Не е поругаване свалянето на Игнатиев от пиедестала, а e законна патриотична самоотбрана на все така нелегалната съпротива

“Човекът, автор на българския национален идеал, вчера беше поруган”, заяви депутатстващият фюрэр в пленарната зала на Народното събрание по повод свалянето от  на бюста на Николай Игнатиев от пиедестала му във Варна.

Не, не е поругаване да свалиш от пиедестала генерала, който в качеството си на главен наместник на москвията на полуострова ни дирижира процеса срещу Левски така, щото да го обесят османлиите като криминален престъпник и докладва на своя цар освободител (на крепостните), че това отношение процесът върви в “задоволителната” за Санкт Петербург посока. 

Свалянето на този бюст от пиедестала му е акт на законна самоотбрана и е достойно за съжаление, че този вид съпротива продължава да действа нелегално. Това говори много за продължващия властови колаборационизъм с нашите бивши окупатори.   

“Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера (т.е. от съдебния процес срещу Апостола-бел. ivo.bg) се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети”, пише българомразецът Игнатиев до началството си. 

НА СНИМКА: Микрофилмът, в който се съхранява писмената радост на Игнатиев от задаващото се съдебно убийство на Апостола.

Гузният Игнатиев не не само не си “спомня” нищо в мемоарите си за “аферата”, която следи и дирижира изкъсо, но и никъде в огромното по обем издание не споменава името на Левски.

 

Я да си припомним някои откровения на отявления реакционер и антисемит, автор на антисемитските закони на Русия от 1882 г., българомразеца Николай Игнатиев от неговите “Записки”.

ПРЕДГОВОР на “Записките” на Н. Игнатиев, издадени в по времето на комунизма, когато беше разрешено реакционерите от времето на царска Русия да бъдат заклеймявани ( макар никога да не съобщиха за антисемитизма на Игнатиев)

Автор, историкът Константин Косев, академик в днешно време.

“ Точно когато руското правителство полагало неимоверни усилия за мирното уреждане на конфликта по дипломатически път ( Високата порта отхвърлило “Берлинския меморандум” от 13 май 1876 г., подписан от Русия, Австро-Унгария и Германия с искане за по-широка автономия на балканските народи-бел. ИИ), в Петербург станали известни приготовленията за въстание в България. Давайки си ясна сметка, че това въстание още повече ще усложни обстановката, руското правителство направило опит да го осуети. Именно с така цел руският военен министър Милютин разговарял с българина полковник от руската армия Иван Кишелски, който поддържал контакти с с българските революционни дейци, съветвайки го да внуши на своите хора да не вдигат преждевременно въстание, защото “това е нежелателно в момента” “Н.П.Игнатиев.Записки ( 1875-1878)”, София, 1986 г. изд. “Отечествен фронт”(стр.18-19)

“Живеейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на единоверните ни и задължени нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите, да оставим султаните в Константинопол да доизживеят дните си, докато може да се мине без тях, като намерим такова радикално решение на Източния въпрос, което да поставя в наше безспорно владение проливите и съответно-влиянието ни върху българите, гърците, сърбите, и арменците” “Н.П.Игнатиев.Записки ( 1875-1878)”, София, 1986 г. изд. “Отечествен фронт”, превод Велислава Димитрова (стр. 51)

“Аз се опасявах от войната, защото смятах, че да се залавяме с нея, без да достигнем до логичен край, т.е. до завладяването на проливите, е напразно проливане на кръв и загуба на пари. А флот ние нямаме, финансите са лоши и армията в следствие на превъоръжаването е в преходно положение; когато започне сериозната работа с турците, аз няма да отстъпвам, но бих желал преди това да бъдат обмислени всички начини за действие и последствията от нашия разрив с Портата”. (Пак там, стр. 173).  

“За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо да държим в нравствено подчинение съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер”.( Пак там,стр.52)

 

“Австрийските и турските славяни трябва да бъдат наши съюзници и оръдия на нашата политика срещу германците. Само за постигането на тази цел Русия може да принася жертви в тяхна полза и да се грижи за тяхното освобождаване и засилване. Да се жертват изключително руските интереси з, погрешно вземайки средствата за цел, т.е. имайки предвид само освобождаването на славяните,предоставяйки им възможност да служат на враждебна за нас политика и удовлетворявайки се със със собствения хуманитарен успех-е безрасъдно и осъдително”. (пак там, стр. 53)

“Идеите на прогреса, забравянето на бащините предания и всеобщият стремеж към равенство на хората проникват в масите и променят предишният тип хора. Истинско народно и здраво развитие може да има само при образуването под ръководството на Русия на самостоятелни и единоверни области. Дотогава е невъзможно да се промени и насочи образованието на младежите, слабо приспособени към към действителните нужди на православните народи. Умовете на младежите сега са насочени не към нас, а към Запада. Това, което става вече в Румъния,ще се случи и в Сърбия, и в България. Всичко, което не е враждебно на Балканския полуостров и да ги отблъсне от Русия-религиозната, католическата пропаганда, монашеските ложи, твърде разпространени напоследък, и революционните комитети”. ( пак там, стр. 61) 

Който си е направил труда да прочете само горните няколко самопризнания на Игнатиев не може да не забележи, че митът за този претендент да бъде бащица на българската свобода е пълна филшификация на действителните цели на неговите усилия в изпълнение на истинската задача на руската имперска политика. Тя е да бъдат завоювани Проливите и да бъде използван “българския въпрос” като претекст за това. 

“Авторът на българския идеал”, както раболепно го нарича днес рашистът Копейкин, е всъщност олицетворение на съзнателната политика на заблуда спрямо българите, че Русия им носи свобода, опитвайки се всъщност да замени османското с руско владичество над тях. 

Конкретно “санстефанският идеал” е най-коварната руска динена кора, подхвърлена на българите, която ни струва стотици хиляди жертви и поредица от национални катастрофи в преследването на сътворения от Игнатиев неосъществим мираж, залегнал в основата на всички войни на Балканите чрез противопоставяне на народите така, че да се избиват взаимно за постигането на цели, невъзможни за постигане без съседите да бъдат ощетени и предизвикани да отвърнат с оръжие. 

Всички патрэоти у нас, които безмозъчно пледират за “България на три морета”, трябва да знаят, че на практика се обявяват за връщане към касапницата, наричана “Балкански барутен погреб”, чийто фитил е “сделан” от пъклени интриганти, като Игнатиев.

И накрая, но не по-значение, ето какво е наистина поругаване: то се състои в гаврата с българските знамена, които залепихме на 2 юни 2012 година върху позорния надпис на МОЧА, свалени още същата нощ и захвърлени в околните кошове за отпадъци от слугите на Москва у нас. 

 

 

Апропо, едва при режима на Путлер в неговата империя започнаха да честват антисемита Игнатиев, който никога преди това не е бил почитан с паметник там.  На нас тук ни го “актуализираха” като “баща на българската нация”, на чийто нов паметник на ул. “Сан Стефано” в София, издигнат в чест на посещението на Путлер на 18 януари 2008 г., московските посланици поднасят цветя по повод новосъздадения ден на руската дипломация на 11 февруари (както и във Варна пред неговия бюст, видно от снимката).