Годината на раздялата, през която се (д)оказа 7 пъти, че РАЗДЕЛЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА

 

 

 

 

 

 

 

Поредната инженерна идея на почетния председател на ДПС, както собственикът на партията държи да бъде наричан уважително, затвърди тенденцията на иновациите в българската вътрешна политика – не без външнополитическа с(т)имулация.  

Хидроинженерът, както също иска да бъде възприеман, волно или не, наля вода в мелницата на демокрацията с (не)очакваното си решение да търси изход от издирването на вариант за ново ръководство на партията си на принципа “и Сокола сит, и жертвеното агне ( електоратът му) цял”.

За целта трябваше едновременно да задоволи ненаситния властови апетит на неустоимия явно (по финансови причини) Делян Пеевски и да преодолее скептицизма на своите избиратели относно това да бъдат просто шаферки в един твърде явен брак по сметка, в който първата брачна нощ с всяка булка в ДПС се пада на (все още) младия богаташ. 

Решението на Сокола да “даде булката” на двама, включвайки в сватбата Джевдет Чакъров, другият (оче)виден богат жених, щеше да изглежда повече от ексцентрично до неотдавна. Междувременно в България се случиха доста неща, на чийто фон учудените днес изглежда стават все по-малко.  

1. Раздели се през изминалата 2023-та година ДПС с Иван Гешев. Това не доведе до никакъв негатив за партията под формата на компромат от страна на понеслия “депесарския шут”) бивш главен прокурор. Същият сега се жали пред неговата ПР “агенция” ПИК, че с прогонването му било нарушено разделението на властите. Сякаш не беше именно той, който в апогея на своя главен прокурорски възход обявяваше първоначално разделението на властите за вредно преди някой да го посъветва да спре да се излага, тъй като този принцип е основополагащ за самата демокрация. 

2.Раздели се ДПС с Карадайъ, поредния си водач, издигнат от собственика на партията Доган, който си запазва правото да действа от позицията на руския самодържец на принципа “аз те родих, аз и ще те затрия”.

3.Раздели се с най-свидното си и преzидентът Радэв. Отнеха му конституционното право да си избира по свой вкус служебен премиер и така да управлява отново с подставено лице, което е пълна проекция на собствените му разбирания за управлението и външната ориентация на държавата.

4.Раздели се с надеждата си, че пак ще властва еднолично със съучастето на златни пръсти и прочее патерици най-дълго разигравалият България шеф на изпълнителната власт.

5.Разделихме се мнозина от нас с илюзията, че нашите избраници могат да управляват без гореспоменатите грешници, разбирайки, че ще бъде още по-голяма грешка отказът от упражняването на власт в условията на хибридната война на путлеризма срещу България.

6.Разделихме по същата причина и с МОЧА.  

7.Разделихме се по този начин по възможно най-яркия и зрелищен начин със съветското ни окупационно минало и с най-голямата от всичките лъжи свързани с него: че поробената България била освободена от СССР чрез окупацията на Червената армия.

Сега, след толкова много немислими до скоро раздели, някакво си двуглавие на върха на основателно подозираната във васалитет партия на Сокола спрямо двуглавия руzки ор(у)ел, не изглежда вече нито скандално, нито сакрално нарушаване някакви неписани правила. 

В държавата, в която имаме разделение на властта дори и в рамките на изпълнителната власт, разделението на властта в една партия, па била тя и еднолична собственост на един човек, не може да учуди вече никого. 

Нищо че разделението на властите тук изглежда не толкова по Монтескьо, колкото по Монсанто, демокрацията у нас очевидно е в настъпление, приемайки принципа на разделение, който вече звучи така (не го казвам на шега):

РАЗДЕЛЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА