Сухопътната контраофанзива изглежда като украински фокус за отвличане на вниманието от успеха й по море

Цялото световно коментаторско войнство се е вторачило в украинската контраофанзива по суша на огромния сухоземен фронт. Той е сравним по дължина на разстоянието от европейския Юг до европейския Север. Толкова е дълга линията на противопоставянето в най-голямата по територия европейска държава. 

Има недоволни сред приятелите на Украйна, че е отвоювала твърде малко територии това лято. Има и доволни рашисти в Кремъл, начело с Путлер, които стискат палци тяхното пушечно месо да устиска до дъждовете. Надяват се те да осуетят по-нататъшния напредък по разкаляния терен, който да затрудни нарастващата лавина от западни доставки на самоходни бронирани заплахи за окопалата се рашистка отбрана на украинския чернозем.

Прословутият руски “генерал зима”, в който мистично благославят като главен съюзник в московията, се е превърнал в собствените им вярвания с обратен знак в “генерал кал”. На нея се надяват.

“ А в същото време”…

В същото време наблюдавам ефекта на фокусника. За да заблуди публиката, в случая рашистката, той отклонява вниманието по суша, докато громи врага тъкмо в най-самоуверената част от неговата банда: морската.

В началото на инвазията рашистите имаха не просто предимство по море. Срещу тях на практика нямаше противник, толкова бяха неравни силите. Така беше в началото. Сега, когато Украйна изобщо не е създала чудодейна плаваща противотежест, рашистката доминация се топи въпреки това с всеки нов украински удар по ВМС на агресора.

Тенденцията беше набелязана още през април 2022-ра  с потопяването на крайцера “Москва”, морската гордост на Москва. Беше поставено по този начин началото на края на кроежите на нападателите да организират успешен морски десант в отсъствието на потопения флагман, от който той трябваше да бъде командвано евентуално дебаркиране на украинския бряг.

Последва отвоюването на “Змийския остров”. Украиниците наистина отпратиха завоевателите “на майната им”, както ги посъветва на разбираем език онзи защитник на стратегическото парче украинска земя с отговора си на призива да се предаде “ идите нахуй”. Беше психологически тежък удар за водоплаващите московци, на които се наложи да излъжат още веднъж, че се били оттеглили на по-добри позиции.

Москалите и техния мост, открит лично от Путлер зад волана на камион, пострадаха няколко пъти от взривяване на съоръжението, без което е немислимо да снабдяват окупирания от тях Крим. Това беше следващият епизод от драмата на Москва. След първото взривяване на част от тази пъпна връв между матушката и заграбения от нея полуостров камионите се замислиха дали да минават пак по тази уязвима пътека на живота (и смъртта). Последваха още удари, който напомнят с украински акцент на прословутия рашистки реваншистки възглас “можем повторит” с берлински адрес.

Ескалацията продължи с украински бомбардировки срещу пристанищна инфраструктура на узурпирания Севастопол. А градът можеше и до днес да живее в мир по правилата на старото споразумение между двете държави да бъде използван от Русия със съгласието на Украйна, торпилирано през 2014 г. от путлеристите!

Междувременно стана ясно, че украинците разработват свои оръжия за морски бой срещу превъзхождащия ги враг под формата на морски дронове и усъвършенствани ракети собствено производство. Видя се от няколко техни акции по море срещу все по-дезориентирания рашиски флот ( “боже, откъде ни дойде този път”), атакуван успешно от серия удари с фатален или поне с психологически ефект.  

Летят във въздуха складове с боеприпаси и гориво в окупирания Крим, морската перла в короната на цар Путлер.

 

 

 

 

Върхът на този процес стана успешната украинска атака срещу самия щаб на рашисткия черноморски флот в Севастопол, разположен в самия център на града. Случи им се по време на заседание на командния състав посред бял ден. Дали убитите генерали са давма или повече, както твърди украинската страна, не става ясно от други източници. Рашистите обаче отново се издъниха пропагандно, като изфабрикуваха видео със своя главнокомандващ черноморския флот, на което ясно се вижда, че е заснето преди щабът му да бъде бомбардиран от две британски ракети Storm Shadow. Втората се вижда на снимка, разпространена в социалните мрежи въпреки призива на окупационните власти към гражданите да не разпространяват подобна информация). 

Като стана дума за Великобритания… 

Не друго, а засилване на британската военна помощ за нуждите на отбраната на Украйна й в Черно море стана акцент на разговорите , които миналата седмица имаше в Киев със Зеленски новият министър на отбраната на Великобритания Браян Шапс. Беше цитиран от “Дейли Телеграф” да заявява готовност от името на своята страна да увеличи прякото присъствие на британски военни специалисти в Украйна ( общо 50 досега, по неофициални данни на медиите). С това вестникът грабна вниманието на световните медии, които го цитираха обилно и дори притеснително за самия всекидневник, който се опита да редактира цитатата с по-мека формулировка, но “пиленцето” вече беше излетяло от клетката. 

Шапс припомня пред “Дейли телеграф”, че Великобритания е военноморска сила (и то каква!-бел. ИИ) , а Русия не бива да забравя, че международните води са достъпни за всички.

Който трябва няма как да не помни в московията. Британското безспорно военноморско превъзходство многократно е възпирало руските имперски опити за разпореждане в Черно море. 

Император Николай I получава от султана Махмуд II правото на екслузивно преминаване на корабите му през проливите за сметка на всички останали чужди флотилии. Така султанът благодари на своята освободителка Русия за изпратените руски войски срещу въстаналия египетски васал Мохамед ( Мехмет в турския вариант) Али паша , чийто син Ибрахим за малко да превземе Истанбул през 1831 г. Лондон организира като домакин международна конференция и принуждава Русия да се откаже от своята претенция.

Под различни форми британското военноморско превъзходство поставя Русия на мястото й като регионална военноморска сила (и дори маргинална след Кримската война от 1853-1856 г., тъй като победената Русия е била принудена да се откаже от военния си флот в Черно море според подписания от нея мирен договор).

В още в два от случаите, освен в Кримската война ( за поражението в която Русия се бори да се реваншира, осигурявайки си този път дипломатическа подкрепа на Европейските сили, за да се реши на това през 1877 г.) противоборството в Черно море между Великобритания и Русия има още по-пряко отношение към българската съдба. 

Основната причина Русия да се откаже да нахлуе в столицата на османците през пролетта на 1878 г., освен умората на войските й от приключилата наскоро война, е британският ултиматум, изразен чрез присъствието на флота на Нейно величество наблизо. Ако Русия беше успяла да постигне мечтата си да поеме контрола над Проливите българите наистина щяха да се превърнат в обслужващ персонал на руските имперски интереси на подстъпите към Босфора и Дарданелите и да загубят идентичността си, бидейки със сигурност погълнати от огромната северна държава (както открито предлагали тогава говорителите на “славянството” в Москва и Петербург).  

В още по-остра форма Лондон възразява и оглавява европейската съпротива срещу намерението на Александър III да реокупира България като наказание за Съединението през 1885 г.

Ако към британския ангажимент добавим натовския на кантара, рашисткото намерение да се разпорежда и сега в Черно море ще потъне под тази тежест с резултат, подобен на споменатите по-горе примери от историята.