Толкова малък, а вече арменец, според най-готиния арменски виц

Първо да декларирам, за да не се шокира някой от заглавието, че не познавам арменец без чувство за хумор. Включително и особено по отношение на самоиронията, която е сертификат за високото човешко качество на хумориста.

Да припомням ли за българския вариант на “Радио Ереван” или за героите от анекдотите с главни герои Киркор и Гарабед?

Уви, не е такъв случаят с Антон Хекимян, май.

Дано изключението и в този случай да потвърждава правилото, но той става все по-смешен в напъните си да убеди публиката, че не е това, което е.

Снимка: БГНЕС (не точно днес)

 

 

 

 

 

Един български поет-апологет на комунизма, който се самоуби във връзка със самоубийството на комунизма, рухнал под тежестта на своята несъстоятелност, се помни от паметливите със стихотворението си “Балада за комуниста”.

Колко дена го били —

ни дума, ни вопъл, ни стон,

но устата сгрешила,

сама промълвила — Антон…

Не, Антон Хемикян не е инкарнация на комуниста, а още по-малко на страдалеца, когото бият. Само името му съвпада. Но връзката с онзи Антон от поемата е във факта, че този Антон не издава как, защо и кога, е бил номиниран за кандидат да става кмет на столицата от ГЕРБ. Измъква се с отговори, че трябвало да бъде питан Бойко Борисов.

Това измъкване е признание, че от самия Антон нищо не е зависело. Щом Бойко каже, не може да му откаже.

Освен това не е добре Антон да говори в множествено число от името на журналистите, както направи днес в своето първо днешно интервю в бившата си БТВ. 

Имало и други журналисти, обсъждани от ГЕРБ за кмет на София, загадъчно рече той, но отново избяга от конкретиката. Как не, това си е компромат за всеки журналист, който се е правил на неутрален (това го могат почти всички). Антон обаче си признава със съгласието си да служи на партията-хегемон в София от 17 години насам, че е избран да  й пристане както никой друг ерген, харесан за партийна сватба.

Никой друг!

Твърди, че е задавал най-острите въпроси на Бойко Борисов. Но също така отказва да ги припомни. На негово място всеки автентичен активен борец срещу бойковизма би се гордял с доказателства за храбростта си да притиска владетеля на България в онези години. 

Толкова малък, а вече арменец, гласи най-готиният арменски виц от многото, които съм чувал. 

Малко е обидно да се пъчи като активен борец срещу бойковизма за онези, които, за разлика от него, бяха прогонени от същата телевизия заради позиции, неудобни на статуквото, чието олицетворение близо две десетилетия беше тъкмо същият царски телохранител, главен секретар на МВР, кмет на София и премиер на България. 

Но да се върна към обобщението на Антон за журналистите като кандидати за политици.

Да, не само не е лошо да си сменят професията и да стават политици, но дори е логично за онези от тях, които са се обозначили като част от политиката. Мимикриращите като “неутрални”, “надпартийни” и “обективни” не влизат в тази категория. А Антон е не само сред тях, а направо се превърна в нарицателно за измама на доверието на публиката със задна дата.  

Мога да продължа с цитати от стихотворението “ Балада за комуниста”, които да внесат още колорит в явяването на явлението “Антон”. Но и малкото от горното е достатъчно за размисъл що за феномен е Антон (ако питате “агенция” ПИК, която шизофрендно му е фен, но и обратното му е сервирала, той не е men). 

Антон се оказа се най-желания гербаджийски ерген и фен, неподозиран в това качество, освен от наблюдателните наблюдатели. Сега се опитва да се оправдава с твърдението, че всички журналисти са маскари.