Има два възможни отговора на въпроса защо в днешната московия много поданици на Путлер тъгуват по времето на великия дефицит и великите опашки за елементарни потребителски стоки. Поне така твърди статистиката там. Не мога да открия причина, поради която в днешно време мерителите на обществените настроения в тази сбъркана държава биха си измисли въпросната носталгия.
Приемайки за вярна тази социология относно тази социопатия не мога да коментирам състоянието на пациентите, за които е по-добре да няма, отколкото (все пак) да има стоки от първа необходимост по магазините. Говорим само за търговията в случая, но темата би могла да бъде разширена до необятните мащаби на разпадналата се под тежестта на собствената си неадекватност империя.
Ако търсим (все пак) логика обаче излиза, че страшно много царски поданици не харесват “руския свят” с всичките му реални или мечтани изкушения спрямо потребителите на утопията, която той им поднася. При такова обяснение става малко по-разбираемо какво искат носталгиците, колкото и да изглежда налудно ( защото са ги подлудили, очевидно). Искат си малкото, което държавата би им предоставила по модела на държавно контролираната търговия като някаква форма на отмъщение срещу сегашната пазарна многотия, недостъпна за мнозинството човеци там.
НА СНИМКАТА: Типичен съветски търговски обект.
НА СНИМКАТА: Маргарет Тачър разглежда съветски магазин, в който няма нищо за разглеждане.
Това е изводът относно мазохистичните наклонности на днешната рашистка тъга по ерата голямото нямане на стоки и услуги . Нарича се провал на съществуващия модел, който е довел до масов самоубийствен синдром при който нямането е за предпочитане пред имането като бунт, като отмъщение дори. Никак не е добър атестат за управлението на държавата, което води до аномалии в човешкото поведение.
Като става дума за Тачър, тя е казала в аванс на днешните носталгици по държавната търговията, че не е нужно непременно една държава да се гради върху природни богатства, които дори могат и да липсват и че главния ресурс е човекът. Държавата трябва само да се погрижи да процъфтява талантът на хората.
У нас е пълно с набори 1990 и по-млади, които тъгуват по славните бай Тодорови времена. Россия добра, Америка лоша. Де тоз късмет Кабаев да ги освободи и да върне славното минало.
Господин Инджев,
Извинявам се, коментара не е пряко свързан, но не искам да подмина тази новина.
Областната Управа иска спешно премахване на стърчащата, уродлива скулптура. Но защо и реставрация ??? Опасна била (както е оградена, сякаш ще и правят ремонт – това би си помислил човек, незапознат с ужасната ни социалистическа история).
Опасна е и това е неоспорим факт !!! Но чак пък реставрация ?!! Да я вземе Рашидов, да си я пренесе, да я ухажва и реставрира…
Незабавното премахване на това отвратително нещо, няма да промени изкривения начин на мислене в определени хора, но ще помогне за постепенното излекуване на нашата нация. Но, без реставрация !!!
С Уважение,
Те така и някои днешни българи, като им речеш/напишеш, че през соца, ако бяха се “върнали” в ония времена, трябваше да пращат децата си – за да стоят на опашки за кило кренвирши по 4 часа – възкликват “не мое да бъде”, ама повечето не отговарят на подобни закачки – според мен дори тайно се радват, че я нямам машината на времето, с която да ги пратя там, да поживеят през 1985 г. – и не мога да си изпълня мечтата: да ги върна за опресняване на спомените от реалсоц, макар и за кратко, примерно за седмица или месец. Повечето нашенски носталгици сега, или не са били във възраст, в която родителите да им доверят чантата и парите, за да поседят на опашки тогава, или са били от ония, дето имаха “паралелно снабдяване” (със сигурност щом сте посещавал тази объркана реалност там – ще знаете и някакъв забравен местен съветски анекдот по тази тема, докато у нас не приемахме толкова “философски” нещата – манталитетът и тогава беше различен). Иначе, написаните последни две изречения на Тачър от мемчето – всъщност принадлежат на великия американски писател Робърт Хайнлайн, който беше свръхпопулярен на Запад и свръхцензуриран на Изток (с малки изключения) в онази епоха. Същият, който подсказа на Рейгън (написа му писмо, лично) и програмата “Инициатива за стратегическа отбрана”, популярна под наименованието “звездни войни”, причинила колапса на соца (косвено свързано и с празните рафтове).
Най-доброто, което можел да направи всеки носталгик по времето на соца е, да си нареже вестник и да си го сложи в тоалетната!
Господин Тодоров,
имаше и удоволствия, когато използвахме вестниците.
Да си изтриеш задника с ухилената физиономия на Тошо или на соцръководителите, беше все пак удоволствие.
Пък и не само с изображенията им, след като от немай къде, между другото, пак си прочел или си си припомнил възторжените излияния които бяха изписвани там, теглиш заключителният акорд.
В момента руските граждани започват да стават свидетели на този процес, защото едва ли има достатъчни фабрики за тоалетна хартия и вероятно я внасят.
От друга страна, много от тях предпочитат да купят водка, вместо да прахосват рублите си за хартия.
Г-н Инджев, нали затова бе този план “Голгота”, измислен от Андропов, който да предостави на соц колониите една възможно най-уродлива форма на западна демокрация и капитализъм, за да пожелаят народите от соц блока отново, но този път от сърце, социализма и неговият носител – Русия. Това не е майтап, не е конспиративна теория, това е самата истина.
Това е “новата” оруелска 1984г.!
Явно и в СССР, и в “днешният” болшевишки чекистки рай(Хь) на Хуйло не са и чували за Оруел , а???
И нека Хуйло сам обясни на собствените си путлерастки мужици ,каква е “разликата” между сегашната му чекистокрация и “предишните” болшевишки “вождове” , като Сталинь и наследниците му на савецкия трон.
Единствената разлика е само това , че със западните технологии и западното селско стопанство Хуйло успя да нахрани поне крепостните му и да “модернизира” донякъде “икономиката” му. Но докога ще е това, след като му наложиха тоталния санкции?!?
Оди на хуйло ти, Хуйло!
ДОЛУ КримскиЙ воениЙ мость, оди на хуйло ти!
Трябва да се даде възможност на талантливите хора да работят под постоянен строг полицейски контрол при военизиран режим и максимална изолация. Нужни са новите шаражки с оптимални условия за работа без възможност за разсейване и занимаване със странични неща. Цялата държава се нуждае от най-строго самодържавие и единоначалие на всички нива с гарантирано изпълнение на заповедите на началниците особено добрия цар батюшка начело.