Вместо да решат да си заключат посолството, което е изцяло в техните правомощия, рашистите взеха, че сложиха катинар на една българска църква за отмъщение, че техни шпиони под попско прикритие бяха разкрити и изгонени от България.
Ама НРБ била харизала въпросната църква на СССР, гласяха първите реакции. Че то цяла България беше “дарена” на Съветския съюз и не сме искали разрешение от неговите приемници да си вземем в наше време обратно държавата.
(Д)оказа се, че църквата изобщо не е руска, а е българска.
По този показател казусът е същият като с МОЧА. Не можело да бъде местен защото бил съветски, респективно след това-руски. Едва в наши дни от Посолството проплакаха, че той е българска собственост, но не защото признават правото на България да се разпореди със собствеността си, а защото бяха изправени най-сетне пред дълго премълчаваните, изкривяваните и направо скриваните документални факти. Сетиха се, че българската държава носи отговорност за МОЧА като своя собственост, за да изискват тя да го пази от преместване. Видя се още веднъж, че въпросът със съветското наследство у нас е изцяло вътрешен проблем и може да бъде решаван със суверенни български решения без благоволението на Москва.
Споменът за съветското наследство е личен за хиляди българи чрез личното преплитате на съдбата им с колониалната ни метрополия. Бедата е, че не всеки се решава да се изправи срещу истината за това минало. Не познавам българи, които в частни разговори да не признават видните за всеки чужденец уродливи страни на живота в СССР, но малцина се осмеляваха да споделят публично същото: че животът там е отблъскващо беден, перверзно пиянски, потискащо всякаква свобода, унизително лицемерен с култа към всичко западно на битово ниво, но заклеймяващ в също време западното влияние (което никой никога не е налагал там иначе, освен чрез собствената привлекателност на западните стоки и култура).
В кафенето на БТА кореспондент на агенцията в Москва обсъждаше в широка компания “пикантни” подробности за гладните рускини, използвани лично от него (и като практика от други негови колеги) за сексуални цели само защото не могат да устоят (не на мъжествеността му,с каквато не се отличаваше, а) на пълния му хладилник. Условието да го ползват било да са голи.
Извинявам се за натурализма (човешкото унижение никога не ми е било смешно), но разказът му предизвикваше масово хихикане в споменатото кафене. Дали са писани доноси за тази “антисъветска демонстрация” не знам, но знам, че за никого не беше тайна дереджето на съветския поданик, който беше готов да проси от чужденците дъвки на Червения площад
Горното не пречи и днес да марширува долнопробната пропаганда за “преимуществата” на съветския социализъм. Споменавал съм, че на тази тема се скарахме до бой с кореспондента на ТАСС в Бейрут Олег Зуенко( на снимката долу, личен архив). Вбеси се, когато му споделих някои свои впечатления от т.н. живот в СССР и му доказах с примери, че дори и в НРБ се живее по-добре. Знам, че съм писал това веднъж, но не пречи да повторя в този контекст, че в яда си той сподели с мен “военна тайна”, за да ми натрие носа. Контрааргументът му беше, че брат му бил командир на атомна подводница и ако натисне едно копче може да унищожи не просто някаква си България, а половината свят.
Дебатът във връзка с подклажданата носталгия по СССР продължава остро в днешните социални мрежи. Освен за “най-вкусния сладолед на света” в СССР, също по вносна западна рецепта, впрочем ( пломбир, както го наричат), носталгиците хлипат по “фундаментални блага”.
НА СНИМКАТА: Идеологизираните идиотщини в патриотарски дух са на пазара и днес в московията, където можете да си купите “царско черво”.
Съветският народ бил най-четящият, например. Изчисляваха го по огромните тиражи на разрешените за четене книги, сред които в наистина гигантски бройки се печатаха томовете на Ленин (поне се вярваше, че ги е писал сам) и спомените (за нещо, което не е било) с военни самохвалства на Брежнев, озаглавени “Малая земя”. Последните ги продавах в комплект с български буркани с домати ПРЕД магазините в Москва и пак не се купуваха, независимо, че всеки искаше да притежава доматите. За забранените за издаване книги, разбира се, носталгиците предпочитат да “не си спомнят”, а списъкът на идеологически неправилната продукция на руски и световни писатели беше по-дълъг от разрешената литература.
За образованието, което било най-доброто на света по времето на СССР, също въздишат. Напразно. Видя се след разпада на империята що за образована маса става дума, клекнала пред телевизорите да се възхищава на врачки и прочее екстрасенси, забранени официално преди, но цъфнали като духовни водачи (за носа) на съветския народ, прероден за една нощ в руски. Какво да кажем за мутрите, там и у нас, наплодени със стотици хиляди в рамките на спортно-образователната система на държавата. Или пък за факта с все по-безнадеждното изоставане на науката и технологиите в московията, наследница на самоизолиралата се от света съветска наука още от периода преди компютърната епоха, както и след това ( за да не се зарази със западно влияние).
Икономиката на СССР била могъща, казват с гордост онези съветофили, които видяха на пазара тоалетна хартия през 1969-та, т.е. година след появата на първите видеотелефони в Япония ( на снимката), чиято “вина” за невероятния й напредък виждат в това, че се е възползвала от американската помощ. Ами да се бяха възползвали и в СССР в мирно време, както се възползваха във военно от нея! Беше им предложен и на тях “План Маршал”, но те не само не го пожелаха, но и го забраниха на поробените от тях народи в Европа.
“Могъществото”, както и у нас ( “малей, колко бетеери произвеждахме само”) го мерят в произведените 150 000 бронирани чудовища за бърза завоевателна война срещу Запада, повече от всички останали в света, взети заедно. И в производството на оръжия за масово поразяване бил недостижим СССР, за което упрекват Америка и днес, че тя първа е започнала.
Носталгиците по империята на злото не се замислят дори за миг защо “американският империализъм” не употребиха ядреното си превъзходство, когато го имаха, за да разгромят враждебния Съветски съюз. Не само имаха атомен монопол веднага след Втората световна война, но и по-късно, когато разузнавателните им полети над огромната една шеста от световната суша безпрепятсвено документираха поне 4-5 години в края на 50-те огромното съветско изоставане в това въоръжаване. Отговорът на това “защо” е във факта, че за разлика от СССР и изповядваната от него мания да наложи своя комунизъм на целия свят върху руините на стария, САЩ никога не са си поставяли за цел да воюват със Съветския съюз, за да си наложат там капитализма (мечтан потребителски от съветските поданици). Едва след нападението на Путлер срещу Украйна, водената от САЩ международна коалиция НАТО открои ясно московията като основен свой противник.
“Най-любими” са ми сълзите по “интернационализма” в СССР. Тези да ги разправят на някой, който не е бил навикван и унижаван като “иностранец засранец” масово от “обикновените съветски хора”. Същевременно се видя резултатът от “интернационалното” съветско възпитание в първия момент, когато репресивните органи за потискане на омразата по национален признак бяха тръгнали да се разпадат, а и да участват в етнически мотивираните кланета в началото на 90-те години. Избиваха се киргизи и узбеки, арменци и азери, а пък евреите така и си останаха най-мразените, виновни както за болшевизма, така и за неговия провал след това.
За спор относно “равенството” между хората в “страната на победилия социализъм” дори не ми се хаби клавиатурата. Равни в безправието си бяха милионите съветски поданици на комунистическата монархия, а някои бяха и на по-ниско стъпало на това равенство. Колхозниците бяха равни в закрепостяването им. Нямаха дори паспорти. За да отидат до съседното село им трябваше партийно-милиционерско разрешение. Виждали сме ги под строй ( абсолютно буквално) и на екскурзии в България.
Поводът за това споделяне, което е известно на помнещите, е днешното рашистко нахалство да играе срещу България с картата на православието. Беше ясно, че тази карти е белязана (от шовинистичната доктрина на съвременния рашизъм), но българските власти правеха на кьорави. Сега, когато най-после “прогледнаха” и публичната тайна за попската рашистка хибридна операция срещу България беше официализирана, рашистите и тяхното паство отвориха една паст, ум да ти зайде. Истината понякога боли, нали.
Тази грозна сладоледена торта в центъра на София, нямаща нищо общо с нашите прекрасни църкви, по-близка до мюсюлмански храм, трябва да бъде премахната също! Или преместена в двора на руското посолство! По документи може да е българска, но няма нищо общо с България! Тя има общо с мюсюлманина Ал. Невски!
Г-н Инджев, някой от четящите блога Ви беше дал линк към песен на някакъв руски певец, не си спомням името, но ми направи силно впечатление текста на песента – “родино моя, навсякъде над теб свети луциферовата звезда” т. е. петолъчката.
Руската църква не е църква – това е филиал на КГБ. Нищо християнско няма там. Чудя се на българите в чужбина, които ходят в руските църкви – има гръцки, вече има и украински. Бог забавя, но не забравя! Дано убийците на невинни хора си получат заслуженото! Слава Украине!
te i sveta da komandvat pak im ce vizda malko, ta lakomo dupi dva chepa chupi i nakraia krav pusha ama UKRAIINA IM go nabi sega karviat otsiakade. VELIKA UKRAIINA C VELIK NAROD S VELIK PREZIDENT pak za carkvata tia ne im triabva te sa ateisti
Дори китайските болшевишки маоисти признаха победата на капитализма , 10 години преди перестройката на Горбачов, и даже още 5-6 години преди това от самият селяшки “вождь” мао дзедунЬ !
И само да си припомним, колко от другите източноевропейски колонии имаха по 5-6 савецки граждани за вождове и премиери, колкото в задунайския колониален Бандитустань ? Като започнем от Гошо Тарабата и стигнем да Станишев, през периода от 1944г. , до 2023г.!
Другите източноевропейски колонии може да са имали по 1-2, дори Тито беше такъв. Но толкова много , колкото в НРБь и РБь , няма в никоя друга. И това обяснява и защо гнусният подлизурко и паразит тато-ди-тути-каскети оцеля толкова много години, като предлагаше савецки граждани за всички високи постове в държавата, и даже за 16 РАБьспублика на СССРь, за да се подмаже на кремълските си ТЪПькачи! Оди на хуйло ти!
ДОЛУ МОЧИ-те, одите на хуйло си!
Да, добре е да се припомнят по често такива стоп-кадри от действителността, понеже дезинформациите винаги почват с текущи евтини манипулации за миналото (не искам да прозвучи като несръчна перифраза по Оруел, но се налага, затова ще го оставя така) – соцбитът и соцотношенията си бяха точно такива, както ги описвате. Пазарно-ориентирани. И сегашните пишман носталгици, които се упражняват във фейсбук с разни цветни картички и глупотевини за “това, което ни били отнели” – понятие си нямат от това какво е било, понеже в най-добрия случай са ходили прави под масата, а другите ще предпочитат да си премълчат за нещата зад картичката.
Имаше и още по-забавни (забавно-уродливи) неща в съветския рай, като например това, че руската пропаганда на съветите се престараваше да изнася тяхната класика (отпреди соца) и добре оформени полиграфично издания на безопасна за соца западна преводна литература в такива количества в страните-сателити, та наистина за там им оставаха “трудовете” на некласиците, които никой не иска да чете. А понеже заради странния обменен курс тези книги, внасяни с тонове у нас, при сравнение се оказваха по-евтини от българските им аналози, накрая се получаваше някакъв странен “панаир на книгата”. Така една книжка с преведени новели на Артър Конан Дойл – в превод от оригинала на руски, но закупена в НРБ, струваше тук значително по – евтино от съответното българско издание и със значително по-добро качество на хартията (после се разбра, че доброто качество на тези книги не било заради превъзходството на съветската полиграфична школа, а се дължало на сътрудничеството с капиталистическа Финландия). А там пък, веднъж прекарана през зорките очи на бдителния съветски митничар подобна книга биваше ценена като злато от мераклиите да прочетат нещо по-приятно и забавно от мемоари на генерали. Е, “руссо туристо” в България не се хабеше да показва превъзходство, камо ли да нарича някого “засранци” тук, понеже беше зает и се занимаваше с нещо далеч по-полезно: куфарна търговия с книжнина на руски език, закупена тук по регулирани цени (според лимитите и според обменните курсове на СИВ), а там в необятния гладен пазар вървеше една пазарна търговия, доста несъвместима със социалистическия морал, но недотам укорима, както с по-обикновени вещи, по които на “руссо туристо” СЪЩО изтичаха очите даже при посещение в скромната НРБ, която не се славеше с рогове на изобилието. И така, с Еркюл Поаро и Шерлок в руско издание в дисагите един предприемчив “иностранец” е можел да си осигури и буркани с черен хайвер стига да намери подходящия купувач. Понеже в същата тази страна, където тези книги са били редактирани и отпечатани – местните не са ги и виждали (както не са виждали и въпросния буркан с хайвер).
Това се наричаше от зевзеците “икономика на дефицита”.
Понеже всекакви “разбирачи” с пагони и без, олигарси и просто руZки помаци с български имена тръгнаха да вият за църквата “Св.Николай”, с позволението ви, Стопанино, ето каноничното и внятно дори за фатмаци обяснение на митрополит Наум Русенски, публикувано в личния му ФБ (уточнявам, не съм му фен, но фактите са си факти):
“Заключването на Руската църква в София е недопустимо, Софийският митрополит, който е патриарх български веднага да се разпореди да бъде отворена
За статута на храм “Св. Николай” в столицата
Относно отправени към нас запитвания за статута на храм „Св. Николай Мирликийски” в София, познат като „Руската църква”, бихме желали да споделим с обществената аудитория следната информация, с която разполагаме за този молитвен дом.
Храмът е ПОСТРОЕН с благословението на Св. Синод на БПЦ като легационна църква (1914 г.), се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. „Раковски” и ул. „Московска”.
Осветен е на 11 ноември 1914 г. от нашия приснопаметен предшественик и тогава председателстващ Св. Синод в София, Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са участвали руски архиереи, заради схизмата в която БПЦ се е намирала. Припомняме, че руски архиереи не са участвали и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 г. по същите причини.
След 1917 г. храм „Св. Николай” е обслужвал богослужебните нужди на руската емиграция в София, начело с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 г. по настояване на съветското правителство църквата се отнема от руските емигранти и се предава на българското правителство, което от своя страна го предава на БПЦ, под омофора на Софийския митрополит (1).
През 1944 г. храмът е силно повреден, като през 1945/1946 г. е РЕСТАВРИРАН от Софийската митрополия, а в него през следващите години са назначавани различни български свещенослужители-ефимерии. Заедно с тях са служили и руски духовници-белоемигранти, постоянно пребиваващи в страната ни след Октомврийската революция.
Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна църква от 10 ноември 1952 г., прот. № 8, всички други руски православни енории, манастири и клир в България, ПРЕМИНАВАТ В ЮРИСДИКЦИЯ и владение на БПЦ(2).
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 г. в бившата легационна църква „Св. Николай” в София е открито подворие, с представителни функции, като ефимериите в него продължават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската църква започва да изпраща периодично свой официален представител.
През 1977 г. в него са завършени поредните РЕСТАВРАЦИОННИ РАБОТИ, а през 1981 г. по случай честването на 1300 години от основаването на българската държава, е ПОЗЛАТЕН и интериорът на храма (3).
През последните години българските свещеници-ефимерии по неясни за нас причини бяха последователно отстранени от този храм, което принципно е абсурдно, поради обстоятелството че функциите му имат само и единствено представителен характер. И съответно, неговата материална собственост НЕ МОЖЕ да бъде считана за руска, заради изброеното по-горе, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска собственост, тъй като характерът на двете подвория е реципрочен.
Считаме, че заключването на храм „Св. Николай” от странични лица е недопустимо, като следва Софийският митрополит веднага да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят своевременно и богослуженията в него.
Бележки:
1. БПЦ от Освобождението до настояще време, Годишник на Софийския университет, том 16/6 от 1938/1939 г., с. 183, 191.
2. Протокол на Св. Синод, пълен състав, № 16/25.06.1953 г., § 5.
3. „Църковен вестник”, бр. 3/21.01.1984 г., с. 4.
Митрополит Наум, владиката на Русе, Русата църква в София, патриарх Неофит”
Коментарът е излишен!
Добавям и, че храмът е единствен с двери на юг, вместо каноничните на запад, но от блатни поганци какво да очакваме?
@Санчо:познахте,сякаш сте гледали във вода.Снабдявах с дефицитни книги съветски сътрудник в нашето търговско в Москва,той пък ми се отплащаше с хайвер или при моя командировка или по някой колега.Например” Риби России”-на Сабанеев,Тритомника на О,Хенри и т.н.У нас А.Конандойл можеше да се купи само в безистена на”граф Игнатиев”срещу антикварната книжарница,а на руски имам 8 те тома.
Имах двама приятели от детство от сой. И двамата попаднаха в лапите на някакви малки църкви едната някъде в надежда, а за другата нямам представа. Отказах се от тяхното приятелство защото бяха превърнати в зомбита отказващи да четат и сляпо вярваха на раZZия.
От тях зная, че в “руZZката” църква можеш да напишеш от какво боледуваш да пуснеш писмото и ще бъдеш излекуван.
Истински шпионски капан за балъци!
Моля четете:А.Конан Дойл.От бързане…
Не споделям мнението да се разрушава или премества тази черква. Тя е част от историята на София. По-добре да се помисли за какво друго би могла да се използва сградата, за да не започне да се руши ако не бъде използвана. В света има примери за нови предназначения дори на такива сгради, така че трябва само да се проучат и приложат.
към симпатизант/ка на ДСБ:
Той и мавзолея беше част от историята на София.
МОЧА също е.
Аз съм против да се бутат сгради, които архитектурно носят от духа на стара София, само защото в тях е седял или лежал някой комунист или руZнак. И мавзолея щях да съм против да го взривяват, ако имаше някаква архитектурна стойност, каквато той нямаше. Ако имаше, щях да се съглася да махнат само мумията оттам. А МОЧА трябва да бъде махнат от София. Според мен най-подходящо е бэсэпэтата да си наемат пространство извън София, примерно отвъд Горубляне, и да си поставят там мочите, альошите и прочие камънак и да се грижат сами за охраната и поддръжката им, защото българското общество с нищо не им е длъжно.
“Аз съм против да се бутат сгради, които архитектурно носят от духа на стара София, …”
Тази сграда носи духът на мюсюлманоподобната архитектура на русия.
Духът на стара София е нещо много по-различно, и нещо наистина красиво!
@Симпатизант/ка на ДСБ:никакви комунистически паметници!Нито в Горубляне,нито в Панчарево ,нито в Цацаровци.Ракът се реже и МАХА!Не виждате ли,че с половинчати и пунта мара мерки се реабилитира комунизма и внуците ни яхат?Какво стана с лустрацията,с досиетата,с притежателите на куфарчетата и ”Огнян Дойнов в чувал от Виена”
Както СОК “Камчия” е подарен по времето на ранния Бойко, нищо чудно Бай Хуй да е харизал и храма. С такива министър-председатели не ни трябват врагове. Бог да пази България и населението й!
Да, де, и аз казвам “никакви комунистически паметници”, но няма кой да ги бутне или премести. Няма и да има, докато не се случи прословутата смяна на чипа на нацията.
https://sulla.bg/2023/09/23/7606.html Бих ви посъветвал да прочетете тази статия;в нея ще откриете стар фен на ГЕРБ,”сула”,който реално е проруски възпитаник.Този човек е абсолютно доказателство,че партия ГЕРБ е псевдопрозападна партия,тоест антипуска,но реално са проруска партия и той самият е за интересите на Русия.
Товарищ Мутрофанова:
„Мисля, че никой в Москва няма да предприеме огледални действия срещу Българската православна църква. НИЕ НЕ СМЕ ВАРВАРИ !“ 🙂
Ама, как да не сте, бе, другарко ?! Точно варвари сте! Кой заключва православен храм? Кой взривява десетки години наред православни храмове в Русия, а днес бомбардира православни храмове в цяла Украйна? Кой организира и финансира навремето (1925 г.) взривяването на храм “Света Неделя” в София ? Кой отвлича украински деца и ги възпитава в часовете по православие да мразят родителите си, родината си и “колективния” Запад ?
Точно ВИЕ, руснаците, сте варварите на човешката цивилизация, защото разрушавате паметници на културата със световно значение и избивате невинни човешки същества.
За вас човешкият живот е без стойност и значение, точно защото сте ВАРВАРИ, т.е. изостанали в духовното си развитие и опасни за цивилизацията ни питекантропи.
@ SoYoung
Този ИЗСУЛЕНИЯ псевдоинтелектуалец, на когото рубладжийските медийни слуги у нас упорито поддържат ореола на някакъв “талантлив” публицист, по правило му дават думата да “сподели” от екрана русските опорни точки всеки път, когато русският интерес у нас трябва да бъде защитен.
Ето, в линка, който давате, посредственият “энтелектуалец” съветва в случай на разкрит русски шпионин българските власти “дискретно, тихо и кротко да го връчели на посолството, за да не ставали цигании”, очевидно, за да не бъде накърнена масовата безмозъчна русофилия на българите. Сакън! Изсуленият даже изисква от службите ни да уточнят какво точно престъпление е извършил русският шпионин, за да го опровергаят ,разбира се, както и от кого точно са получили тази информация и как точно 🙂
А “ротационното правителство” на Денков “трябвало да миряса!” Повторил е посланието няколко пъти, за да е сигурен, че “ротационните” са разбрали предупреждението.
Най-добре е и Изсуления, и господарите му, да си гледат работата, защото службите у нас и по света не са длъжни да коментират решенията и методите си и никъде не го правят !
Накрая в писанието си изглежда, че нещо пак се е объркал (или умишлено дезинформира) изсуленият “энтелектуалец” с войнствените си призиви към “ротационното правителство” да отключело храма, защото всички видяха по медиите, че НЕ българското правителство, а посоль Мутрофанова заключи храма и лично прибра ключа, размахвайки заплашително пръст към местните “варвари”.
Иво дълго работих на слънчев Бряг през комунизма ,и всичко видях с Съветските Групи ,идваха предимно жени по 25 -30 на група ,имдшр по един двама мъже обикновено от кгбето им,да ги следи ,но въпреки това до втората вечер всички девушки ,и женштини ги оправяха гларусите ,нашенски ,често и мангали,тези по руският сектор бяха на простите и не знаеха други езици а мотолевяха само по развален Болгарски който минаваше за руски,по ресторантите главните готвачи крадяха най вече от порциона на братушки те така реализираха печалби за Балкантурист ,така процъфтяваше дружбата между НРБ и СССР,,Западно Германската марка ,отеца на сегашното евро беше свещена пара ,по специалните гларуси с западно езици гледаха да хванат западнячка с цел Браг по сметка да се изнесат от магарашкият ни рай за СССР нямаше кандидати ,общите впечатления от всички нас ,че рускините са най леките жени ,,зада не пиша по срамни думи