Рашистките тролове постигат ефекта на Путлер в Украйна: вместо да ме демобилизират ме мотивират все повече

 

 

 

 

 

 

 

Не съм казвал, че между рашистите няма умници или поне такива, които разполагат с много информация и експертиза по въпросите, по които пиша. Твърдя само, от богат опит, че тези рашисти не желаят или не могат да ми опонират. 

Няма изключение от правилото на мои статии, които засягат чувствата на рашистите, да реагират откровени глупаци. Нито веднъж, повтарям-нито веднъж, нито един от тях не е опитал дори частично да ме обори с факти срещу фактите, които изнасям. Показателно е, че наемниците на рашизма не могат да свържат нищо смислено като (контра)теза. В повечето случи демонстрират собствената си неграмотност от “пиедестала” на самомнението си, че са големи патриоти. 

Да потретя ли: нито веднъж – а говорим за значителна, преобладаваща част от общо 9099 мои публикации в блога от март 2008 г. насам, с която ги дразня до полуда. Все пак става дума за общо публикувани досега 189 806 коментара – изцяло външна реакция спрямо моите незначителни 5614 отговора, когато съм влизал в диалог. Ако съм имал спор с някого, това се е случвало само с претенденти да ме вкарват в правия десен път, но те са друга категория навлеци.

И като засягам темата за бройката, каквато не гоня самоцелно, горните данни са отговорът ми на безпомощните тролове, които се опитват да ме засегнат с твърдения и за маргиналност на ivo.bg от гледна точка на неговата популярност. Някакъв анонимен муньо се опитва да оригиналничи в личните нападки. Периодично се появява с претенция да знае какво се случва в живота ми повече от мен, твърдейки, че никой не искал да ме вземе на работа. 

Пет пари не давам за за популярността си. Ако можех, бих я заменил за незабележимост. Житейски е доста по-удобна. Но държа на факта, че съм публикувал 9099 мои статии. Дори си позволявам да мисля, че няма колега да е публикувал подобно количество статии в българското медийно пространство през последните 15 години (а пък преди това, т.е. преди развитието на интернет, още по-малко). Наистина би ми било интересно да бъда опроверган документално, тъй като архивът на моя блог е наличен и достъпен като доказателство и много лесно може да бъде сравнен с някой конкурент, за какъвто не знам.

Ето в кои страни, подредени по броя на посещенията, има най-много читатели на ivo.bg днес до 14.20 ч.

България
Германия
Съединени щати
Обединеното кралство
Испания
Австрия
Франция
Чехия
Гърция
Канада

В дни, като 25 септември т.г., в блога има повече от 83 000 прегледа на ден.

И на всичко това безпомощните тролове ми отговарят единствено и само с ругатни. Например след тази статия, в която боравя с десетки факти, имена, дати. И на нея отговорът е същия от страна на истеричните рашисти. Не ги цитирам, за да не използват цитата ми като отчет пред господарите си за “добре свършена работа”. Може би някой ден ще стане ясно как им се плаща, при положение, че не могат да покажат резултат, освен обратния на онзи, който им е заръчан.

Подобни реплики съм публикувал и преди, но май-зачестявам. Причината е, че се чувствам поощрен от безсилието на беснеещите да ме опровергаят поне веднъж. Ако стигне до съзнанието им, нека знаят, че ме мотивират с всяка псувня (за заканите за живота ми съм длъжен да сигнализирам, както и правя, независимо от системния отказ на прокуратурата да повдига обвинения на заканващите се да убиват мен и семейството ми). Постигат ефекта на Путлер, който обещаваше да “демилитаризира” Украйна, а стана инструмент за превръщането й в страховита военна сила, каквато тя вероятно никога нямаше да стане без безумието на неговата агресия.

А никак не съм безгрешен-случва се да сбъркам и тогава наистина получавам забележки, но винаги от видимо културни и начетени читатели, забелязали грешката ми. Мнозина от тях дори не искат поправката им да бъде публикувана, а само да ми обърнат внимание. 

Използвам случая да им благодаря искрено. С такива коректни коректори делото на ivo.bg,колкото и да е скромно, напуска територията на личното творчество и се превръща в кауза на “група граждни” (иронизирам как се изразяваше “Работническо дело” спрямо “неформални” изяви срещу властта в края на 8О-те години на миналия век).

И отново да съобщя накрая на натрапниците, които смятат, че имат ПРАВО да си налагат тук натрапничеството, че няма да постигнат нищо-и че нищо не ми струва да им пращам стенанията в коша за отпадъци. Не разбирам хора без чувство за чест. Ти им казваш “къш”, а те пак се опитват да ти нахлуят в къщата. Този вид мазохизъм е неразбираем за мен, но в коша има място за всички (тях).