И аз не мога да избягам понякога напълно от някои типични за българите реакции от рода на “ прекаленото добро не е на добро”- твърде много негативни обрати съм виждал в живота си. Ето защо съм предпазлив в радостната си реакция на практическата стъпка на изпълнителната власт към премахването на МОЧА от центъра на София. Очаквам да видя действия след думите.
И все пак…
Прехвърлянето на собствеността върху МОЧА във владение на Софийската община позволява бърза развръзка. С този акт се случват няколко неща извън чисто юридическата страна на въпроса.
Първо, изпълнителната власт най-сетне прояви политическата воля да се заеме сериозно с проблема. Поздравления за “левите, розовите” и прочее охулвани от претендентите да бъдат монополисти на “синьото и дясното” де факто съюзници на Нинова, фюрэра и Румен Радэв в общата им борба срещу продължаването на промяната във фундаментални насоки на българската политика по отношение на десъветизацията и откъсване от рашисткото влияние.
Второ, получават отпор лъжите, че някой “друг” носи отговорността за тази собственост. За разлика от Германия и Австрия, тук собствеността на съветската окупационна символика е в български ръце. Това е пропуск на съветската колониална администрация, която не си е представяла, че ще дойде ден българите да си поискат правото да решават каквото и да било без московско разрешение.
Трето, лъжа е също, че въпросните български ръце били вързани с “международни ангажименти”. Няма такова нещо. България е в правото си да се разпореди със собствеността си. А пожеланието за “взаимно” опазване на паметниците, залегнало в т.14 от договора с Русия от 1992 г., е нонсенс не само заради факта, че нито един от описаните варианти (от военно гробище до паметник на културата), не може да бъде съотнесен към МОЧА (и подобията му в страната). Абсурдна е самата формулировка, която позорно е допусната от българската страна като форма на имперска подигравка с нас. Защото в московията няма нито един български паметник. НИТО ЕДИН срещу повече от 400 руско-съветски в България.
Четвърто, самият договор предпоставя в преамбюла, че заменя стария между НРБ и СССР заради промяната в геополитическата обстановка. Такава има и сега, когато България е обявена за вражеска държава от Кремъл. А има и клауза за неговото автоматично прекъсване, ако една от страните не го преподпише при изтичане на 5 години от последното писмено изразено желание от двете страни. Може да бъде прекратен и след волеизявление на едната страна, направено година по-рано.
Пето, няма причини в сегашната обстановка на противопоставяне суверенна, европейска, натовска България ( заплашвана открито с нападение и окупация от представителни за московията високопоставени политици, като втория по ранг в руzката Дума Пьотр Толстой), която подкрепя всички санкции срещу агресивната московия, да се съобразява и без казаното по-горе с нейното мнение по въпроса за съветските монументи, символ на колониализма и окупацията на страната ни.
Шесто, от преместването на МОЧА в музея най-много ще спечелят онези, които изповядват култа към него. Ще могат най-после да го прегърнат и да лъскат уважително ботушите на окупатора. Патрэотите между тях, които парадират с православен фундаментализъм, ще могат да му палят свещички, припявайки в транс “Боже, ПСА пази” ( в превод” Боже, пази песа”).
ЗАБЕЛЕЖКА: Примерът как може и трябва да се постъпи преди да се пристъпи към премахването на съветския окупационен натрапник от центъра на градовете ни е положителен, но не е непременно заразителен. Ако зависи само от местните власти няма гаранция кога и други градове ще се освободят от монументалната лъжа за своето съветско “освобождение”. Така че държавата трябва да прояви последователност, за да продължи с десъветизацията и по места.
Като става дума за пример, ето какво се случва днес в Рига. Кметът на латвийската столица Едуард Цеховал обоснова решението си да бъде закрит “Домът на Москва” със своята лична отговорност и то по отношение отнемането на стопанисваната от московската община сграда ( аналог в това отношение е руzкият комплекс край Камчия у нас):
“Това е мое еднолично решение, което взех без съгласуване със собственика на сградата-правителството на Москва. В условията на ескалацията на военните действия на Русия в Украйна, провокациите на литовско-беларуската граница, а също на фона на различни протестни акции във Вилнюс и Талин, смятам за невъзможно съществуването на “Дом на Москва” в центъра на Рига”, казва Цеховал.
Кой разбрал, разбрал какво е подсказАл Цеховал.
Българският “Дом на Москва” е разположен в София в сградата на бившето съветско посолство на ул. “Московска”, срещу катедралата с натрапеното руско название “Ал. Невски” и граничи с Руската църква на бул. “Руски”.
МОЧА трабваше да бъде махнат по време на правителството на СДС. Тогава имаха пълната власт (и местна и държавна) да изпълнят решението за премахване, а и Русия по това време не беше толкова силна в пропагандата (поправете ме, ако греша). Вярно, че тогава едва ли е било приоритет в онази срината българска икономика след 1996г., но беше удобен момент. Дано сега се случи най-накрая…
Едва ли Сталинь е дал и една копейка на колониалните си паразити от терористичната колониална банда БКПь да построят стотиците “паметници” на краZZная армия в задунайския колониален Бандитустань НРБь !
Така че всичките бетонни грозилища на МОЧИ-те и альоши-те са построени само с парите на българските данъкоплатци, “безплатно” за “партийните” и пропаГАДните цели на колониалните терористи от БКПь, и техните върховни ТЪПькачи и вождове от Кремль и КПССь! Одите на хуйло ви!
Което показва , че всичките большевишки капища в задунайския колониален Бандитустань могат и трябва да бъдат премахнати повече без никакво отлагане и забавяне !
Въпросът е какво правят и другите области управители, особено онези от геЙрберастката шайка във Варна, Пазарджик, Велико Търново, Кюстендил и т.н., които проZZт(итуиращ)ата оФць – деса русенската курвеса натресе на ППДБ, като ги РЕКЕТИРА със заплахи при приемането на бюджета, преди няколко дни?
И защо още НЯМА никакви РОТАЦИИ от геЙрберастката шайка , за шеф на парламента, и да си приберат също и всичките областни дерибейски КАЛИНКИ , които изнудиха оня ден от ППДБ! И в Сметната палата- също!
Всичките МОЧИ трябва да бъдат утилизирани и да не се харчат повече бюджетни пари за поддръжката на тези “пар(т)ийни” и колониални “паметници” на БКПь и колониалните им кукловоди от Кремль!
И Бузлуджа- тоже! Да си я вземат за красота на Позитано 20 , на собствената има “пар(т)ийна” централа!
Одите на Сталинь, одите на бай ви Ленинь, одите на бай ви Маркс, одите на хуйло ви!
ДОЛУ МОЧИ-те, одите на хуйло си!
ИЗВИНЯВАМ СЕ , немнго по темата, хващам се за последната в сайата Ви…
Русия е извела 700 000 деца от Украйна, част от тях са дадени на приемни семейства
Киев се старае да води поименен списък на изведените непълнолетни
Напомня за след 1944та…
Забележката за местните власти е много уместна. Не вярвам гражданите, с радост живеещи в населени места със звучните имена Димитровград и Благоевград (макар че Дядото не е толкова грешен), да простят на своите избраници, ако посегнат на съветската символика.
И адвокат, най-ефикастният депутат в историята ни Петър Славов все за същото-войната със символите на мракобесието.
https://www.facebook.com/adv.Petar.Slavov/posts/pfbid034Nu5sxXRWDhpBU8pWP4CmNAqaJ16THYFxj42JbPWPJ7eDFMoGLuZmkussNtc6mQ1l
Все пак най-доброто решение е допълване на паметника с бутилки водка, до него голям паметник на Георги Димитров с бутилка мастика в ръка и кръчма. В кръчмата следва да се дават значки “Димитровски пианист” на най-изявените пианисти както и Димитровска награда за най-много изпита мастика. Може да се постави и табло, на което да се показват най-големите подвизи на Георги Димитров – регистрация за пиянско сбиване още преди да се присъедини към тесните социалисти, изхвърлен е от църквата, тъй като говорел глупости и закачал младите жени, уволнен е от печатницата, тъй като не успял да изтрезнее и не се явил на работа, организирал нелегален внос на алкохол в затвора на Гестапо. Също е единствения комунист осмелил се да се яви в кабинета на Сталин в Кремъл на четири крака, подпиран от Вълко Червенков. Дори големият пианист Клемент Готвалд не се е осмелил да се яви толкова пиян при Сталин.
Поздравявам с тъга, да не кажа по-тежка дума всички, дочакали някакво движение по темата със съветските символи у нас.
За мен тъгата не е заради паметниците, ознаменували освобождението на дядовците ни от земите, стоката и магазините, и складовете им, а родителите ни от бъдеще.
Драмата е, че спряха естествените познавателни и цивилизационни процеси за поколения. Ще сам пример.
МОЧА е войнишки паметник.
Паметника на загиналите над 800,000 британци в първрата световна война също е войнишки паметник.
И единият е изкуство, и другият е изкуство.
Приликите са това.
Вижте разликите в мисленето
https://www.dailyrecord.co.uk/news/scottish-news/hunt-every-ceramic-poppy-iconic-11116058.amp
Несъмнено нещата вървят към премахването му, което до преди година дори, пък камо ли преди войната, не съм си и мислил, че ще кажа! Щом вече се говори за това, колко ще струва преместването му, и щом и архитект е замесен, значи е ясно. Но, злото в случая ще бъде кпейкин. На него вече толкова пяна му излиза от устата, че се кани да брани мочата като зло куче територията си. Ако не друго, то поне цирковете от него ще са гарантирани. Навярно и бесните стари пенсии ще го обградят.
Добре войнишки ,е Моча ,На СССР ,страна обевила ни война ,без Българската армия да е участвала на източния фронт,е и СССР беше приятел с Нациская Германия,от 19439 до 1941,заедно нападнаха и разделиха Полша ,че се скарали по късно не е наш проглем,и колко жертви са дали на наша територия ,,след като Германските части ,вече отдавна са се изтеглили само 42 кюр кютюк пияни до смърт
Червеноармейци
До Веселин Димов:
МОЧА не е никакъв войнишки паметник!
Преди да пишете, попрочетете малко! Поне написаното върху плочата на самото капище!
Аз не съм БЛАГОДАРЕН на несъществуващата “съветска, червена армия”! Вие благодарни ли сте?
М-да.. Малко хора знаят, че първенството за най-голяма глупост в коментирания аспект за съжаление е в Бургас. Накратко! На 15-16.09.1944 г. червената армия завзема Бургас и с въодушевление открива 2 цистерни с тонове спирт в пристанището. Няколкостотин войници и офицери се юрват към тях с манерки, каски и кой каквото намери. Прогонват с изстрели докерите, които ги предупреждават, че това е технически спирт (метанол) и не става за пиене. Умират и са погребани в Бургас 44 души. Стотици ослепяват и колко още умират по болници в СССР не е ясно. На тези 44 починали има паметник до църквата в парк Славейков, точно срещу корпуса на УМБАЛ-Бургас. Вероятно няма друг паметник по света, който да е в чест на починали от патологичен алкохолизъм и да се заблуждават поколенията, че е на загинали в бой. Тези дни минах оттам-стои си, в добро състояние. Така че-наистина има загинали войници от ЧА на наша територия-но от пиене. Пуста пукница-както казваше Чудомир.
https://www.facebook.com/photo/?fbid=10160813866073684&set=a.37794503683
“…Под дулата на съветското оръжие и под диктовка на Кремъл то започва да взема едно след друго политически решения за управление на държавата със съдбоносно значение.
Първо, с декрет, армията ни хитро е изведена навън, под предлог за преследване на немските войски. Целта е много планова: първо държавата и нацията да останат напълно беззащитна пред 200 000 съветска армия, второ, последната да си почине пред финалния щурм към Германия, трето, част от Българската армия да бъде избита в безсмислени акции (30 000 души загиват само за няколко месеца) и четвърто, окупационния корпус да успее безпрепятствено да трансформира България в сателит, обслужващ изцяло икономиката, политиката и интересите на СССР…(ТЕЖКИЯТ УДАР ПО БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ И ИСТОРИЯ ПРЕЗ ХХ В.,sitebulgarizaedno)”
https://przone.info/2020/06/04/как-комунистите-унищожиха-българска/
“МОЧА е войнишки паметник.” – няма нито един убит войник, за да е вярно!
“И единият е изкуство, и другият е изкуство.” – в архитектурата на “единия”
ли видяхте изкуство, или във скулптурата му?
Освен загиналите в запои съветски войници има и няколко десетки разстреляни от Комендатура, нещо като Военна полиция за грабежи, изнасилвания, убийства, мародерство и т.н.
Съгласен съм с острата ви критика за “войнишки” Опитах се да бъда по мек. А не бива.
Аз съм скулптор. Колегите, които са работили по проекта и реализацията му са ми били професори. Това е и драмата. Вместо да учим развитието на съвременното изкуство, в естествения му ход, такова, каквото е било и у нас, ние влязохме в лабиринта на насилие и пропаганда, захочвщи с Мочите и завършващи с “Квадрат 500” След Мочите трябва да се кара наред. Нали!?
Разстоянието между тоталитарното изкуство у нас и паметника на загиналите британци в Лондон е
една цивилизация.
“Вторично подивяване” наричам този процес. Това е истинския проблем.
Престрелките в Интерет започнаха по темата, но докато не го видя разрушен, все нещо в мен не вярва (явно съм доста увреден от “такова беше времето”)- https://www.facebook.com/photo/?fbid=10160813866073684&set=a.37794503683
Eто я хрониката на едно национално предателство:
(Импийчмънт е малко! Общонароден линч и затвор доживот!)
Радев сезира КС заради спирането на концесията на “Росенец” !!!
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
На основание чл. 150, ал. 1 и чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) се обръщам към Вас с искане да обявите за противоконституционни § 1-5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, а след влизането на закона в сила – на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ЗКПОМОДРДПУ). В съответствие с практиката на Конституционния съд (Решение № 6 от 2008 г. по к.д. № 5 от 2008 г.) оспорвам разпоредбите на закона за изменение и допълнение до влизането им в сила, а доколкото след това те престават да бъдат самостоятелни и стават част от закона, който се изменя и допълва, отправям искане до Съда за самостоятелно разглеждане на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗКПОМОДРДПУ. Считам, че оспорените разпоредби противоречат на чл. 4, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Конституцията на Република България, като моля да имате предвид следните съображения:
1. Принципът на правовата държава
Многопластовото съдържание на конституционния принцип на правовата държава се формира от съчетаването на два ключови компонента: правовата държава във формален и в материален смисъл. В своята постоянна практика (Решение № 1 от 2005 г. по к.д. № 8/2004 г., Решение № 4 от 2014 г. по к.д. № 12/2013 г., Решение № 10 от 2016 г. по к.д. № 3/2016 г., Решение № 3 от 2017 г. по к.д. № 11/2016 г. и др.) Конституционният съд утвърждава разбирането за правовата държава като съчетание на принципа за правната сигурност (формалния елемент) и принципа за справедливостта (материалния елемент). Правната сигурност изисква последователност, предвидимост и стабилност на законовите разпоредби, а законността е ядрото на правовата държава във формален смисъл. „Изискването за достъпност и разбираемост, прецизност, недвусмисленост и яснота на законите, а оттук и за предвидимост, за съответствието им с принципите и ценностите на основния закон, са сред най-съществените негови измерения.“ (Решение № 8 от 2019 г. по к.д. № 4/2019 г.).
С § 1 и 2 от Закона за изменение и допълнение се изменя § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗКПОМОДРДПУ по начин, който не съответства на изискванията на правовата държава. Измененията не съответстват на предмета на ЗКПОМОДРДПУ, който е „осъществяването на контрол при прилагане на забраните и дерогациите по член 3м, параграфи 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (OB, L 229/1 от 31 юли 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 833/2014“, и неговите последващи изменения и допълнения.“
Без съмнение закон с предмет, насочен към контрола по прилагане на ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, има своя принос към начина, по който Република България прилага мерките, формирани като резултат от общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Тази политика се основава на дипломацията и спазването на международните правила и е насочена към опазването на мира, укрепването на международната сигурност, зачитането на правата на човека и на основните свободи. Законът е приет от 48-ото Народно събрание на 13 януари 2023 г. и е обнародван с Указ № 16 от 24 януари 2023 г. на президента на Републиката, като така е подкрепен и подходът, прилаган от Европейския съюз. При налагането на забраните, предвидени с чл. 1, т. 7 от Регламент (ЕС) 2022/879 на Съвета от 3 юни 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, на България са предоставени временни дерогации по отношение на вноса на руски суров нефт по море и определени нефтопродукти. Според чл. 3м, параграф 5 „Считано от 5 декември 2022 г. и чрез дерогация от параграфи 1 и 2, компетентните органи на България могат да разрешат изпълнението до 31 декември 2024
г. на договори, сключени преди 4 юни 2022 г., или на допълнителни договори, необходими за изпълнението на такива договори, за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти, изброени в приложение XXV, с произход от Русия или изнасяни от Русия.“ Във връзка с това с чл. 1, т. 12 от Регламент (ЕС) 2022/879 е изменен и чл. 5к, който се отнася до заварените договори за обществени поръчки или за концесии. В дерогациите по чл. 5к, параграф 2, б. „д“ е дадена възможност за продължаването на изпълнението на поръчки, свързани със закупуването, вноса или транспорта на природен газ и нефт, включително рафинирани нефтопродукти, ако не съществува забрана съгласно чл. 3м или 3н.
В контекста на прякото приложение, което имат регламентите като актове от правото на Европейския съюз, направените изменения в ЗКПОМОДРДПУ създават правна несигурност при определяне на срока, в който се прекратяват концесиите в обхвата на чл. 5к от Регламент (ЕС) № 833/2014. С § 1 от приетия закон, с който се изменя § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗКПОМОДРДПУ, е предвидено прекратяване на възложените концесии в едноседмичен срок, но не е посочено от кой начален момент тече този срок. По този начин, без да е отправено искане от Министерския съвет за отмяна на дерогацията, Народното събрание е приело прекратяване на концесия в обхвата на чл. 5к от Регламент (ЕС) № 833/2014 г., без да е фиксиран начален момент за едноседмичният срок, в който това трябва да стане. За неяснотата допринасят и редакциите на § 3, 4 и 5 от Закона за изменение и допълнение, с които се изменя § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗКПОМОДРДПУ по начин, който предвижда законът да влезе в сила от 5 февруари 2023 г.
Несъвместимо с правовата държава е и предвиждането с § 1 от изменителния закон на „двуседмичен срок от отнемането на концесията“, в който Министерството на транспорта и съобщенията да поеме оперативното управление на съоръженията, с каквото съдържание се допълва § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКПОМОДРДПУ. Следва да се има предвид, че Законът за концесиите не урежда хипотези на отнемане на концесия, а случаи, в които концесията се прекратява – глава четвърта, раздели V и VI от Закона за концесиите. Такъв институт – на отнемане на концесията, не е познат и по Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия. Използването на термина „отнемане на концесията“, в съчетание с израза „поема оперативното управление на съоръженията“, не създава ясни задължения, които да бъдат изпълнени. Освен това оперативното управление е възложено на Министерството на транспорта и съобщенията, без да се отчита, че орган е министърът и той ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия, а министерството е администрация, която го подпомага при осъществяване на правомощията (чл. 34 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за администрацията).
2. Принципът на политическия плурализъм
Не могат да бъдат подминати опасенията за нарушаване на принципа на политическия плурализъм, на който се основава политическият живот в България. С приемането на закона на две гласувания, проведени в едно и също заседание на Народното събрание, не е гарантирана възможността на народните представители да направят всички свои предложения. Конституционно недопустимо е мнозинството в Народното събрание да злоупотребява с възможността, предоставена от чл. 88, ал. 1, изречение второ от Конституцията, по изключение двете гласувания на закони те да се извършват на едно заседание. Това е несъвместимо със същността на законодателството в демократичната държава и е отстъпление от принципа на политическия плурализъм, установен в чл. 11, ал. 1 от Конституцията.
Стенографските протоколи са официални документи на Народното събрание и имат доказателствена сила за отразените в тях изявления, обстоятелства и констатации (Решение № 3 от 1993 г. по к.д. № 2 от 1993 г., Решение № 18 от 1995 г. по к.д. № 16 от 1995 г.). Видно от стенограмата на четиридесетото заседание на 49-то Народно събрание, проведено на 21 юли 2023 г., народен представител в своя дуплика при обсъждането на първо гласуване е заявил: „ще направим нужните промени и предложения за промени между първо и второ четене“. Това не е взето предвид от председателстващия заседанието с мотив, че няма никаква конкретика и няма направено предложение за изменение или за допълнение.
След приемането на законопроекта на първо гласуване последователно са направени процедурни предложения за удължаване на срока за предложения между двете гласувания и за разглеждането му по чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на второ гласуване в същото заседание. Предложението за удължаване на срока за предложения е отхвърлено, а за разглеждането на второ гласуване в същото заседание е прието. При приемането на закона на второ гласуване са направени две предложения за редакция – от докладчика и от друг народен представител, но стои открит въпросът дали при заявено намерение да се правят предложения може да се приложи изключението по чл. 88, ал. 1 от Конституцията. Според чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание „Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.“, а не визира изразяването на намерение за такива предложения. Това на практика предполага предложенията да са направени още в рамките на обсъждането за първо гласуване, а не в срока между двете гласувания. Налага се изводът, че не е съобразена практиката на Конституционния съд в Решение № 8 от 2010 г. по к.д. № 2/2010 г., според която „Недопустимо е в случаите, когато при обсъждането на законопроектите на първо четене в постоянните комисии или в пленарната зала народни представители заявят недвусмислено, че възнамеряват да упражнят правото си да внесат предложения по отделни текстове за второто четене, да се пристъпва към второто гласуване в същото заседание.“
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
По изложените съображения се обръщам към Вас с искане да обявите противоконституционност на § 1 – 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (Обн. ДВ, бр. 67 от 4.08.2023 г.), а след влизането на закона в сила – на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, поради противоречие с чл. 4, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Предлагам да конституирате като заинтересовани институции Народното събрание, Министерския съвет, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на правосъдието и министъра на финансите”, се казва в искането на президента Румен Радев.
/БГНЕС
https://frognews.bg/novini/radev-sezira-zaradi-spiraneto-kontsesiiata-rosenets.html
“МОЧА е войнишки паметник” – точно толкова, колкото чорапите ми са “Армани”. А те, не са. Повярвайте ми. Октомври 1944, истинския ми дядо по майчина линия, получава тридневен отпуск от войската, за да обере лозето и види семейството си. Каруцата е пометена от камион с пияни могъщи “свине – освободители”, в сегашния кв. Долапите до Русе. Проявили са милосърдие, като застрелват коня. Дядо ми издъхнал под каруцата. Простете, че Ви натоварвам с това. Войнишки паметник… а дано, ама на дали.
С уважение,
към Веселин Димов:
“Колегите, които са работили по проекта и реализацията му са ми били професори.”
При кои от тях сте учил/завършил и в кой университет? Нещо историята не ми се вързва!
Иво Колев,
.. на мястото на руската МОЧА трябва да има ПАМЕТ за Българските Войни воювали за 3-тата Българска държава с думите на Захари Стоянов:
*И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление!*
ТОВА Е ДЪЛГЪТ КЪМ ПРЕДЦИТЕ НИ , за който в болшинството си българите и не подозират – към БЪЛГАРСКИТЕ войнугански и доброволчески дружини спечели руските войни срещу султана на Балканите, доброволците във войната на капитаните, армията ни победила в Балканската война, във войната на русия срещу България 1916-та , въпреки руските репресии срещу български патриоти като кап.Мамарчев, Бойчо войвода и мн.мн.др. , унижението на порусначените на опълченци българи и подмяната на знамето им със самарското ,опита за подчиняване на бълг. армия на руския цар след т.нар. освобождение, погрома 1913, войнишките бунтове и кървавите руски акции срещу бълг. офицерство преди и след 9-ти ….. .. но Е ДЪЛГ , за който в болшинството си българите и не подозират и престъпват в порусначения си патриотизъм
@Веселин Димов
Какво имате предвид “да се кара наред”? Бихте ли пояснили какво е това “наред”.
Аз споделям с вас познания и информация, а вие ме атакувате.
Ето ви отново линка към едно от най красивите и вълнуващи произведения на съвременното изкуство.Сравнявам нашата моча с него. Вижте разликите в мисленето
https://www.dailyrecord.co.uk/news/scottish-news/hunt-every-ceramic-poppy-iconic-11116058.amp
към Веселин Димов:
“Колегите, които са работили по проекта и реализацията му са ми били професори.”
Зададох въпрос:
“При кои от тях сте учил/завършил и в кой университет? Нещо историята не ми се вързва!”
Не атакуваме, а се информираме, ама май няма за какво…
Очаквам “познания и информация” за самия Вас… ако има такива, разбира се…
МОЧА не е войнишки паметник ,а подлизурско целуване чизмите на окупатора,върнал България в развитието и и морала с десетилетия назад.И продължават чрез проруските си и даже откровено руски да ни спъват,а ние си траем и не ги изметем на боклука на историята.
Пет души се хванаха за отделни думи в коментарите ми- и нито един не благодари за информацията, а тя е важното.
Прощавайте, г-н Инджев.
към Веселин Димов:
“Колегите, които са работили по проекта и реализацията му са ми били професори.”
Зададох конкретен въпрос, но точно Информация не получих, а само думи в насипно състояние! Не мога да благодаря за нещо, което не съм получил, съжалявам! Приемам, че информация просто няма…
Явно прокарването на нименования на сгради, улици, паметни изяви, както и прокарването на руски обичаи и деяния целящи да ни „свързват“ с Русия НИКОГА не са били обект на търсене на общо съгласие.
Това ме навява на мисълта, че предварително се е знаело, че е нямало да има съгласие на населението, което изначално и като първо е трябвало да го има.
Значи, трябвало е българите да свикват с фактите, като прилагат прочутата руски поговорка– „ Нравиться, не нравиться, терпи красавица!“, което както виждаме, при всички решения се е прилагало.
От тук на много от нас, като и като повод от войната в Украйна, трябва да ни стане ясно, че особени ПРОЦЕДУРИ за прокарването на тези деяния не е имало и за тяхното отстраняване сега, СЪЩО не трябва да има.
Всички шикалкавения са само замазване на нежеланието, което единствено покава, че избраните хората които трябва да инициират решенията за благоденствието на собствената си нация не са на местото което трябва да заемат. И фактите показват, че при много решения за заемането отговорни постове са прокарвани хора които да работят изключително в руска полза.
Само да си припомним две такива
–Колективизацията на селското стопанство, която поради незнанието или премълчаването на гладоморите в руските енклави е било достатъчно показателно какво е причинила там, причини еднакви катастрофи и разрушения също и тук.
– Събранията и решението на министерската върхушка, с цел присъединяването на България като нова съветска република, също са започнали тайно и подмолно. Въпреки, че и те добре са знаели, че съветският образец който неотклонимо следвахме, беше прокарван с глад и немощ, под дулата на оръжията.
Знаем и можем да изброим още прекалено много, да не кажа, почти всичко, което фабрикувахме по времето на соца.
С едно образованое се „гордеем“ още, което било от съветско начало!?
Не, бе нашенци, –това беше трофей, или беше крадено пак от запада, но по съветски–нескопосано.
Апропо, освен за един Менделеев (и то не съветски), за друг или друго, не мога да се сетя!
Като чели нещата ще започнат да се оправят, (да плюнеме в пазва по стар обичай), да не ни е урока! Ама дали вече ги имаме подходящите хора на съответните места? Защото без да заменим сегашните главатари, ще я свършим като кучето на нивата!
Като наблюдавам, че за кмет ни гласят пак един от ченгесарницата, ама Той ни казвал, че не бил такъв!
Абе, не се ли наситихте вече на тъпотии. (Това ми напомни на един концерт след „демокрацията“ състоял се във Франкфут. Беше поканена певицата Карадочева, която тогава не познавах. Започнаха овации и тя попита какво да ни изпее. Единодушни изяви и викове,,, ОЧИ ЧОРНИЕ!… Горката, само каза „ Не ви ли е писнало от тях!?, е, добре, ще изпълня желанието ви“… А аз си казах, добър глас но странна публика! Как мислите, имах ли право?
Да се върнем на темата, мамар, че тя е на всякъде, премахването на този многократен и разнообразен окупационен боклук изисква много сериоен напън и преди всичко образиваност…
Инджев, Стефанов, Кулезич, Дремджиев, и няколко от Фактор, като начали са ОК, но са все още отделни капки в блатото за почистване.
Дано ни помогне Бог, ама нали зааем, че на лозето е необходима и мотиката?
@Boris
Това за Карадочева кога го сънувахте?