Рушенето на паметници е варварство, крещят най-вече варварите, за които варварската война на Путлер и системното разрушаване на Украйна чрез целенасочено разрушаване на цели градове е богоугодно дело.
Отговарял съм на тази теза не веднъж, включително и в книгите си. Но не успях да отговоря по-обстойно на водещия на предаване в телевизията 7/8 Крум Савов, където на 12 декември сглупих да участвам дистанционно, за да бъда насаден след това на рашист да ме плюе на воля в мое отсъствие. Савов поиска да знае защо имало хиляди паметници на съветската армия в Европа, сякаш не е чувал, в Европа Червената армия е воювала и давала стотици хиляди жертви- за разлика от несравнимия с това случай в България. Попита също и защо всички зрители на предаването били срещу мен, като че ли не е ясно: такава му е зрителската аудитория.
Неволно признание глупост прави от глупост в същото предаване и откровения рашист Недялко Недялко, поканен от Савов да си каже “другата гледна точка”. Издателят на най-кафявата електронна медия у нас се възмущава, че българската интелигенция мълчи за демонтирането на МОЧА. Факт! Интелигенцията мълчи интелигентно, за разлика от него, защото осъзнава що за абсурд е да се извисява над столицата ни заплашителното оръжие на съветския окупатор, който е дефиниран писмено в основата на МОЧА като “освободител”.
Интересно е да се види, че за разлика от измислените статистики и агресивните гласове в медиите, които реват като карпатски вълци за края на тяхната окупационна светиня, самият рашист признава, че този вой не идва от интелигентна част от българите. В същото време “интелектуалецът” се напъва да зашемети неинтелигентната публика със споменаването на именити скулптори, участвали в създаването на МОЧА. “Пропуска” обаче най-голямото име сред тях.
Става дума за писмото на проф. Любомир Далчев до в. “Труд” от 1993 г., което крият в редакцията близо година, преди да се решат да го публикуват. Самият Н.Недялков е работил в “Труд” ( без да съм сигурен дали по същото време) в отдел “Култура” и няма как да не е “чувал” за това писмо, в което емигриралият на Запад проф. Далчев призовава да бъдат преместени съветските монументи, които нарича “жалоните на робството”.
Ако се върна дъвката за хилядите съветски монументи в Европа, с която рашистите се опитват да слепят като с хоросан техния разпадащ се съветски свят, прероден днес в “русский мир”, има още един контрафакт. Само в България са разрушени безчет паметници на Сталин и премахнати хиляди бюстове на неговия наместник тук Вълко Червенков по негово собствено решение, когато Хрушчов развенчава култа къв своя някогашен партийно-държавен бос след смъртта му.
Това е същият Червенков, който най-накрая успява да смаже въоръжената антикомунистическа съпротива на “Горяните”, участвайки лично в хайката на десетки хиляди мобилизирани милиционери и военни срещу четата на Георги Търпанов-Търпана в Сливенския Балкан. Завръщайки се вбесен, че част горяните, включително и раненият на 12 места Търпан, се измъкват от блокадата му( Търпана става жертва на предателство и заедно с други мъченици е зверски убит със земеделски сечива след имитация на съд). Червенков нарежда планът за издигане на монумент на Червената армия да бъде променен радикално като визия. В резултат на това на мястото на замисления нисък мемориал се ражда гигантмоанската подмазваческа на Москва идея за най-високия подобен тотем в държавата, в която Червената армия нито е воювала, нито е дала жертви.
Не само на МОЧА, и другаде в прославата на комунизма и неговите вождове в НРБ са били мобилизирани незнайно колко скулптори и художници, мнозина от които талантливи. Някои от техните творения обаче изчезват по тъмна доба в момента, когато се оказват неудобни на Москва и резоньорите в София тутакси ги премахват. Такъв беше случаят и с внушителния по своите размери бюст на Брежнев край алпинеума при един от входовете на градината, в която стърчи МОЧА.
НА СНИМКАТА: Двамата най-високопоставени ръководители на НРБ Тодор Живков и Станко Тодоров на почетна стража пред премахнатия тихомълком няколко години по-късно бюст на Брежнев в София
А и на Живков махнаха паметници, поне един от които после беше възстановен в родния му в Правец на тържествена церемония по случай рождения му 7 септември (2001 г.) в присъствието на Георги Първанов и Бойко Борисов.
А да припомням ли как манастири, цели комплекси като паметници на културата, бяха превърнати в механи в НРБ, а самата Семинария в столицата беше преобразена в “Дворец на пионерите”?
Ами взривяването на стотици църкви в СССР (и у нас има такива)?
Ето още примери в кратък (както отбелязва авторът Антон Дончев) списък на разрушени в периода 1944-1989 г. паметници в България:
1. Мемориал на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София.
Открит е на 28 октомври 1934 г. от цар Борис III. Състоял се е от три големи мраморни стени, разположени във формата на буквата „П“, на които са изписани имената на над 3000 загинали от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Пред централната стена е поставен на пиедестал лъв, който държи картата на Санстефанска България с нейните етнически очертания. След деветосептемврийския преврат комунистическата власт премахва статуята на лъва. През 1979 година мемориалът е окончателно разрушен.
2. Паметник-портал на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен.
Построен е през 1927 г. по проект на шуменския архитект Кирил Рачев и e открит на 6 май. На основните мраморни плочи са били имената на повече от 2000 войници, подофицери и офицери, служили в полка и загинали за Отечеството. Монументът е съборен през 1957 г с решение на БКП.
3. Паметник на Ботев във Враца.
Изработен по проект на австрийския скулптор Густав Еберлайн, автор на уникалната статуя на Гьоте в Рим. Открит през 1890г на същия площад, на който 14 години по-рано са излагани главите на ботевите четници. Демонтиран през 1955 година след като подразнил Вълко Червенков.
4. Паметник на д-р Страшимир Дочков в Свиленград.
Български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, лекар. Завършва с отличие българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун през 1894 година. Дипломира се като хирург, доктор на медицинските науки в Женева и след това Берлин. Създава здравни служби в 19 селища от околията на Свиленград и работи за водоснабдяването на града.
След смъртта му през 1936 година със средства, събрани от признателните граждани е построен паметник. Унищожен след 9 септември 1944 година. Веднъж хвърлен в река Марица, по-късно изваден, натрошен и отново хвърлен там. Костите му са били изкопани от гроба и изхвърлени на бунище, недалеч от гробищния парк.
5. Паметник на незнайния македонски четник в Благоевград.
Открит през 1933г. Статуя на четник от ВМРО на голям пиедестал, на който с метални букви е изписана годината на създаване на ВМОРО – 1893. Изработен е от скулпторите Пандо Киселинчев и Кирил Шиваров. След след 1944 година е разрушен.
6. Войнишкият паметник в Панагюрище
Издигнат в центъра на Панагюрище – срещу околийското управление. Преместен през 1933 на Горната чаршия поради промени в градоустройствения план. Демонтиран в началото на 1961 г с решение на Околийския съвет.
7. Паметник до гроба на Тодор Александров над с. Сугарево
Построен през 1924 година. През 1944г е разбит, а паметните плочи хвърлени в близкия дол. Разрушен е и водопроводът, направен от глинени тръби до близката чешма. Паметникът е възстановен през 1993г.
8. Църква „Всех Святих“ в Русе
Построена е през 1898 г. по проект на Едуард Винтер. На 12 януари 1965 г. храмът е предаден на Градския съвет, а целият му инвентар е демонтиран и пренесен в църквата „Св. Троица“. На 16 април 1975 г. са извадени и пренесени костите на тримата доростоло-червенски митрополити, погребани във „Всех Святих“, а храмът е разрушен. Построен е в близост отново през 2012г.
9. Църквата „Света Богородица“ в с. Яна (Софийско).
Построена през Х в. и разрушена през 1948 г.
10. Църквата „Св. Неделя“, гр. Стрелча.
Построена през Възраждането и разрушена през 1969 г.
11. Църквата „Св. Николай“ в с. Железна, община Чипровци
Построена през средните векове, разрушена през 1944 г. Била е паметник на културата и част от стенописите, свалени преди 1944г се пазят в София, в криптата на Александър Невски.
12. Манастирът „Св. Йоан Предтеча“ в гр. Ахтопол
Системно поругаван и оскверняван след 9.IX.1944 г, напълно разрушен в средата на 60-те години.
13. Габровският девически манастир „Св. Благовещение“
Разрушен до основи през 1959 г.
14. Църквата „Рождество Богородично“ в с. Голям извор, Хасковско;
Разрушена през 1981 г.
15. Църквата „Св. Димитър“ в с. Пастух, Кюстендилско
Разрушена след 1944 г. Местен комунистически лидер използва камъните от храма, за да си построи къща.
16. Горнобанският манастир „Св. св. Кирил и Методий“
Част от Софийската Света Гора. Превърнат в казарма през 1945 г.
17. Манастирът „Св. Марина“ край с. Каран Върбовка, Русенско
Превърнат в пионерски лагер
18. Раковишкият манастир „Света Троица“, Видинско
Превърнат в застава на гранични войски
19. Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в с. Попово
Взривена през 1953 г, по повод строежа на яз. Студена. Църквата не попада в чашата му и основите и стоят близо до ловната резиденция.
Къде да преместим МОЧА:
руZZкий монумент – иди н@хуй!!
Ще го монтираме на крайцера маZква…
Редно е да се почетат загиналите съветски войници в неравната битка с етиловия и метилов алкохол особено втория. Трябва да има техен паметник.
Господин Инджев,
Моля приемете моето извинение, че заради еуфорията от случващото се с МОЧА, пропуснах да изкажа личната си благодарност към вас. Благодарност за постоянството и неотстъпчивостта, която проявихте за да се случи всичко това !!!
С Уважение,
Иво Колев
Флексовете екнат, орките реват. ©Неизвестен автор, 14.12.2023 г.
Нали махаме паметник на съюзника на Нацистка Германия ? Пак недоволни и ревът фашисти… това, че после са се скарали, кой да прилапа цяла Европа не ги оправдава с нищо…
Капка по капка, спечелихте, господин Инджев, и ние с Вас и благодарение на Вас!
Признавам си, не вярвах, но за радост се сбъдва!
Добре, ще режат МОЧА и после ще го възстановяват…
Правилно, нека първо да го нарежат, пък после.., разбира се и да го „възстановяват“.
Тези, които вече ни освободиха от гробницата на Тарабата, както и от някои пернишки соц. паметници имат опит.
И понеже сме свикнали на лъжите на комунистическите овчари, както и те самите на подобията им, нека също и възстановителите да използват лафовете им при възстановяването!
Работим усърдно… но има трудности…, поради това (до Куковото лято), ще са необходими толкова години, колкото ни трябваха когато обещавахме да построим „светлото бъдеще“…
На някои все още им се иска с мезетата, да продължават да го строят!
В този случай, лъжата може да стане и благородна.
За сега режете спокойно!
Не знаеех, че в Ахтопол на мястото на поделението е имало манастир. Добра инициатива на местните би било да бутнат неизползваемото поделение и да изградят нов манастир на мястото на стария, тъкмо ще развият “новия” квартал. Градецът се развива и нищо чудно и това да стане някой ден.
Крайно време е да се каже истината на така наричащите себе си “антифашисти” : фашистки режим се установява в България през 1944 г. именно с нахлуването на Червената армия, която коли, беси, бие, псува и мародерства из България. Комунизмът е най-тежката форма на фашизъм, която някога е съществувала. Нито преди, нито след това в България е имало фашизъм.
воят,който путинофилите надават идва като червена лампичка да ни покаже/а и други ще видят/колко надълбоко е проникнала съветската пета колона от местни предатели в живота и обществото ни .Гангрената изисква хирургична намеса преди тоталната интоксикация на организма.
Комунистите много милеят за съветската светиня. Някои вече сънуват Народен съд, който ще изправи до стената сегашните министри и ще гилотинира или флексира изпълнителите на немоскваугодното дело да нарежат МОЧА. Толкова злоба са събрали.
Болшевишките шлюхи на Кремль говорят за “варвари”????
Ами техният “РОДоначалникЬ” Ленинь – татарският ликвидатор на Волжка България, преименувана на Татарстан, в тежък личен етнически конфликт на интереси и злоупотреба с безкрайна болшевишка власть, зачертава цялата “истинска” и фалшифицирана “история” на моZZковията, макар и кратка , от времето на монголоидният мюсюлмански предател Александър НевскиЙ , и от времето на “еврогеееца” Петр I , и след това.
Ленинь отрича дири малкото отрицателно и противоречиво “наследство” на моZZковията, а след това и неговия наследник Сталинь още повече ликвидира докрай “наследството” на моZZковията, и даже на всички местни древни народи затворени и оковани от моZZковията от Берлин, до Камчатка. А отделно и в Китай, Корея, Камбоджа, Лаос, Виетнам, и цяла Азия, в Африка, в Латинска Америка, Куба, след Втората световна война !
Двамата болшеишки главатари следват “мъдрите” съвети на КОМУНАстическият си “идеолог” – Маркс, който изцяло отрича цялата човешка история преди него , и затова я унищожава с комунистическите си бълнувания.
Така че Болшевишките изроди още отначало той налагат исторически геноцид във всички държави , до които са се докопали.
И не само унищожават историята, но и хората , цели “класи” и “строеве” са ликвидирани, за да оцелее само “”арийския” болшевишки “строй” и още по-по-най “арийската” болшевишка “класа” – пролетарска.
Същото правят след Втората световна война и от БКПь – колониалните шлюхи на болшевишките КОНТРАреволюционери от Кремль, и в задунайския колониален Бандитустань НРБь!
Ликвидират всички унтерменшенски “класи” и българската история , по заповед на кремълските си ТЪПькачи!
Още повече ,самите комунисти искат царство България да влезе в Тристранният пакт , защото техният “бащица” Сталинь е подписал “договорь” за НАПАДЕНИЕ със своят геноССе Хитлер. С пактът Моллотовь-Рибентроп започва Втората световна война, преди да започне междусОюзническата война между тях на 22 юни 1941г..
През цялата Втора световна война фашистът Сталинь поддържа пълни дипломатически отношения с “монархофашистите” от България, без да ги скъса , преди да ОБЯВИ едностранно война на 5 септември 1944г..
А след войната болшевишките слуги на Сталинь, като гошо Тарабата, искат да “създадат” даже фалшиви “нации” в България, като “македонска”, “тракийска”, “добруджанска” и даже “шопска”. И подаряват костите на Гоце Делчев на своите титовски “таварищи” в Югославия.
Ето толкова е “почитта” на болшевишките шлюхи към истинската история.
Те затова и не знаят елементарни исторически факти и събития, защото са “изучавали” само казионниата “история” по заповед на “вождовете” им от Кремль, която отрича всичко. Дори “царският” 3 мартЬ 1878г. не почитаха , по време на хунтата им след 1944г..
Същият “интелегентен” кафявоболшевишки джендърь е нИдялко ПИДЯЛковь, вечната шлюха на всеки платежоспособен болшевишки сводник и ТЪПькачь. Той е типичният представител на атечествено-лумпенския и атечествено-ПОПУЛИСТкия и атечествено-конZZерVVативен (х)лЕберален туземен байганЮфски дИбиль! Оди на “интелегентния” ти хуйло!
ДОЛУ МОЧИ-те, одите на хуйло си!
Няма по големи варвари от комунистите. И сега варварите ми говорят за варварство?! Айде холан!
На мястото на МОЧА ще кажа: ЕДИН ДЕН ТУК ЩЕ СЕ ТАНЦУВА!
НЕуважаеми рубладжии, ВЕНСЕРЕМОС!✌️ ХА-ХА! 😂😂😂
П.П. Само допълвам, че и още по-голямата ЛЪЖА – 3 мартЬ трябва да бъде сменен от “евроатлантиците” бокоТИКВАТА и дИбильян прасееФскиЙ.
Защото не само МОЧИ-те, но и той е следствие от колониалният болшевишки “строй” след 1944г..
Оди на хуйло ти!
Към VladTepes:
Има в Бургас, само че не пише на него, че са са се самоубили от глупост с етилов спирт.
Ето и нещо от новото народно творчество:
“Така не съм се радвала на отрязана ръка откакто гледах “Междузвездни войни”
“Настане вечер…. флексът запее. Искри обсипят свода небесен, комунисти квичат, свобода повее …. на МОЧА пеем смъртната песен!”
И отново от мен хвала на човека създал акронима МОЧА! Поклон г-н Инджев.
подпис: русия е проказата на планетата Земя, а РРадев е нейния бацил в България!
В Бургас са се отровили с метилов спирт. Окупаторите виждат в магазия до пристанището цистерна с метанол. Технолога ги предупреждава че е отровно, пребиват го, и се налокват Общо 190 човека се натравят, 42 умират а 6 само ослепяват. Погребани в старите гробища, сега парк срещу окръжна болница. Гроба е запазен и подържан. Наскоро сложиха мраморни плочи с имената на героите от метиловия полк, като добавиха още две имена.
Към VladTepes
Паметникът в Бургас все още съществува. Всъщност около 400 червеноармейци са пили от техническия спирт, в каски, кофи и всичко, което може да носи течност. Починали в Бургас-42 души. Това е единствения паметник на незнайния войник-алкохолик. Починали после в армейски болници-още около 50 души. Ослепелите отделно. Това е гоямата “битка” за “свобождението” на България. Не от куршум, а от лакомия. Руснакът може да подуши спирт през 3-плсатова догама, и откача.
Това е една чудесна и радостна новина. Притеснява ме обаче факта, че сред Запада и САЩ се наблюдава умора и колебание по отношение победата на Украйна. Дано не си стиснат ръцете с Путин. А на Вас г-н Инджев Ви стискам ръката по случай махането на МОЧА.
Само да напомня:
“1. Незабавно приемане и прилагане на закон за премахване в твърди и неотменими срокове на всички топоними и материални символи, свързани с терористичното „партизанско” движение от периода 1941-1944 година, престъпното държавно управление от периода 1944-1990 година, както и тези на забранената КПСС и вече несъществуваща държава СССР и присъщите ѝ институции и структури.
2. Незабавно приемане на закон, обявяващ деня на независимостта ни – 22. 09 за национален празник на България.
3. Незабавно преименуване на Националния Храм-паметник от кощунственото „Ал. Невски” на СВЕТИ РАВНОАПОСТОЛИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ.
4. Незабавно инкриминиране по законов ред на всички политически партии, школи и учебни заведения, „творчески” и други съюзи, СМИ и всички неизброени тук НПО, възхваляващи, изповядващи и пропагандиращи с думи и действия расистки, етнически, терористични и тоталитарни, идеологии и практика.
5. Незабавно инкриминиране по законов ред на всякакви общностни групи, професионални сдружения, НПО и паравоенни формирования, основани на и афиширащи в интерес и полза, на която и да било чужда държава доктрини и действия, в противоречие и ущърб на официално утвърдените цивилизационен избор, евроатлантическа ориентация и цялостни интереси на Република България.”
Колкото до съдбата на нарязания МОЧА – бронз е все пак, не бива да се похабява…
За утилизацията трябва да се произнесат експерти-металурзи.
Когато вечер кълцаш със флекса
Аз искам на всички да кажа
Ти си кошмарът на МОЧА за мен
Да да да
Да това не е шега
Това което става тези дни, демонтирането на МОЧА е прекрасно! Поздравления! Тези дни преживяваме освобождението на София! София се освобождава от съветския окупатор, заплашително вдигнал оръжие.
За Варна със сигурност знам, баща ми ми каза, че пияни руски войници са стреляли на площада в града по гълъби. Някой се оплакал. Дошли от НКВД и без да говорят със Шпагин разтреляли пияните руски, натовари ли ги и ги отнесли.
Толкова ли е трудно да премахнем лъжите от нашия живот?
Толкова ли е трудно да не сме безразлични към тях?’
Толкова ли е трудно да пазим истинската памет за нашите предци и история?
Толкова ли е трудно да сме уверени, че живеем като спокойни и нормални хора?
…
Присъединявам се към коментариите на всички !
…
В същото време ме тормози една натрапчива мисъл – щеше ли да се случи това вчера ако не бяха неуморните и безкористни усилия на Иво Инджев и малцина хора и ако не беше войната във Украйна?
Драган
В подкрепа на автора е честно да се отбележи, че:
1/До 1981 година в България няма нито един голям паметник на български или тракийски цар! Появяват се във връзка с 1300 годишнината. Най- големият паметник на Хан Аспарух в Добрич е унищожен, за да не бие на очи, а авторът заплашен да не го довърши! Това не е просто страх от господаря, това е неговата дълга ръка. Сякаш нямаме история.
2/ В град София до 2018 година няма паметник на нито един български хан или цар!
3/ В столицата на България в центъра има основно руски памтници и един единствен паметник на Патриарх Евтимий Търновски, който символизира държателят на вярата и силата на духа на българския народ и пред който всякакви хора изпитват влечение да се докоснат като символ на вярата си.
4/ Всичките ни възрожденски герои са с бюстове и нито един в цял ръст, основно на входа на Борисовата градина, където на хълма се белее езическият обелиск на партизаните, където по ирония на съдбата стои стихът “Жив е той жив е…” на Христо Ботев, сякаш да покаже, че без нашите духовни титани Раковски , Ботев, Левски никой от тях не би имал значение и българска принадлежност. “Принадлежност”… в служба на снежната империя. Дори и днес! Поетът Недялко Йорданов изсипал стих “за главичката”, “за жената до кръста”, “бомбардировките”, карайки ни да забравим партизанските зверства, изгубеното ни царство, 80 годишната руска зависимост и икономическо източване!
“Поетите премного лъжат!” Ницше
5/ Какви бихме били без Хан Тервел, хан Кардам, хан Крум, Цар Симеон, цар Иван Асен Втори, Цар Калоян или Цар Иван Александър и какво бихме завещали на децата си, ако забравяме заметено под тежкия скрин на страха своето минало и почитаме чуждата слава? Да се плаче за руските имперски интереси и да се забравя българското минало е измяна на родовата ни чест и достойнство. Вият и плачат истерично със заплахата, че “Спасителят идвал!” Затова всичките тия плачливци да отидат и да се гръмнат! Те са слуги, за които руския камшик е приемлива забележка на господаря в сравнение с още по- големия бой с тояги, а не позорно посегателство над достойнството им.
Настане вечер, флекс запее.
Искри обсипят свода небесен,
Комунисти квичат, СВОБОДА повее,
МОЧА пее ПОСЛЕДНА песен!
Крумчо Савов за съжаление си е просто момче и си остана такова… Можеше да си се занимава със спортни новини и да не се излага, но той и хората около него решиха да захлебят от баламите, които виждат в него невероятен капацитет и разбирач от всичко. Да не говорим, че и хората около него масово са селяндур до селяндура…а и руските пари все още валят из ведро.
За Варна / с голямо Уважение към Града и Варненци / аз съм роден в Бургас/, бащата на най-голям мой приятел, Тодор Антонов, беше години преследван, като бивш флотски офицер, а после бе в най-тежките години 1956-1958 г, в лагерите в Белени.е и Ловеч, и казваше, че заобикаля Княжевската градина в София, за да не вижда това “чучело”.
Към господин Тинков,
От възторг пропуснахте преименуването на почти всички улици от централна София.
Не са малко и също си заслужава, точно поради окупациите.
Шапо за къртовския събирателски труд по паметниците, Стопанино! Някои от тя дори аз чета за пръв път.
И моите 2 евроцента: паметникът на загиналите във войните за национално обединение и Първата световна в Несебър. Беше скромна и внушаваща трепет черна мраморна пирамида до пощата в Новия град. Несменяемият кмет, руZка подлога, бивш футболист и келнер никалай димитров разпореди 2014 да се събори, за да има място за отвратителния културен център “Атриум”, дето честичко ни ощастливява с руZки песньовки, частушки и пляски. Въпреки протестите на Съюза на ветераните и запасните, реакция нула!
Аудиторията на телевизиката на учиндолксия е почти никаква. Показали сте се и сте им го казали много добре. Истината трябва да се казва навсякъде. Никакво съжаление за станалото. Успех! Подгответе се за гостуване в Контракоментар, ското пак. Като желая да бъде поне 2 часа и да засегне темата цял свят.
Никога не е късно. В Ловеч няма тоталитарен паметник но за сметка на това е бомбардиран от Англо-американската авиация – защо ли са направили това? Предложението ми е да се направи паметник на тези летци. Още повече, че над града има един фундамент, на който стои Левски. Колко му е да се нарежи Левски и там да сложим летец.
Към Ар Коло:
” В Ловеч няма тоталитарен паметник”
Нима? А лъжци имате ли или говорим в единствено число от името на Кольо Колев, както се подписваш в мейла си?
Да се нарежИ Левски е нещо, което отдавна се е случило в НРБ. Например в Пловдив. Там Апостола е нарязан на дребни парчета. Намира се като джудже в нозете на гигантския “Альоша”, стъпил със съветския си ботуш върху древния град.
Руските бомбардировки срещу Варна и Балчик от Първата световна (щом ще се връщаме назад) също ли трябва да се калкулират в тази “аргументация”, в която “нарязването” на Левски е хипотеза на болен рашистки мозък?
“…бомбардиран от Англо-американската авиация…”
Англо-американско-руска авиация (защото 5 от бомбардировачите са руски) бомбардират София, която е била целта, а след това руските самолети продължават да бомбардират северна България.
Ар Колор, опитайте другия път, преди да пишете, да четете!
Поздравления на автора на статията. Нека да я прочетат и тези, които леят крокодилски сълзи по тоталитарния комунистически режим.