Кафявата пропаганда у нас се бори да помогне на червеното безсилие с жълто на гащите след катастрофата на общото им чедо агент Буда в навечерието на празника на Будителите.
Адски тъпо е точно в “агенция ПИК” да се опитват да (ме) иронизират по темата за ДС. За нея офицери от ДС, като Велизар Енчев, уважително биват отличавани с “бившият разузнавач”, а пък доказаният доносник от ДС и днешен орбаноносец Номер едно Георги Марков, е “синя легенда”.
“Агенцията” пак се омаза миризливо с безмозъчна омраза по темата за агентите с атака срещу Терзиев като син и внук на агенти на ДС. Даде трибуна по тази наклонена плоскост на Иво Христов, син и бенефициент на образование във Франция на кадрови агент на ДС.
Същият Христов днес е агент за влияние на Путлер не само в България, но и като евродепутат. Това е много много, много по-срамно, отколко да си “само” потомък на офицер от ДС, резидент, работил срещу западна държава. Само че безсрамното отроче напада точно по тази линия Терзиев.
Този хибриден продукт на рашиzма с добавено френска стойност би трябвало да се срамува, че е доказан инструмент на рашиzма. Но вместо това се опитва да остроумничи и да приписва на други вина по признаци, които са изписани на челото му.
“Агенцията” се възхищава на тъпото упражнение на Христов, което цели остро пропагандно мероприятие срещу успеха на Васил Терзиев. Бившият журналист и шеф на кабинета на преzидента Радэв скалъпил актуален “виц” срещу успешния кандидат на ППДБ за кмет на София. Вицът, според агентите от ПИК, бил толкова смешен, че взривил мрежата. Чак да се чудим дали ще има мрежа след “взрива”.
Тъпнята, поднесена с претенция за остроумие, се подиграва на Асен Агов колко е остарял( човек, който на практика се подиграва на баща си, няма задръжки се гаври с остаряването на някой друг). Засяга с няколко изречения и моя скромност под формата на донос до Тодор Живков, комуто на онзи свят звъни Петър Младенов, за да му докладва за успеха на “племенника” Терзиев ( нищо, че В. Терзиев изобщо не е племенник на Петър Младенов, но болшевиките обичат да оплюват бумерангово онези, които им се изплъзват като “един от нас”).
Ето част от т.н. виц, в който др. Младенов донася на др. Живков относно В.Терзиев Да четат и борците срещу Терзиев, които попадат в един отбор с Иво Христов по този показател.:
“И другаря Инджев от службите пусна антрефиле”, донася П. Младенов, според уродливото чувство за майтап на И. Христов.
“- Айде холан! Не ми се вярва той да е пуснАл филето!”
“- Не се изразих правилно, другарю Живков. Статия е публикувал”
Ха, ха, ха…Много смешно, но само за клоуни (клонинги) на червената аудитория.
Иво Христов, синчето на офицер от ДС, днешен путлерист в Европейския парламент, чете мои статии. Признава си безсилието да намери друга причина да ме напада, освен онази, по която се родее с родата си. Получателят на огромна еврова заплата се опитва да ме дискредитира като някой, който се облагодетелствал материално, макар истината е, че за разлика от него, съм доказал готовността си да се откажа от гарантираното висока заплащане още когато напуснах БТВ под натиска на друг преzидент преди 17 години.
Евросталинистът с европейско лусто е избегнал каквато и да било лустрация в България. Захлебил е с огромна заплата в евро. Опитва се да се шегува по темата за “службите”, т.е. подиграва се на баща си. В това “качество” получава трибуна в рекламната “агенция” на отбрани, лоялни на рашисткото статукво у нас днес агенти на ДС .
Знам че им преча. Опитите им да ме оприличават на себе си като единствен начин да ме дискредитират, е комплимент, който само може да ме мотивира да продължа в същия дух.
Никак не е лесно да си И Различен и същевременно И от светлата страна.
Честит Празник, Будителю!
Долният прекрасен текст е посветен на светлите умове за които признанието, уважението са в синхрон с максимата: “Не всичко е пари приятелю!”
“В Деня на народните будители си мисля за сънливостта, която поражда необходимост от подобни фигури.
Да вземем Цветан Радославов за пример – години наред никой не знае, че той е автор на “Мила Родино”, а и към днешна дата не е известно дали онези, които в моменти на алкохолно опиянение се гордеят заедно със Стара планина, са осведомени, че настоящият ни химн е написан във Виена. Извънредна скромност подтиква автора да предложи анонимно песента на своите състуденти, които изпитвали необходимост да се самоопределят с една-единствена патриотична песен по време на сбирките с чуждестранни колеги, но не се сещали за такава. В този ред на мисли, не се сещам някой измежду хронично страдащите от псевдопатриотични въжделения да е призовавал от високата трибуна на личните си (и недотам образовани) пристрастия за стремеж към познание – от онова, което би могло да те превърне в енциклопедична личност като Цветан Радославов. Посочвам точно него за пример, защото хем е потомък на възрожденски фамилии, хем е дотолкова ерудиран, че след защитата на докторската си дисертация получава покана за научна кариера от основоположника на експерименталната психология Вилхелм Вунд, ала вместо това се завръща в България и работи като гимназиален учител в различни градове.
От такива будители, чиито умове не познават граници, имаме нужда, а не от разделителни линии между нашите и вносните празници. Историята не помни нито един народ, облагодетелстван от страха, че ще загуби идентичността си. Този страх притваря очите и те престават да се вторачват в бъдещето. А подобна сънливост е причина машината на времето да се задвижва на заден ход.”
Прочетох го някъде из мрежата вчера това „остроумие“, но реших, че е от конвертирания от русофоб в рублофил Сашко Симов. Е, не съм познал явно, но вероятно той самият съжалява, че не се е сетил първи да го напише.
Големият Панчо Панайотов за мен и Той е Будител има думата:
“С усмивка. С широка усмивка.
От една година ентусиасти от Дупница ме кандардисваха да участвам в изборите.
Една година отказвах. Не спираха. Идеалисти. Чисти. Искрени.
Малко преди изборите, когато разбрах, какво са направили с ВиК дадох съгласие. Намерихме партия дясна, не компрометирана.
Идеалисти. Чисти. С труд си изкарват прехраната. Листата ни с инженери, лекари, учители. Говорихме не за плочки и тротоари, а за много важни неща.
Идеалисти.
Резултати.
Гласоподаватели в Дупница- 39000.
Участвали ефективно- 15200 гласа.
Невалидни бюлетини- 2900 броя.
Огромна част от вота криминален- служби, постове, обществени поръчки, чисто корпоративен( записани суми на ведомост), купуване на гласове, особено в циганските махали.( От бюлетините личи, главни купувачи- герб, ДПС и БСП. Има и други по- дребни
В резюме. Криминален вот роди местната власт. След това мизерия и псуване.
Не за тези ми е приказката. Всеки от тях си е получил нещо. Спокойствие и служба, парички от фирмата или в махалата. Все пак някакъв келепир.
Приказката ми е за другите.
Нищо не са получили, нито служби, нито поръчки, нито пари. Ама вие, защо не гласувахте.
В Дупница имаше за кого.
Сега мизерията ще продължи. Псувайте, колко си искате. Не сте жертва. Съучастници сте.
Впрочем. Това, от което има нужда страната е истинска политическа партия. Всички партии са изградени по модела на БКП. Има потребност от нова истинска партия.С висока кауза, читави хора, мисионери. Само тогава може да стане еволюционен скок, който да промени живота ни.
Подобно на рибите- само когато рибния мехур се е превърнал в бял дроб, е станало възможно да заживеят на сушата.
А за онези 63%, които лежаха по диваните ще кажа.
Душици. Онзи живот на запад, за който копнеете.
Ще псувате, ще мърморите и ще продължите да гледате през крив макарон. Там хората са внимателни и ангажирани с това, кой ще ги управлява.”
Честит празник, г-н Инджев. Поклон пред честността, остроумиетои ерудицията ви. Поклон пред безкористната ви служба към българите, които разбират написаното от вас. Вие сте един от много малкото будители в наши дни. БЛАГОДАРЯ!
Емилия Маркова, редовен читател
Те също знаят, че им пречите. Това ги докарва до бяс. Бяс от страх, защото такива захлебени като Христов и т.н., също имат кошмари останат ли сами със себе си. Благосъстоянието притъпява страха и вътрешния срам, но не го премахва. Прави така, защото е спуснато, а не постигнато. Ще се самоизядат тези същества ! За съжаление става бавно, но процеса е започнал. Хубавото е, че те имат уникален опит в тази посока. Длъжни сме да им помогнем, който с каквото може.
С Уважение,
То КОЙ ли нормален човек ще отиде да се компроментира и корумпира при НАЙ-проZZт(итуиращ)ият урод нИдялко ПИДЯЛковь и неговата агентЬция МОЧь?
Ще отидат същите морални и ментални инвалиди , като него – агенть никАлай, ивА христАвичЬ, рублоядният американофил и ярък путлераст – симАвичь, същият като ивА христАвичЬ. И всички други рублоядни шлюхи , чиито единствен труженически инстинкт е да получават паразитни си денги от своите сводници и ТЪПькачи. За тях няма нищо друго , освен лазенето пред денгоносителите им.
МОЧьистите познават само кафявият цвят на падругите си и барините им , и няма как да не се разпознаят по собственият си кафяв първичен и вторичен “полов” белег!
Одите на хуйло ви!
chestit praznik uditelio NOMER 1 zdrave na cialoto semeiistvo. privet ot España
Поднасям извинение, за част от предния ми коментар. Подценил съм ги. Не само себе си ще изядат. Ще изядат всичко което докопат. Дори не знаят, че са канибали…
Ще продължим ли да … ?
Офицерът енчЭв верно е разузнавач. Кадрови. Друг въпрос е, че е топ провал и некадърник, който добре се справя само с водката. И нидялко пыкът, и той е един провал и некадърник, като мама, некадърна “актриса” и, хм, мурве, което си въобразяваше, че ще преуспее, като пише доноси за поета Недялко. Ма не стават тъй работите. И французкият възпитаник ива хрыстав, и той некадърник, провален милиционер. Ма доста популярен сред общността, крачеща по левия тротоар – с некои френски ишерети. Кво да ги прави човек – фатмаци. Единствените им успехи са вебуването на военния м-р Ерню от татенцето на посланик марин райков. И кражбата на пълния производствен коплект документи от Ксерокс”, от красимир райдовски в Атина (е, тоя може да не е съвсем боклук, обича кучета, искрено). После по тях тръгна производството на факсовите машини “Булфакс”. Не им се връзвайте, Стопанино.
Не исках да пиша за тази мръсна пяна точно днес. Да ви е честит празника. И да ви е яка клавиатурата, както казваше EVERYONE ELSE, светла й памет. Това, що правите, един ден ще се учи в училища и университети. Заспалите ще се събудят. И да не го доживеем, нейсе. Както се е пяло,
“Хей, народ поробен,
Що си тъй заспал,
Ил живот свободен
Теб не ти е мил” (туй по Захария Стоянов)
С годините съм изградил рефлекс: кого то иронизират, плюят, маскарят, обиждат и унижават в агенция ПиГ, приемам за добър, стойностен и смислен човек. Когото хвалят, величаят и канят за коментатор: с едно наум към него и обикновено ми пада в очите. Така се пасквилът в ПиГ за мен е комплимент за автора на блога. Амин
Г-н Инджев, Господ здраве да Ви дава! Чета Ви най-редовно и Ви вярвам. Добре, че сте Вие! Честит празник!
“Ламаринта е ясна. Търсим агентина фъшист. Не, че не го виждат всички нормално мислещи хора… Все пак Б, иска още … “и, ако не бях аз… така щяхте да сте…” Най-ми харесва… ?
Нормално мислещи хора: преспете, помислете, ако е нужно лягайте да спите отново. Съмнявайте се в себе си, карайте се, но това трябва да се премахне.
Бойко Борисов е елемент, който е спуснат. Той няма толкова ум, но други го държат. Тези които го държат, са от… БНР, СССР, РФ – няма разлика. Разбира се и Меди Доганясков. Последния, също не може да се определи. Дали…? Ех това сладко минало бе… А сладко ли е..?
“Че нещо се раздвижва в България, спор няма. Поразмърдването на духовете обаче е в пълен разнобой с политическия живот, който зацикли в стадия на „перманентното неравновесие” при управлението на ГЕРБ и сега сме под кривата круша.
…Чудил съм се много защо българите през Възраждането толкова са обичали историята на Робинзон Крузо. Явно с нещо историята на този самотник им е била наистина близка. Дали защото и те са се чувствали по сходен начин – като национална отломка, захвърлена от бурите на историята, подобно на „Робенсина Крусо”? Нали е трябвало сами да се оправят, сами да смайсторят съдбата си…
– Сами от себе си да се научим не можем, защото кратки са дните на нашия живот на земята. Затова с четене на старите летописи и с чуждото умение трябва да попълним недостатъчността на нашите години за обогатяване на разума – казал го е преподобният Паисий, ама пусто не увират главите ни , да попълваме с чуждото умение своята недостатъчност и да обогатяваме разума си, а не само да се надвикваме със самодекламации, докато изчезне и усетът ни за самите себе си.
Трябва да вървим напред в търсенето на себе си, а пък има и такива територии на „къмпингуването на духа”, дето хората няма как да заградят с бодлива тел …(от”Новата българска робинзониада“,Тони Николов/kultura.bg)“
– Честит празник, г-н Инджев! Бъдете . . .
Честит празник, г-н Инджев!!! Много здраве на Вас и на всички Ваши близки хора!
Честит празник, господин Инджев, това е Вашият ден! Дано Ви има за дълго, защото сте много необходим, за България!
Наблюдавам партийната ни картина и имам големи съмнения, че между сегашните партии, които ни се предоставят за избор я няма тази, която да е подходящата.
Подходяща за тези, които споделят Вашите разбирания и изяви тук, защото те се припокриват.
Партия която да цени и прокарва западноевропейските ценности, но не само на думи, а и с дела. Да дава ясни и строго дефинирани послания, да е прозрачна за избирателите си и да ги информира своевременно за това кое, кога и как ще го направи. Да посочва с кои личности ще предприема съответните си действия. В ръководният си състав да има честни и умели лидери, които по възможност предварително да са се доказали с вземането на ПРАВИЛНИ решения и като последно, да могат да прокарват тези решения.
Някой ще попита, кои са правилните решения?
Това са решения облягащи се на западноевропейските стандарти и начин на живот. Това са анти комунистически възгледи при които политиката да е свързана с изгоди за страната, както и за голямата част от населението й. Да осведомява с пълна гласност относно взетите решения.
На всички служебни нива, да бъде изключена корупцията, и ако тя се появи, причинителите и причините веднага да бъдат съдебно отстранявани.
И не като последно, „братският“ руски поглед да бъде безвъзвратно отстранен, защото досегашните ни двустранни отношения с Русия ясно са показвали, че те винаги са били осъществявани при голяма неизгодност за България.
Едно истинско българско правителство трябва най–после да е на ясно, че България прекалено дълго е била окупирана и вътрешно напълно завладяна от Русия.
Виждаме го чрез паметници, мемориали и наименования на руски особи, които са се ширели и разпореждали тук, като са прокарвали руските интереси. Много от нас още си спомнят внедрените по времето на соца руски „съветници“, които дирижираха обществения и икономическия ни живот.
Аз имам съмнението, че последната изцепка на ППДБ, с номинираното участие на Терзиев показа, че е на лице някаква зависимост, за да се направи този избор. При това не бяха посочени, нито предлагащите го, т.е застъпниците му, нито някакъв дебат относно този избор.
Дори Хр. Иванов, без да е работил преди това като юрист в професията си, и ген. Атанасов с генералска служба предимно по времето на соца, не ми дават основания без съмнения, а по–скоро повод за преосмисляне, защото всичко това ми навява чувството за някакъв допир до статуквото.
Аз вече съм го казвал, за съжаление пак трябва да го повторя,
Господин Инджев, Вие сте единственият на който, ей така „ва банк“, аз а и не само, бих се доверил напълно, че работата ще бъде безпогрешно изпълнена.
И моля Ви, не казвайте, че не сте политик! Вие се занимавате тази политика, макар и в друга професия, от години. И от години винаги казвате правилните неща.
Станете ментор, станете „горната инстанция“, станете „Graue Eminenz“… Но станете, моля Ви ОРГАНИЗАТОР и бъдете основният фактор на нова партия и нова политика, защото както виждам, иначе България се затрива!
Хайде сега, господин Инджев, написахте ми наскоро тук на шега, и все пак сериозно – да не се увличаме и да подхранваме назлън троловете с темата “за дядото”, та да не навират тролови вопли, поне за малко. Ето обаче, и при въздържание червеният “тролетариат”, няма да се откаже да ви я навира врявата си – дали с повод, дали без. Това тяхно усилие пък може да е нещо като комплимент, поне според мен, точно така трябва да се възприема. Във всички случаи – тези хорица не блестят с възпитание или с въздържаност, така че колкото и да се наговаряме как да спазваме “кода” на въздържание, за да чистим дискусията, или да се правим на пуритани по определени теми, пак няма да спестят кресливите си подвиквания. Затова, на откровени провокации, трябва да им се отговори всеки път подобаващо. Дори пуританите са го правели, инак изглеждало в очите на провокаторите като слабост. Няма как да се примиряваме, все едно е неудобно табу. Единственото лекарство срещу провокациите, понякога е да се припомнят, а за по наглите – да им се натъртват в очите, някои истини, които биха предпочели да премълчат. Особено на днешния ден.
Да почнем от вицовете, понеже не са точно вицове. Публикувани в модерната епоха някои т.нар.”политически” вицове от соца, макар и да са носели зловещи обвинения на разпространителите си, разказали ги непредпазливо сред “приятели” се оказват при прочит толкова “постни” като съдържание, някои неразбираеми, та дори “посредствен” е похвала – причината за това е простичка. Тези “вицове, носещи на разказвача 5 години” са били измисляни от “специалисти”, които са ги разпространявали с една цел – да провокират, за да излавят лековерните, нарочвани за закоравели “противници на режима” след това. Така “политически” вицове от соца са били всъщност нарочно подхвърляни и проследявани отровни примамки с автори, служители на режима, които уж трябвало да го “бранят” от зловредни слухове и подриване на властта му. Няма как да измислят смислен анекдот. Заслужавали са си заплатите и личния просперитет със замятане на отровни примамки за хващане на баламите. Стар трик, наследен отново от “големия брат” – царството на доносите между роднини и колеги. Та като някой тръгне с “политически вицове” – веднага се настройвам подозрително.
Не е тайна и сега, че точно заслужили идеологически “съблазнители” от едно време и техните модерни оръдия се опитват да развращават по стар тертип и съвременните будали, с лукави приказки за “времената на тоталната власт на ДС”, но винаги като оправдание да сочат с пръстчета нарочените от тях за “грешници по рождение”, както и да се правят на “морални стожери” – с днешна дата, а не тогава, когато е било небезопасно да имаш различно мнение от официалното. А различното мнение се е наказвало и извън “всесилната ДС” – много просто и ефективно. Интересно как, нали? Понеже от училище до гроба, поне трима, са тия, които бегло те познавали, но са ти пишели “характеристика”, която определя целия ти живот дори да не се докоснеш до ДС. И те не са били хора от “всесилната ДС”, съвсем не. Те са тия невъзпети майстори на литературата, дето понякога са пишели на ДС – офицерите, но и не само на тях. И са определяли живота на човека за нататък, без дори да разбира. На всеки от нас. Къде да бъде назначен, къде може да отиде на екскурзия/командировка, или пък не бива да те пускат, и много други такива “дреболии”. За всички тези литературни “труженици”, подчертавам – без досиета – а по призвание/пост, пишещи характеристики, дълбоко и значително определящи живота на засегнатия, обаче никой не пише изследвания, не публикува никакви статии, не задава въпросчета с обвинителна интонация – неудобно е някак, понеже, нали, и те също са роднини на някого, и са все от тези, които и тогава и днес не наричаме “обикновени хора”.
И вместо това – да погледнем назад, но без някои да ни задават фокуса, и сега ли ще предпочитаме – да се занимаваме безкрай с отровните примамки, както е било с анекдотчетата “с опашки” едно време?
“Седем милиона биберона – седем милиона микрофона.”
И хуморът му тесногръд и жалък. Злобно парвеню и противен анахронизъм едновременно. Карикатура. Просто “хибриден продукт на рашизма”, но без “добавена стойност”. Най-сетне си е намерил естествената хранителна среда – да пуска тъпи вицове и да плюва в социалните мрежи, да злорадства само защото хората остаряват без да му хрумне колко кофти остарява самият той. Най-вече кофти отвътре.
Инджев, защо се ядосваш на активни мероприятия? Този “разказ” е написан не заради Живков и Младенов, а за да те омаскари. Много си засегнал този Иво. Все пак малко правиш за да разберат повече хора като мене какво е това Покаяние. Добрите християни ще ти простят произхода, следването в СССР и работата ти за ДС. Защото ти си извършил нужното като християнин – покаял си се публично. И то не като акт на извинение, не като тетрален етюд, а като истинско Покаяние. Остави на хората да оценят това, което си направил. Не обръщай внимание на безбожниците, защото те са мнозинството у нас. Както са мнозинство и русоробите, чиито водачи накараха София да избира между явна руска агентка на влияние и на социал-либерален наследник на офицери от руските служби у нас….
Честит празник и от мен, г-н Инджев!
Вие сте един от 6-те, по груби сметки, живи българи с енциклопедични познания и умения да ги препредават, г-н Инджев. Честит Ви празник! И аз, като един от горекоментиращите, смятам, че трябва да поемете призванието си на водач. И се присъединявам към един от следващите, че агресивната простащина, колкото и да ни отвращава, трябва да бъде подобаващо изтипосвана за многото първосигнални. В интерес на останалите е и се брои за добро дело. Благодаря за всичко, което съм научила от Вас и се старая да препредавам на по-нищите духом. Поздрави, Ж. Цветанова
Няма нищо по-хубаво от свободата. Можеш да споделиш мнение, да го защитиш, ако е оспорено. Може и да го промениш, ако в разговора има достатъчно открито и честно представени аргументи. Това е смисъла нали…?
Сега ще изпраскам въпроса, който ме мъчи от известно време.
Абе хора… това е личен блог, доколкото аз успях да схвана. Минава ми мисълта, че човека го споделя с нас за добро. Дали съм разбрал правилно ?
Не пиша тези думи за да обидя някого от коментиращите. Ако пък някой се обиди, негова работа. Та въпроса ми е защо по-голямата част от коментиращите се крият зад никове?
В мрежата са със последни яки снимки, а тук… ? Не съм от “данс”, спокойно. Коментарите, които си позволявам да напиша, са с името ми.
С Уважение,
Послепис: Да продължим да тикаме канибалите, към това което могат най-добре.
Когато колиш беззащитни хора ревеш “Аллах Акбар”, когато те пленят друго ревеш!
https://t.me/ukrainian_militant/19557
Разстреляни от руснаците украински войници с вързани зад гърба ръце 18+
https://t.me/ukrainian_militant/19553?single
Това представлява руский мир.
Това ще правят и в България ако им се предостави тази възможност.
Васил Терзиев!
https://offnews.bg/izbori/vasil-terziev-e-priiutil-majki-s-detca-ot-odesa-811785.html
Веднага искам да взема отново думата, за да внеса една евентуална ПОПРАВКА на моето мнение, относно господин Терзиев, чието интервю за първи път днес изслушах в Off News.
Бях приятно изненадан от отговорите които той даде, за което дължа да си направя поправителна критика. Фактически, за мен той беше голямото съмнение, поради потеклото му.
Дали е поредната лъжа, каквито за съжаление многократно сме слушали, само бъдещето може да покаже.
НО, аз ако бях на неговото место, не бих могъл да изкажа по–добре мнението и желанието си, което в случаят ми вдъхва надежда.
Единственото, което мога да кажа е, че имам голямото желание той да се окаже истинският не само носител, но и ИЗПЪЛНИТЕЛ на тезинегови
думи. Бих могъл дори и да се извиня предварително, но все пак НЕКА да оставим место и за подозренията защото трябва да се научим, че при толкова „опарвания“ трябва да „духаме и киселото мляко“!
Може би, това е и подтикнало и неговите промотъри, и пак бих казал ДАНО!
Бъдещето ще покаже. И без това друга опция няма, а партийно предложен комунистически избраник, въобще не подлежи на дискусия!
Какво да каже Ванчето може и Путлер найстина на на концерт при Кобзон ,все повече руснаци потвеъждават че е умрял,и сега някой от двойниците му се явява,но това няма значение ,те и от пластмаса ще извадят мутрата му,Русия отдавна я управляват мъртъвци,вечноживият Ленин и той се повдигнал за малко в сарфога си и помахал с рака видео камера го е заснела ,както е е имало няколко лъжедемитревци Московски князе ,или пък както Казакът Емелка Погачов излъгал че Цар Пютр,защо да няма лъжепутиновци