2023-та, през която СССР се завръща с дефицита, опашките и репресиите срещу дисидентите

 

 

Отива си си 2023-та година, през която съветската действителност започна се завръща в московията в най-лошия смисъл на думата.

Завърнаха  се опашките при минусови температури за елементарни стоки от първа необходимост.

Завърнаха се надеждите за очакван внос на основни храни, като яйцата. Във “великата” страна днес сред водещите новини е следното съобщение с гриф “мълния” за преминаването през границата на 36 тона ( 612 хиляди броя) яйца от Азебайджан, а държавното ръководство обещава догодина да бъдат внесени яйца и от Турция:

 «Через пункт пропуска «Яраг-Казмаляр» ввезена первая партия пищевых яиц из Азербайджана в 36 тонн (612 тыс. штук) для реализации в России… «Руспродсоюз» ожидает снижения цен на яйца после Нового года. Патрушев сообщил, что в Россию через 2-3 недели начнут поступать яйца из Турции…»

Завръща се традиционният интерес към т.н. комунални жилища, в които обеднелите хора споделят стаи с общи кухни и сервизни помещения. Има бум в търсенето на такива квартири.В големите градове то е нараснало с 11 процента спрямо предишната година, а в по-малките селища, като Новокузнецк, Киров и Магнитогорск- с цели 20 на сто.

Завръщат се все повече ковчези от фронта в съседната страна, в пъти повече отколкото при съветската окупация на Афганистан. Самият Путлер призна предколедно за над 300 хиляди “извадени от строя” ( безвъзвратно) в Украйна.

Завръщат се репресиите срещу дисидентите- за “терорист и екстремист” беше обявен дори най-продавания в страната и в чужбина автор Борис Акунин.

Не се завръщат, въпреки призивите за това, само избягалите от мобилизация стотици хиляди млади мъже.

Но има и нови явления.

Един след друг се приземяват принудително самолети от гражданската авиация, състояща се основно от западни машини, поради липса на резервни части, което в условията на огромните разстояния за вътрешните полети е все повече животозастрашаващо за пасажерите и екипажите.

Най-печеливша за бедните и живеещите в отдалечените части на страната е станала професията наемник. Семействата изпращат синовете си на фронта заради заплати, каквито те не могат да изкарат по родните си места. Булки се оглеждат за сватба с потенциален смъртник заради вдовишките компенсации. 

Цъфти производството на ковчези. Търсят се гробари.

И на този фон Путлер беше показан по телевизията на населението да пие шампанско с военни, които му благодарят, че им дава “възможност да се изявят”. На което той отвръща: “ ще отидем до края”.

В годината на нахлуването лозунгът му се свеждаше до “ всичко върви по плана”.

Отиващата си 2023 година вече минава в историята с обещанието да се върви по онзи план “до края”. А краят не се вижда.

Най-големият съюзник на режима в престъпленията му е апатията спрямо превърнатата в рутина война, а както отбелязах по-горе, също така и превръщането на смъртта и инвалидизирането на фронта в “бизнес” за семействата на бедните и малцинствени групи от населението.  

На фона на тази безарадостна картина коментатори припомнят в мрежата, че в историята на страната внезапният срив на режима се е случвал не веднъж. Например февруарската революция започва на 26 февруари 1917 г. Свалянето на монархията се превръща в необратим процес само за два дни.

Още “по-интересен” е паралелът с отправения в небитието на СССР в края на 1991-ва. Разпадна се с внезапните “беловежки споразумения” практически “без предупреждение” на 11 декември 1991 г.

Единствената надежда на Путлер е Западът да се откаже от подкрепата си за Украйна и догодина на власт в САЩ да се върне старият му приятел Тръмп, който буквално вчера получи първия червен картон като кандидат за президент в щата Колодаро, изпратил на руzкия цар предупредителен сигнал да спре да стиска палци на своя фаворит в Америка.

Мразя да завършвам коментарите си с безсилното и валидно за всяка прогноза предсказание, че “бъдещето ще покаже”. Убеден съм само, че руският режим няма бъдеще, но кога ще му се случи типично руската имплозия е въпрос, чийто отговор не се наемам да гадая.