Съвместна позиция на Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия и Общността на пострадалите от комунистическото насилие, репресии и терор в България и техните наследници.
„България се събужда ужасно бавно, но слънцето вече е изгряло …“
Кристиян Таков
Имаме дълг към жертвите на комунистическия режим, наложен в България с активното съдействие на Червената армия и властта в Москва.
УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,
Изразили сме, оказваме и ще оказваме пълна подкрепа към всички, които дават своя принос по пътя за демонтиране на монумента на окупационната Червена армия. Един, за съжаление, дълъг процес на израстване на обществото ни.
Заявили сме пълна подкрепа на г-жа Вяра Тодева за декларираното от нея намерение – да приведе в изпълнение решението на СОС – за премахване от центъра на Столицата на монумента на окупационната Червена армия.
Не можем обаче да подминем с мълчание забелязаното от нас неизпълнение на влезли в сила актове и съдебни решения, забавянето на очаквани и дължими действия,
което по същество представлява бездействие.
Областният управител на област София заяви и пред нас решителността си и изпълнение на взетите решения от Столичен общински съвет и Министерски съвет,
като извърши премахване на монумента от терена – публична общинска собственост. Въпреки така декларирания ангажимент, реалните действия, на които сме свидетели, не ни дават основание да се доверим на казаните думи.
На 09.05.2023 г. сме отправили запитване по ЗДОИ до предходния областен управител с поставени въпроси за предприетите от него действия по изпълнение
Решението на СОС, както и по искането на кмета на район „Средец“ – за отписване на обекта от актовите книги за държавна собственост.
Поради това, че не получихме отговор в срок, сме сезирали съда с жалба за мълчаливия отказ, по която АССГ образува административно дело. След избора на нов областен управител – на 13.07.2023 г. поискахме среща, за да получим лично уверения за действията, които има намерение да предприеме. Бяхме уверени за твърда решимост и вече предприети действия за премахване на монумента, което чакахме да започне. Продължаваме да очакваме, заявените и пред нас намерения за действия да бъдат реално реализирани.
На 21.08.2023 г. сме представили на областния управител Позиция с изразена готовност за подкрепа и конкретни предложения, заедно със Запитване по ЗДОИ. Отговор получихме на 5.09.2023 г. В отговора си, въпреки конкретно отправения въпрос за това – какви действия е предприела относно висящото дело № 3208/2023 г. в
АССГ – образувано по жалба на предходния областен управител срещу Заповедта на главния архитект на СО, г-жа Тодева е много лаконична, уведомявайки ни само, че
предходният областен управител е подал жалбата, като е премълчала факта, че тя е обжалвала решението на съда, с което жалбата е оставена без уважение, а Заповедта
потвърдена. Г-жа Тодева само посочва да си направим справка по делото, което обаче не бива предоставено на трети лица, без да притежават пълномощно от страните.
Гражданският ни дълг към обществото и към паметта на жертвите на режима – наложен от Червената армия у нас след 9.9.1944 г., изискват да надигнем глас – да, в
действията на областния управител съзираме опасността на реално бездействие! Не сме очаквали да има толкова голямо разминаване между казаното и реално
направеното.
Оставаме още по-учудени от отговора на областния управител, представен на обществото на 08.09.2023 г., с който се прави опит за обяснение на ситуацията, който
силно се разминава с фактите.
В изявлението си г-жа Тодева твърди, че е подала жалба срещу Решението на съда от 20.07.2023 г., с което е потвърдена Заповедта на Главния архитект на Столична
община от 20.03.2023 г., с която е разпоредено премахване на табелата с надписа и ограничаване достъпа до монумента, с мотива, че не е адресат на Заповедта, защото обектне е бил обявен за частна държавна собственост. Така изложеното твърдение е
невярно – жалбата е подадена за първи път 2 дни след като МС е взел решение и е обявил обекта за частна държавна собственост – решението на МС е от 02.08.2023 г.
Действително Жалба е изведена от областния управител и на 21.08.2023 г. Не можем да намерим обосновано обяснение на така предприетите действия от г-жа Тодева.
Да, на 25.08.2023 г., в изпълнение Заповедта на Главния архитект на СО, бе извършено ограждане на монумента, но нито тогава, нито към настоящия момент не бе
изпълнено или не бе даден знак, че ще се изпълнява основното дължимо действие – премахването на плочата с надписа.
Да, на 01.09.2023 г. г-жа Тодева е направила волеизявление за отказ от подадените лично от нея жалби. С това – Заповедта за премахване на плочата е влязла в
сила и като потвърдена от съда.
Плочата с надписа си стои и към момента! Поради това – на 05.09.2023 г. сме отправили искане до Главния архитект на Столична община да предприеме действия за
принудително изпълнение на влезлия в сила акт и плочата да бъде премахната.
За да окажем съдействие за премахването на монумента от общинския терен, на 30.08.2023 г. изпратихме на областния управител наше Становище-Предложение с
посочен екип от специалисти, които са заявили готовност да изготвят и изпълнят безвъзмездно плана за премахване от имота, с необходимата експертиза, извършено заснемане и с осигурена от доброволци техника. До момента никой от тях не е потърсен, нито ние сме уведомени на какъв етап реално са заявените за предприети действия, нито е представен проект.
Продължаваме да настояваме дългът на заявените като демократични партии към обществото да бъде изпълнен, като реализират в най-кратък срок премахването на
монумента от центъра на гр. София, за което имат пълната ни подкрепа. Но, ние сме длъжни и да не премълчаваме, когато идентифицираме неефективни действия и бездействия.
Съвместно с Общността на пострадалите от комунистическото насилие, репресии и терор в България и техните наследници, призоваваме Областния управител в срок до 17 септември 2023 г. да изпълни влязлата в сила Заповед № САГ23-РА20-21/20.03.2023г. на главния архитект на Столична община, потвърдена с влязло в сила Решение на АССГ, като премахне плочата с надписа от монумента. В противен случай, очакваме многобройните потърпевши от режима да го премахнат
собственоръчно.
Настояваме посочените от нас специалисти, притежаващи необходимата експертиза, като гарант за гражданския контрол по изпълнение на дължимото, да бъдат включени в екипа, който разработва проекта за демонтажа и премахване изцяло на монумента от терена. Заявяваме готовност за реализиране на изпълнението му с дарения на труд и техника. За което в срок до 15.09.2023 г. г-жа Тодева да проведе среща с организациите ни.
ДЕМОНТАЖ НА МОЧА!
Много ми се иска да стане както с гробницата на ГД – тарабата. На всички е ясно, че са се окопали гадните същества, но пък колко да са се окопали ? Скоро ще им се наложи да покажат глави. Как беше, “дружбата със ссср е като въздуха… или глътка…” Ще им гледаме срама, но този път със смях. Такъв какъвто са си заслужили.
Няма връщане назад !!!
Слава на Украйна !!!
чакайте малко за какво са всички тия балтавения и бюрократщини, след като има законно решение за премахване значи има основание има и доброволци, просто доброволците отиват и премахват паметника, ако има липсващ документ преди това адвокати могат да го изискат по съдебен път, всеки съд ще разпореди разрешително на базата на законно основание, ако общината или областния бездействат, какво чакаме….ако чакаме общината или някой друг да тръгне да го маха ще стане на куково лято навсякъде е пълно с русофилски гниди….
Г-жа тодева е далечна рода на българския воевода и герой от Илинденско-Преображенското въстание, даскал Радон Тодев от Банско. На 4.10.1903 (22.09 стар стил) с четата си от 70 души той прикрива изтеглянето към България на местното християнско население от подпалените разложки села. Ден преди това в църквата „Св. Троица“ в Банско поп Стойко живи ги опява, защото момчетата знаят, че отиват на сигурна смърт. Над местността „Света Богородица“ (днес „Радонова позиция“) в Годлевския балкан четата се бие 5 часа с 600 души тежковъоръжен аскер (редовна войска) и над 1000 души башибозук. Когато свършват патроните, последните 20-тина четници с песни се хвърлят в атака на нож и изгиват до последния човек. Потресен и възхитен от героизма и саможертвата им, командващият турски офицер, полк. Мустафа Аджиоглу заповядва да ги погребат с военни почести, а знамето им е предадено на българските граничари. Благодарение на този полковник (не на продажните ни иZZсторици) знаем и имената на повечето от тези българи.
тодЭва, пред вид горното, не я ли е срам поне мъничко?
Докога ще го усукват и ще се позовават на бюрократични пречки,повечето създадени от самите тях?!
Тодева тупка топката ,защото менторът и Бойко Борисов ,след като се изцепи че МОЧА траябва да се премахне, пълномощниците на Кремъл у нас му опънаха ушенцата и юздичките и той даде заден ход.Тихо обаче,толкова тихо та да не се разбере ,ЧЕ ВЕЧЕ Е ВДИГНАЛ БЯЛОТО ЗНАМЕ.Затова да не чакаме бойковите слугинчета(да не забравяме,че кметицата Фъндъкова е член на движението “русофили” ),да се скатават по кюшетата и да съберем пари и наемем фирма със вишка и кран и да започнем рътенето на МОЧА !
Безопасността на гражданите ,разположени около тотема на БКП,да се гарантира от наряд от полицията или жандармерията,които са подчинени на МВР и МО.
В Плевен,аще преди години сринаха тяхния МОЧА и на негово място доставиха паметник на ген.Вл.Вазов
Не искам да начевам политкоректен спор за политкоректни названия, но все пак не съм съгласен дори в преносен смисъл да използвате понятия като “червенокожи” и “томахавки” точно за да описвате родните русороби, па макар и като художествени похвати. Именно забранената история за т.нар. “Руска Америка” ни казва, че толерантните към руския империализъм туземци биват подлагани на геноцид, а пък кръвожадните червенокожи, които се защитават от руските цивилизатори, макар и да са наричани “зъл и див народ” от тях – в крайна сметка оцеляват. Забавен факт от тлингитската война, който заслужава да спомена е разрушаването от тлингитите на форта – колония наречен Новорусийск или Славорусийск в Аляска и блокадата му след това – за да не се върнат завовевателите там повече.
Написах това не за да се заяждам, а напротив защото виждам и пряка връзка с написаното. Поучителното е, че тази “Нова Русия” се разпростирала и върху островчетата по бреговете на Аляска, и навсякъде може да се разпростре, или по – точно разпростира се дотам, докъдето им позволят доброжелателните “туземци”.
Излиза накрая, че “червенокожите” диваци, дали с томахавки или не, имали по-правилно отношение към въпроса как трябва да се посрещат имперци и завоеватели. И определено са имали по-малко подкупени със залъгалки и дрънкулки предатели сред своите, отколкото се срещат при доста други народи и политически лидери на държави. Особено такива, като папата, дето и сега продължават да сричат за “цивилизаторски мисии на великата Русия”, и как “не всичко било така еднозначно”.
А толерантните туземци накрая изчезват, както днес изчезват алеутите – и преди да са изчезали съвсем, още си носят руските фамилни имена.
МОЧИ-те са НЕзаконни НЕсъществуващи “партийни” пропаГАДни тотемни капища. Частно-“партийни” , така че краZZнокожите большевишки падруги от БКПь и ГЕйРБь няма смисъл да продължават да баламосват българите. Тези НЕсъществуващи Лъжливи Обекти(НЛОь) трябва да се премахнат без никакви последствия и документи, защото са изградени без документи, и за чужда сметка от бюджета и данъците на задунайските крепостни “пролетарии” на петоколонИАЛната колаборационистка терористична комИМПЕрновска банда БКПь! А кУрвела ниновНаЯ и бокоТИКВАТА са клонингите на БКПь! Одите на хуйло ви!
ДОЛУ МОЧИ-те,одите на хуйло ви!