Пропагандата не може да е нож с едно острие-но бива и тъпа

Покрай войните на Путлер и на ХАМАС темата за пропагандата като тяхно оръжие, но и като противодействие от страна на жертвите им, без голямо преувеличение може да бъде определена като водеща за онези, които искат да разберат що е то хибридната война.

Има ли “добра” и “лоша” пропаганда, при положение, че самата дума “пропаганда” е натоварена с отрицателен заряд в очите на хората с демократични възгледи?

Във всички случаи има поне два отговора: пропагандата на агресорите и масовите убийци е нож, който цели да убива, а отговорът срещу нея е щит. 

Има и тъпа пропаганда, която се обръща срещу самите пропагандатори с очевидната глупост, която излъчва.

В мрежата могат да се намерят многобройни снимки да лозунги за “ величието на Русия” по стените на съборетини сред купища смет, кал и ужасяваща мизерия в тази империя. Не че мизерия няма и другаде, вкл. в най-могъщата държава САЩ. Но комичното недоразумение в рашисткия случай е в контраста на между декларативната претенция за величие насред видимите доказателства за обратното.  

С “пропагандни” шедьоври в публичността се хвалят очевидни рашистки глупаци, които се перчат с макети на ракети върху четириколесни таралясници, на които има заплашителни надписи към Вашингтон или Берлин.

А на една табела в провинцията са решили да увековечат с ръждясала метална табела твърдението, че рублата никога няма да ръждяса.

 

 

 

 

 

 

 

Как да се отговори на пропагандата на злодеите? Достатъчно ли е “просто” да я разобличиш, съобщавайки истината като контрапункт. Уви, не е.

Има много примери, с които мога да илюстрирам тезата си.

Сред устойчивите рашистки мантри за “американската подбудителство” спрямо бунта на украинците през 2013-2014 г. е образът на заместник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, раздаваща курабийки на “нацистите” в Киев. Всъщност тя се появява там след свършения факт на бунта и черпи униформените представители на властта, някои от които преди това биха зверски демонстранти и с това наляха бензин в огъня на въстанието. Не случайно гледат гузно, както се вижда.

 

 

 

 

 

Пропагандата на руzките окупатори се е въоръжила също с въображаемия сюжет на масираните, непрекъснатите, ужасяващите, смъртоносните украински обстрели срещу Донецк в Донбас от 2104 г. Една актуална снимка на този град, смятан за най-доброто място за живеене в Украйна (преди на го завладеят путлеристите), особено сравнена с резултата от апокалиптичния погром след руzката агресия срещу също процъфтяващия някога пристанищен украински град Мариупол, показва що за лъжа е “разрушаването на Донецк от нацистите”.

Ако прескочим за момент в Израел можем да видим, че там, поне в оспорвания с арабите Ерусалим, названията на улиците са дублирани на арабски език. Какво ви говори това за израелците и тяхното отношение към арабското малцинство в държавата им? Можете ли да си представите надписи на турски в нашите “смесени райони”?

 

 

 

 

ХАМАС и мнозина, които застават на страната на “палестинската кауза”, обсебена от терористите с преврат и братоубийства в Сектора Газа през 2007 г., най-много обичат да печелят симпатии по света със снимки на дечица-желателно да са предимно бебета. Крадат от мрежата фотографии на нищо неподозиращите деца (и техните родители).

Ето една пропагандна снимка на красиви украински деца. Да, пропаганда е, но не е лъжа и кражба на чужда идентичност.

 

 

 

 

 

Както не е лъжа и сравнението между колективна снимка на красиви униформени израелски жени, сравнени със забрадени агресивни арабки с насочени към обектива калашници. Може и да бъде определено това сравнение като пропаганда, но също не е лъжа.

 

Чиста пропаганда са карикатурите на Путлер в компанията на своите съюзниците му от Китай, Иран и Северна Корея. Всяка карикатура е “пропаганда”. Въпросът е доколко достоверно “преиграва” с образите. Нима не е основателно внушението на френската карикатура, в която Путин се възмущава на глас от картината на бомбардировките ( израелските, както той си мисли), а униформеният му съветник със смущение му обяснява, че всъщност гледа кадри от руските нападания в Украйна? 

Пропаганда ли е шедьовърът на художника, който е изобразил в една картина най-големите злодеи, сред които се пъчи техният събрат Путлер? В очите на путлеристите може и да изглежда като пропаганда, но поне не е бездарна като “рожбата” на путлерист, които си е произвел килимче с образите на Байдън и Зеленски, за ги тъпче. Плагиат е от Ирак на Саддам, който беше разпоредил на входа на най-луксозния хотел в Багдад да бъде сложен килим с образа на Джордж Буш, за да го тъпчат посетителите.

 

 

Истина ли е, че комунистическа Корея изглежда от космоса като черна дупка в контраст с южната си съседка?

 

 

 

 

 

 

 

Нима не е основателна иронията по отношение на “славянските братя”, илюстрирана с рашистки танкове и знамената на московията Палестина и Беларус?

 

Не е ли находка сравнението между класическата красота на почит по време на Ренесанса и съвременната скулптура, олицетворяваща образа на Русия (да, да, изкуството не се коментира “така”, но все пак…). Сравнението е кръстено “деградация”.

 

 

 

 

 

Колажът, при който Путлер се оглежда в Хитлер не отговаря ли на истината?

 

Долпопробна пропаганда не се крие, а се перчи. Такъв е случаят с този облечен в червеноармейска униформа българин(?!), който по време на протест пред МОЧА ме нападна, отне ми плаката, стъпка го, счупи го, а след това беше отведен дружелюбно от полицаите без никакви последици след неговата агресия. Същият дефилира в челните редици на рашистки походи в София. Запазил съм го за “финал” на тази безкрайна тема, чиято интерпретация зависи от позицията на всеки човек.

Ключовата дума в последното изречение е Човек.  Защото пропагандата на злодеите причинява нечовешки щети по света. На това оръжие за масово поразяване на мозъци да се противопоставя друго- ако не възпиращо, то поне показващо воля за съпротива.