“Сталинградска победа” се привижда на Москва след унищожаването на селище, обитавано някога от 9 хиляди украинци

Военната 2023-та година приключва за московията с напъни да бъде отчетена някаква победа и на фона на твърденията в западни медии, че Путлер е готов на прекратяване на огъня, но при условие, че то може да бъде представено именно като победа.

И ето, че победата най-после беше обявена на връх Коледа по календара на западните християни. Направо си изобретиха нов Сталинград, но с далеч по-измъчени параметри във времето, макар и да е смехотворно като мащаб превземането на…

На Киев? На Харков? Или “поне” на Херсон?

Къде ти-това са градове със стотици хиляди и милиони население, пред чиито врати рашистките окупатори не само бях спрени, но и накарани да бягат след огромни загуби във военна техника и пушечно месо. 

Най-големият превзет с бой украински град е половин милионният някога Мариупол, сведен до град-призрак от артилерийския валяк на окупаторите. И днес кадри от града, който уж Москва възстановява,показват призрачно селище с пусти улици.

Мариупол струваше 3 месеца неспирни атаки на талази, преди да бъде изоставен от украинците. Херсон пък, който украинците си върнаха, беше на практика завзет първоначално от агресорите поради практическата липса на отбрана там в рамките на специалната военна излагация.  

Бахмут, процъфтяващ преди инвазията град с 70 000 население,  последва съдбата на Мариупол, но след цяла година неспирен порой от рашистки снаряди, които прогониха населението. В крайна сметка празните останки на града бяха заети от главорезите на Пригожин, след което се обърнаха срещу Москва със злополучния си еднодневен бутафорен поход в края миналия юни. 

Днес, когато украинските въоръжи сили държат на мушка от околните възвишения окопалите се в руините агресори, в московията избягват да споменават тази пирова победа, струвала живота на десетки хиляди “свои” ( вкл. освободени да мрат там затворници).

Същата тактика на безмилостно унищожаване с артилерия на всичко, що стърчи, беше приложена и срещу малкото градче Мариинка, наброявало някога 9 хиляди жители. Сега то е най-буквално изтрито от лицето на земята. Но поради липса на друг успех, това военно престъпление се представя тези дни в московията като някакъв подвиг на руzкото оръжие. Украинците се оттеглиха оттам, а рашистката пропаганда се дави от възторг: “Мариинка е наша”.

Истинска гавра е това с истината. Защото Мариинка не съществува. Има парче земя, обстрелвано безмилостно от артилерията на путлеристите вече…9 години. Толкова им трябваше, за да постигнат ефекта на унищожението като с ядрена бомба и да ликвидират някогашната Мариинка.

Снимка от въздуха показва “нещо”, което някога е било малък град, а днес съперничи на Хирошима след атомната бомба. Девет години им бяха нужни за превземането на този бивш 9 хиляден град от селски тип или на село от градски тип и то благодарение на все още голямото превъзходство на “втората армия в света” в артилерията, макар и вече не в съотношение 10:1, както беше в началото на инвазията. 

С такива “победи”, в контекста на новините за тежката загуба на втория по големина руzки военен кораб в Черно море и след стряскащите за руzките военни данни за свалени общо 4 изтребителя през последните няколко дни, планът на Путлер по “демилитаризация” на Украйна ще трябва да бъде разположен не за края на някой от следващите му гарантирани мандати (стига да е жив да ги дочака), а за следващия век.

В нещо като отчет за “успехите” военният министър Сергей Шойгу беше показан да говори пред висши военни в Москва и поне веднъж да казва истината: че режимът разчита на войната за “социално-икономическото развитие на страната”. Факт, най-социалната мярка, на която може да разчита там обедняващото население, е да си осигури договор за смърт в Украйна на член от семейството, за което се полага държавна компенсация, че дори и автомобил лада (практически китайско производство,но с руzки надписи). 

Цинизмът никога не е напускал Кремъл, но днес жъне големи победи над здравия разум както никога досега през царуването на Путлер.