Като съм казал А, да продължа с азбуката и азбучните истина като за напреднали (вдъхновени от задаващия се нов национален празник 24 май).
Окуражен съм от факта, че идеите за десъветизация и дерусификация на България си пробиват път вече на високо политическо (и дори на управленско) ниво. Ще си позволя да “посегна” на образа на още една, ако не и на най-голямата руска светиня, обожествявана по нашите земи.
Цар Освободител!
Нему се подмазва Николай Игнатиев, нагласяйки подписването на примирието през 1878 г. с османците на 3 март, за да угоди на господаря си.
Същият цар царува на кон пред българското народно събрание и практически никой, ама наистина никой (ако съм пропуснал да забележа някого, моля за извинение) не смее да го спомене с крива дума. Унизително е вместо славен български владетел, да имаме руски император за “охрана” на символа на демокрацията у нас и в наши дни. Но е унизително само за партиоти, а не за патрэоты.
Статуята на император на кон е класическа монументална декларация от времето на Римската империя докъде се простират владенията й. Така е и с “третия Рим”.
Повечето интересуващи се българи може и да знаят вече, че Александър II е обявен за Цар Освободител не заради 3 март 1878 г., а заради декрета му от 3 март (!) 1861 г., с който формално слага край на робството в империята, наречено крепостничество. Формално е, защото процесът по освобождаването на крепостните е процес, който не се осъществява нито лесно, нито бързо.Точи се близо половин век.
Не от любов към онези 30 милиона крепостни Александър Втори се решава на рискованата стъпка, бременна със съпротивата на дворянството и неразбирането на самите крепостни, останали разочаровани от половинчатостта на своето “освобождение”. Принуден е да я направи от необходимостта да модернизира разгромената си в Кримската война (1853-1856 г.) империя. Нейната изостаналост се вижда на бойното поле на полуострова не само в чисто военно отношение, но и във връзка с логистиката, примитивната медицинска помощ в сравнение с тази на противниците и т.н.
Най-вече на императора му е била нужна военна реформа, в рамките на която да използва огромния резервоар от селяни за попълване на армейските редици.
Под натиска на комплексните обстоятелства наследникът на Александър I, известен с презрението си към руския народ и преклонението към напредналата Европа и фаворизирането на европейци в управлението, се превръща в реформатор по принуда.
Александър II може и да изглежда като добряк на фона и на злокобния реакционер, какъвто бил Александър III ( любимец на Путлер, който си държи бюста му зад гърба си в работния кабинет в Кремъл). Но все пак си оставал типичен самодържец, за когото насилието над поданиците му е било нещо естествено. Да не говорим за геноцидния натиск срещу чужди “племена” и народи (като полския, чието Варшавско въстание неговият генерал Гурко смазва със зверска жестокост 10 години преди да дойде да “освобождава” балканските православни славяни, както предпочитали да наричат българите в империята, за да ги асимилират по-лесно, след като ги “освободят”).
Крепостните вярвали, че добрият цар ги е освободил безвъзмездно. Смятали, че техните робовладелци крият това от тях. Не искали да приемат, че трябва да се откупват, както повелявал царският декрет. Избухнали селски въстания, които били смазани със същата мизантропска решителност, както въстанията на чуждите народи в империята.
Най-кървавият епизод от подобна разправа се разиграл в Казанска област ( в която Иван Грозни подложил на системно унищожение през 1552 г. волжките българи и се провъзгласил след това за “цар на българите”). В село Бездна (което значи на руски същото, както и на български) въоръжени със селскостопански сечива селяни (както се вижда на рисунката по-долу) се изправили срещу две роти редовна войска от Тарутинския полк, командвана от изпратения за целта граф Апраскин.
Опраскал ги безмилостно Апраскин (и той “благородник” като “граф” Игнатиев). След шест залпа по негова заповед на земята останали да лежат труповете най-малко на 350 бунтовници. Колко са били ранените не е известно точно. Водачът на бунта Антон Петров е бил разстрелят публично, а побоищата с камшици, арестите и депортациите продължили дълго след това.
Знае се и реакцията на императора. “Не мога да не одобря действията на граф Апраскин, няма какво друго да се направи”, сложил царят освободител резолюция на доклада на “графа”.
Местното дворянство направо изпаднало във възторг и отбелязало с шампанско масовото убийство. “Дори слабите жени изразяваха своята радост и съжаляваха, че убитите са твърде малко”, писал Половцев, адютантът н губернатора на Казан (разгромената от Иван Грозни до основи каменна столица на волжките българи, която превъзхождала във всяко отношение дървената Москва).
Половинчатата реформа на царя освободител била завършена едва след разгрома на Русия във войната с Япония ( 1904-1905 г.) . Протакането й станало една от главните причини за т.н. Първа руска революция по онова време. Болшевиките се възползвали от тази рана, разчовъркали я с обещания да дадат земя на селяните, след което ги натикали в колхозите- без право да ги напускат до разпада на СССР през 1990 г.
Не се съмнявам, че между пазителите на традицията на преклонението пред всичко руско у нас ще се намерят “аргументи” от рода на “такива са били времената”. На тях и масовите убийства, извършвани от “братушки”, им се виждат симпатични, както знаем от позицията им спрямо трагедията на нападнатия украински народ.
Времената днес са други. Време е да откачим от шията си хомота на безмозъчната “благодарност” спрямо онази наистина водеща по мракобесие империя, която ни била дарила свободата, бидейки нарицателно за системно смазване на човешката свобода навсякъде, къде е властвала.
Това е един фрапиращ пример за провеждане на информационна и хибридна война от страна на РУСИЯ още през 19-ти век, като искам да подчертая, че е парадоксален факта, че никой дори не се замисля за скритото послание стоящо повече от 120 години пред очите на всички софиянци и гости на столицата.
Паметникът на Царя Освободител, наричан още Паметник на Освободителите, е сред най-внушителните паметници в София, който е издигнат в чест на т.н. „Освобождение“ на България (1878), в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на руския император Александър II и като символ на българската свобода.
Освен 4,5-метрова фигура на руския цар възседнал кон, на паметника има 3 бронзови релефа, в които са образите на военачалници, държавници и общественици, сред които е и ЗЛИЯТ гений граф Николай Павлович Игнатиев, който е предотвратил мирното разрешаване на казуса с освобождението на БЪЛГАРИЯ, а след това е организирал и провеждането на т.н. „Освободителна“ война от страна на РУСИЯ.
На бронзовите релефи са изобразени и „ключови“ събития, сред които е и подписването на „прословутия“ и измамен Санстефански мирен договор, а фронталната част на паметника е увенчана с надписа „Царю Освободителю от Признателна България“.
Намира се на столичния булевард „Цар Освободител“ на площад „Народно събрание“ с лице към сградата на Народното събрание.
От това по-грандиозна пропаганда на една лъжа здраве му кажи.
И на всичкото отгоре този промиващ мозъка паметник стои пред сградата на народното събрание и сякаш казва:
„ВИЙ БЪЛГРИТЕ ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕТЕ МОИ КРЕПОСТНИ СЕЛЯНИ, В МОЙТА ЗАДУНАЙСКА ГУБЕРНИЯ“.
Как се е стигнало до там, че една ОГРОМНА ЛЪЖА е увековечена в такъв „величествен“ паметник, може би ще попита някой.
Отговорът е очевиден, защото след като България скъсва дипломатически отношения с РУСИЯ, РУСИЯ започва да обработва своите агенти на влияние у нас и в крайна сметка успява да направи пробив като използва някои от вербуваните по време на войната българските опълченци.
ЗАЩОТО.
Оказва се, че за първи път идеята е била „предложена“ през 1892 г. именно от поборническо-опълченският корпус, където е взето решение за изграждането на този паметник, който да увековечи една ИЗМАМА и дори специално е била емитираната пощенска марка с образа на Александър II.
Паметника официално е открит през 1907 г. и дори са били поканени княз Владимир Александрович, който е син на Александър II и други официални лица от РУСИЯ.
А през 2013 г., когато ДНЕШНА РУСИЯ е на прага да започне своята световна инвазия (б.а. 2014 г. с окупацията на КРИМ), за да се натърти на факта ние ВСЕ ОЩЕ сме под РУСКО ВЛИЯНИЕ, паметника е основно ремонтиран.
ПАМЕТНИКА НА т.н. ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ, ЗАЕДНО С ОСТАНАЛАТА СЪВЕТСКА СИМВОЛИКА (МОЧА, АЛЬОША и т.н.) ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРЕМАХНАТИ И СЪБРАНИ В ПАРК ИМЕНУВАН „НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО НАРЕЧЕНО РУСИЯ, КОЕТО Е НАПАДАЛО НАШЕТО ОТЕЧЕСТВО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ХИЛЯДА ГОДИНИ“.
Господин Инджев, допускате грешка в датите. Въпросният псевдо цар Александър 2-ри е интронизиран на трети март /интронизация да не се бърка с коронация/, а не е роден на казаната дата. Рождената му дата е 17 април 1818 г.
Паметникът “Цар освободител” срещу сградата на НС е позор за нацията ни и очевадна гавра с нашите суверенитет и държавност! С присъствието си той е заробващ за десетки поколения, невежи за истинската история на България! И като споменах историята се сетих за програмата на МОН, засягаща належащите промени в образованието на подрастващите.
За мен тя е срам и позор! Куп несъществени и маловажни чопления и нито думичка за крещящо необходимата ревизия на учебния материал по история! Образователната ни система ще продължи /както вече осем випуска от 89-та насам!/ да бълва попълнения на петата колона!
Позволявам си /за разведряване/, в стила на приятеля ЖОРЖ да предложа превод на турцизма “духовен еничар” на български – “русофил”.
Били сме и по-зле… дано възкръснем пак…
Царят АсвАбАдитель има много вътрешни причини за освобождаването на крепостните си роби, но от външните причини може би основната е започналата гражданска война в САЩ.
Но за сметка на “освобождението” на мужиците си той поробва много земи и народи , от – Полша и Туркестан , до- огромните грабежи на крайбрежни територии в победения Китай от Англияи Франция, на който царя-АсвАбАдитель забива нож в гърба и окупира милиони квадратни километри над Владивосток. И дори съперничество и за Афганистан с Англия. Така че един царя-АсвАбАдитель, който е окупирал няколко милиона квадратни километра, едва ли може да се нарече либераст.
Но да се върнем към войната му с Османската империя 1877-78г., когато заграбва Босна, Поморавието с Ниш и Пирот, заграбването и на част от Бесарабия и Северната Добруджа, а на кавказкия фронт също заграбва големи териториални репарации от Османската империя! Без да броим и фактическата окупация на “освободена” България, чрез назначените от него власт от руски генерали , и даже самият княз. Които отхвърлят дори конституцията под благосклонния поглед на сина му Александър III.
Да добавим и , че царя-АсвАбАдитель продава дори правата си над Аляска, което показва че за империите не съществуват народи и нации , а само територии с население, които могат да търгуват помежду си ; дори и когато са съюзници или врагове.
Имаше източници, които предават думите на Стефан Стамболов, че царя-АсвАбАдитель и личната му империя са получили милиарди рубли репарации, които са няколко пъти повече от разходите на царя-АсвАбАдитель и за войната му на Балканския полуостров, и в Кавказ!
300,000 добруджанци са оковани и продадени в робство в Сибир от царя „освободител“ – Българската независимост и Русия –
http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=27&t=403
https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/314346-hilyadi-balgari-izkreshtyaha-ne-na-nasilieto-maykata-na-debora-razkri-sastoyanieto
*https://bntnews.bg/f/news/b/1242/ed6882423abc0772daeedc80085c85ea.jpg
– протестът в Стара Загора тази вечер беше под контрола на паравоенното сдружение БРАТ ЗА БРАТА. – на протеста имаше и контролиращи СЕСТРИ НА БРАТА
* https://video2.ibg.bg/image/640×360/319061.jpg
* https://www.google.com/imgres?imgurl=https%3A%2F%2Fimg.dnevnik.bg%2Fshimg%2Fzx320_4513486.jpg&tbnid=5hDmWsndtad9MM&vet=10CAMQMyi5AmoXChMI0JeK29K5gAMVAAAAAB0AAAAAEBw..i&imgrefurl=https%3A%2F%2Fm.dnevnik.bg%2Fphotos%2F2023%2F07%2F31%2F4513465_ne_si_sama_desetki_hiliadi_izliazoha_v_podkrepa_na%2F&docid=qS5kxxdWqVRy6M&w=320&h=213&itg=1&q=brat%20za%20brata&client=firefox-b-d&ved=0CAMQMyi5AmoXChMI0JeK29K5gAMVAAAAAB0AAAAAEBw
*https://portalsz.com/uploads/images/3411/2811.jpg
– съвсем не случайно Карбовски скочи на Георги Господинов https://frognews.bg/novini/karbovski-skochi-georgi-gospodinov-vav-facebook-zaradi-status-posveten-obezobrazenoto-momiche-400-sheva-2023-07-31.html
– ! 0:21; ! 2:01; ! 2:10 …
Как се повтаря историята-тогава този търси нови мобилизационни ресурси, също както и днешния гном/18-70 години разширение на възрастта за мобилизация/
А името на храма наречен на фалшивия герой Невски? Сякаш и то плаче за промяна.
Изобщо не е светец – освободените селяни не получават нищо или се налага да плащат земята на над тройни цени. Също заради лоша икономическа политика и високи военни разходи Русия е пред фалит. Като резултат има масово недоволство и няколко атентата срещу Александър II включително успешния последен 1881г. Трябвало е да намали цените на земята, да подобри трудовото законодателство и да реши икономическите проблеми, но не е направил нищо по въпроса. Първи половинчати стъпки за решаване на социално-икономическите проблеми предприема Александър III – по-ниски цени на земята и подобрения в трудовото законодателство, едва Столипин подхожда по-сериозно към проблемите.
Всички те са чисти ГЕРМАНЦИ,как ще мислят за руският народ,и нашите царе са германци
Царят освободител предприел отмяната на крепостничество и от финансова гледна точка…Крепостните живели в къщите на господаря си безплатно,ползвали земята му и му дължали част от продукцията..Всички били доволни,но далаверата на царя не се получавала.Тогава той отменил крепостничеството,взел имотите на дребните помешчици и наложил данъци и такси на освободените,а те изтеглили непосилни заеми и заживели по- зле от преди..Както се казва,,пътя към ада е покрит с добри намерения “!
Към
Svetla
02.08.2023 в 12:54:
Г-жо , няма “чисти” германци, още повече пък техните владетели, които до обединението под властта на Прусия , през 1870г. , са над 20-30 владения!
И в цяла Европа повечето владетели са от германските владения , дори английските са СаксКобурги , много малко са местните.
Така че кажете , какво точно ви “тревожат” “чистите” германци? Всички ли са такива, според вас? Или само някои са такива?
И защо “чистите” германци НЕ са “мислели” за руския , и за другите европейски народи , които са владеели?
Направих си труда,да прочета цялата “боза” , не заслужава коментар.
На тези от коментарите ще кажа без
3 МАРТ НЯМА БЪЛГАРИЯ, на хората със фес на главата е простено, но другите ще горят в ада
Към Ридик:
Заслужи си правота да ти публикувам неграмотното изказване. Явно си от онези глупаци, които изобразяваха “Жельо с фес” през 90-те години. Иди в Турция и си сложи фес днес. Ще те спукат от бой минувачите, глупако.
А 3 март е дата, която няма да изчезне. Няма да е вече повод да се пуска националният химн като фон на знамената на империята на злото (които нямат нищо общо с руските знамето от 1877-78 година, но това едва ли е известно на тъпаци, като теб).
Господин Инджев, поздравявам Ви за гражданската смелост и полемичния талант!
Ще си позволя да направя само две уточнения в настоящата Ви статия:
1. Император Александър II наследява на трона император Николай I, наречен “палачът на Европа”. Император Александър I, дядото на Царя-Освободител, е бил относително прогресивен за Русия човек. Неслучайно, когато посочват разликата между него и сина му, казват, че там, където Александър I, е виждал университети, Николай I е виждал казарми.
2. Де факто крепостното право е отменено едва в края на петдесетте години а XX бек, когато Хрушчов дава паспорти на колхозниците и им разрешава да се движат свободно (доколкото това е било възможно в СССР). По времето на Сталин същите са държани насила в колхозите без на избор на местожителство или промяна на работата, освен по преценка на партийните органи.
Към Мартин:
Прав сте за грешката да сбъркам Александър I като баща на Александър II, която поправих като премахнах абзаца (Вие вероятно имате запаметена грешната версия).
Иначе истината е, че Александър I е фаворизирал дотолкова чужденците в управлението, че е бил намразен от дворянството. И не само: Александър I е цитиран да се изказва с голямо презрение за руския народ.
Николай I, бащата на Александър II, не само е бил палачът на Европа, давайки под наем на колегите си монарси войски за смазване на въстания,но е бил и спасител с войска на Османската империя от бунта на един египетски васал, чиито бунтовници стигат до Истанбул. Т.е. бащата на “освободителя” Александър II е спасил от разпад “поробителката”.
Докато българите са пъшкали под османско владичество “освободителите” са освобождавали османците. За тази услуга султан Махмуд I възнаграждава Русия с превръщането на Черно море в руско за цели 7 години (ако не греша по памет), сбъдвайки мечтата на Петър I, като забранява достъпа на други кораби през проливите.
Николай става пръв приятел на турския султан и получава паметник на благодарността за спасяването на султана, който и до днес краси турското крайбрежие, за да напомня на българите” руско-османската дружба в годините на “под игото.
На Лондонската конференция (да не търся сега точната дата) Великобритания си връща правото на мореплаване в Черно море.
В крайна сметка семейният кръг от редуване на “прогресивни” с мракобесни императори е продължен от мракобесния син на “освободителя”. Александър III е образец на всякакви форми на потисничество в Русия и до днес, поради което е интересно, че е кумир на Путлер.
Финалната точка поставя император Николай II ( “Кървавият Николай”), който “закрива империята с глупавата си политика на комбинация вътрешно потисничество и милитаристична превъзбуда като съучастник в разпалването на Първата световна война.Първо губи войната с Япония, а после и с европейските си противници. Предизвиква двете т.н. революции, унищожили империята му.
https://ivo.bg/2017/09/28/путин-и-ердоган-по-стъпките-на-султан-м/
Благодаря Ви за изчерпателния отговор! Винаги е удоволствие да се четат Вашите материали!