Разликата между Ал Шифа и Аш Шифа-шифърът на познанието за онези, за които то има значение

От години се каня да направя малка забележка по един въпрос, който е толкова дребен за 99,9 процента от читателите, ако не и за всичките 100 на 100, че съм се отказал да се “излагам” като излагам темата на показ. 

От езиково естество е, но има актуален подтекст. От повече от двеста години, а и в момента.

“Международниците”, както на разговорен език наричат журналистите ( анализаторите, коментаторите) и прочее специалисти по въпросите на Ориента у нас, ползват съответните международни източници. Някои от тях са пристрастни към арабите (или палестинците, както ги наричат на териториален принцип от първата половина на миналия век насам), но въпреки това ползват терминологията относно арабските названия по стара традиция, утвърдена и уеднаквена в колониалната епоха.   

Сред европейската публика избухва интересът към Ориента в началото на 19 век. Дължи се на завоеванията на Наполеон. Бил е  за европейците нещо като Колумб в това отношение (и също така е грабил местните съкровища).  “Открил” е тази част от света, макар тя да е далеч, далеч по-древна спрямо европейската цивилизация или поне относно онази на Север от Средиземно (и Черно) море. 

 

Следват го британските му победители. Демонстрират и до днес огромно количество артефакти в Британския музей, отмъкнати от Египет. И не само от Египет.

Накрая се намесват и закъснелите в колониалното разграбване германците. В Пергамон музей в Берлин можете да видите гигантски възстановки на архитектурни чудеса, отмъкнати от Ориента (особено от Персия). Има и безчет артефакти ( клинописи от Месопотамия и пр.), които не са изложени за публична употреба.

Искам да кажа следното, обратно към началото: сложили колонизаторите едно “ал” пред всяко членуване в арабския език, където има разделение по ясен признак в зависимост от първата буква на думата, която се членува. 

Тези букви, според арабската езикова традиция (една от най-добре шлифованите през вековете сред всички езици, вкл. заради религиозния култ в исляма към езика на Корана като обект на вековно изучаване и усъвършенстване), се делят на “лунни и слънчеви”. 

Едните повтарят буквата на думата, другите се четат и произнасят с въпросното (ал), казано схематично. Така е в арабския език.

Колониализмът налага друго. Не отчита правилата на арабския език. Но неговата версия е практически възприета в цели свят с това “ал” като пълен член. За по-лесно.

Хилядите демонстранти в защита на арабите (от неарабски произход) в западните градове, в огромната си част нямат представа от такива “подробности”.  

Особено е валидно това разбираемо невежество в далечната от мястото на събитията Страна на Свободните. Там (наистина свободолюбивите, не ги иронизирам по този показател) мрат да подкрепят каузи в името на свободата. Но изобщо не си дават сметка как предъвкват наложени стереотипи. 

Същото е както с “индианците”, чиито права действително са били прегазени брутално от европейската колонизация, но изобщо не са били “индианци”.

Връщам се към основанието да занимавам читателите с тази, може би, не много занимателна история.

Чета в заглавието на статия в “Дневник” какво се случва в Газа в болницата “Аш Шифа”.

Моля, не е ли “Ал Шифа”, според всички световни агенции?

Не, не е. “Аш Шифа” е. Има голяма, режеща слуха на арабите разлика. 

“Аш Шифа” се казва на арабски болницата, в която израелците откриха зловещи доказателства за дългосрочно планираните злодейства на терористите от ХАМАС.

Добре е, че у нас, а не както навсякъде по света, има защитници на “буквата на истината” ( като “буквата на закона”), които скромно я отстояват. 

“Автора”!