Вероятно всички знаят вица за спора между Брежнев и американския президент (който и да е той).
Американският президент казал на Брежнев, че всеки може да изкрещи пред Белия дом “президентът на САЩ е свиня. “И какво от това, и на Червения площад всеки може да изкрещи, че американският президент е свиня”, отвърнал др. Брежнев.
Припомням баналния анекдот по конкретен повод.
На Червения площад в Москва арестуваха мъж, който многократно изкрещява “Слава на Украйна”. Арестуват го веднага копоите на режима.
Не знам дали ще му узнаем името, както така и не се разбра как се казва китайският младеж, застанал през онзи юнски ден през 1989 г. на пътя на танковете, които най-буквално смазаха след това налягалите в знак за неподчинение на площада Тянанмън в Пекин млади китайци, протестиращи срещу комунистическата диктатура.
За мен тези безименни герои са истинските Велики хора.
В нацистка Германия един самотник, отказал да изпружи ръка в нацистки поздрав на сборище с участието на диктатора Хитлер през 1936 г., остана в историята с името си Аугуст Ландмесер. Заплатил е с живота си жеста да се разграничи от останалите нацисти. Направил го е заради любовта си към еврейката Ирма Еклер, убита също по-късно от нацистите.
Повод да се замисля по темата как един явен грешник (бивш нацист, в края на краищата), може да изкупи морално вината за своето минало, беше честването на годишнината от атентата на Щауфенберг срещу Хитлер от 20 юли 1944 г. Полковникът от Вермахта беше издигнат в ранг на национален герой в родината си, която отбеляза с големи почести към него 50 години по-късно трагичния му самоубийствен опит да освободи Германия от чудовището Шикългрубер.
Бях единственият българин, поканен от правителството в Бон да участва през юли 1994 г. в честванията в памет на героя, завършили с реч на канцлера Хелмут Кол в Берлин на лобното място на бившия командващ армията от резервисти на германските нацисти.
От онзи момент до днес размишлявам по въпроса защо в днешната демократична Германия, където за прослава на нацизма можеш да отидеш в затвора, се прекланят пред един бивш нацист, а у нас…
Оставям многоточието. Опитвам се да го допиша в отделна книга от няколко години. Не успявам. Оказа се най-трудния ми за довършване писмовен замисъл.
Във всички случаи съм убеден, че бъдещето на човечеството зависи от Личностите-понякога въпреки от миналото им. То може и да е толкова ужасно, че няма как да бъде компенсирано. Въпрос на конкретика, все пак.
Говоря за бъдещето в позитивни категории и за миналото, като за нещо, което не може да се промени, но би могло да се облагороди с настоящи деяния.
Вие също сте личност, г-н Инджев ! Днес прочетох интервюто Ви във вестник “Българска Армия” . Абонати сме с жена ми, тъй като вестникът излиза един път в месеца и не се продава в павилионите, а е само за абонати. Пълното интервю е на armymedia.bg. С уважение Румен Панков, София.
Никой не е пророк в собствения си град (или както там го е казал Мохамед)…
Горният списък може да се допълва… Например с един спорен Навални, върнал се “неразумно” в лапите на диктатора.
А у нас?
Един намагнитен Делян толкова ярко евроатлантяса, че чак Доган трябваше да го посрита. А ние го дебнем дали атакува Тагарев заради накърненото си инфантилно его, или защото помага на Украйна?
Шегата настрана. Още преди срещата на Копейкин със Силвия Великова мислех да споделя, че заради волгинясването дебна всеки дребен случай да похваля БНР. Имах предвид превода на едно от обръщенията на Зеленски “За да се озапти Путин, трябва да….”. Този прекрасен израз “озапти”! Не съм търсил как го е казал Зеленски в оригинал, как е в официалния превод на английски, или дали българският превод е на БТА, или БНР, но дори и Гугъл така да го е превел, все някой редактор го е оставил, а не го е сменил с нещо по-безлично.
Абе, има нещо негнило в БНР…
Страхотно опровержение на безсмъртното: “И стало беспощадно ясно: Жизнь прошумела и ушла.”
“Говоря за бъдещето в позитивни категории и за миналото, като за нещо, което не може да се промени, но би могло да се облагороди с настоящи деяния.”
@Караиванов
Не е баш Мохамед, ама карай…
“Истина ви казвам: никой пророк не е признат в родния си град.” /Лука 4:24/
Ив. Терзиев,
Вашият източник е по-стар, значи по-автентичен. За Мохамед съм чувал, че с тези думи се е оплаквал, когато го изгонили от родния му град Мека. За Конфуций нищо не знам по този повод..„, но явно това е универсално твърдение…
”… светът запомни клането на площад Тянанмън, е на “Мъжа пред танка” … Въпреки че кадрите привлякоха интереса към протестите по света , ККП ги използва като част от своята пропаганда… Западните демокрации отначало наложиха санкции на китайското правителство за разгонването на протеста, но по-късно вдигнаха санкциите, когато китайския пазар се отвори с обещаващ! потенциал…(https://www.dnes.bg/index/2019/05/29/30-godini-po-kysno-koi-naredi-klaneto-na-tiananmyn.411833)”
– не е случайно, че коментарите под тази публикация препращат не само към разпищолилата се китайска провинция 俄羅斯 и 1:1 към днешната изцепка на ‘сценариста’ https://www.dnes.bg/politika/2024/01/11/toshko-iordanov-niama-shans-za-evrozonata-niama-data-za-shengen.594969
– от рубриката ”бг кандидати” да зобат малинки с матушката им
Към Караиванов:
Има нещо такова като “универсално твърдение”. Друг пример е “не причинявай другиму това, което не искаш да ти се случи на теб”. Има го като мъдрост в различни религии, не е само в Библията- включително във философията на племена и народи без писменост.
Има и следната приказка: Всеки светец има минало, всеки грешник има бъдеще.
Когато стана голямото земетресение в Япония, в мрежата се появи (като уж цитат от Малкия Принц, но не съм го виждал в книгата) следното: “Никой не може да промени каквото се е случило, можем само да почнем от днес и да променим как ще свърши.”
Тагарев определено е атакуван заради отношението към войната в Украйна,просто се е чакало някакъв повод…А евроатлантизма му-да си спомним,че Волен Сидеров беше главен редактор на в-к ”Демокрация”,двуликия Янус не е измислен днес…
Ще разкажа една история, което се докосва до темата на г-н Инджев само по тангентата, така да се каже…
Нова Загора, 50-те години. Събрание някакво. Непрекъснато се споменават имената на главорезите – Сталин, Димитров и другите подобни. Сигурно знаете, че това е предизвиквало веднага френетични овации и скандирания със ставане на крака. Никой не смеел да спре пръв. И така с часове.
Но за зла врага, лелята на мой приятел, който ми разказа тази история, уважавана учителка в града, в този момент е била с ангина, с близо 40 градуса температура, едвам се държала на краката си. И именно краката й я предали и от един момент тя престанала да скандира не само френетично, но и изобщо. Организмът й се предал. Тя успяла само да седна на стола и да не падне.
Но… народът бди. Своевременно бил даден знак, всички млъкнали и се втренчили в учителката, която не скандирала вече френетично.
И както може би очаквате, от следващия ден тя била вече бивша учителка. Низвергната напълно. Презряна. Безработна. И така близо 30 години. Нова загора е малък град. Смее ли някой да помогне на врагинята?
Комунизъм ли бе да го опишеш…
Завършекът е още по-ужасяващ. Същата жена в първите месеци на 1990 година става член на БКП!!! Анландън мъ? Друг път… (цитирам Д-ра, Царство му небесно)
Допирните точки с човека от Германия, който не вдигнал ръката си и жената от Нова Загора, която престанала да скандира са, че двамата са пострадали жестоко (единия с живота си), макар че причините са драстично различни.
Не знам, честно казано, защо я разказах точно тук, в тази тема, но съм сигурен, че само в сайта на Иво някой ще се опита да я разбере/обясни…
@Евмолп
И другаде ще те разберат, друже, но тук си баш по темата.