше ръководство.
Невероятно, но факт.
Само давам пример за различните пластове в управлението на страната ни. Липсва научен анализ и обществен дебат, защото “войникът трябва да знае толкова, колкото да изпълни заповедта”, както казва Клаузевиц 🙂
В днешната икономическа и политическа ситуация у нас, пробивът на група компании, от вида на Nexo и Telerick, ситуацията е аналогична.
Така че, бих посъветвал правоверните “десни,” първо да мерят, а после да режат.
Колкото до г-н Терзиев, когото не познавам, считам, че предприемачи от този калибър са чест и надежда за страната ни.
Дали ще е добър кмет, обаче не знам. Надявам се.
Към Наблюдател:
Шегата на моите приятели си я бива. Но бих добавил, че е по-добре да е внук, отколкото да го(я)спуснат с парашут от Внуково, какъвто беше случаят с Фандъковна, на която се възхищаваше на предишните избори нашият съмишленик Вили Лилков.
! европейскост 🎯 за кмет на столицата ни
Васил Терзиев: Най-големият проблем на София е липсата на амбиция
https://www.facebook.com/VassilTerzievZaSofia
– за разликата от 1 см … до столица, с която да се гордеем
Във ФРГ се извърши действителна денацификация ,а у нас не се извърши декомунизация.
Не ме интересува потеклото и партийната принадлежност!
Интересуваме може ли да свърши работа!
Имам почти 45 години трудов стаж, от които повече от половината съм се занимавал с производство на изчислителна техника, а в останалото време с комуникации. Имал съм късмета да работя в тандем с читави колеги членове на бкп. Винаги можех да разчитам на тях.
Когато започнах работа в енергетиката се сблъсках с началници партийно назначени, както от бкп, така и от сдс. Нямаше никаква разлика. Некомпетенти, неграмотни и алчни!
Твърде опасни за негодниците са планове на г-н Терзиев да цифровизира общината, което означава много бързо да се осветят проблемите, а това може да доведе до точните решения.
Мисля, че да управляваш такъв собствен бизнес означава много висока грамотност, което е крайно необходимо за управлението на такава голяма община.
За МОЧА е ясен. Ще се маха!
Все пак трябва да сме на ясно, че е време следващото поколение на 40-50 годишни хора да се заемат с тази много тежка работа управлението на структурите на държавата.
На събранието ни на ДСБ също се обсъждаше темата с потеклото на нашия кандидат за кмет и много ми хареса изказването на наш член произхождащ от репресирано семейство.
Ще се опитам да предам думите му по смисъл: 1. Ние нали сме демократи?!
2. Престъпленията на комунизма трябва да се изучават в нужната степен в училището! Това е истинският антикомунизъм!
Щях да забравя. Изключително важно е демократичното обединение да получи болшинство в СОС!
Извинявам се! Малко дълго се получи.
Незнам дали Вили Лилков,или някой друг ще е избраникът на правоверните “десни” за кмет на София. Гледах интервюта на Васил Терзиев и мисля,че знам — когото и да поставят срещу него това ще е среща на красивия свят на младостта и делото с защитниците на стари постулати и пълзенето.
Без съмнение софиянци ще изберат очевидното.
Само да добавя.
Г-н Васил Терзиев е изключително силен кандидат доказал се технократ-визионер. За да бъде припознат като представител на демократичната общност трябва да поеме конкретен ангажимент, че в рамките, примерно на три месеца, ще изпълни решението на СОС от 1993г. за демонтирането и преместването на МОЧА и “изчергъртване” на цялата останала комунистическа символика. Не си ли спази обещанието да се връща в бизнеса. 30 год Чакане-СТИГАТ. Времето е наше?
Не е нужно дори да коментираме колко точно е написано. Аргументите са достатъчно силни дори за много закостенели хора, но пък аплодисментите ми са повече за добре подбрания исторически пример. Точно в целта.
За да не звучи това като клакьорство 🙂 ще кажа, че с автора съм имал преди дребни несъгласия (могат да минат за заяждания дори), но от две години избягвам да коментирам статиите, понеже е далеч по-интересно и забавно да чета. Но тук, понеже примерът с кмета на Берлин беше особено интересен и дори поразителен за мен, бих предложил скромно 🙂 на г-н Инджев да напомня по-често на читателите си и за Джордж Оруел и Артур Кьостлер (или за позабравения Борис Бажанов) и на тях миналото им е интересно, но пък точно заради това си минало са дали достатъчно добри поуки на всички, които искат да се поучат.
За съжаление са отново актуални – пропагандистите и инквизиторите все така властват над съзнанието на мнозина заблудени.
Кандидатурата на В. Терзиев е опит да се докаже, че всички у нас са маскари. Това е последният пирон в ковчега на десницата – да се докаже, че такава няма, не е имало и няма никакво значение. “Да, ама НЕ!” /както казваше бележитият ни интелектуалец/. ДС може и да се прелива от тайните в явните конкурси за власт – висша проява на наглост, ама това не значи, че всички ще си плюем в канчето. Тази кандидатура цели оправдание за неслучилата се лустрация и не само… Тя цели да унижи десетелитния опит на онези български граждани, целящи да се разграничат от номенклатулният преход, гарниран с управление на децата и внуците на това, което наричаме номенклатура. Кандитарурата на В. Терзиев е някакъв опит на Двола да чете Евангелието! Отвратително е десницата да се представлява от децата и внуците на БКП/ДС. Иво, ще дам пример с теб, ПРИЯТЕЛЮ – ти неведнъж се отказа от разни постове, сам “разкри” каквото имаше да се разкрива и никой не може да ти възрази, както и да отрича това, което с делата си показал. Тази кандидатура за кмет е нещо диаметрално противоположно на теб – издигната под сурдинка, със замитане на “подробностите” и внушаване на безалтернативност, щото видиш ли без ДС и успешно внедрения и бизнесмен, няма да се движим на европейския коловоз?! ВЕрно ли? Свършиха се демократите, десните, про-европейците /един файтон хора както каза Джиджи Пендачанска/, та опряхме до единствената и безалтернативна ДС кандидатура? След като “десните” се скараха с Лозан Панов и колаборираха с Радев за втория му мандат, след като проведоха левичарска политика и ускориха инфлацията двойно на ЕС и след като сключиха съюз с Дявола /КУРнела и БСП/. Няма как да мине и този номер! Това е позор за демокрацията и т.нар. десница, която всъщност е неолиберална левица, но това е друга дълга тема…
Към Калин Минков:
Съгласен съм (почти) с всичко, но не и с идеята, че кандидатурата на В. Терзиев нарочно цели да разбуни точно тези духове. Не мисля,че това е цел, а е последица, която произтича от приоритетите на онези, които го номинираха. Някои от тях признаха, че не са очаквали (чак) така реакция.
Всеки е свободен сам да прецени дали би гласувал за него.
Аз, както винаги досега, не агитирам без реципрочност (каквато никога не съм получавал в персонално качество на публично ниво а само в частни разговори), но и няма да се включа в кампанията по неговото очерняне.
Препоръчвам на желаещите да се занимават с подобна екслузивна дейност тук да си потърсят друга трибуна. Не съм длъжен да си предоставям платформата за целите на “приятелския огън”, от който печелят враговете (ни) -не се притеснявам от обвинения в “болшевизъм” , като ги наричам именно врагове. Те не разбират думата опонент. Водят война на унищожение. Правя, каквото мога, да не им помагам.
Искали са преди от мен подкрепа (например) кандидати за парламента, но им (от)казах. Заявих им приятелски, че моята подкрепа може да бъде обърната срещу тях.
От някои реакции срещу В.Терзиев се видя, че съм бил прав да откажа-най-малкото, за да не вредя като дам повод да се прехвърлят мои негативи върху отделни личности и цели партии.
А фактът, че не приех нито един пост или номинация (ех, каква пропусната полза е онази Заплата за евродепутат, например!) е свързан със спецификата на персоналното ми мислене. Не очаквам да бъда пример за подражание,но държа на своето.
Аз не само убедено ще гласувам за Васил Терзиев, а и възможно най-активно ще се включа в предизборната му кампания от, бих казал, силно десни, демократични и консeрвативни позиции.
И към аргументите на г-н Инджев, които споделям, ще добавя още два:
1. Ние, така наречените десни, упорито не се справихме с прехода към реална демокрация, пазарна икономика и върховенство на закона. И ако не беше жертвоготовността на Иван Костов да обърне страната на 180* и я насочи безвъзвратно към ЕС, НАТО, сега щяхме да сме нещо, като Беларус или Киргизстан или направо Булгаристан;
2. За разлика от България, Васил Терзиев и стотици, почти анонимни, но способни и успешни българи се разделиха с миналото на родителите си и са част от Свободния свят. Някои от тях и визирам конкретно Васил Терзиев, желаят да споделят успешните си частни кариери с обществото, като благодарност и отговорност за възможността да ги постигнат. Такова поведение е достойно за нашата публична подкрепа, одобрение и гласуване.
От старите “и понякога неразбираеми” вицове – членовете на SS да станат членове на КПСС (KPSS)
*SS е най-вярното формирование на Хитлер
*КПСС – Компартия на Съветския Съюз
българския град, който най-много се е доближил до европейските стандарти за изминалите 17 години членство в ЕС
Живял съм в чужбина на запад от България, нямате си и на представа, че дори и София е БЕЗКРАЙНО далече от европейските стандарти.
За да се доближи България до Европа е нужно на първо място да се промени съзнанието на българина. А за това е нужно поколения, като се започне от най-младите. Възпитание традиции, а не чалго-комунистическите традиции. Много примери мога да ви напиша, но като цяло е това, че сме още много далече от Европа.