Руската църква в София, превърната от години в свърталище на рашизма, където се разпорежда рашисткият шпионаж, ще бъде затворена. Потвърдено е от Москва в навечерието на 22 септември.
Честит ден на независимостта!
Никакви речи на заинтересовани лица с власт или с жажда за такава не могат да се сравняват по своята символична и практическа значимост с този салют в чест на отдалечаването ни от рашистката зараза.
България също се готви да се откаже от токсичния в демократичния свят руzки петрол, главният източник на доходи за агресивната държава, която ни е обявила за враг. Опълчи се миналата година на Газпром. След това предприе мерки срещу безконтролното поведение на най-големия икономически субект в страната Лукойл. Междувременно се готви да премине към употреба на ядрено гориво, произведено на Запад.
Също така по злостно използваният за рашистка пропаганда казус с украинското зърно, чиито внос формира(ше) и досега само 3 процента (3 на 100) от българското потребление, България направи крачка напред в унисон с политиката на ЕС, разочаровайки рашистката пета колона у нас. София се готви да се освободи от монументалната лъжа за съветското ни освобождение МОЧА, а вероятният победител на предстоящите избори за кмет Васил Терзиев, колкото и да го заклеймяват заради миналото на родата му, се произнесе родолюбиво за преименуването на улици с руски имена. Даде пример с ул. “Граф Игнатиев” и “Аксаков”, двама върли руски реакционери и антисемити.
Това са практически стъпки за утвърждаване на българската независимост, обявена на 22 септември 1908 г., но газена многократно след това от страната, която се опита да замени османското ни владичество с руско и успя по съветско време за цели 45 години.
Достатъчно е да кажем по този повод, че Русия и нейният цар са били потресени от факта, че България провъзгласява свой цар. Скъсва на 22 септември 1908 г. с последиците от руско-османската война, нарушавайки за втори път решенията на Берлинския конгрес , заради които Александър III скъсва отношенията със София след Съединението от 6 септември 1885 г.
Повтарям за рашистите, за да си сложат това изречение в рамка и най-сетне да го запомнят, вместо да повтарят как всички беди са настигнали България заради лошите европейци и техните решения от Берлин прел лятото на 1878 г.: нарушаването на берлинските разпоредби е официалната причина, поради която Русия скъсва отношенията си с България, дръзнала да се съедини. Александър III дори заплашва България с реокупация, подстрекава султана към същото (да си възстанови правата в Източна Румелия) и предприема заплашителни действия по море срещу съединена България, осуетени от британския военноморски ултиматум и от единните действия на възмутена Европа, обединена защитата си на младата българска държава.
Питам защо през 2023 година българите, които все още сляпо се прекланят пред тази чужда държава каквито и злини да причинява тя на собствения народ и на съседите си, не изглеждат много щастливи да празнуват Деня на независимостта. Нали уж точно те претендират да са най-големите патриоти!
Отговорът е, че празници като Съединението от 6 септември и Независимостта от 22 септември не са им на сърце. Предпочитат съветския 9 септември и руския 3 март, на който нито едни българин не е бил поканен от победителите на османците.
От краткия преглед на събитията по-горе, свързани с освобождаването ни от рашистките зависимости към днешна дата, можем да кажем, че никога не сме били по-независими в най-новата си история. Идва краят на съветския постколониализъм.
Ако обърнем прословутото възклицание на Аксаков в неговия в. “Русь” “Всяко тържество на България е смърт за Русия” с обратен знак, можем повече от всякога да (до)кажем, че всяко поражение на рашиzма у нас и по света е тържество на българската независимост.
“Всяко тържество на България е смърт за Русия”
Още една пожелетелна перефраза на Аксаковия текст:
“Всяка смърт на Русия е тържество за България”
Всъщност днешният ден би бил най-щадящият Русия национален празник. Няма да им напомня как са ни лъгали за 200000 загинали и как са харизвали български земи на съседите, или как са казвали на султана и на Сърбия да ни нападнат, или как сме дали на Киев писменост и култура, та и до тях са стигнали (по-скоро писмеността, за културата не съм сигурен). Изобщо – светла дата! Дори не са накарали Сърбия да ни нападне…. веднага….
Къде са другите в избора на национален празник?
Спомням си, че вие г-н Инджев или коменататор в блога публикувахте подобен лист преди време. Но повторениетоо не пречи.
Само 6ти септември (точният избор) и 22ри септември имат качества за такава дата.
……….
Съединени американски щати – Ден на независимостта (4 юли): Денят на независимостта в САЩ отбелязва приемането на Декларацията за независимост на 4 юли 1776 г., обявяваща тринадесетте американски колонии за нова нация, независима от британско владичество.
Франция – Ден на Бастилията (14 юли): Денят на Бастилията, отбелязва разбиването на затвора Бастилия през 1789 г., ключово събитие, което означава началото на Френската революция и установяването на конституционна монархия.
Канада – Ден на Канада (1 юли): Денят на Канада отбелязва годишнината на обединението на Канада, когато Законът за Северна Америка на Великобритания (днес наречен Закон за конституцията) влиза в сила на 1 юли 1867 г., обединявайки три колонии в една страна, наречена Канада.
Обединено кралство – Коледа (25 декември): Коледа е празник, който се празнува в Обединеното кралство и много други страни. Той отдава почит на раждането на Исус Христос и е важно религиозно и културно събитие.
Германия – Ден на германското обединение (Tag der Deutschen Einheit) – 3 октомври: Денят на германското обединение отбелязва обединението на Източна и Западна Германия, което се случи на 3 октомври 1990 г., след падането на Берлинската стена и края на Студената война.
Полша – Ден на независимостта (Narodowe Święto Niepodległości) – 11 ноември: Денят на независимостта в Полша отбелязва възстановяването на суверенитета на страната след Първата световна война. На този ден през 1918 г. Полша възстанови независимостта си след да бе разделена от съседните си сили за период от над столетие.
Румъния – Ден на Великото обединение (Ziua Marii Uniri) – 1 декември: Денят на Великото обединение отбелязва обединението на Трансилвания, Бесарабия и Буковина с Кралство Румъния през 1918 г. Това събитие означава създаването на Голяма Румъния.
Северна Македония – Ден на независимостта – 8 септември: Денят на независимостта в Северна Македония отбелязва декларацията на независимост на нацията през 1991 г. от Югославия.
Италия – Ден на републиката (Festa della Repubblica) – 2 юни: Денят на републиката в Италия отбелязва институционалния референдум през 1946 г., когато италианският народ гласува за премахването на монархията и създаването на република.
Испания – Национален ден (Fiesta Nacional de España) – 12 октомври: Националният ден в Испания, известен още като Ден на Испания, отбелязва годишнината от пристигането на Колумб в Америка през 1492 г., което се счита за значимо историческо събитие
Швейцария – Национален ден на Швейцария (Bundesfeier) – 1 август: Националният ден на Швейцария отбелязва основаването на Швейцарската конфедерация през 1291 г., когато три кантона създадоха защитен алианс срещу външни заплахи, полагайки основите на съвременната Швейцария.
Австрия – Национален празник (Nationalfeiertag) – 26 октомври: Националният празник на Австрия отбелязва обявяването на страната за траен неутралитет през 1955 г. след края на Втората световна война.
Сърбия – Ден на държавността (Dan državnosti Srbije) – 15 февруари: Денят на държавността в Сърбия отбелязва Първото сръбско въстание срещу османската власт през 1804 г., което доведе до създаването на съвременната сръбска държава.
Турция – Ден на републиката (Cumhuriyet Bayramı) – 29 октомври: Денят на републиката в Турция отбелязва годишнината от обявяването на Република Турция през 1923 г., която заменя Османската империя с модерна светска държава.
Русия – Ден на Русия – 12 юни: Денят на Русия отбелязва обявяването на суверенитета на Руската федерация през 1990 г., след разпадането на Съветския съюз.
Гърция – Ден на независимостта (Εικοστή Πέμπτη Μαρτίου) – 25 март: Денят на независимостта на Гърция отбелязва началото на Гръцката национална революция срещу османска власт през 1821 г.
Албания – Ден на независимостта (Dita e Pavarësisë) – 28 ноември: Денят на независимостта в Албания отбелязва декларацията за независимост на страната от Османската империя през 1912 г.
Хърватия – Ден на държавността (Dan državnosti) – 25 юни: Денят на държавността в Хърватия отбелязва обявяването на независимостта на страната от Югославия през 1991 г.
Унгария – Национален празник / Ден на основаването на държавата (Nemzeti Ünnep / Államalapítás ünnepe) – 20 август: Националният празник на Унгария отбелязва основаването на унгарската държава от крал Стефан I през 1000 година.
Холандия – Ден на Краля (Koningsdag) – 27 април: Денят на Краля в Холандия отбелязва рождения ден на владеещия монарх, Крал Вилхелм-Александър, с национални празненства, открити пазари и цветни празненства.
Чехия (Чешката република) – Ден на независимостта (Ден взникване на самостоятелната чехословашка държава) – 28 октомври: Денят на независимостта на Чехия отбелязва създаването на Чехословашката държава през 1918 г., след разпадането на Австро-Унгарската империя след Първата световна война.
Белгия – Белгийски национален празник (Fête nationale belge, Koningsdag, Fête du Roi) – 21 юли: Белгийският национален празник отбелязва възкачването на Крал Леополд I на трона през 1831 г., което означава независимостта на Белгия от Нидерландия.
Португалия – Ден на Португалия (Dia de Portugal) – 10 юни: Денят на Португалия отбелязва смъртта на Луиш де Камоенш, португалски поет, през 1580 г. Този ден се празнува и като ден за поклонение на португалската култура, история и постижения.
Естония – Ден на независимостта (Eesti Vabariigi aastapäev) – 24 февруари: Денят на независимостта на Естония отбелязва обявлението за независимост от руско и немско владичество през 1918 г.
Финландия – Ден на независимостта (Itsenäisyyspäivä) – 6 декември: Денят на независимостта на Финландия отбелязва обявлението за независимост от Русия през 1917 г.
Норвегия – Ден на конституцията (Grunnlovsdag) – 17 май: Денят на конституцията на Норвегия отбелязва подписването на норвежката конституция през 1814 г., която установи Норвегия като независима нация.
Швеция – Национален празник (Sveriges nationaldag) – 6 юни: Националният празник на Швеция става официален през 2005 г. и отбелязва възкачването на Крал Густав Васа на трона през 1523 г., което доведе до създаването на съвременната Швеция.
Дания – Ден на конституцията (Grundlovsdag) – 5 юни: Денят на конституцията в Дания отбелязва подписването на датската конституция през 1849 г., която установи Дания като конституционна монархия.
Словения – Ден на държавността (Dan državnosti) – 25 юни: Денят на държавността в Словения отбелязва обявяването на независимостта на страната от Югославия през 1991 г.
Словакия – Ден на словашката конституция (Deň Ústavy Slovenskej republiky) – 1 септември: Денят на словашката конституция отбелязва приемането на словашката конституция през 1992 г. след разпадането на Чехословакия.
Литва – Ден на Великая Княжество Литовское (Lietuvos Didžiosios Kunigaikštystės diena) – 6 юли: Денят на Великая Княжество Литовское отбелязва създаването на средновековното Велико княжество Литовско през 1253 г. Този ден е отличителен символ на историческата гордост и национално достижение на Литва.
Латвия – Ден на Прокламацията на Независимостта (Latvijas Neatkarības deklarācijas diena) – 18 ноември: Денят на Прокламацията на Независимостта на Латвия отбелязва обявяването на независимостта на Латвийска република през 1918 г. Този ден е отбелязан с празненства и патриотични мероприятия, които отдават почит към историческата борба за независимост на страната.
Молдова – Ден на независимостта (Ziua Independenței) – 27 август: Денят на независимостта на Молдова отбелязва декларацията за независимост от Съветския съюз през 1991 г.
Австралия – Ден на Австралия (26 януари): Денят на Австралия отбелязва пристигането на Първия флот в Порт Джаксън през 1788 г., което доведе до създаването на британска затворническа колония, която днес е Сидни. Това е ден за празнуване на австралийската култура, разнообразие и постижения.
Нова Зеландия – Ден на Уайтанги (6 февруари): Денят на Уайтанги отбелязва подписването на Договора на Уайтанги през 1840 г. между британската корона и маорските вождове, установявайки Нова Зеландия като британска колония и признавайки правата на маорите.
….
Ако сте стигнали докрая на този непълен лист от страни – предложението за 24 май (камо ли неговото избиране) показва пълната инфантилност на политическата класа в България (моето скромно мнение).
Това не е единствената църква извор на рашистка пропаганда. Службите трябва да обърнат внимание на православните старостилни църкви, каквато е и руската такава.
Имам познати които ги облъчват в тях. Че русия се бори да спаси християнството и изконните християнки цености.Голяма част от вярващите са подхлъзнати по тази лайсна.
И не само нашите, в Ню Йорк свещеници с пагони промиват главите не само на руските вярващи, а и на наши които именно защото вярванията са им към въпросната православна старостилна църква ходят в руската , ане в българската. Предполагам, че е така навсякъде където има такива църкви..
Познавам много добри хора които вярват, че след като отеца им го е казал това безспорно е така.
Това е най-коварната хибридка която използват рашъните.
Да прокарват чрез вярата на хората в Христос мръсната си пропаганда.Тези хора въобще се замислят просто вярват защото излиза от устата на “свят” за тях човек- свещеника при който търсят упора закрила вяра.Мястото където могат да се оттърсят от страховете и грижите си – църквата….
Това е гнусно!!!!
– хвърлената оставка на Атанас Атанасов дано повлече не само изхвърлянето на руския поп …(https://www.facebook.com/grigor.lilov/posts/6573702796078937?ref=embed_post)
– на сборището си русофилите отчитат, че са УСПЕЛИ да запазят МОЧА и
ДВЕСТА ПЕТДЕСЕТ И ОСЕМ руски кабинети в български детски градини
– за руските жълъдчетата, които хвърлят ТУК
И още хубави новини – на тържествената заря-проверка в Търново нямаше представител на рЭзидентството да мърси кръглата годишнина. За пръв път (поне за мен) поименно бяха споменати хората, възстановили 22 септ. като официален празник – Петър Стоянов, Надежда Михайлова и доц Милко Палангурски от ВТУ. Нямаше НИКОЙ от руZкото посолство, в замяна присъстваха по 2 дипломати от Полша и Румъния. И за моя изненада, председателят на НС Желязков (макар че не съм му фен) прие строя много по-добре и човешки от рундю казачока. Още един елегантен шут на рЭзиденцията, на копейките и ДЕБЕЛО подчертаване, че България е парламентарна република.
Честит Ден на независимостта на всички и респект, Стопанино!
Удара по щаба на ЧФ на русия в Севастопол:
https://t.me/apostrophe_online/50219
dkaraivanov,
за да си трае русия в началото на 1908г. тайно е преподписана тайната руско-българска военна конвенция от 1902/която дължим на русофила-премиер стоянданев/ , по силата на която русия ни плаши с война , ако армията ни премине границата по време на Илинденското въстание/то плаши русия с 2-ро бълг.Съединение/ и дава картбланш на турците , както пише Митрополит Методий:“ Разорението и унищожаването с топове на 150 села български в Македония, се дължи на милосердието на Зиновиева, представителя на руската дипломация.Руските консули в Македония, съюзници на сърби, на гърци и на турци против българите, в своите рапорти, които се публикуваха в Петербургския Държавен Вестник, обвиняваха българите и оправдаваха турците.”
– следва руски натиск 1909 год.за разширение на военната конвенция между България и Русия – 1910 г. два еднообразни екземпляра били изпратени в София за подпис и върнат в Петербург, но остават неподписани от българска страна. От Петербург няколко пъти е било запитвано по това – в писмо до цар Фердинанд се говори за “лошото впечатление, което причинява в руската столица неподписването на договора от българска страна” – кабинета на Малинов пада, но Фердинанд и при Гешов не дава да се подпише договора. С това се обяснява и отричането на Гешов, че е знаел за неговото съществуване – с нежеланието на Фердинанд … Фердинанд абдикира по същите руски причини, по които абдикира и княз Александър , когото руската пропаганда поне не успява да омаскари …