Ако сте оптимист и си харесвате живота, гледайте БНТ и слушайте гостите на Георги Любенов, за да се излекувате от вредното състояние. Това е усещането, което (и днес) остави това предаване.
На човек му иде да си тури въжето след като изслуша тирадите на веселите вестители на апокалипсиса, подстрекавани от винаги приветливия водещ да кажат колкото се може повече злокобни неща за настоящето ни, но най-вече с прогноза, че тепърва ще става (още) по-зле. И е адски мило да слушаш това вайкане от страна яко захлебили с огромни държавни заплати популисти.
Може би съм имал нещастието да попадна на погребалния отрязък от неделните проповеди в рамките на филма на ужасите, прожектиран на живо от въпросното студио. Сигурно преди това е имало и изяви, които не са толкова мрачни и съответстват повече на хипер лъчезарното излъчване на Любенов. Възможно е. В БНТ ги умеят тези номера да редуват за “баланс” кървавите монолози с инфантилни похвали към всеки един участник-щом е там, значи е велик, невероятен, изключителен, неповторим, уникален, прекрасен, знаменит ерудит. Как иначе ще се вписва в обстоятелството, че му е оказана честта на гостува в това предаване!
Знам, че не биваше да се захващам с това невзрачно текстче. Но ми идва в повече усилващият се погребален звън над България, която е утроила своя БВП откакто стана член на ЕС. Ако ще не стотици хиляди, а милиони българи да хукнат да си харчат парите по света по празници и годишни почивки, оплакването от статуквото и пророчествата за още по-черно бъдеще не само не стихват, а се засилват.
Погребалните агенти от въzраждане този път не бяха представени в БНТ, ето защо компенсирам с тяхна снимка. Все пак без спомоществователството на медиите едва ли щяха да се намърдат в парламента и да копаят гроб другиму, т.е. на всички, които не споделят черната им виzия за света, в който личното им процъфтяване паразитира върху разпалването на страховете на хората и злоупотребата с тях.
Мммм дааа… Георги Любенов е живото доказателство че и в балкана се раждат тикви. До колкото знам рода му е от Голям Извор. Язък…
Към Trifo:
Толкова е обезоръжаващ със своята жизнерадостност, че при всяка наша (случайна и рядка среща) нямам сили да му откажа да ми се радва (иначе едвам и за последно ме изтърпя в студиото си на 10 май 2016 г.).
Не го издавам пред началството целенасочено. Талант!
Просто споменавам факт, за който ме провокирате (в добрия смисъл на думата).
Подобен е и случаят с Бойко Василев. През първите му десетина години като водещ на “Панорама” при всяка наша среща обещаваше да ме кани. И така вече 23 години, през които изобщо избягвам подобен разговор, ако изобщо се стигне до нещо подобно на разговор.
Лошото е, че БНТ-то на кошлука превръща качествени журналисти в дръжки на микрофони á ла бай кольо. Това се отнася и за Любенов, и за Василев. В зората на демокрацията българинът четеше всички всекидневни вестници, за да си създаде собствено мнение за политическата ситуация в държавата. Днес май не останаха вестници, а и кой ли има време да следи всичко, което се пише и говори. Това не е и нужно. На мен ivo.bg и eurodikoff ми стигат.
симпатизант/ка на ДСБ,
предлагам ПʼЯНИХ&АСЛАНЯН за неделя вечер и 🟠🟠
Иво, такива като Георги Любенов и Бойко Василев ги има навсякъде. Те се нагаждат според ситуацията и не са глупави.
България е на десетина години от постигане на над среден европейски стандарт. Да спрем сега и да обърнем платната на Изток е все едно янките да спрат да подкрепят Украйна две години преди заветната 2025 г., когато РФ ще се срине от имплозията на микса между овдовелите рускини и олигарсите – разбира се, тези, които оцелеят и избегнат отворени прозорци, инфаркти и самоубийствени пориви. Ноември 2024 г. демократите печелят в САЩ, 20-ти януари 2025 г. новоизбрания президент стъпва в длъжност, 25.02.2025 г., три години и един ден след нападението, CNN, EURONEWS и DEUTSHE WELLE тръбят за масови безредици в големите руски градове, Китай изпраща миротворци, съсредочени в Якутия и Красноярск, Финландия и балтийските страни отварят границите за жени и деца от Русия. Сергей Наришкин обяснява, че е мънкал на 22.02.2022 г. на Совбеза, защото вътрешно не е искал нападението. Съюзниците отчитат, че никога не е бил сред ястребите и го назначават за Председател-президент на Република Русия. Амин.
Едно ченге казваше: “Важно е да има кой да те предложи и да няма кой да те задраска!”. Споменатите по-горе “журналя”, пък и не само те, са се издигнали до тези топли местенца именно защото нямат собствено мнение. Предлагат гостите си предварително по списък, е, това, че будните и инакомислещите биват задраскани, голяма работа. Важно е аудиторията да бъде контролирана и водена в посока “североизток, оттатък Украйна, в нищото”. Както казваше Коритаров, лека му пръст, до победа на здравите сили. А събеседници, дал Бог, едни и същи от 1989 г. и преди това…роднина, милиционер, роднина, пожарникар.
Една от разликите между братовчедите американци и британци е начинът, по който отговарят на въпроса “Как си?” (How are you?).
Американците с нещо от рода на “великолепно” (great) или “невероятно” (amazing) или, с най-неутралното за тях, “достатъчно добре” (just fine).
Британците, от друга страна, много рядко ще кажат в отговор на този въпрос нещо различно от “не прекалено зле” (not too bad). И поради този им “песимизъм,” по-младият братовчед нерядко им се подсмива, че били леко негативни в погледа си към живота.
Къде идват българите. Колкото и песимистичмо да им звучи на янките (и на южняците, и на тези от средния и “дивия” запад) not too bad, същината на този отговор е пълна с осъзнаване, че нещата са все пак не са зле. С други думи, можело да е лошо, далеч по-лошо от сегашното положение. Българинът, средностатистическият такъв (като споменах статистика ми хрумна, че г-н Инджев все пак “печели” с думата “спомоществователството,” която, с 22 букви, е с 1 буква по-дълга от “средностатистическият”) , даже не стига до not too bad. За него всичко е прекалено зле, много лошо, няма оправия, жив зян и т.н.
Като някой, който е на ти и с българския и с американския начин на мислене (пред вид че до момента животът ми е фифти-фифти БГ-УСА), ми е много често много трудно да са стърпя и да не кажа на български събеседник да престане да се оплаква или мрънка. Като вроден е този нагон да се жалва и кусури да намира.
Въпреки многото възражения в блога на г-н Инджев, които са правени относно царя, ще си позволя да кажа, че царят беше напълно прав, когато заговори за нуждата българинът да си смени чипа в главата. Оказва се, че днес, толкова години след пълната интеграция на България към Запада, българската национална телевизия зорлем, както казваше баба ми, го програмира чипа тъй че българинът да се оплаква непрестанно. (Няма да влизам в това защо аджеба е нужна държавна телевизия–толкова е богата държавата,че и за телевизия пари има, така ли…)