Доколкото съм осведомен, понеже на Фейсбук не съм фен, текат разправии във виртуалното пространство между съмишленици по темата за премахването на МОЧА. Дали, кога, от кого точно или пък изобщо ще стане ли, питат заядливо мнозина. Има и иронични забележки, че някои (от нас) са обещавали да гласуват за онзи, който го махне, пък се очертавало това да е Фандъкова…
Във всички случаи едно е ясно: както хиляди пъти съм изтъквал (почти без преувеличение) отношението към МОЧА казва всичко за всеки гражданин, журналист или политик. Лакмус е. Тази метафора съм употребявал многократно. И се вижда на този етап, че отново е така.
За (относителна) радост, този път караницата между съмишлениците се е пренесла вече на друга плоскост. Отпаднаха постепенно вечните обвинения срещу виновните десни, че не са свършили работата докато са били на власт (римейк на вечния упрек за пропусната възможност да се изтръгне от корен влиянието на ДС). Вече се караме за подробностите как, кога да стане и на кого да ръкопляскаме при успех на начинанието.
Упрекът, че десните не са махнали МОЧА, докато са имали цялата власт да го направят, беше запазена марка на самата Фандъкова като оправдание той да си стърчи все така победоносно. Писал съм за това по свидетелства на общински съветници, бойкотирани от мнозинството на ГЕРБ в софийския парламент при опитите им да вкарат темата в дневния ред на кметството.
Слава на Украйна, която саможертвено я вкара (темата) в управленския дневен ред на България със съпротивата си срещу заклеймения от евроатлантическата общност общ рашистки враг, пред чието лице в името на солидарността (повече със съюзниците от ЕС и НАТО, отколкото със самата Украйна) се формира сегашното прозападно управление у нас! Именно украинското националноосвободително движение стана катализатор на промените в България, накланяйки везните към толкова дългоочакваната и отчайващо закъсняваща десъветизация на страната ни.
Вместо дружно да се зарадваме на тази положителна тенденция, след като упорито настоявахме за преместването на МОЧА без реални шансове за успех, сега пък сме готови да се изпокараме за детайлите около демонтирането му.
През целия период на гербаджийското управление на столицата и страната беше немислимо да водим такива утопични спорове. Не веднъж съм отговарял на въпроси на граждани “кога ще го махаме МОЧА” с “тогава, когато и вие се хванете на въжето, с което да го дръпнем”.
Откакто собственикът на партията хегемон си смени мнението на 180 градуса изведнъж просветна на хоризонта реалната възможност да махнем съветската сянка над столичния център. Но пак не сме доволни.
Да, има “нещо”, за което трябва да сме бдителни, за да не стане като със замяната на 9 септември с 3 март. Като нищо ще бъде направен пореден опит да се прокара някоя хибридна рашистка идея за подмяната на лъжата с неистина. Кметицата, за която никой не вярваше, че един ден ще приеме необходимостта от демонтиране, вече говори за конкурс как да се оползотвори освободеното от монумента на “освободителите” ( изразът в кавичките е мой) място. Ще се възползват непременно от тази възможност професионалните защитници на замяната на съветското с руzкото влияние. Трябва да сме готови за отпор.
Сред многото упреци, които съм получавал от бранителите на МОЧА, може би най-абсурдният беше, че съм лобирал на мястото му да бъде построен МОЛ. Молците това си знаят: да подяждат доверието в истинската ни мотивация. Вредителите няма да се откажат и този път да сеят лъжи и раздори.
Тъй че трябва да си опичаме акъла, за да не ни идпържат отново като ни натрапят нещо руzко на мястото на съветското. Първата стъпка към самозащитата ни е да престанем да се нападаме взаимно кой да обира лаврите, когато работата най-накрая бъде доведена до успешен край.
Край на разприте!
НА СНИМКАТА: Георги, Валя, Женя, Белчо, моя милост (моля, допълвайте), когато закривахме с български знамена позорния надпис на МОЧА, вярвахме в победата и се надявахме, защото повече от това не можехме да постигнем сами.
С извинение че не е по темата, но много ме изкефи прозрението на Нинова, че въвеждането на понятието “интимна връзка” е първа крачка към узаконяването на еднополовите бракове. Сигурно ѝ липсва конституционосъобразното уточнение “връзка между мъж и жена”. А еднополовите да си се млатят на воля…. Хак им е…
А иначе ме радва препирнята кой е по-голям махач на МОЧА. В нея има нещо градивно, както и в препирнята кой е по-голям приятел на Украйна, донесла доста незаслужено “шамари” на Гари…
Преди да махнат мавзолея имаше ли конкурс?…. Но вече имаме едно поколение хора в чийто мозък няма отровата на мавзолея на “великия син на раб. класа”!
Ще спечелим войната !!! Нашата, вътрешна и неприятна за самите нас, като истински българи. След нея, няма да има невъзпитани идиоти и подобните им !!! Е ще останат малко, но към секцията – НЕ ДОУЧИЛИ или “ти ли ще ми кажеш бе”. ОБРАЗОВАНИЕ !!!
Ясно е, че МОЧА е поел вече към своя последен път, но се притеснявам дали този път не е “постлан с добри намерения”…. Ще се прави опит с процедурни хватки преместването му да се обвърже с бъдещото ландшафтно решение на пространството, и така, докато се изработят проекти, докато мине конкурса, така и да си мине времето…
Не е по темата, но имам въпрос към Стопанина на този блог: Г-н Инджев, ясно е, че шило в торба не стои, и няма начин Вие да не пишете и да не подготвяте нещо ново, с което да ни зарадвате. Бихте ли ни споделили над каква тема работите и кога, ако е рекъл Господ, да очакваме новата Ви книга да види бял свят?
Успехът имал много бащи, а провалът бил сирак, никой не се натиска за бащинство. Това са бели кахъри, кой ще иска да се закичи, че махнал паметника на неоколониализма в София. Естествено, тези дето се маят и доскоро оправдаваха, ще са първи в реда на бащи(ци)те, ама ще го преживеем. Български традиции.
Преди време, тук подметнах (съвсем не провокационно) 😑 – да коментирате за всички читатели това, което написа евродепутатът Ковачев на столичния гербо-актив, погрешно ме разбрахте, че му правя реклама, а беше добър пример ” за културно набиване на канчета ” – та затова ми беше интересно тогава – дали виждате пропукване на позицията на затулване на очи и уши за слона в стаята, или си е само единична светулка в тунел. Но и това вече не е актуално. И прекрасно, дори да е малка стъпка напред, понеже големите стъпки още са само на думи. “Музеи” и други вариации.
Но щом актуалния спор вече е станал друг, предлагам да се отмести с един различен, по – продуктивен спор, вместо “кой бил бащата, предтечата и най-върлия разградител на МОЧА итн.” нека да бъде спор какъв паметник трябва да се положи на мястото на това недоразумение. Национален монумент (не помпозен като унгарския или италианския, а дори скромен като нидерландския) ние също нямаме, нищо, че всеки се бие в гърдите какъв патриот е (като в прочутото стихотворение).
За жалост, не можем като украинците да реновираме с една емблема върху същия като дизайн щит на монумента и да обърнем така елегантно като тях тоталитарния символ на силата в символ на прослава на Свободата.
Но новата ситуация открива нови възможности да се направи и тук нещо стойностно – може да се организира конкурс или да се събират предложения какво искаме там да бъде сложено, дали паметник на Димитър Петков, дали на Захари Стоянов, дали на хан Крум (освен че присъединява Сердика към България, има и неувяхващ принос като баща на законността, така че е винаги актуален, а паметник естествено няма. Обаче София си има улица “аксаков”, който се плашел от спомена за Крум и след хиляда години).
Добре е да се сетим по този повод и за обезпокоителния за всички българи факт, че бащите – основатели на съвременната българска държавност Георги Раковски и Георги Мамарчев също нямат паметници в българската столица (един бюст във военната академия не се брои).
Камъни в блатото трябва да се хвърлят постоянно.
Предлагам да хвърляме по-големи камъни, вместо да си играем с малки.
Бях поздравен: Продажна Смет Бугарска И Измет Маймунска От Усрайна !!! Путин Ви Еба Майката На Вас И Ваще Господари !!! Ще вИ избием И тук В България До Крак Помнете Ми Думата !!!
Има ли нужда да коментирам, дано поне е бил на самогон, а не трезвен, че тогава е по-страшно.
“нека да бъде спор какъв паметник трябва да се положи на мястото на това недоразумение.”
Точно на това място никакъв монумент не трябва да има – нещата са малограмотни още на градоустройствено ниво – “монумента” е обърнат с гръб към слънцето! Каквото и да поставите на това место, то ще стои зле! Аз съм за възстановяване на детската площадка, унищожена от комунделите, за да построят това чудо!
Слушах някаква тьотка по новините,сега щял да се обявява международен конкурс,паметника бил 13 м,какво да го правят толкова голям,бронза бил скъп и въобще осукване по килифарски.Разрушаване и това е!!!!