Путин и Мадуро, дупе и гащи

Класика е един владетел да отклонява вниманието от вътрешните проблеми на владенията си като насъсква поданиците си да мразят чужденци и да мобилизира пушечното си месо за война с тях, макар да има фалшивата претенция да пуши денонощно лулата на мира. 

“Миролюбивия” Сталин, вожд на червенокож(одер)ите, който пуши лула, е също класика.

Маршируващият в крак с московската традиция руzки монарх Путлер разпали завоевателната си война в Украйна. Тя му подпали килимчето в Кремъл. Отказа се да се предаде. Завлече го необратимо в тресавището, което той причини. Рано или късно ще се удави в него. 

Давещият се в кръвта на стотиците хиляди убити униформени от двете страни на фронта и на цивилните в Украйна търси трескаво всякакви нови възможности да се извади от блатото, като се изтегли навън за липсващата на темето му коса. Заложи на отклоняването на световното внимание от своето злодеяние, разчитайки на близкоизточното кръвопролитие.

За да няма съмнение, че има принос, покани по горещите следи на престъплението на терористите главните главорези от ХАМАС на аудиенция в Москва.  Домакин им беше неговият везир по въпросите на въшната политика Лавров. Но и това беше достатъчно да се види колко уважително се отнасят в Кремъл спрямо малките си терористични побратими, специалисти на близкоизточния дръвник по големи кланета на невъоръжени жертви.

Трябва да му се признае на Путлер, че щастието му се усмихна кърваво. Светът се ужаси след клането на ХАМАС  в Израел от 7 октомври, че има(ло) и по големи главорези от неговите в Украйна. Пренасочи вниманието си към садистите, провокирали нова война с масова (злоу)употреба на цивилни като прикритие. Щях да напиша “като щит”, но на щит са връщали в родината им спартанците, загинали геройски за родината си. Няма нищо общо.   

Защо да не опита Путлер нещо подобно и в Латинска Америка? И там има клиенти. Неговият венецуелски другар, със звучната (по българска аналогия) фамилия Мадуро, превърна най-богатата някога държава в Южна Америка в най-бедната на континента в наши дни. Прогони де що има империалист. В резултат на това повече от 6 милиона венецуелци се пръснаха по света, бягайки от произвола на венецуелския путлерист. Иска да повтори “Крим е наш”.

В същото време в Аржентина, огромна по територия (на сравнителна основа на континента) и трета по икономическа тежест в Южна Америка държава, дойде на власт един бивш журналист с радикални идеи за промяна. Навикват го като “аржентинския Тръмп”. Дали е такъв?

За разлика от Тръмп, аржентинецът се легитимира като непримирим враг на Путлер и категоричен приятел на Украйна.Обеща предизборно да въведе американския долар като национална валута. Отказва да присъединява Аржентина към БРИКС  ( Бразилия, Русия,Индия, Китай, Индия), организация, която в Москва се опитват да лансират като противотежест на Запада без тя да има каквото и да било основание за подобно противопоставяне макар и по формален признак ( БРИКС е  нещо като нашия преzидент, има само представителни функции, но с рашистки акцент).   

Има вероятност украинският президент Зеленски да се появи в Аржентина на 10 октомври на инагурацията на новия президент Милей, който милей също така за Израел и неговата победа над тероризма.

И друго да кажа: САЩ се готвят за военни маневри с Гвиана, чиято армия е около 20 пъти по-малка от тази на венецуелския необолшевик Мадуро. 

“Интересното” предстои.