Признавам си отново, че не следя кой какво пише във Фейсбук и какви са преобладаващите мнения там. Но една позната, която работи във водеща българска телевизия, ми обърна внимание на учудващ за нея феномен: вихри се бесен антисемитизъм в мрежата.
Очевидно е, че профилът на мразещите евреите се припокрива в голяма степен със същите същества, които мразят и Украйна, както и мюсюлманските мигранти, но в случая изведнъж започват да изпитват топли чувства в сърцата си към фанатичните арабски убийци на евреи.
Мога да съдя лично само по онези комента(то)ри, които не допускам в собствения си блог. Патетични са с опита си да ме заклеймят, че съчувствам на Израел, но уж не били антисемити. Явно им харесва онова, което ХАМАС сториха със стотици цивилни, избити от тях в Израел на рождения ден на Путлер ( макар да не си го признават пряко). Настояват като правило да “давам другата гледна точка” и не могат да разберат защо не се отнасям уважително към версията на убийците, както и в случая с руските зверства в Украйна.
Заболяването явно е тежко и едва ли е само българско. Хайде, за омразата срещу Украйна ще рече човек, че е съпътстващо заболяване на русофилията. Но в България, която се бие в гърдите като спасителка на своите евреи и експлоатира тази тема за външнополитическа употреба, възниква въпросът до колко самопохвалването ни е заслужено.
Отровни дози поощрение в това отношение наливат в лековерните глави и говорещите от телевизора чутори, които не пропускат да обявят, че “лъжат и от едната, и от другата”. Така ли е обаче? И на кого да вярват хората при това положение.
Предлагам да се вярва, ако не напълно, изцяло и безрезервно, то поне предимно на тезите и информацията, която идва от страна на демократичните институции в демократичните държави. Украйна, по този показател се различава рязко от московията. Избира си управляващи на избори, както се видя със Зеленски, победил Порошенко в открит политически двубой.
Да не говорим за Израел, където никога не е имало еднопартийно правителство и властта винаги се крепи на труден компромис с малки партии, имайки подкрепа от един-два процента мнозинство в законодателния орган Кнесета. Подобно балансиране е възможно само в държава, в което хората изповядват искрено демокрацията.
Например данните на британското разузнаване за руzките жертви в Украйна практически съвпадат. Конспираторите могат да си приказват каквото искат по този повод, но опитът и традициите подсказват, че едва ли става дума за някакъв британско-украински заговор. Московията видимо се опитва да лъже с твърдения за унищожени украински оръжия и многократно беше изобличена, вкл. с признания на военнослужещи, че за един унищожен украински танк са получили награди цяла сюрия рашисти от танковите войски. Самият Конашенков с генералските лампази, е упълномощен да лъже толкова мощно за украинските загуби, че отдавна се е превърнал в посмешище със своите абсурдни преувеличения, чиято калкулация, ако беше реалистична, щеше отдавна да е оставила Украйна без армия и оръжие от всякакъв вид.
Да надникнем сега какви ги вършат пропагандаторите на палестинския екстремистки фронт. Не бързайте да ги подценявате. Те успяха за две седмици да надминат по манипулации поданиците на обичания от тях Путлер с помощна на високи технологии. Докато в московията ползват артисти и статисти, някои от които са разпознати в различни роли, за да изобразяват правилни или трагични пози в полза на режима, то арабските пропагандни фокусници вече ползват изкуствен интелект.
В издавания вече повече от 70 години в Ерусалим на арабски в. “Ал Кудс” (което на арабски значи Ерусалим) в наши дни се появяват истински шедьоври на фалшифицирани снимки, изобразяващи предимно страдащи палестински деца. Използват «AI Image Generator», за да произведат небивали сцени и да спечелят съчувствието на аудиторията.
“Децата са истинските герои “…пише на арабски над тази снимка, създадена с изкуствен интелект.
Вярно, някои от снимките са прекалено явно подправени. Изкуственият интелект, употребен за целта, е толкова изкуствен, че никак не е изкусен резултатът. Но и малка част от внушението на фалшификата да достигне до широката публика (да не говорим да заразяване на други средства за информация по света с подобни измислици), това си е победа за наглата пропаганда.
Всеки редактор или фотограф в уважаващо публиката (и репутацията) си западно издание , би бил изритан на момента от работното си място, ако бъде разобличен като фалшификатор. За палестинските фалшификатори явно няма такава опасност. Напротив, говорим за редакционна политика на техните средства за пропаганда.
Същото се отнася за още много разделителни линии.
Палестинците знаят много добре, че евреите няма да им отвърнат на самоубийствените атентати със същото. Нито на изнасилванията с изнасилвания. Нито на кланетата на бебета със същото (не непременно поради някакво вродено човешко превъзходство на евреите, а поради системата на която служат по нейните правила и която би ги отхвърлила). Но в същото време изобразяват израелците като зверове защото не искат да отстъпят пред зверствата на терористите.
Колкото и да е парадоксално, това е неравна война. В нея печелят онези, които брутално нарушават правилата на информационната война.
Ако не вярвате, направете си тест-задайте си въпроса колко текстове, като този сте прочели.
Питам, защото познавам в аванс реакциите на антисемитите, които призовават към избирателен хуманизъм и пазят състраданието си за причинителите на сегашната натрапена война на Израел. Това са овце във вълчи кожи, които реагират като стадо в омразата си и налитат настървено срещу всеки, който си позволява да не е съгласен с тях и изобличава нескопосания опит да се правят на нещо друго.
Съгласен.
За мислещите по, по-най различен начин, препоръчвам… Не си харчете парите за хазарт. Не се залага на… не знам, на какво се залага и не ме е интересувало никога…
С Уважение,
От по–старата генерация го знаем много добре, как „бият негрите, тези гадни американски империалисти!“, нали на това ни учеха! Не смееш, при това дори да попиташ, окъде си го видял?, след като никой не пускаха, току така, зад граница и всички знаехме, че това е пълно подмазвачество.
А на фотомонтажите и измислените истории руските натрапници и техните подлоги са специализирани от край време. А арабските ръководители учеха за това успешно и специално в руските школи за терористи и това също не е тайна.
Нароиха се и някои „масови“ протести в много европейски градове, с цел да заклеймяват израелските „насилници“, но, поне в Германия, започват вече да ги преследват. И то, не за друго, а защото толкова са се навъдили, и без да работят ползват обществените помощи, че средствата за бедстващи германски семейства не остават на разположение.
Колкото и да иска правителството да е социално, този все по-преиждащ поток от имигранти вече много затруднява администрацията, че щат не щат, се налага да контролират и спират притока още на границата.
Ето, виждаме и Египет, не иска от Газа да пропуща палестинци, въпреки военните действия, защото не иска с тях да се довлечат и терористите на Хамаз, както и хрантутници.
Независимо каквито и да са причините, особено пък ако са терористични, вече и западът не желае да ги приема.
А тези, които при това започват да правят кравали, безредици и побои, направо ги отзовават. Чемодан и с ритник зад границата! Те и без това нямат съответните гражданства.
С риск да бъда наплют и обвинен в какво ли не – ами всеки трябва да си тегли последиците. Не може с десетилетия да крякаш как “Аллах акбар”. Да не пращаш децата си на училище, а в школи как да разглабят и сглабят Калашников. Да разказваш какви велики, грижовни, щедри и добри са ХАМАС. Да замеряш силите на реда с камъни и “Молотов” (често и палестински полицаи). Да танцуваш радостно, когато консервативни или просто умерени палестински лидери са взривявани, палени, клани или бутани от 15 етаж. А сега да квичиш!
Прочее, имам неколцина приятели палестинци – лекари, зъболекари, инженер. Интегрирани. Културни. Нямат портрет на путю в кухнята. Но са наплашени – ако ги попиташ за ХАМАС, отговарят с онази псувня/ругатня, която мога да произнеса, но не да напиша, щото никога не съм я видял написана (знаете я, Стопанино). И то тихо, под сурдинка, само на 4 очи.
Самият “изкуствен” “интелект” може да разпознае дали един фейк е направен от такава програма. Така че самата програма се разпознава самата себе си.
Така че палестинските аРАБи няма смисъл да се “мъчат” с подобна “изкуствена” фейк-пропаГАДностЬ , защото самата тя ще ги изобличава. И вече ниКОЙ няма да им вярва за нищо.
За по голяма яснота към моя коментар: Хазартните игри с информация, могат да доведат до зависимост. Зависимостта, води до създаване на благодатна почва за отглеждане на мозъци за изпиляване. Изпиленият мозък, е готов за допълнителна обработка. Той си мисли, че не е такъв, но е точно… такъв. Защото невярващ, от страх приема всичко и се опитва да го осмисли, без да знае как. Съгласява се, Отрича, Съгласява се и отново е Против… има Мнение, но се чуди собствено ли е или не ?.. Продължава по този начин, тъй като е зависим. Не го съзнава, но му харесва. Чувства се значим… Следващата фаза е шлайфане. Притеснителното лично за мен е, че има прекалено много стигнали до там. Честно казано не се притеснявам, а се страхувам !! Страхувам се, защото последната фаза май е полиране…
Надявам се някой не напълно промит мозък, да е достигнал до този блог и да чете внимателно, какво пише създателя му.
С Уважение,
Добрите карикатуристи умират, няма кой да ги замени, и на тяхно място идват AI генерираните картинки. Това са всъщност високопрофилни плакати, навремето така наречените палестинци имаха дори по-добри майстори в този жанр, виждал съм такива, даже бяха по-добри. Но не винаги ефектът е толкова значителен, колкото прогандистите искат. Даже израелците (прочетох мнение на техен професор по медийна комуникация) намират палестинските пропагандатори за скучновати и дървени, в сравнение с майсторите на пропагандата от “Ал Джазира”.
Някои сме по природа по-имунизирани към пропаганда, други поради опит или преживявания са по-умели в усещането на измамите, някои пък направо си искат да бъдат лъгани и водени за носа, поради причини, често пъти нямащи нищо общо със самата конкретна лъжа. Понякога журналистите и карикатуристите са съучастници на пропаганда, понякога жертви, понякога разобличители, затова е интересно. Вчера прочетох учудващо лицемерно-манипулативна статия на една напориста журналистка в уж влиятелния британски “Телеграф”, препубликувана беше и у нашенски сайтове.
Но това не е най-важното: пропаганда (или както е модно да се нарича сега “пиар”) е имало от времената на Рамзес II, и ще има и занапред. Само дето не е ясно колко действа “на масите”.
Понеже кресливите вдигат повече шум в градове, където се цени до полуда и въздига в култ “собственото мнение”, дори да е идиотско, това не значи, че кресливите определят общественото мнение и нагласи. Така че, кой всъщност печели информационната война? Наистина виждаме че има забити много флагчета, но какво от това? …
Аз самият съм израснал сред масирана пропаганда, тотална пропаганда, обхващаща всичко от забавачката до пенсионерските клубове, от изкуството до спорта, от историята до биологията. И резултатът беше доста печален за пропагандистите в моите очи. Докато в “демократичната епоха” мога по-критично да кажа, че ми е трябвало повече време да се ориентирам в дифузната пропаганда и по-трудно да отсявам заблудите, често пъти по-упорито насаждани от медиите, отколкото от политиците, а и виждам как хората лесно прескачат от една самозаблуда в друга без да си дават труда да се замислят над двойните стандарти, прилагани както и преди.
Поради тази причина – според мен е грешно в този момент да правим оценки, доколко примерно влияе и на каква част от населението влияе държавно спонсорираната пропаганда на хората примерно в Русия (твърде неясна категория), доколко във Венецуела и доколко примерно в Унгария и Словакия са по-защитени от влиянието ѝ. Нямаме и досег с истинската картина в Америка и Европа.
Понеже стана прекалено сериозно – особено забавно беше да видя снимки на демонстриращи индийци с италиански знамена (в подкрепа на “палестинската кауза”, която националистическото правителство там не подкрепя).
А за иранците в Стохолм, които излязоха със своите знамена в подкрепа на Израел, повечето медии си мълчат. За мен това е по-важно от някакви азиатски студенти в Харвард, които късали листовките с портретите на убитите израелски деца.
Много добре описано, просто искам да добавя едно силно послание по темата и от Арнолд Шварценегер:
Не се чудете на антисемитския уклон на всякаквите рашисти, анти глобалисти и прочее антиваксъри. Съвременният антиамериканизъм (или може би по специално антилиберализмът) не е нищо повече от еволюирала, глобалистична форма на обикновения стар антисемитизъм.
https://www.facebook.com/photo/?fbid=907502710901931&set=pcb.907494590902743
адресът на фалшификаторите
Още за конфликта от Бен Ходжис:
https://www.dw.com/bg/ben-hodzis-rusia-i-iran-stoat-zad-konflikta-v-blizkia-iztok/a-67199831