Руският рай(х) се крепи на имперската идея за “един народ, една страна, един лидер”

В московията се състоя  на 4 ноември Ден на народното единство. 

В сайта на “Дневник” припомнят измисления за съвременни пропагандни цели  исторически повод.

“Това е държавен празник и един от дните на воинската слава, въведен в първите години на Путин, около който и до днес има голяма бъркотия.

Когато Путин го учреди в самия край на 2004 г. имаше почти пълно единодушие, че това е опит да се замести с нов празник 7 ноември – най-големият ден за болшевишката държава, отбелязващ т.нар. Октомврийска революция от 1917 г. Косвено, това превърна 9 май, Денят на победата, в най-популярния национален празник с все по-силен войнствен елемент в него. В действителност основният руски държавен празник е 12 юни (денят, в който през 1990 г. парламентът на съветска Русия прие Декларация за държавен суверенитет, обявяваща върховенство на руската конституция над законите на СССР), но той все още не е популярен и няколко пъти смени името си, като Путин го прекръсти през 2022 г. на Денят на Русия.

Денят на народното единство е свързан с бунта на Кузма Минин и Дмитрий Пожарски от 1612 г. срещу войските на Жечпосполита (Полско-литовското кралство) в Москва, завзета по време на Смутните времена, предизвикани от руски вътрешни раздори и тежка икономическа криза, причинена и от разходите на военните походи на Иван Грозни.

Въпросът е, че на 4 ноември (по нов стил) нищо не се е случило. Опълчението, предвождано от Минин и Пожарски щурмува гарнизона в т.нар. Китай-город в Москва на 1 ноември, поляците капитулират на 5 ноември и се предават на следващия ден. Понеже начело на бунта е носена иконата на Казанската Богородица и през 1649 г. по този повод цар Алексей Михайлович наредил денят на тази чудодейната поява на тази икона на 8 юли 1579 г. да се празнува не само през лятото, но и през ноември..”

В наши дни рашистите у нас са притихнали. Надяват се тяхната Ваня да покори синя София с (от)личен -спрямо образа на нейните спонсори- болшевишки чар на “революционерка” синя София. Но няма вече  и кой да ги окуражи със съучастническо намигване с широко затворени очи в кметството да маршируват по софийските улици във връзка с техните демон(т)срации.

Денят на единството е повод да бъде славен вождът Путлер, около когото да бъде обединен федеративният т.н. народ, доминиран от столетната мания за асимилация на неговите завоювани от московците малки съставни части. 

Провалът във войната на царя в Украйна заплашва тази имперска сглобка с разпадане. Рай(х)ът на Путлер не може да си позволи да отстъпи на бойното поле именно по тази причина, но отдавна никой не го пита какво иска. Надробил си е попарата и ще я събра, завличайки по нанадолнището на историята самата претенция на последната империя за нейното “уникално единство”.

Все още райхът се държи центростремително от веригите на идеята за “един народ, една страна, един лидер”. Досущ като онзи райх, който трябваше да оцелее 1000 години по идея на неговия фюрер, но просъществува само 12 години.

Ето една такава верига от малки колелца в машината на пропагандата, които се въртят в порочния, обречен на счупване кръг на самозаблудата.