Агресията на Путлер срещу Украйна сама по себе си беше голяма изненада за всички по света, които все пак се надяваха, че той е достатъчно вменяем, за да не предприема подобен (само)убийствен ход.
Но изненадите с това не свършиха, а само започнаха.
Изненадаха се самите агресори, че украинците изобщо им оказват съпротива, вместо веднага да се предадат и дори да се присъединят към “освободителите” от “нацизма”.
Изненадаха се същите, че Западът, че и доста източни в географско отношение държави, отказаха да се примирят със свършения факт на путлеристкото нашествие, както на практика стана преди при нападенията срещу Чечня и Грузия.
Изненадаха се, че вместо да се изпокарат помежду си ( и да се изпокрият от отговорността да бъдат солидарни с Украйна) в ЕС и НАТО взеха, че се консолидираха както никога преди.
Изненадаха се,че НАТО се разшири с Финландия де юре и с Швеция де факто.
Изненадаха се, че Европа не замръзна без руския газ.
Изненадани са сега, че самата московия замръзва и се пука от студ в най-буквалния смисъл.
Най-обсъжданата тема в московията тези дни са авариите и срива на системата за отопление. Кремъл се опитваше да шантажира Европа със зависимостта й от руския газ. Лично Путлер се подиграваше, че без доставките от РФ европейците ще бъдат принудени да се отопляват с дърва, но и за тях ще им се наложи да се молят на държавата му.
“Проклятието” застигна самата московия, която е далеч по-малго газифицирана от Европа. Лакомията за валута, която режима вложи в маниакална милитаризацията, остави десетки милиони поданици на Путлер да бедстват без отопление. А там, където го има, следва незапомнена серия от тежки повреди.
Тази снимка на вход в жилищна сграда в Подолск, където има масови протести на населението заради нечовешките условия на живот без отопление, обиколи социалните мрежи.
Страховитото зрелище се повтаря в Подмосковието, в Санкт Петербург, в Перм (на снимката по-долу) и в още много селища. Изглежда любимият на московците “Генерал зима” е започнал нещо като гражданска война срещу самата московия, докато “външните врагове” са се запасили както никога досега с природен газ след “развода” си с руzкте газови рекетьори.
Шегобийци публикуваха в същото време колаж на тема какви коледни подаръци носят военните на жените си от Украйна, където една от изненадите за нашествениците беше невижданото за мнозина от тях високо ниво на живота на украинците, чиито тоалетни чинии бяха припознати от мародерите като ценност, достойна да бъде отпратена у дома.
Опитах се да намеря едно видео – една орка, бурятин, крещи на домакиня в украинско село/град: “Где ключ от сейф?” Тя му отговаря, че нямат сейф. Той сочи домакинския робот на плота на кухнята и вика: “А това какво е? Давай ключ!”
Жената се смееше, като го разправяше след като ги бяха изгонили. Май беше от Буча.
Дали страхът или студът обезличават, без съмнение тук може да бъде видяно, на какво се базира руската душевност.
Страдание, превъзхождащо многократно синдромът на любовта към мъченията.
У нас, това се изражда в ползите на некадърника, или… на Вуте да му е зле!
Нека им на рашягите! Причините са до болка познати. Наши хора стопанисвали котелното и повече крали отколкото подръжка, съответно като идва генерал Зима оборудването не издържа и капитулира. Имало е резервни войски-водопровдчици, които да се притекат на помощ на путиновия електорат, но по нелепа случайност се оказали пратени на фронта да се борят срещу нацистите от Киев. Дръжте се братушки, с вами Бог и неговия наместник от КГБ Кирил!