Защо нашият русофилстващ Ганьо не ще яйца по московски

Какво е обяснението за упоритото нежелание на влюбените в московията нашенци да се преселят там или поне да пожелаят у нас да заживеем като “великия руски народ”? Всички статистики доказват, че “харесването на Русия” се изпарява мигом у българите в момента, когато им бъде зададен правилният въпрос “искате ли тук да е като в Русия”. 

Другият правилен въпрос, “искате ли да се преселите там”, не съм срещал нито веднъж в нито една анкета. Но от него наистина няма нужда. Вижда се от фактите, че няма български мазохисти, които биха пожелали да сменят “еврогейското робство” с реалностите на “руския свят”. Единичните изключения, ако има такива, не се броят.

Робува им се на Европа и най-злостните й критици тук, каквито обикновено са фанатичните поклонници на “Великата Русия” и това си е!

Забелязва се и припокриване на профила на същите с онези у нас, които упорито отказват да се нещо друго, а именно наследници на роби, каквито доброволци за самобичуване няма да намерите в нито една бивша провинция на Османската империя. 

И такъв въпрос не съм срещал в допитванията -“самоопределяте ли се за наследници на роби ?”. Но по подразбиране такива са всички нашенци, които отказват да приемат научно обоснованото определение за онези 500 години от нашата история като османско владичество, а не като робство.

Като един истински русофоб, т.е. като човек, който се бои от московията заради доказаната й лудост да плаши света с ядрена война (човешко е е да се боиш от луд с картечница в трамвая, от когото не можеш да избягаш), съм готов да дам някои актуални допълнителни причини на ирационално влюбените в чуждата държава защо не бива да живеят там и да не заживяват тук както се живее там.

Не е само студът, който основателно пъди мисълта за порусначване от главите на нашите южняци. Но и той не е за пренебрегване като причина – там дори не го броят за екзистенциална заплаха. Най-новото доказателство в наши дни е малоумната забрана за ученичките да ходят с панталони дори при обичайните за Северната империя минусови зимни температури. Забраната вече е въведена в 17 региона (обозначени с виновно червено на картата). А “основанието” за нея е просто като авторите на тази идея: момичетата трябва да носят поли. Другото противоречи на традициите. 

Ако се вгледате във все така водещата новина от седмици насам за руzките средства за масова (дез)информация, ще установите, че в проблема с превръщането на яйцата в най-търсената, вече луксозна стока, се оглежда целия “руския свят” на Путлер и режима му. Той се напъва да прекроява международния ред със сила, но не може да осигури на населението достъпни цени на основни храни, съдържащи белтъчини.

Пореден връх в яйчената драма, която изкарва по тъмно рано сутрин в лютия мраз хиляди хора да висят по опашки за яйца на по-ниски цени, е вчерашното изказване на вицепремиера Виктория Абрамченко (на снимката, на която изглежда като нормална). Познайте кого обвинява на практика тази жена за кризата? 

 

 

 

 

Не познахте. Този път не е Америка, нито Европа, макар да има връзка поради огромната зависимост на “свръхдържавата”  от вноса на фуражи, отрязан от западните санкции. Вината за дефицита, оказва се, е в …народа. Нараснала била рязко консумацията. Плюскат хората все повече яйца, мааму стара, казано по нашенски.

Цитираната от РИА Новости служителка на Путлер явно не си дава сметка, че думите й косвено потвърждават данните за обедняването. Хората имат нужда от бълтъчини. Яйцата са сред най-достъпния начин да си ги набавят след като другите източници, съдържащи тази важна за поддържането на живота съставка, стават още по-недостъпни (като пилешкото месо, най-евтината месна храна за бедните). Ето защо търсенето им е скочило. А колажът е колкото абсурден, толкова и исторически верен във връзка с факта, че Америка не веднъж е спасявала от глад московията. 

Чудя се само дали за ученичките във въпросните 17 региона е задължително да дежурят по опашките на открито в поли и дали пък те не трябва да бъдат скъсявани така, че да стимулират борбата за преодоляването на демографската криза-другата постоянна болна тема в държавата, която обяви официално този месец, че не й достигат 4 милиона работещи хора (и стотици хиляди кандидати да мрат в Украйна). 

Във всички случаи има руzка връзка между яйцата и яйцеклетките.

Мозъчните клетки на рашистите у нас я чувстват поне на подсъзнателно ниво, видно от факта, че не се чувстват прелъстени да поживеят в чудния “руски свят”. Но не съм забелязал някой да си признава, че борави с “чувства”, вместо с мозъка си. Би било самопризнание за глупостта, която няма рационално обяснение.