За българските служби не било проблем вражеската московия да притежава 300 декара българска гранична земя

Спомняте ли си как Цветан Цветанов, вторият в ГЕРБ, второто Аз на собственика на партията, скоропостижно беше прогонен от нея? Поводът беше публикация на “Свободна Европа” за притежавани от Цветанов 6 апартамента. Това даде основание на собственика на ГЕРБ да отстрани най-близкия си партиен съратник без да се церемони. Аргументира се, че го прави защото публикацията е на “Свободна Европа”.

Е, “Свободна Европа” публикува днес разследване за руския анклав от 300 декара българска земя край р. Камчия, купена на безценица и в нарушение на конституцията. Като автор на серия от репортажи в качеството на свидетел на създаването и разрастването на руския комплекс и на многобройни коментари по темата през годините не мога да кажа, че научавам нещо ново от иначе добросъвестно поднесените факти от “Свободна Европа”.

В същото време последното изречение на текста на Генка Шикерова е истински шедьовър на обобщаващия образ на рашисткото влияние в България.

“Службите за сигурност казват, че не виждат заплаха за националната сигурност в това държава, обявила България за неприятелска, да владее над 300 декара гранична българска територия”. 

Това е пирон, но не в ковчега на въпросните служби, а в главата на властта, която се прави, че не знае какъв проблем за държавата ни е да имаме служби за (не)сигурност под рашистко влияние. То е толкова дълбоко вкоренено назад във времето, че е трудно да си представим как със собствени сили можем да се справим с него.

Ако препоръчам “външна помощ” от съюзниците мигом ще бъда обявен за майкопродавец (продавач на тениски, в превод от руски). 

Трябва да има друг начин за справяне с продадената ( в буквалния и в преносния смисъл) на московците българска държавна територия. Но това може да стане само по един начин: с ясно изразена и защитена с дела политическа воля на управляващите. Сред тях е същият собственик на ГЕРБ, който се позоваваше на авторитета на “Свободна Европа”, за да си отреже дясната ръка Цветанов.

“Същият” ли написах? Нали уж е станал съвсем друг? Претендира да е вече обратното на себе си от времето, когато  буквално се прегръщаше в московския мафиот Лужков. Ако пожелае, може да се преобърне и по този въпрос.

Направи го по темата за МОЧА. Защо да не свърши още нещо наистина полезно за европейска България и нейните граждани като изкупи още един грях от времето, когато подаряваше кученце на Путлер и му се извиняваше, че не се е постарал достатъчно за обслужването на газовата му примка за Украйна чрез “Южен поток”. 

От неговата дума зависи дали най-големият компонент от “сглобката” ( изразът е негов също) ще се задейства за освобождаване на страната ни от рашистката преграда по пътя на гражданите за европейско развитие на България.

На снимката ( авторска): плажът, използван от руснаците, беше забранен за българи и това не пречеше на “службите” и властите ни изобщо. Руски апартейд за туземците.

 

 

 

 

 

В бившия туристически комплекс “Камчия” рашисткото натрапничество има ефекта на целенасочена бомбардировка. Пълна е разрухата в “Къмпинг Рай”(и на всичко останало около руския анклав), където московците изкупиха на безценица онова, което са си харесали.

Дори надписите на редките дървета в порусначения хотел ( където българи не можеха да си направят резервация от България) срещу входа на техния анклав са на руски език. Продавачките в околните магазини бяха задължени да носят табелки на руски, че са именно продавачки ( за да не бъдат сметнати за нещо “друго”?). 

Авторски снимки

 

 

 

 

 

Това е единственото парче земя на българското черноморие, където вместо (пре)застрояване цари абсолютна разруха. Паднала е мръсна руска корупционна бомба, превърнала околностите на руския анклав в нещо като площадка за снимане на филм на ужасите-десетки ( ако не и стотици) са разнебитените бунгала, бивши магазини, будки и прочее някогашни търговски обекти, превзети от джунглата.

Защо ли? Ами московците не ги искат, както не желаят и чужди туристи да им се пречкат. Например в близост до собствените сгради са купили бивша механа и са я превърнали в нещо като пионерски кът за забава на московските деца. Същевременно местните хора споделят шепнешком, че цените за наемане на търговски площи, доколкото изобщо са останали такива, са станали невъзможни в резултат на руската конкуренция. Но всеки си трае-темата е табу, за да не се дразни руската мечка и онези, които тя държи на синджир на общинско и държавно ниво.

Като става дума за строене, чуждите господари нямаха проблем да изливат бетон за своята ограда, масивна като на руското посолство в София като крепостна стена дори разгара на сезона дори и в почивни дни, когато българи прииждат от варненска област на плаж в съседство с “руския плаж”, както официално се нарича той. Навсякъде по закон строителството (беш)е забранено, но не и там.

За спазването на закона, както те го разбират, се грижеха патрулни полицейски коли на пътя покрай самата плажна ивица. Всеки български шофьор беше заподозрян, очевидно. На входа на руския анклав пазеха охранители с бойно оръжие на кръста, които властно спираха колите, за да направят път на московските гости, запътили се към плажа и на връщане от него.

А какви рашистки сборища си правеха в рамките на своите владения! То не бяха пионерски строеве пред паметника на главния съветски окупатор маршал Толбухин, свален във Варна, но въздигнат на тази московска земя отново…

Така беше, а как ще продължи да бъде зависи от събуждането на властите ни за позора на българския бряг, превърнат в плацдарм за рашисткото проникване и командорене в България.