Иван Гешев е българче, което трябва знае, че е за прокурор, приканвайки към конфликт със съседни държави

Бях решил да не се хващам да правя път на онези, които чукат на отворената ми врата, за да има за какво да се заяждат като се хвана на въдицата им. Но виждам, че вече и правителството се занимава да опровергава и да обещава, какво няма да забранява.

Не, няма да бъде забранявано “Аз съм българче”.

Никой никога не се е канил да го прави. Млада и неопитна в изказа си ръка написала в сайта на “Свободна Европа”, че не бивало да бъдат карани децата на мигрантите в България зорлем да рецитират “Аз съм българче”. От този незрял порив яростните патриотари веднага правиха “пробив”, който заслужава единствено да бъде взет на подбив  поради хиперболата, че “ тези, които нарязаха МОЧА, сега ще изрежат от учебниците “Аз съм българче”.

Толкова е тъпо да се твърди нещо подобно, че едва ли трябва да му се отговаря, но заваляха реакции на обезпокоените от промените. Най-силно вият срещу луната и несъществуващата заплаха от обезбългаряването на учебниците онези, които приписват на американците началническа роля в предполагаемото престъпление срещу българския патриотизъм.

Нищо подобно не се задава и никой не бива да се оправдава. Отбелязвал съм и в книгите си, че “Аз съм българче” е писано от Иван Вазов през лятото на 1913 г. в момент на покруса от катастрофата, надвиснала над България в кулминацията на Междусъюзническата война. Вазов, както всеки българин по онова време, прекрасно е разбирал, че именно Русия подстрекава всички съседи на България да се обърнат срещу нея. В резултат и най-русофилските среди в България изтрезняват от проруското си опиянение. 

Отнася се и до Патриарха на българската литература. Три години по-късно той доразвива вече открито своята неприязън към някога любимата му Русия в стихотворението “На руски воини”. В него ги обвинява, че носят ново иго на България-нещо, което спестява в “Аз съм българче”. Дядо Вазов отново развява знамето на патриотизма (наричан национализъм по онова време като антипод на русофилството, както отбелязва Симеон Радев) в апогея на българската национална катастрофа и в обстановка на руско злорадство от нея.

Моята хипотеза, че “Аз съм българче” е повратният момент във Вазовото русофилство може и да не се базира на декларативни, направо нотариално заверени доказателства, но почива на логиката на онези години. Във всеки случай Вазов стига дотам, че подкрепя идеята за преименуването на “Св. Александър Невски” на “Св.св.Кирил и Методий” по патриотични подбуди като отрицание на руското вероломство да натрапи на патриаршеския храм в София за патрон руски светец, който няма нищо общо с България. Канонизиран е векове след смъртта му заради отказа да приеме католицизма.

От мухата, кацнала фриволно в един авторски текст в сайта на “Свободна Европа”, патриотарите се опитват да надуят чугунен слон, който обаче издиша при първото бодване с аргументите на факта, че никой, никога в България не се е канил да забранява на когото и  да било да рецитира “Аз съм българче”.

В надуването на слона, както вече отбелязах, се включи и новоизлюпеният политик Иван Гешев. Постъпи като слон в стъкларски магазин. Покрай старанието си да се изпъчи в челото на патриотично възмутените той пътьом заклеейми (без да иска, според мен) и …президента Радев. Призова децата на мигрантите да бъдат заставяни да стават на крака в почит към българския химн. По този начин заклейми със задна дата грозната демонстрация на Радев, който напусна Народното събрание при изпълнението на националния химн.

Днес, пак от същата трибуна, Гешев “блести” с нов патриотарски гаф. Курдисал се е за поредно интервю в рашизоидната агенция ПИК на фона на карта на България “на три морета”. С този жест той прокламира афинитет към връщането на времето, в което на Балканите всеки воюва с цената на стотици хиляди жертви срещу своя съсед за присъединяване на територии и полуостровът си спечелва презрителното прозвище “барутен погреб” на Европа.

 

 

 

 

Ето такава балканизация ни предлага(т) като своя програма в днешна европейска България, опитвайки се да разпалят възмущение от едно несъществуващо намерение някой да постави “Аз съм българче” под запрещение.

Нека дам пример как в днешна московия прокламират “Аз съм руснак”. Карат и децата в училищата да пеят песента на един шаман (това е артистичното прозвище на автора и изпълнителя на “Я русский”).  

Шаман събира тълпи, които екзалтирано припяват с него, но това му е малко. В кулминацията на екзалтацията той изиграва и върха на светлинното си шовинистично шоу: натиска бутон в куфарче и на огромните екрани избухва имитация на ядрен взрив под френетичните писъци на възхитената гмеж.

Гешев, който имитираше борба с руzкото влияние у нас от чисто нови за него евроатлантически позиции в последната фаза на своята битка за личното си оцеляване на поста главен прокурор, няма право да пали подобни “ядрени страсти” и тук. Да свириш на струната на “България на три морета” е български еквивалент в нашенски мащаб на руzката гордост от възможността да подпалиш атомна война. 

Това не му беше ясно и на Слави Трифонов, с когото влезнах в сблъсък по тази тема още като водещ на “В десетката” по БТВ, но на един шаманстващ шоумен все пак му беше простено. Поне още не беше политик. Докато Гешев претендира на лидира днес в политическото пространство на хлъзгавия терен на патриотарщината в блъсканицата с въzрожденци, радэвисти, нинэвисти и прочее паразитиращи върху тази вълна спекуланти с националните чувства на българите. 

Подстрекаването към конфликт със съседни държави би трябвало да бъде дадено на прокурор. Гешев е българче, което би трябвало да го знае.