“Младата българска оперна певица Росица Павлова изпя без съпровод химните на България и на САЩ” .
Ако четете горния цитат от БТА с дата 21 ноември 1999 г. значи сте посетител на личния ми блог ivo.bg (или го виждате препратен от ivo.bg другаде), не бива да се учудвате, че поставям личен акцент. Нещо лично е.
За България посещението на (този) американски президент, първо по рода си, продължило цели 3 дни, (беш)е историческо. Не се притеснявам от клишето.
За Росица Павлова и за мен-също.
От 20 години тя е също и Инджева. Аз пък съм Павлов (макар и не по документи, а” по убеждение”) като част от нейното семейство.
Заслугата не е на Клинтън, но “историческата връзка” си остава завинаги.
В онези щастливи години България се управляваше от правилните хора и тя беше в подем, който будеше респект на Запад. За мен беше гордост да видя на цяла страница в германски вестник нашето “хубавото Наде” до Мадлин Олбрайт (светла й памет!). Има ли как българското политическо пространство да се отърве от намагнетизираните простащина, рашизъм и корпулентно натрапничество, които после го превзеха? Има как и софиянци са на правилен път – като начало формулата е “София без ГЕРБ”.
Бъдете живи и здрави Иво, ти и цялото ти семейство!
Пожелавам ви сбъднати мечти!
Браво!Това е едно от най-хубавите неща случвали се на измъчената ни родина . След посещението на Президента Клинтън , започна един възход невероятен – икономически непознат в цялата ни история
Имаше причина Клинтън да дойде до задунайския колониален Бандитустань! Каквато ,за съжаление, нямаше след това!
Дори влизането на НРБь в НАТО и ЕС ,не беше позволено на тези, които го предопределиха, и което беше почетен от Клинтън, преди това. И го направиха большевишките агенти и “партийни” клонинги и (ш)леноносци!
А иначе едва ли Клинтън е решаващия фактор за личните акценти и личния блог на г-н Инджев! Но все пак спомените от неговото посещение остават приятни чувства!
Поздрави за вас и цялото ви семейство!
Има видео от посещението на Клинтън, изпълнението на двата химна е в самото начало.
Човек винаги трябва да бъде горд с постиженията си. Това е заслужено право, а не самохвалство. Ако липсва чувството на гордост от постигнатото, значи не обичаш това, което правиш. Скромността, не винаги краси човека.
С Уважение,