Един призрак броди из българското политическо пространство и ме навестява тук в ivo.bg. , използвайки скромната ми трибуна. Това е призракът на победата на Румэн Радэв, която станала възможна на изборите БЛАГОДАРЕНИЕ на десни гласове. Призракът пробва и да ме клевети, че съм подкрепял някога Радэв, за когото нито съм гласувал, нито съм призовавал да се гласува.
Факт е, че той се опитваше да подмами десни гласоподаватели. Не мисля, че успя да ги прикотка като съмишленици. А дали без въпросните десни гласове щеше да загуби от кандидата на ГЕРБ е хипотеза, която никога няма да може да бъде доказана.
Радэв наистина се възползва от принципната непоносимост на мнозина към преялата с власт ГЕРБ и към нейния собственик, поради което някои са гласували СРЕЩУ подставения му кандидат Герджиков, чиято задача беше не да свали Радев от върха, а да върне на туземния ни политически Олимп Генерала-конкурент в битката за лично всевластие на бял фалкон.
Защо основната маса десни гласоподаватели бяха доведени до положението да искат приоритетно да бъде отстранен конкурента на Радэв за еднолично управление Методиевич е въпрос, на който критиците на дясното гласуване срещу кандидата на ГЕРБ трябва да се опитат да си отговорят сами.
Видя се после, че атаките на Методиевич срещу Радэв изобщо не са били на принципна основа заради неговото отстраняване. Методиевич не просто се примири със загубата на своя кандидат за президент, но взе да се умилква на победителя. Изведнъж “прозря”, че Радев не е толкова лош, колкото е бил предизборно за него. Да не досаждам с конкретни цитати, каквито многократно съм публикувал по темата.
При ППДБ се случи обратното. Стигнаха до истинска, а не до бутафорна война с Радев. Откъснаха отровния руски газов залък от арсенала на рашистката му пропаганда. Настъпиха го болезнено по рашисткия мазол, както ГЕРБ никога не посмяха да го засегнат в годините на своето управление. България за пръв се отърва реално от основна своя зависимост от московията. И т.н., да не изброявам и следващите им стъпки, недостатъчни, може би, но в същата посока ( Росенец, МОЧА, оръжие за Украйна).
Е, коя промяна е по-приемлива за демократите? Не е ли промяната в отношението към Радев на ППДБ далеч, далеч по-важна от гледна точка на съпротивата срещу най-голямото зло, каквото е рашизма, отколкото е промяната към съглашателство с вожда на рашизма у нас Радэв от страна на ГЕРБ под диктовката на все така еднолично определящия политиката й Методиевич?
Днес в студиото на Нова телевизия Мария Габриел избегна каквато и да била критика към Радэв, макар да беше на практика по(д)канена от водещата. Не твърдя, че е трябвало да наругае откровено др. президэнт, но беше видно, че изобщо не желае да о(б)съжда неговите фронтални атаки към правителството, парламентарното мнозинство и на практика срещу западната ориентация на сегашната власт. А уж Габриел е еманацията на “европейското”, най-доброто, което ГЕРБ може(ше) да излъчи като свое представителство!
Та да попитам пак кое е по-осъдително: да си бил в орбитата на Радев, след което да я напуснеш и да се изправиш срещу него или пък да си бил негов яростен противник на думи преди изборите, но днес и дума да не продумваш за безобразната му намеса в политиката на изпълнителната и законодателната власт?
Къде изчезнаха остриетата на ГЕРБ, които обикаляха телевизиите денонощно с остри реплики срещу Радэв ( като Митов, Сачева и пр.)?
За разлика от тях от ПП и особено от ДБ се противопоставят на Радэвите поклони към Путлер.
В крайна сметка, както се видя, не ГЕРБ поръча лепилото на “сглобката”, а се присъедини към нея, но по отношение на Радэв заема повече от пасивна позиция. Той им се отплаща с редки дреб(нав)и заяждания. Вече не ги нарича мутри. За сметка на това бълва змии и гущери срещу ПП (и срещу ДБ в комплект) с обидни квалификации, които не правят чест на държавен глава.
Трети път да попитам коя промяна е за предпочитане – тази на Промяната или мишкуването на бившия “лъв”, който бяга от конфронтация с Радэв?
На финала да отбележа, че онези, които превръщат ППДБ в своя основна мишена от праведни десни позиции маршируват на практика в крак с Радэв, с фюрэра и с Нинова. Имат не просто общо враг, но направо обща кауза.
Иронизират ППДБ като “розови”, но сами са в строя с гаулайтерите на рашизма по линия на неговата (контра)офанзива срещу прозападното управление- такова, каквото беше възможно да се “сглоби” с всичките му недостатъци, но с едно основно качество: отне властта на вожда на рашизма Радэв, срещу когото всички останали споменати по-горе се снишават услужливо.
ПОСЛЕСЛОВ ПОСТФАКТУМ: След публикуването на текста забелязах, че днес от ГЕРБ, чийто сайт ( признавам си) не следя, са публикували днес най-сетне нещо като критика на Радэв– кратка, но пък уважително беззъба.
В контекста на тази статия, която казва всичко най-важно за фигурата на Радев в българската политика, искам да кажа, че аз бях сред тези изконно десни избиратели (каквото е и цялото ми семейство до девето коляно), които той успя да заблуди по причини, които г-н Инджев ясно посочва и анализира. Все пак, по някаква (не)случайност, аз не пуснах бюлетина за него. Просто не бях в София в деня на изборите, а когато се прибирах в последните часове на изборния ден, разбрах от екзитпола, че той води значително. Това сякаш ме освободи от гражданското ми чувство за дълг, което гербаджийското политическо блато беше изострило до краен предел. Преди това водех люти спорове с най-радикално настроените ми приятели, които говореха за Радев като за руски резидент и откровен негодник. Е, те се оказаха прави. За мен остана гузността и облекчението, че все пак “нещо” ме накара да не пусна неговата бюлетина. Слава богу, с приятелите ми не стигнахме до там да затрием приятелството си и да се обвиняваме взаимно. Макар и радикални, ние все пак сме дълбоко убедени демократи.
Първо бокоТИКВАТА нападна решетниковия фатмакь , защото той де опитваше нагло да шпионира изпълнителната власть на бокоТИКВАТА, чрез стари десарски доносници назначени в резидентската канцелария, може би от РУМНО беше!
След това , след слухтенето на Решетниковьият “геЙнераль” около бокоТИКВАТА, той му прати своят генсекь на прокурВатурата му – геЙшевь, да обискира явочната квартира на реZZиЛдентът лумПен гадень на ДРОНЬдуковь2!
И едва тогава “маZZонският” “геЙнераль” се сети , че бокоТИКВАТА е – МУТРА! И му извика – МУТРИ , вънь!
Чудно е , защо има въобще МУТРИ във властта , та се налага един шпионски путлерастки геЙнераль да им го казва , а ?!?!?
Та това беше личната закачка между двамата “геЙнеральИ” , и двамата НЕграмотни, като единият е мутро-милЮЮЮционерьски парашутист с мутренски и ченгесарски “протекции” от бриго аспаруховЬ, а “другия” номенклатурен фатмашки парашутисть с “протекции” от партията-матушка БКПь от ЗКПЧ-тата му, а след това от Решетниковь, чрез “маZZонският” му “зидарски” “майсторь” – пасоль-свинаря геЙрговь! Одите на хуйло ви!
Така че, и двамата “геЙнеральи” се командват от почти едни и същи сводници, и само понякога може случайно лично да се “скарат” за някоя детска залъгалка, а иначе са си вечни ортаци , когато крадат стотици милиарди и трилиони от бюджета и еврофондовете, по заповед на путлерастките им ченгесарски ТЪПькачи!
Та така че, не ППДБ нападнаха зИльонаТИКВЕНият фатмашки путлерастки “геЙнераль” , а точно ОБРАТНОТО, той …..ТОЙ …… или КОЙ ги нападна !
А колкото до бокоТИКВАТА, ППДБ вече няколко ПЪТИ правеха “исторически компромиси” с “геЙнеральската” МУТРА от народната милиция, и какво получиха ,а ?????
Получиха само – разцепление на Реформаторския блок, оставки от министрите на КРИВОсУдието и на МВРь. Получиха цацовь и геЙшевь за министрите на отбраната и МВнР , които ТОЙ си ги “избра”, и още унищожение на дори на куневия проект за КОНПИ !!!
И при това положение – какви “коалиции” може да има между мутренския “геЙнераль” бокоТИКВАТА и ППДБ, или между решетниковия путлерастки “геЙнераль” реZZиЛдентът лумПен гадень и ППДБ, а????????????
Нека “десните” си отговорят на този елементарен въпрос!
А, и нека се ОПИТАТ да направят нещо “десно” , с някакъв реален и видим “десен” проект , който да е някакъв партньор на ППДБ, преди да стават полезни ИДИОТИ на двамата “геЙнеральи”, и техните подлоги от болшевишко-фашисткият интерНАЦИональ на кУрвела ниновНаЯ , БКПь, Санкть-Сталиньградьската шлюха – кУпейкинь и иZZраждане ! Всичките изпълняващи заповедите на Кремль и путлерастките им туземни ченгесарски и кагебистки агенти , като техни “кафяво-червено-черно-жълто-БЕЗцветни” проксита! Одите на хуйло ви!
ДОЛУ МОЧИ-те, одите на хуйло си!
пРеZидент Радэв!
Нещата са ясни. По геополитически причини Бойко Борисов засега играе дори с мълчанието си ролята на доброто ченге. Лошото е Радев.
“Радэв, за когото нито съм гласувал, нито съм призовавал да се гласува” – добър “човек на перото”, казват, се получавал само ако въпросният човек е абсолютно честен пред себе си. А тука ти малко лукавиш, да не кажа друга дума. Затова и не се е получил “голям” текст, “голяма” статия.
“Радэв наистина се възползва от принципната непоносимост на мнозина към преялата с власт ГЕРБ” – не думай. 🙂 Така, на час по лъжичка признания, пак става, по-добре бавно и по малко, отколкото никак. Гарнирано с обичайното сочене на Обичайното Голямо Зло, разбира се, но то без това при тебе не може.
Накрая – знам достатъчно за Кирчо & Кокорчо, но аз и подобните ми няма да тръгнем против тях в момента – ние, за разлика от “основната маса десни гласоподаватели”, имаме понятие за по-малко, средно, по-голямо и най-голямо зло, плюс изострени инстинкти. 8-мо ли, 18-то чувство ли, кой както иска да го нарича. Затова нямаше как да гласуваме за кандидата на БСП още първия мандат, когато почти никой не знаеше кой е Радев.
А това от мненията е dulce venganza – просто за морално удовлетворение, нищо повече. Браво на тази смела жена, че го е признала: “Преди това водех люти спорове с най-радикално настроените ми приятели, които говореха за Радев като за руски резидент и откровен негодник. Е, те се оказаха прави. За мен остана гузността”
Tomazo
Вашият коментар е невероятен. Той ме провокира, да ви задам три въпроса:
1. Защо, след като разполагате с информация полезна за България както загатвате, не я споделите с името си пред нея, по начин достъпен за всички ? Някои хора го правят.
2. Катарзис ли преживявате ? Ако е така, всеки в този блог, а вероятно, не само в него ще ви пожелаят успех с положителен знак.
3. Защо решихте, че вие и такива като вас, са станали трудно разпознаваеми ?
Ще съм благодарен, да не ми отговаряте.
Не се подлъгах да гласувам за радэв нито първия, нито втория път, защото знаех, че е избраник на рэшэтников. Дали всички съмишленици, които са гласували за него, са знаели това? Едва ли. Понякога от незнание човек избира това, което му се струва по-малкото зло… радэв ще додрапа до края на мандата си (уви!) и ще оттече в канала. Грешат всички, които очакват той да стане лидер на 4+% партия след 10 години прэцэдэнтстванэ. Без суфльорката си йотова ще има “успех” колкото оня ръб стэпан янэв. По-лошото е, че за следващите избори за президент вероятно ще ни пробутат балотаж буци/копэйката, което ще е истинско издевателство над демократичната общност. Да се надяваме, че дотогава Украина ще е победила…
Да, разбира се, че на първия тур гласувахме за Лозан Панов. Става въпрос за втория тур на изборите през 2021, в който останаха Радев и Герджиков. Впрочем ГЕРБ за втори път косвено лансира Радев, издигайки срещу него един изцяло безличен кандидат. Нямаше как да не бъдем заблудени – гербаджийската поквара беше станала непоносима. Последиците й са сравними с тези на комунистическия режим.
До Иво Колев
“Защо, след като разполагате с информация…” – не се разбира за какво говорите. Ако е по въпроса как тъй аз и подобните ми сме “се усетили” да не гласуваме за генерала, който “не-може-да-е-глупав-защото-е-летец” – много просто, ние не сме толкова тъпи, че да гласуваме за кандидати на БСП, какъвто от самото начало беше Радев. Това е прост, но полезен индикатор, когато не познаваш човека, който претендира за някакъв пост в страната.
“Катарзис ли преживявате ?” – и тук не се разбира откъде си правите този… хмх… интересен извод. 🙂 Какъв катарзис, човече, Мунчо от самото начало беше издигнат от БСП, а почти веднага след това стана ясно, че е специално подбран от РИСИ (руския институт за стратегически изследвания) и неговия тогавашен шеф ген. Решетников. Какво още трябваше да стане, че да ви светнат всички червени лампи? И ако първия път някак сте се “излъгали”, то как тъй стана, че се “излъгахте” и за 2-ри мандат цели 5 години по-късно?
“Ще съм благодарен, да не ми отговаряте” – късно е, вече написах, каквото написах. Но Иво може просто да не го публикува, така ще сте пощаден.