Бившият правосъден министър от служебното правитество на Радэв Крум Зарков разви тезата в телевизионно интервю, че неговият ментор ( и менте “натовски генерал”) не можел да създава партия, тъй като това е забранено по конституция.
Основният ни закон е третиран отдавна като “врата у поле”, както е казал шопа и както показа пернишкият кадър с два президентски мандата Георги Първанов. Той също не биваше да създава партия, но на практика я формира с президентския държавен ресурс. Обикаляше България и се срещаше под различни благовидни предлози с местни “първенци”, (до)казали се Първановци.
Първанов, също като другарят му Радэв, отричаше да гради структури в рамките на своите обиколки със свитата си от съветници, секретарки, охранители и управляваните от тях кортежи държавни автомобили. Кълнеше се, че “просто” създава движение, което рекламираше при откриването на читалища и на софрите на местните големци. Нарече го Алтернатива за българско възраждане АБВ. Той даде тон за кражбата на исторически багаж, като вероломно похити Възраждането за нуждите на рашизоидна партия, както преди него направиха новобогаташи от близкия нему по вкус и партиен цвят т.н. бизнесклуб Възраждане.
След което имаше “възрожденецът” прояви нахалството “просто” да изчака края на мандата си и да обяви”движението”, сготвено с парите ни на данъкоплатци, за своя партия. Пернишкият шоп я продаде и на приятеля си от Банкя като съуправляваща с неговата ГЕРБ- да припомня за онези, които са много възмутени от днешните безпринципни договорки за сглобяване на правителство, сред които е и др. Радэв.
По Първановите стъпки марширува и сегашният главнокомандващ московската пета колона у нас. Формалното отричане на този факт може да заблуди само желаещите да бъдат мамени. Прецедентът, създаден от другаря му Първанов, е живо предупреждение за сбъднато президентско намерение да бъде оседлан традиционно високият президентски рейтинг, за да си разиграва рашисткия троянски кон в българската политика.
А накъде ще препуска той се видя от откровението на младия Василев. Толкова е близък на прezидеэнта ни, че чак се изпусна да издаде съкровената му вяра в Сталин, без когото нямало да има България. Старият Василев си го знаем, но че младият също е сталинист беше леко шокиращо. Все пак тейко му го изучи на Запад, подобно на Зарков, също преминал през школуването в “гнилия” Запад.
Знаем, че ползването на западните блага не е гаранция за формиране на мироглед от западен тип. Още при комунизма тъкмо най-правоверните на режима черпеха с пълни шепи “западен мед”, докато шепите на шерпите от “народонаселението” бяха заети да си броят стотинките , да въртят като връх на “просперитета” в най-добрия случай воланите на съветските таралясници, придобити с цената години спестявания и чакане на опашка за тяхното придобиване.
Много се говори за лустрация, но лустросаните типове, с които Радэв се е обградил, говорят за отчайваща необходимост от друг тип справедливост. И тъй като по закон ( Зарков ли не знае!) това няма как да стане, може единствено да се приложи инструментариума на информационното разобличение.
Драги колеги от медиите, които каните тези синчета. Питайте ги смело какво мислят по (фунда)менталните проблеми, свързани с техния личен просперитет и манталитет. Ще се харесат с отговорите си на рашистите, не те, слава Богу, все пак не са мнозинство в България.
Това е моят съвет. Съветският съюз, където съм учил ( подобно на десетки хиляди българчета по времето на колониализма) ме е научил на едно: ако си свободолюбив и независим по характер, няма как да го обикнеш именно защото си личност и го познаваш от личен опит. Роб (вкл. на идеологията) може да бъде само онзи, които желае да робува.
И обратното: ако си съветски възпитаник по душа, няма как да пробуташ персоната си като западен продукт.
Хубаво е да се знае кой кой е, а не за какъв се представя.
КОЛАЖ със Слави Василев: Фрог.нюз:
Вари го, печи го, изучи го на Запад, сталинистът си остава сталинист.
Познавам много детенца на български комуняги, които си живуркат в САЩ.
Не познавам нито едно детенце на български социалист, което в момента следва да се бори за оцеляване в Русия.
Най-модерни по времето на Сталин са били концлагерите. За такава модерност мечтаят това момченце и копейките.
Е, така е , ако не беше бащицата му Сталинь , васиелевичЬ наистина нямаше да може да паразитира на гърба на “съвременната” му “държава”! Оди на хуйло ви , лумениZZиран рублоядски ПАРАЗИТ! – чемАдань-вАкзаль-Хуйлостань, оди в моZZковията ти , при ТЪПькачът ти хунтараторь Хуйло! Да не забравиш и зИльоната гнусна фатмашка предателска неграмотна превратаджийска “маZZонска” ТИКВА реZZиЛдентът лумПен гадень – “зидарски” “брать” на сирищнишкият селяшки бракониерски келеперджия агенть Гоцье и на техният “майсторь” пасоль-свинаря геЙрговь! Одите на хуйло ви!
ДОЛУ МОЧИ-те, одите на хуйло си!!!!!
За мен не е шокиращо изобщо. Ще поясня това, подробно, понеже нямам никакво противоречие с автора, понеже останалата част е точно казана. Според мен авторът не точно е шокиран, а разочарован, понеже често правим грешката да възлагаме надежди на персони, които нямат чак такъв потенциал за развитие. 😁 Защо няма противоречие ли? Ето защо. Основната разлика между т.нар. “червен елит” и останалите партийци и обикновени простосмъртни от реалсоца (Оруел не би ме упрекнал за новговора, понеже предава лицемерието на тази система по-вярно от други термини) се криеше именно в това, че простосмъртните вярваха, че онези “горе”, наричани смешно с опасното за простосмъртния определение “червена буржоазия”, макар и оядени и цинични, все пак отвреме – навреме мислят за “простия народ” – защо ли такава изюзия, ами поради религиозната представа, че личността била грешна, пък догмата трябвало да е правилна. Представяха си системата в добрите ѝ страни (такива нямаше, но аз говоря за представи) като нещо като критичен патернализъм – бащицата или съветът на дядовците е некомпетентен и прост, но все пак дори развратени, “обичат народа”, “мислят го”, понеже били произлезли от него. А пък соц”елитът” особено младото им поколение, нямаха дори мисъл за подобно нещо, за тях – поради близостта до очевидната истина беше характерен единствено цинизмът и страстното желание за разграничаване от простия народ и това изразяваха с още по-страстна любов към западния лайфстайл. Увличаха се до полуда в това, което за простосмъртните беше забранено и демонстрирането дори на влечение, носеше проблеми – дрехи, цигари, напитки, маниери, бридж, тенис, бойни изкуства – а за най-елитните и спортни коли и мотоциклети и дипломи от западни университети. Стигнали бяха дотам та презираха не само метрополията от изток и нейния “братски” език, налаган да се учи като втори език на българите, но и дори овладяването му от простосмъртните беше повод за насмешки, които демонстрираха открито (понеже подобни “изцепки” за другите освен децата на “елита” бяха строго забранени).
Което не им пречеше, да се навеждат и да служат на това в което не вярват и дълбоко презират, оттук и двойнствеността при реалсоца (Чеслав Милош е написал достатъчно за това, аз не откривам топлата вода). Не им пречи и сега, свикнали са на двойственото приказване, цинизмът им напълно го приема сега, щом е полезно за храносмилането.
Иронията на съдбата е в това, че в момента в България яростните рашисти и защитници на рашисткия империализъм са слаби познавачи на руския език или литература, понеже от тази култура познават само “бандитския шансон”, който слушат на чаша водка, но изобщо не разбират, и любовта към разказване на вицове за чукчи и туземци, разпространявани някога от същите комсомолчета в интернационалната империя, пак със същата цел – за да демонстрират своя соц”елитизъм”, забранен за подражаване на масите. Обратното също е вярно, понеже няма как да си живял сериозно в онази епоха в отредения с тел “рай” и да искаш да се върне, не и сериозно.
Затова понеже помнят младежките си години, сега тия елитарци са “сталинисти”. Този път, обаче колкото и да се престарават, все пак изостават с една крачка назад, понеже за бившите комсомолци от империята, които там вече са не “стиляги”, ами имперци #сорт 1902 год. – нашите русороби са си най-обикновени “полезни аборигени” в неразработена територия и отношението към тях винаги ще бъде съответстващо, колкото и да се напъват в поклоните си.
Тези синчета като Зарков и Василев са създадени само да объркат населението, че са западни възпитаници, иначе са болшевишки изтърсацил
– на много завършили в ссср-то българи и не им идваше на ум да не са верни и вечно признателни за ”слънцето и въздуха”, а повечето от тях нямаха и възможност да сравняват соца със загниващия запад – всъщност единственото им самочувствие оставаше това следване и след съветските мащаби се свиваха в малка Българийка , а се случваше и да са забелязали изчезването на някой български състудент там след неколониалнопокорни раздумки… а западното обучение на такива като радев е за кариерен трамплин – приземяването на военната ни авиация под неговото ръководство и рускоподанническия начин, по който се опита да обвини министър Ненчев за това, го доказаха, но пък го катапултира в президенството … та сега е ”и тъй ох, и така олеле”, както коментира дереджето му на рeZилдент г-н Манол Глишев(frognews/skukata-radev-kakvo-kaza-prezidentat-plovdiv-slava-bogu-nishto-osobeno)
– а ботушките на братушките са червени …
https://www.segabg.com/sites/default/files/_sega/styles/touche_sega-max960-nocrop-always-watermark/public/comix/08-19-2023.jpg.webp
Разбира се ,че ползването на Западни блага не е достатъчно да формира Западен мироглед.За хора , които са егоисти и се интересуват само от себе си,какъвто е и най-голямото зло на прехода Георги Първанов, благодарността е нещо чуждо.Важен е той ,да му е добре на него, всичко останало е без значение.
До санчо:
РЕСПЕКТ!
@ санчо
Перфектен!!!
към санчо:
Поздравления! Перфектен анализ на “такова беше времето” и на тези, поради които времето продължава да е такова!