Началото на 2024-та е повод да направя отчет за изтеклата предишна година. Той може да не e симп(том)атичен, нито социологи(сти)чен. Просто е личен.
Мога да си го позволя като мерило за рецидивизма на реваншизма в медийното ни битие на страна, взела с мъка правилната страна, т.е. страната на справедливостта.
Подобно на всичко друго на света, геополитиката се отразява на моята медийна (ре)капитулация.
От години предупреждавам за руско зло. След това Злото потвърди “внезапно” правотата ми. В резултат се оказах реабилитиран също толкова изненадващо от влиятелни медии в родната ми страна, в която имам порока да не съм пророк.
През медийната 2022-ра след 24 февруари имах десетки покани и участия в най-гледаната в наши дни българска телевизия.
Не е БНТ. Там си останах забранен. Нито е БТВ. За окупираното от лицето на рашиzма Волгиново БНР дори няма нужда да споменавам.
Бях допускан да се появявам няколко пъти в годината в БТВ лице в лице в едноименното следобедно предаване. После реших да не се унижавам там като “пълнеж”. Не искам да ме натъпкват в програмата си за запълването на няколко минути преди “прекъсване за пряко предаване”, за което много добре са знаели предварително, че ще се случи.
Да повторя: през 2022-ра, когато се (д)оказа, че съм бил прав да бия камбаната за московската заплаха, стигнала до ескалацията светът да изтръпне от опасността тя да подпали ядрена война, реабилитацията ми в най-гледаната телевизия у нас (която също рядко ме “забелязваше” преди) достигна до такива висоти, че дори ми предложиха да стана водещ на собствено предаване. Офертата беше валидна около месец. Приключи с мълчалив отказ от страна на предлагащите (за което не съжалявам, не съм натрапник).
Какво се случи през следващата, т.е. вече отшумялата не по-малко опасна със заплахите си, предсказана като прогноза в мои многобройни анализи 2023-та, че постепенно, но трайно си върнах статута на рядка птица в същата медия?
Нищо не е случило. Всичко си е както преди. Медийната матрица беше временно бременна със страха, че тук ще се надигне вълна, която ще помете путлеризма като цунами и пътьом ще помете статуквото у нас. Ето защо ми цунаа за известно време имиджа.
И при мен нищо не се е променило.
1.Продължих да се придържам към правилото да наричам нещата с истинските им имена.
2023-та беше личен триумф за мен. Утре да пукна, ще се запомни от мнозина, че бях кръстник на МОЧА. Колкото и да се опитват да ме премълчават във връзка с премахването му.
2.Продължих да наричам агресия “войната в Украйна”.
3.Продължих да призовавам за солидарност с жертвите на тази агресия.
4.Продължих да отдавам почит на украинското знаме в знак на солидарност с нуждаещите от съпричастност на пук на всички, които зоват обобщаващо, поставяйки под общ знаменател агресорите и жертвите, да не се веят “чужди знамена”.
5.Продължих да дразня туземните патриоти от рашистки тип от екрана при гостуванията си в телевизиите с визуализация на тази солидарност. Колцина български управляващи и управлявали с претенцията да са евроатлантици сте виждали да правят това?
6.Продължих да използвам терминологията на жестоко пострадалите от агресията украинци. Говоря и пиша за рашизъм, както с решение на украинската Рада това понятие е въведено официално за определяне на идеологията, довела до нападението срещу Украйна.
7.Продължих по същата логика публицистично да определям Путин като Путлер, също както и украинските публицисти.
Има и още, но и горното явно е дошло в повече на онази властелини на статуквото в медиите, които ме бяха реабилитирали през първата година на руzката агресия. Съответно постепенно ме върнаха през 2023-та обратно в редиците на “екстремистите”, докато в същото време поканиха пак на своята трибуна “за баланс” говорителите на рашистите.
Изложението на тези факти може да изглежда лично, но е симптоматично. Не че ми запушват устата. Аз си запушвам носа от вонята на реставрацията.
Това ги дразни, ядосва и активира да ме върнат в ролята на пасивния резерв, годен за употреба като коментатор само в краен случай.
Да не дава Господ отново да има краен случай, нов повод, както след 24 февруари 2022 г. , за да ми звънят в ранни зори по спешност да коментирам.
Пръв беше Хекимян. Тогавашният шеф на новините и публицистиката на БТВ, “оказал” се фаворит на ГЕРБ за столичен кмет по-късно, ме “почете” с лично обаждане в онова ранно утро, но не му откликнах.
Час по-късно ме потърсиха от Нова телевизия.
С течение на времето явно постепенно съжалиха, че са ми дали думата най-накрая. Защото им казах в очите пред цялата им аудитория още тогава, че медиите у нас са виновни за дългогодишната липса на гледната ми точка, оказала се меродавна на същия този 24 февруари 2022-ра.
Да си пожелаем, че няма да има нова шокираща ситуация тази година, когато стреснатите пазители на статуквото в медиите отново могат да “забележат”, че съм бил прав да ги стряскам (от сладкия сън на “балансирането” между доброто и Злото).
Това е мое искрено новогодишно пожелание.
Имам и други, но ще ги споделя друг път.
Точно, Иво. Пак в десетката.
Съжелявам за “агитка тип призива” и съм наясно с правомощията 😉 , — Иво Инджев президент, президент…. —
Честита нова година 🙂 Живи, здрави, прави и корави за Вас и Вашето семейство 🙂
За много години г-н Инджев! Бъдете жив и здрав! Бъдете остров на познание, крепост за истините, куршум право в десетката!
За Вас и Вашите следовници – един скромен поздрав.
“Открийте
слетите с тълпата
перфидните манипулатори.
Те знаят
кодовете на сърцата
изтребват снайперски
безшумно
бездушно
скрито
неразличимо
с празни фрази.
Осмейте
тънките вредители
изкусните ваятели
на псевдоистини
които преподават
схоластичните уроци
как се мрази.
Търсете истинни учители.
Видимо непристорени.
Правдиви.
Свободни в мисъл
и през слово.
Увличащи в познание.
Добри
и човеколюбиви.”
Гениално!
А туй е-конгениално!
“Мога да си го позволя като мерило за рецидивизма на реваншизма в медийното ни битие на страна, взела с мъка правилната страна, т.е. страната на справедливостта.”
Браво!
Шапо!
Пожелавам ви една щастлива Нова година с прекрасното си семейство.Бъдете живи,здрави и благословени!С огромно уважение и дълбок поклон,за всичко което правите.
Въпреки че у Де Гол имаше елемент на наивност спрямо СССР, той удържаше същата твърда позиция към Русия, реципрочна и към Запада. При обсъждането на договора от 1944 руснаците се опитаха да получат признанието на Франция за просъветският Люблинският комитет в Полша, вместо за Лондонското емигрантско правителство. Де Гол издържа огромният натиск и дори се приготви куфарите, без да е постигнато споразумение. Сталин се предаде.
Поредното Му послание към русите!
Дано го разберат!
“Деветдесетгодишният баща на прес-секретаря на Руския патриарх Кирил, Владимир Легойда, е бил убит на 30 декември в района в Подмосковието. Възрастният човек се е разхождал с внука си, когато е бил нападнат и убит с 20 удара с нож. Патр. Кирил изказа съболезнования за смъртта на бащата на своя близък служител, което беше публикувано на официалния сайт на патриаршията: „С болка в сърцето приех тъжната вест за трагичната смърт на Вашия баща Роман Тимофеевич Легойда, който беше извървял дълъг житейски път. Убеден съм, че ревностното служение на сина му на полето на светото Православие, който твърдо и последователно отстоява църковната позиция в медийното пространство, е, освен всичко друго, и плод на родителските грижи на покойния“.
Владимир Легойда отговаря за медийната политика на Московска патриаршия.
Убийството е широко коментирано заради острия социален проблем, който постави във фокуса на общественото внимание: убиецът се оказа рецидивист, излязъл от затвора с договор за военна служба с Министерството на отбраната, за да воюва в Украйна. В същото време РПЦ активно съдейства за създаване на ореол на праведност за воюващите в Украйна.
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,72902/view,article/
Ето затова се лаская, когато орките ме определят като ИНДЖЕВЧЕ!
/Да прощава уважаемия господин ИНДЖЕВ, неприсъщите ми за
кръщелник 79 лазарника/
Хич да не ви пука гн. Инджев, нормалните хора четат блога ви и не се интересуват от рейтинга на телевизиите.
Аз пък продължавам да твърдя, че да ни нужни хора, като поляците избрали Доналд Туск за да се почне тук с изриването на служби, бюрокрация, медии и вся осталная…
Успешна 2024 година! Колкото повече достойни българи, толкова по-добре за България. Поздравления за куража и достойнството!
– на 4 януари гурко влиза в София, но на Берлинския конгрес русия е взела енергични мерки българите да не са представени и чути – благодарение на Бисмарк София остава в княжеството и става столица – https://www.sofia.bg/web/tourism-in-sofia/mayors-of-sofia-municipality – на Виенският възпитаник Манолаки Ташев София дължи първите градски служби, тротоари, осветление … а ВЗРИВЯВАНЕТО на „гората от минарета“ напук на ‘’мрънкането’’ на европейските дипломати дължи на руския си кмет александр мосолов, но неудобният Български княз го отнася като ‘’варварин’’, а дали и младият Мано Ташев не е стъпил на руска мина с претенциите си за европеец … (https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/5354866) – нагледен пример за целенасоченото руско заличаване на паметта ни за миналото и българите да знаят за него това, което ‘’освободителите’’ им поднасят
– Цитат от ivo.bg/полски-урок-по-българско-свободолюбие:” Стамбо- Можем да им се отблагодарим като цитираме обичащия Полша и поляците ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ:… Особено ще тържествуват неговата смърт полските измъчени патриоти. Години наред той е гризал техните кости, качил им е най-позорни имена, преследвал ги е и в студените гробове… Велики списатели, гении на науката, на литературата и на изкуството са мрели в синджири по пътя за сибирските каторги, а той е писал в полицейската си газета, че “Смъртта на кучетата е по-голяма загуба!” И защо това безчеловечие към нещастните и угнетените? Затова защото са обичали своето отечество, защото не са можали да търпят казашкия камшик, защото са били сто пъти по-образовани и по- просветени!…
НО ИСТИНСКИ ЩЕ ПОКАЖЕМ СОЛИДАРНОСТ С НАШИТЕ ПОЛСКИ БРАТЯ, АКО ИЗМЕТЕМ ИМЕТО НА КАСАПИНА йосыф хурка от България! хурка, накратко казано, е жуков на онова време по касапщина и стратегическо бездарие!”
– а не да му организираме възстановки(https://frognews.bg/novini/sofiia-otbeliazva-146-godini-osvobojdenieto-tursko-robstvo.html )- каква солидарност показваме днес на украинците – черна точка за общинската управа, даже и това да е поредната заложена мина от учителката по руски
Аз се надявам да не отказвате телевизионни изяви, защото все пак е по-добре по-широка аудитория да чува повече качествено мнение. Показателно е това Youtube интервю, където хората бяха доста позитивни. Както Ицо беше казал, повече хора да си сверяваме часовниците 🙂