Хората от моето поколение сме израснали с романите за индианците. Рисувахме ги като деца. За нас те бяха храбри войни, умели ездачи, които в крайна сметка са загубили независимостта си. Победени са от белите.
В общи линии, колкото и да е схематична, тази картина е вярна, макар и частично. Съчувствието ни към индианците, с които белите са се отнесли несправедливо, се гради изцяло на познанието, предадено и интерпретирано от съчувствието на белите. Информацията си за трагичната история на индианците черпим от самите бели американци, както и от европейците, застанали на страната на по-слабия.
Какво знаем за роднините на индианците, изтребени в (и от) руско-съветския колониализъм? Нищо. Нула. Може и да има отделни специалисти по темата, но не може и сравнение да става с популярността на индианската драма в Америка.
Знайно е, че американските индианци са потомци на племена, преминали от Сибир в Северна Америка. Учените са установили близост не само по тяхната външност, бит, традиции и генезис, но и в езиково отношение.
С други думи, около 13000 години преди новата ера, от когато датират най-ранните сведения за човешко присъствие в Северна Америка, сибирско-американската дружба е била факт. Но за съдбата на американските потомци на сибирските преселници знаем и се вълнуваме, докато за “оригинала”, оцелял до времето на руския и съветския колониализъм, сме напълно невежи. Причината също е в белите господари, но с обратен знак: не знаем нищо, защото белите господари на Сибир не искат да знаем.
А истината е не по-малко драматична от фаталния за индианците сблъсък с белите заселници. Не просто племена, на практика цели народи изчезват в руско-съветския период. И ако милиони бели все пак застават зад правата на на заплашените от изчезване индианци, то и в днешната московия за топящите се останки от сибирските предшественици на индианците няма милост в московията: те биват определяни и днес масово с презрителната дума “чурки”( чийто адекватен аналог на български не ми е известен).
Ето карта на изчезналите или мъждукащи потомци на древни сибирски народи, за които никой в света не се вълнува.
Руската литература, самоопределяща се като велика, не е родила великан, който да напусне националистическите рамки и да оплаче от общочовешки позиции нещастието на народите, прегазени смъртоносно от русификацията и съветизацията.
Дори и най-великият сред великите Пушкин (твърде несъмнен по своята руска “чистокръвност” с африканска кръв), изплува от морето на едностранчивата представа на вълната на украинското самоосъзнаване в наши дни като руски шовинист, отричал правото на украинците на самоопределение. Че и Гогол, украинец по произход, също се изказвал с презрение срещу “малорусите” от великоруски позиции.
Един цитат за имперската традиция в руската литература:
“Паралелите с днешната руска завоевателна политика са дълбоки и всеобхватни. „Към клеветниците на Русия“ на Пушкин е забележителен пример за антиевропейски памфлет, утвърждаващ агресивния руски империализъм. Неговата трактовка за полското въстание от 1830–1831 г. е в известен смисъл подобна на актуалния възглед на Кремъл за така наречените цветни революции в бившата съветска империя. Пушкин открито заплашва Европа с война („Забравихме ли вече как се завладява?“) и напомня на читателите за огромната сила и завоеванията на Русия („От горещите степи на Колхида до ледените планини на Финландия“). Съществува права линия от идеологията на Пушкин до днешната неоимперска реторика. Един от руските лозунги по време на руско-украинската война е „можем да повторим“ – преднамерено припомняне на минали деструктивни и завоевателни войни, за да бъдат сплашени въображаемите руски врагове. По подобен начин руският поет и съвременник на Пушкин Фьодор Тютчев възхвалява Руската империя като защитна стена срещу избухването на опасната демокрация по време на революциите в Европа през 1848 г. – точно както днес Русия е авторитарен модел (и подкрепа) за антидемократичните сили на десницата и левицата в Европа.
Когато западните учени представят златното време на руската литература през XIX век като интелектуална борба между западняци и славянофили, те пропускат националистическите и империалистическите подводни течения, общи и за едните, и за другите. Нещо повече, така наречените западняци, които вярват в руската изключителност, често се превръщат в радикални опоненти на онова, за което смятат, че се бори либерална Европа, и нерядко подкрепят тираничния обществен модел. Малцина илюстрират този феномен по-добре от руския писател Фьодор Достоевски, който от социалистически радикал, какъвто е на по-млади години, става по-късно религиозен фундаменталист. Той твърди, че руските социалисти и комунисти „не са европейци“ и „ще станат накрая истински руснаци“ – с други думи, ще приключат с отхвърляне на Запада. В романа „Бесове“ Достоевски описва западните идеи като „демонични“ съблазни, които трябва да бъдат осъдени”.
Един Толстой опитал да пресъздаде меродавно борбата на кавказките народи за независимост в повестта “Хаджи Мурат”( аварин по произход, но представителен като събирателен образ на кавказките народи). Тъкмо по тази причина, а най-вече заради своя пацифизъм (известен още като толстоизъм) днес Лев Толстой е обект на атаки от страна на рашистите. За демонстриране с неговия роман “Война и мир” в днешната московия арестуват и пращат в затвора “толстоистите”.
Не Майн Рийд и неговият “Оцеола”, а “Майн кампф” и оцеляването на украинците под рашизоидния натиск е “литературния” паралел, меродавен за московията (и) днес.
“Чурки” преведено от руски на български означава подпорки.
Г-н Инджев, предполагам че, доста знаят много от фактите, които изнасяте тук.
Но паралела със съдбата на индианците и обобщението, което правите за
руZZката “култура” е уникално. Още един един ваш принос за правилното
разбиране на руZZката “душа”.
И малко не съвсем по темата: раша –> рашизъм, рАсия –> расизъм,
ру(мен)ZZия, рА(дев)ZZия.
Александър Спасов,
– “чурки” е от полското zczur ”плъх“, който се щура
– чуръ от сатрото *щуръ”пън” – чу́рки, мн.ч. на чу́рок – клин, малка част от дърво
– разговорно за тъп, необразован, тъпак – етническа обида
* в българския разговорен – чурук – некачествен, неблагоданежден (от изчуряло дърво))
чукундур – тъп, пречещ
Някой да преведе плакатите:
https://t.me/KRIGcom/3044
Обяснение: Това са плакати на “миротворци” в САЩ през ВСВ.
„Да въоръжим Великобритания – значи да продължим войната”
„Ленд-лийз – загуба на човешки живот”
„Защо не сключим мир с Хитлер?”
„Хитлер не ни нападна. Защо да нападаме Хитлер?”
Не Карл Май ,а Карл Маркс ,не Любен Каравелов,а Любен Гоцев ,не Джон Стайнбек,а Бойко селския бек , не Балкански поток,а Руски поток и не с руски пари ,а с наши …
Има много нови находки в Северна Америка и още по-учудващо в- Южна Америка! Които са два-три пъти по-древни от доскорошния. А ДНК-анализите показват различни групи пришълци различни от сибирските, и много преди тях. От древна Франция, древна Япония, древна Африка и още!!!!!!
И не само геноцида в Сибир, Московията е извършвала такъв геноцид и на самата северноамериканска територия , само че по цялата ЗАПАДНА част на Северна Америка, от Аляска-до Калифорния, докато по същото време другите европейски империи владеят източната част на Северна Америка.
Още има КРИВОславни остатъци от руското колонизиране и геноцид в Аляска, която царя-АсвАбАдитель ПРОДАВА на САЩ , след Гражданската война, защото не може да ги задържи при евентуален сблъсък с английска Канада. И затова я продава на английските противници от САЩ, защото знае че от Англия няма да получи НИЩО, а само разгром в Аляска. А и така САЩ може да имат по-приятелско отношение с Московията .
Но все пак и американците не са искали такава “сделка” с царя-АсвАбАдитель , която са смятали за НЕизгодна , особено след изтощителни Гражданска война – пари на вятъра, сибирският вятър!
А и все пак да припомним , че Московията започва геноцида още преди Сибир, още от Волжка България , Поволжието и Каспийско море. Още от времето на васала на Злат(н)ата Арда – иванЬ грозниЙ .
И продължава до царя-АсвАбАдитель, който постоянно води войни и потушаване на национални въстания, както баща си НикАлай I -“жандармЪТ” на Европа , а и на света! Даже царя-АсвАбАдитель присвоява повече територии , много повече от “жандармарийския” си баща – от Балканите и Кавказ, през Средна Азия, и до китайското Приморие и Сахалин , граничещи с Япония!
И може би царя-АсвАбАдитель е откраднал най-много територии от всички московски тирани след иванЬ грозниЙ до 1917г., но също така е и продал същото количество територии на САЩ в Аляска!
Само Сталинь успява да го “надмине” в имперските “сделки”, като присвоява най-много чужди земи и народи , но той се представя за большевики “бащица” на народите , а не за император! Макар че и императорите на Московията, преди него, са “батюшки” на колониалните си мужишки народи , също като него.
Одите на хуйло ви!
ДОЛУ МОЧИ-те, одите на хуйло ви!
Думата “чурка” се използва в Русия срещу всички малцинства,които не изглеждат като европейци на външен вид-кавказки народи,казахи,таджики,узбеки,китайци и други групи население.Думата има значение на “чужд”,”непознат”,”номад” в руският език и се счита,че идва от турски език-“чюрюк”,което значи гнил или развален.Затова и в руският език се използва и за гнило парче дърво (пън).В България се използва за мъжки полов член на подрастващо дете.За руският геноцид над индианците в Северна Америка има цяла статия,която е добре да прочетете: https://www.168chasa.bg/article/6632536
С продажбата на Аляска,която не е завладяна и контролирана изцяло,Александър финансира агресиите и осигурява оръжие/100000 пушки Крънка и технологията и инструменталната екипировка за производството и/за последващите войни на Балканите ,Кавказ и Средна Азия.А ”чурки”се използува за пън,цепеници за цепене,дърво,кютук.