Ауу, някой си позволил да (за)яде МОЧА под формата на торта

От БСП беснеят, както Филип Боков не е беснял над бащиния му парламент. Причината? От ДСБ се черпели с торта, украсена в чест на премахнатия МОЧА.

Като кръстник на МОЧА, макар да не съм поканен да хапна от тази торта и да се произнеса в нейна защита, не мога да не реагирам.

 

 

 

 

 

 

 

Сарказмът във връзка с МОЧА  е вид законна самоотбрана след десетилетията на бруталната му доминация над българската нация. Вбесените му охранители от рашистката пета колона са преяли с господарска увереност, че МОЧА ще векува, както вярваха “вечната дружба” със СССР. С топлия спомен за неговите останки си лягат и стават. Не могат да понесат да има “гавра” с този труп.

Воят идва от глутницата, чийто кикот над жертвите й никога не е стихвал. Тон даде техният депутатин Филип Боков, когато от парламентарната трибуна заяви преди повече от 30 години, че БСП ще поеме вината, но сама с мезетата.

Друг “майтапчия” от същия ляв десен, Крум Зарков му викат, се изгаври в едно телевизионно студио през 2017 г, че закъснял, защото се забавлявал заедно с ченгета да измъчва дядовци.  Вярно, извини се след като изтрезня от това опиянение от собствената “духовитост”, но някой вярва ли в искреността му? Същият се кандидатира за шеф на БСП през 20121 г., а днес е сред най-големите охранители на преzидента Радев в качеството на негов юридически съветник.

Лъжливите рашистки овчарчета сега се надвикват и навикват “евроатлантическата сган” (по думите на един от тях) с внушения, че който реже с флекс техния бронзов фетиш, като нищо щял да реже и глави на живи хора. Направо можело да се очаква. Ама просто няма съмнение, според тях.

Да припомня ли как смазаха главата на Надя Дункин с тояга, за да не проговори за зверствата в концлагерите им и така сложиха край на разследванията? Повече не се намериха желаещи да свидетелстват.

Никога не съм споделял какво сподели с мен един такъв бивш концлагерист докато бях главен редактор на в. “Демокрация” за начина, по който е бил убит бащата на Богдана Карадочева. Няма да го напиша и днес от чувство за отговорност пред нея, знаейки колко се разстройва всеки път, когато го споменава. Само ще кажа, че е било още по-ужасяваща и садистична смърт от тази на Надя Дункин.

Главорезите съдят по себе си, окуражени от факта, че избегнаха съд и присъда и вменяват на онези, които ги пощадиха, собствената си кръвожадност. За фанатиците посегателството към паметта на техния тотем е край на света- на техния, съветския и днешен “русский мир”.

Впрочем, тортата не ми изглежда красива, но точно по тази причина отразява вярно оригинала.