Страшно много им се иска(ше) на рашистите ХАМАС да подпали едни хубав кървав глобален конфликт между ислямския и западния свят, на който Путлер да си погрее изтръпналите от “замразения конфликт” в Украйна ръце (същите, чието треперене и вкопчване в масата често анализират лекари на Запад, а напоследък и в Япония, като признак за тежко заболяване).
Но рожденият ден на Путлер на 7 октомври остава все по-назад във времето. Рашисткият празник по повод зверствата на ХАМАС в Израел все повече се отлага. Не щат да въстанат милиардите мюсюлмани срещу Запада и да облекчат задачата на руzките окупатори в Украйна.
Гледам и в София арабите спокойно си въртят търговията с дюнерите, която нашият евроатлантически (към днешна дата) премиер даваше за пример като доказателство за отличната дружба между арабските народи и нашите граждани по европейския им път на развитие.
Ама да не им давам акъли, че току виж захвърлили белите престилки дюнерджиите и ги сменили на бели галабии и тръгнали да протестират и те като някои симпатизанти на ХАМАС по света, които издигат лозунги в защита на Палестина, макар тя да се представя международно не от терористите от ХАМАС, а от администрацията на президента на палестинската автономия на Западния бряг Махмуд Абас.
За безбройните “познавачи” на палестинския проблем тези “подробности” нямат значение. От скромност няма да им натяквам колко са невежи, но все пак ще припомня, че лозунгът “свобода за Палестина” има …еврейски произход.
Издигат го през 30-те години на миналия век евреите в Палестина срещу отказа на Великобритания да допусне притока на евреи в подмандатната им територия.
“Свобода за Палестина” се възражда вече като арабски лозунг с решаващата помощ на СССР и съветската пропаганда през 60-те години, когато съответният отказ на Израел да строи комунизъм по замисъла на Сталин обръща Москва срещу държавата, чието създаване в най-голяма степен се дължи на приласкаването на ционистите от съветския диктатор.
Дори в Мароко имаше тези дни демонстрация за солидарност с “Палестина” , макар там би трябвало да са осведомени, че Палестина, в лицето на президента Махмуд Абас, осъди терористичната акция на ХАМС от 7 октомври.
И друго трябва да помнят, заедно с мароканските власти.
Мухаммад VI , бащата на сегашния крал Хасан II, беше обект на атентат, извършен през 70-те години на миналия век от личната гвардия на ръководителя на ООП Ясер Арафат. Кралят оцеля, но който трябва, помни. Не е случайно, че Мароко сключи мирен договор с Израел през 2020 г. и установи въздушна връзка за граждански полети между двете държави. Едва ли ХАМАС ще обърнат тази тенденция, но това не пречи на желаещите там да протестират да искат “Свобода за Палестина”.
Ако задълбая още повече в пластовете на историята, от която “всички разбират”, в позата на защитници на Палестина, то Палестина е географска област (назована като такава за пръв път от римляните), която в най-голяма степен се застъпва със земите на днешна Йордания.
НА СНИМКАТА: “Познавачите” на палестинския въпрос в Индия протестират с …италиански знамена.
Парадоксално е, че конфронтацията между евреи и араби е причината да се заговори за палестински народ, какъвто преди това никога не е съществувал (т.е. сред създателите на понятието Палестински народ Израел има главна косвена роля, макар и без да е очаквал това).
Такъв народ, от гледна точка на произхода на понятието, живее преди всичко именно в Йордания. Нейният арабски корпус, обучаван от британците, създава най-големите проблеми на Израел в първата арабско-израелска война през 1948 г., когато в деня на обявяването на Държавата Израел дружно я нападат от всички страни и дружно я загубват след това.
В търсене на справедливост за палестинците, изпаднали в конфронтация с Израел, може да се каже, че е било несправедливо от тяхна гледна точка едни палестинци да получат своя държава буквално от ръцете на английските колонизатори. Тези палестинци в Йордания никак не се възмущават от този факт ( както ливанците и сирийците стават държавен народ ползват със съдействието на Франция и също нямат нищо против този “колониален жест”).
През целия период на съществуването на Палестина евреите са живели в свои общности там с едно изключение – били прогонени от кръстоносците. След това се завърнали и съжителствали с арабите, с които се познавали още преди те да се ислямизират през 7 в.н.е. Това съжителство продължило и в началото на британското владичество с мандат на Лигата на нациите, което предполагало, според първоначалната заявка на Лондон, да осигури на евреите “национално огнище” в тяхната подмандатна територия.
Както е известно, веднъж дадена привилегия после трудно се отнема. На фона на гоненията срещу тях в Европа и особено след нацистките изстъпления в Германия , европейските и близкоизточните евреи се вкопчили в спасителната за тях идея за “национално огнище” в Палестина. Както отбелязах, издигнали лозунга “Свобода за Палестина”. И били съгласни да има две държави-арабски и еврейска в Палестина. Лидерът на ционистите Бен Гурион веднага приветствала приемането на резолюция 181 на ООН в този смисъл, гласувана на 29 ноември 1947 г. с решаващата подкрепа на СССР.
Англичаните и арабите, които Лондон избрал за съюзници срещу еврейското заселване в Палестина, направили възможното за времето си да не допуснат “Свобода за Палестина” , т.е. създаването на обещаното вече на евреите от международната общност национално огнище, за което първоначално британците поели ангажимента да съдействат. А междувременно еврейското население се увеличило н Палестина в пъти спрямо османското преброяване от 1844 г., когато разликите в броя на живеещите по тези земи евреи, мюсюлмани и християни не били големи. Към 1948 г. евреите в в Ерусалим вече били 100 000, а мюсюлманите и християните-няколко пъти по-малко.
В Палестина, която вече се наричала Йордания, палестинците имали своя легитимна и международно призната власт, но придошлите отвън онеправдани палестинци я предизвикали с опит да създадат своя държава в държавата. Започнали да издават дори свои паспорти. Това преляло чашата и йорданските палестинци изгонили през 1971 г. въпросните палестинци. С танкове, артилерия и самолети.
Прокудените от своите събратя палестински араби се насочили към земя, която този път не била “палестинска” по силата на историческото й название. Отишли в Леванта. Там се съюзили с част от местните араби мюсюлмани срещу друга част от арабите, християни от векове ( някои били покръстени и преди българите).
Така избухва гражданската война в Ливан, в която през 1982 г. се намесва “горския”, т.е. Израел, на страната на християните. Ръководството на Организацията за освобождение на Палестина се принуждава да се евакуира отново – насочва се към Алжир, но този път братята им араби не позволяват заселването им и с въоръжена сила, както в Йордания и Ливан преди.
Така ООП стига до извода да се помири с Израел и сключва мирен договор за тази цел през 1994 г. след дълги тайни проговори (в Осло), толкова тайни, че световните медии се тресат от подробности по темата.
Мирът не устройва желаещите да продължават войната с Израел както и през 1948-ма. ООП постепенно губи влияние сред радикалните палестински среди, в които на основата на египетските “Мюсюлмански братя” се заражда ХАМАС.
Новите палестински радикали прогонват старите от властта в Сектора Газа, откъдето по силата на мирното споразумение през 2005 се изтеглят израелските сили. ХАМАС извършват преврат срещу ФАТХ, някогашната основна партизанска групировка в ООП и политическа база на самия Арафат. С репресии и убийства на свои палестински братя по оръжия ХАМАС налага диктатурата си в анклава и готви атака след атака срещу Израел. На рождения ден на Путин на 7 октомври е апогеят й.
“Свобода на Палестина”? Коя по-точно, се пита в заплетената задача.
Разравянето на стара рана радва наследниците на съветските подстрекатели. Днешните путлеристи, залагат на мъглявината, говорейки за свободата на “Палестинска държава”, каквато радикалите в арабския свят отказват от първия миг на появата на идеята за две държави в Палестина, взета на въоръжение от Сталин с очевиден превес на симпатиите му спрямо ционистите, т.е. евреите, които настоявали да изградят своя държава в Палестина.
И ако си мислите, че нещо си измислям, замислете се защо най-големият злодей на нашето време Путлер е толкова популярен сред арабите, които са взели на въоръжение стария еврейски лозунг “Свобода за Палестина” за съвременно ползване. Тези ползватели на лозунга не виреят само в Газа. Има ги и на Западния бряг, а мечтата на путлеристите е да ги задействат за разпалването на хубав пожар, ако може и световен, с въвличането на де що има мюсюлмани по света под лозунга “Свобода за палестина”.
НА СНИМКАТА: Протестираще с портретите на Путлер и Км Чен Ун в Хеброн на Западния бряг не р. Йордан
Шапо за анализа, Стопанино, ма относно компетентността на анализаторите – то няма как и да бъде иначе. Всеки невежа с клавиатура под ръка днес може да ни радва с епистоларните си иZхождания. Нищо че дори азбуката трудно срича и ако му смениш клавиатурата (картинките, с които е свикнал, да са в друг ред). Берем плодовете на всякакви дюлгеровни, баевни, вацевци, чуковци, пирговни и пр., и пр. тон дава, както му е ред, сам рЭзидентинът рундю, ей на вчера дал акъл по енергийната тема, нищо че отбира от нея като магаре от кантар. Лично аз съм убеден, че радикалните хамазчии-путлеристи ще бъдат отстреляни поотделно. Кой с крилата ракета, кой с умна бомба от пресован картон, даже няма да резберат отде им е дошло. Просто трябва малко време за нуклеарното маркиране на целите.
Едзин оф-топик, с позволение – днес са точно 60 години от убийството на John Fitzgerald Kennedy, 35-я президент на САЩ. Една голяма личност, чаровник, сладур и безмилостен политик, който пръв се озъби на ядрения шантаж на блатните шебеци и направи възможно стъпването на човек на Луната. ДФК е единственият американски президент с Пурпурно сърце и Navy and Marine Corps Medal (ранен, спасява почти всички от екипажа си на торпеден катер Т-130 край Соломоновите о-ви през 1943 г.) Разследване на истинските причини и мотиви за убийството така и не е проведено, та и до днес куп неграмотници се упражняват и препитават от него.
RIP, г-н Президент!
Искам да споделя личен опит като пряк наблюдател на съветско-палестинско-сирийските взаимоотношения от моята скромна гледна точка на ням страничен наблюдател. В началото на 80-те години на миналия век бях обикновен войник-артелчик едно от военните учебни заведения, където по това време по линия на социалистическия интернационализъм имаше контингент от сирийци и палестинци, които се обучаваха тук за целите на социалистическата революция. Сирийците бяха все образовани момчета, някои знаеха френски, докато тези другите, които като ги попиташ откъде са, отговаряха “От сърцето на арабските страни”, защото нали нямат държава. Но всички знаехме, че са палестинци. Те се различаваха от нас, обикновените български войничета по това, че боравеха с автомат Калашников много професионално, някакси по бандитски, като го разглобяваха и сглобяваха за отрицателно време и го вземаха в най-различни бойни положения за стрелба, които ги нямаше в бългаските устави, например знаеха как да слагат ножа и да го използват да колят с него или пък да забиват ножа отдалече в дърво много точно. На стрелбата обаче, ние бяхме много по-добри от тях, защото те стряляха някак си хаотично без изобщо да се целят, без да пестят патроните. Докато сирийците преминаваха програма за офицери, каквито и станаха по-късно, за да станат първи касапи на собствения си народ, то палестинците не преминаваха през офицерска програма, изобщо не ходеха на учебни занятия, а само по полигоните където стреляха и изпълняваха някакви специални упражнения около някаква учебна жп линия, бетонни постройки на къщи, взривявания на прегради и прочие, тоест минаваха някаква програма за десантчици или диверсанти. Първата проява на тяхната наглост стана когато ни накараха да играем някакво съвместно показно по преминаване на полоса, а палестинците ги оставиха отстрани да ни хвърлят разни димки, гръмове и да стрелят с халосни патрони, така че всичко да изглежда ужким като на война. По време на тренировките всичко беже ОК, но на самото показно пред разни шефове, включително и такива дошли от СССР и от техните страни там, тези набедени специалисти по специални ефекти започнаха да хвърлят димките и гръмовете не встрани от нас, а върху самите нас, явно инструктирани в последния момент от някой акънлия за по-голямо шоу. Слава богу никой не пострада, освен че на половината от нас ни се пръснаха тъпанчетата на ушите и се налапахме здраво със с пръст и кал да залягаме за прикритие. След това същите тези шефове почнаха да инспектират техните “момчета” на обучение, а мен ме взеха за сервитьор и помощник-готвач. На тези офицерски вечери в тесен кръг, където поднасях, станах свидетел как шефовете на чужденците, вадеха едни дипломатечски куфарчета и от тях раздаваха едни пачки долари на българските шефове, които отговаряха за обучението като индивидуални подаръци и им викаха “гущери” на доларите. Но не всички шефове получаваха “гущери”, а само началника, заместника по политическата част и векерето и то на четири очи. А много други също искаха да получат достъп до тази така ценена валута и да си напазаруват от тогавашния Кореком, затова се възползваха от слабостите на арабите. Началникът на тила насъска по-трътлести сервитьорки и чистачки да им се пускат те и почнаха да им дават за по десет-двайсет долара или просто да ги водят да пазаруват в Кореком, защото пък там нали не даваха на българи директно да купуват, а тия даваха лепта на своите сводници. Помня един път закапечето как се кара на дъщеря си, която предаваше по български език, че и тя се била присламчила към тези, и й викаше, че той щял да й даде долари за тоалет за бала, а не тя да ходела да прави “сандвич” с по двама от тях, което беше от любимите им изпъленения. А на служебните събирания с нас, войниците, постоянно този същия закапече ни предупреждаваше да не вземаме дори една цигара Кент от тях! Накрая когато тези завършиха обучението си, накупиха огромно количество големи мебели и ги натовариха на тирове заедно със солидно обковаване с чамови дъски, които казаха че там били по-скъпи и от самите мебели и така си заминаха. Но точно последния ден на тяхното тръгване стана най-голямата излагация. Двама от сирийците се оплакаха, че им били окраднати двайсет долара и началникът строи цялото поделение – офицери, сержанти и войници и ни накара да си обръщаме джобовете и портфейлите за проверка, а тези гледаха и се смееха отстрани. Такиви ми ти работи по време на соца, още тогава почнаха тези излагации в името на Световната революция на Москва, която по правило поддържа всички световни серсеми и хайрсъзи, както казва Заимов.
Какво ли е разбирал “бащицата” Сталинь под “свобода”? И какво под “Палестина”?
Той депортира почти всички евреи от Европа, след войната, и така завършва “моята борба” на своят сОюзникЬ геноССе Хитлер, поне по отношение на “окончательното решение” на еврейския въпрос.
И след като Сталинь изгонва евреите в Палестина, и така и англичаните оттам , той въоръжава евреите с чешко оръжие , защото вижда, че арабите с английска помощ могат да ги победят в Първата “аРАБо”-израелска война.
А не трябва да “подценяваме” и помощта на ТЪПарищь хрушчовЬ по време на войната на Англия, Франция и Израел срещу Египет. Оттогава вече савецките вождове сменят подкрепата , и вече подкрепят “братските” аРАБски режими , а не “вражеските” ционисти , които вече не искат да строят “социализъма”, както аРАБите.
Всички израело-аРАБски войни са за унищожаването на еврейската държава, и вероятната му подялба между Египет, Сирия и Йордания , а и Ливан, а не толкова заради “свободата” на Палестина и палестинците.
Палестинците са по-скоро като повод за всичките войни, и с множеството терористични атентати и отвличания на самолети и на олимпиадата в Мюнхен, и след нея.
А това се продължава и се задълбочава след включването на изцяло терористичната ислямистка аятолахска хунта от (фа)шиитски (т)ИРАНь и терористичната му клетка – хиZZбуллахЬ в Ливан, с директната им помощ за техните падруги от хамаZZь в Газа, около и след разпадането на савецката империя. И особено след като путлерастката терористична хунта на Хуйло, заедно с аятолахската хунта продължиха своята “братска” помощЬ за хамаZZь.
Одите на хуйло ви!
ДОЛУ КримскиЙ воениЙ мость, оди на хуйло ти!
Като говорим за Израел, днес нарочената за екоактивистка Г. Тумберг е официално разлюбена от народа на Израел.
https://m.jpost.com/israel-news/article-769661
За сравнение: последния голям християнски конфликт между католици и протестанти е в първата половина на 17 в. След него и опустошитените му за цяла Европа последствия започва постепенното отделяне на държавата от църквите и от тогава това ни гарантира религиозна толеранност и мир. Сегашния в мюсулманския свят – между шиити и сунити е нещо подобно. Оттам мога да заключа че мюсулманството като обществено развитие е останало някъде в късното средновековие. Огледайте се сега в кои държави религията е под юргана с властта и ще добиете представа къде е заровено кучето. Не забравяйте да погледнете и на североизток – там се намира най-голямата ”християно-славянска” империя.
Докато се чудим дали Борисов е прав за дерогацията или е провокатор (че се прави на евроатлантик няма съмнение), си спомних, че още преди 24.02 се шегувах, че Турски поток е примка на шията не на Украйна, а на Путин, защото винаги можем да му кажем “Връщай Крим или ти врътваме кранчето!”. След началото на пълномащабната агресия вече сериозно се възмущавах, че вече евроатлантическото правителство не го направи. Първоначално ги обвинявах, че нямат дупе да го направят, но после съобразих, че просто повече са загрижени да не замръзнат унгарските задници, отколкото да намалеят украинските жертви. Де да знам, може пък това да е европейската солидарност.
В тази светлина малко ми беше странно, като чух Михаил Дюзев да се вайка да не ни поскъпне много бензина… Добре че повечето украинци не знаят български.
Русия заглушава GPS сигнала на българска територия
(А дали не е възможно в отговор НАТО да заглуши пък русския GPS сигнал?)
Томас Уидингтън смята, че заглушаването се прави от техника, разположена на руските военни кораби в двата региона: “Това, което руското оръжие прави, е да предотврати достигането на GNSS сигнала от космоса до получателя на Земята. И това се прави с излъчването на много по-мощен сигнал от идващия от космоса.
Заглушаването може да бъде опасно за хората, които разчитат на GNSS системи за навигация. Това са кораби, цивилни морски съдове, които не са замесени в конфликта.”
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/15935801
Грозев и Bellingcat с ново разкритие за руските терористи и взривените оръжейни складове
Христо Грозев се надява, че прокуратурата скоро ще се обърне към екипа на Bellingcat за предоставяне на данни. Той лично изрази възмущение, че в миналото следствието и прокуратурата ни дълго време са говорили за Ловнидол като “индустриален инцидент”.
Според Грозев това е прикриване на престъплението.
https://frognews.bg/novini/grozev-bellingcat-novo-razkritie-ruskite-teroristi-vzrivenite-orajeini-skladove.html
Тази статия (то си урок, но учениците…), успях да доведа на вниманието на мои познати. Прочели са я с посещение, най-вероятно на блога, тъй като не се интересувам от социални мрежи и те го знаят . Няма причина да ме лъжат, защото все още не са изпилени мозъци. Може би са разбрали, че много неща са свързани и внимателно трябва да се проверява информацията, която формира мнение, изказване и отстояването му. Като казвам не са изпилени мозъци имам предвид, че има в изобилие шлайфани и вече трайно полирани.
P.S. По-здрави на Сандро. Артелчика, който е… Ехааа !!!! Къде беше бе Сандро ???!!!
Извинявам се, защото може и да съм прекалил със шегата към Сандро.
Сандро … не задържай нищо в себе си. Доразкажи го. Това не е провокация. Мисля, че си присъствал и виждал още по значими неща. Давай !!! Ако спомените ти се губят или разминават, убеден съм че ще се справиш. Но ако липсват такива, все ще намериш. Има в изобилие.
Извинение, към собственика на блога.
Г-н Инджев,
Няколко пъти в тази статия наричате Абу Мазен президент. Кога беше той избран или преизбран за президент? 2005! Путкин и Rocket Man имат по-скорошни мандати да царствуват отколкото Абу Мазен. А кога бяха последните палестински избори преди 2005? 1996! Палестинците са под ботуша и на Хамас и на Фатах. Кой ги спира да правят избори, че да се даде израз на народния глас? Ако опасението е, че Хамас ще спечелят и 87-годишният Аббас ще загуби, то това говори колко миролюбиви и толерантни палестинците са, щом симпатизират на Хамас до толкова че да отхвърлят Фатах. А на всеки нормален човек трябва да му е ясно, не само от последните две седмици, що за изроди Хамас са.
В 2005, не само “се изтеглят израелските сили” от Газа, а Шарон нареди всеки евреин в Газа да напусне ивицата. Същите израелски сили, преди да се изтеглят, изритаха от домовете им, с автомати в лицето, тези израелци, които не искаха да изоставят къщите си, фермите си, целия си живот. Та така, от 2005 до днес, като част от мирното споразумение, не е имало и няма една еврейска душа в Газа. Мир ли било, че да го опишеш….Ами, не, не било мир, а 18 години ад–тунели, ракети, бомби, блокади, “хуманитарни” конвои, и т.н.
Към W.T. Blackwell:
Така е, изтекъл му е мандатът на Абас, но е най-доброто, което палестинците са излъчвали като свой представител на вълната на мирния процес с Израел от началото и средата на миналия век. Фактът, че е международно признат и с него си говорят световни лидери, е от голямо значение също.
Да не говорим пък, че осъди терористичната акция на ХАМАС, макар по-късно да смекчи тона и дори спря да споменава ХАМАС (за да избегне бунт в собствените си редици) и сведе осъждането до напомняне, че неговата администрация е представител на палестинците.
Малко ли е? Малко е, но е повече от нищото и от нещото, което ХАМАС демонстрираха.
Абас не е бъдещето със своите 88 години, но е някакъв мост (люлеещ се макар) към мъждукаща надеждица за някакво разбирателство между палестинците и израелците, които ще имат нужда един ден да търсят събеседници в палестинските среди.
Познавал съм много, много палестинци.Съчувствал съм им като на по-слабата страна в конфликта. Но знам какво означава за тях да направят крачка към мира след десетилетия на безалтернативна омраза, когато нищо по-малко от “да изхвърлим евреите в морето” не можеше да чуеш от тях.
Г-н Инджев,
Каква е причината, въпреки знанията Ви по темата, да не бъдете канен в предавания на БНТ – Панорама, Георги Любенов и т.н.Мисля, че не съм чувал и интервюта по БНР.