Общото на Йемен с Афганистан и Северна Корея: крайно бедни, но с големи фанатични армии

Йемен има общо с Афганистан, но в морски вариант. Той е още по опасен за регионалния мир поради застрашаването на световната морска търговия, каквато през Афганистан по аналогия е имало само в древността и средновековието с помощта на камили, “корабите на пустинята”, по Пътя на коприната.

Афганистан още от времето на войнствените бактри има славата на гробище за завоевателите, вкл.и  велики такива. Като Александър Велики, ранен от бактрийска стрела. В по-ново време там удрят на пустите камък камък и Велика Британия, Велика Русия. В наши дни най-силната армия в света, американската, предпочете да се откаже от прякото си военно присъствие като по-малка щета от продължаващото пряко ангажиране с войски. 

Междувременно средновековен Афганистан е родината на голямото ислямско нахлуване в индийския субконтинент, довело до създаването на империята на Моголите, просъществувала до епохата на английския колониализъм (да не се бърка с монголите, няма нищо общо). 

Йемен няма такива славни страници в историята си, но все пак се родее днес с Афганистан по няколко показателя.

Йеменските хути, макар и с корени в едноименния регион, приличат на афганистанските талибани по своя религиозен фанатизъм, по своята войнственост и ислямска радикализация, макар да принадлежат към шиитски клон на исляма, а не към сунитите, както техните “събратя” по оръжие в Афганистан.  

Шиитската религия обяснява подкрепата, която оказва на хутите Иран, държавата, в която за пръв път от разцеплението на ислямския свят в зората на арабските завоевания от 7-8 век на своите два основни клона властта бе взета от шиитски духовници. Иран е регионален еквивалент на (ядрената сила) Пакистан, която беше база на талибаните преди да вземат изцяло властта в Кабул.

Иран и Пакистан разполагат с големи военни възможности по азиатските стандарти-както се видя “великата” Русия превърна Иран в свой основен военен съюзник, на който разчита за една от най-модерните форми на водене на война с употребата на безпилотни самолети. Според украински военни източници 40 на сто от снарядите, използвани миналата година от руzките агресори срещу Украйна, са произведени в Иран.

В същото време Йемен прилича не малко и на …Северна Корея. Малка държава, крайно бедна, но с огромна за размерите си армия от фанатизирани мъже, готови да мрат по заръка на вождовете си. Последното е показател, по който нямат равни в западния свят. 

Подобно на комунистическа Корея, антикомунистическите в идеологическо отношение йеменски терористи (които победиха в гражданската война подпомаганите някога от СССР марксисти, управляващи от Аден и превзеха столицата на някогашния Северен Йемен Сана), са превърнали провокациите срещу съседите, а вече и срещу международната търговия по море, в своя основна външнополитическа доктрина за вътрешна употреба.

Саудитска Арабия се опита да спре с военна сила възхода на хутите, но не успя. Това само подсили апетита на Иран да пусне още по-дълбоки корени на входа на Червено и…успя, както се видя. Може да звучи откачено, но сега хутите се радват безмерно на късмета да бъдат атакувани от суперсилата Америка и от някогашния колониален господар в региона Великобритания. В техните очи, най-вече пред Техеран и пред сънародниците им, изстреляните от американски и британски флот ракети са дългоочакваното доказателство, че са били прави да се въоръжават, да поддържат постоянна бойна готовност и отворят фронт на “ционизма” с атаките си срещу мишени в Червено море, определяни от тях като “ционистки”.

Както се казва, иранските наемници си оправдаха инвестицията в тях. 

Грешка ли е при това положение масирания обстрел на американско-британските кораби, самолети и подводници по крайбрежни обекти на терористите, които контролират йеменското крайбрежие?

Лесно е да се о(т)съди по този начин, но алтернативата не (беш)е по-добра. Проблемите, създавани от войнствените хути, вече надхвърлиха местното и регионалното  си значение. Застрашено е корабоплаването в тази част от света, през която преминава 15 на сто от морската търговия. Никоя военноморска държава в историята не е оставала равнодушна, когато пирати се опиват да я задушат с брутални акции.

Винаги стои въпросът “какво следва” след ескалацията, но работата на военните не е да стоят и да гледат безучастно как се руши вековно изграждан маршрут от глобално икономическо значение. Беше въпрос на политическо решение да бъдат задействани. Съветът за сигурност на ООН го обяви буквално часове преди да полетят ракетите към военни обекти на хутите.

В този смисъл САЩ, Великобритания и съюзниците им просто нямаха избор.

Сега, когато се откри нов фронт срещу войнолюбивата армия на терористите, жадна да се похвали с победа над “световния империализъм”, ще възникне необходимостта как мощта на западния огън по въздуха откъм морето да бъде подкрепена от сухопътна операция. 

Дали Саудитска Арабия би се решила отново да нагази в планинските дебри на Йемен? Няма ли Египет да се разяри, че провокациите на хутите вече намалиха доходите от използването на Суецкия канал с 40 на сто? Ще получи ли нов импулс съпротивата на племена и фракции, победени от хутите в самия Йемен?

Засега е ясно само, че главното послание на САЩ, Великобритния и съюзниците им е изпратено към Иран. В Техеран вече понесоха щети от нападението на ХАМАС срещу Израел от 7 октомври миналата година, за което аятоласите се кълнат в брадата на пророка, че не са знаели. Тъкмо се бяха обнадеждили, че САЩ смекчават санкциите срещу износа им на петрол срещу отстъпки в ядрената им програма за военни цели и от Вашингтон върха санкционния режим.

Съдовете са скачени, както и преди. Залогът обаче расте. Скромната ми прогноза е, че с Техеран Западът все пак ще намери начин да разговаря, но с хутите-не. Така че, трябва да затегнем коланите пред екраните и да проявим търпение спрямо конфликта, който с такава страст пожелаха да разпалят от лагера на една държава, в която огромната част от мъжкото население няма какво друго да прави, освен да надене военната униформа. Надеждата е, че големият им ирански работодател ще намали или ще им спре заплатите. Говорим за потенциал от милион и половина заети в този “бизнес”  йеменци.

НА СНИМКАТА: Военен парад наармията на хутите в Сана през 2022 г. Мащабъът е такъв, че от “дронски” поглед не може да се каже веднага, дали снимката не е от Червения площад, Тянанмън или от центъра на Пхенян