Предложение София да си върне славата на пионер като първа столица с “Виенско колело” на мястото на МОЧА)

Альоша още не е “освободен от наряд”, както препоръчваше Волен Сидеров в своя статия във в. “Демокрация” (преди да се превърне в добре познатия яростен рашист), но МОЧА вече освободи постамента.

Какво да има на негово място?

Този въпрос няма еднозначен отговор, съпоставим с обединяващото съмишлениците общо мнение за неговото премахване. Хора разни, идеи много. Но някои, като нашият съмишленик и активен участник в инициативата за демонтиране на МОЧА Георги Чунчуков, имат устойчива позиция от години. Снимката на окупатора Альоша, надвиснал над миниатюрния паметник на Левски в Пловдив, е също идея на Георги Чунчуков.

 

 

 

 

Ето още веднъж предложението, което той е осъвременил с някои промени спрямо онова, което вече е предлагал ( и съм публикувал в ivo.bg).

В Княжеската градина в София – Център за леки и екстремни  преживявания за хора от всички възрасти? (Обновена)

(Триумфът на колелото)

Нека най-напред да уточним очертанията на частта от Княжеската градина, в която да бъде вместен Центърът. Тя е с форма на правоъгълник със следните граници: южна – линия на 10-15 метра южно от постамента на Паметника на съветската армия (ПСА), вече известен  с по-популярното име Монумент на окупационната червена армия (МОЧА – по идея на Иво Инджев), северна – тротоара на бул. “Цар Освободител“, източната и западната – асфалтовите взаимно успоредни  алеи, перпендикулярни на бул.“Цар Освободител“ и ограничаващи плочника пред и зад МОЧА от източната и западната му страна.

В така очертания правоъгълник няма нито едно вековно дърво, налагащо се да бъде отсечено, квадратурата му е покрита с каменни плочи и блокове, частично с асфалт, както и с цветни лехи. Тази даденост на очертаната площ благоприятства вместването в нея на упоменатия в заглавието Център с неговото предназначение – за развлечение на гражданите на София. Та нали точно на това място след освобождението ни от османско владичество в сегашната Княжеска   градина „се ражда първата ледена пързалка в София“ – по сведение на проф. Вили Лилков,  по чието предложение е възстановено името й. Сега съвсем естествено е да се иска възстановяване и на предназначението й – “в място за забавление“!

В днешно време тази цел може да се постигне по различни начини. Един от тях е, ако в Центъра се построят два негови компонента, които да оформят облика му и да са в  съзвучие с неговото предназначение, заявено в заглавието на този текст. Компонентите са: виенско колело, известно още с прозвището си „колело за удоволствие“ (pleasure wheel) и скейтпарк. Защо точно виенско колело в Центъра и къде точно му е мястото там?

Патриотично настроени родолюбиви българи на всеки протест срещу МОЧА издигат транспарант с огромен надпис: „Искаме български паметник“. Авторът Ненчо Кръстев  на статията със заглавие „Виенското колело е измислено в България“ и подзаглавие „Какво светът смята, че  сме му дали“ документално доказва тези две твърдения, чрез два авторитетни чужди  източника – BBC и сп.“National Geographic” и един български – пътеписът на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“. (Вж. в. “Лечител“, бр. 17, 24-30 април, 2014 г.). В края на статията си Ненчо Кръстев, удовлетворен от солидните доказателства на тезата си, пише, че всеки модел на виенско колело (разбирай прототип, реплика и т.н.), може да се смята за паметник на българската изобретателност. Това е и най-силният аргумент на мястото на МОЧА, върху постамента му, да бъде монтирано виенско колело. Такова решение вероятно би задоволило родолюбивите българи, които ценят изобретателността като качество на една нация.

Чрез аргументите, които следват,  се обосновава  предназначението на виенското колело – как  то „оправдава“  прозвището си на „колело за удоволствие“ и анонсираните в заглавието на текста леки и екстремни преживявания.   Само по себе си извисяването на колелото нагоре, последвано от „пропадане“ надолу си е един вид преживяване – за едни хора леко (тези , които нямат страх  от височина), за други екстремно (тези, които имат). Ето как Алеко Константинов  описва в пътеписа си  возенето във виенско колело, след като се е   качил  в него, заедно със спътника си Филарет. Цитирам: “ На пътя ни се изпречва колосално желязно колело, – Ferris Wheel…Колелото може да се върти и полека и бързо; види се, бързото въртене е възбуждало страхотия и писъци. То и полека да се върти пак губиш малко кураж. Я попитайте Филарета като  почнахме да се възнасяме към върха на колелото, не му ли затупа сърцето, не каза ли той: “Ех, защо се качих и аз тука?“ Край на цитата. Колелото дава възможност и за опознаване на  града и околностите му от високо („от птичи поглед“), за кратко време. Отново Алеко Константинов: „От върха като погледнеш надолу, пред очите ти се разстила цялото изложение. Вижда се и град Чикаго,…   нашето око проникна контрабанда в оградата на Стара Виена, на дахомейското, лапландското и китайското село, така щото няма нужда да влизаме в тях“. Край на цитата. Между другото, в този цитат Алеко Константинов използва думичката „око“. През 1999 г. англичаните я включват в наименованието на тяхното виенско колело – „Окото на Лондон“.

Нека от Чикаго се върнем в София и да помечтаем за евентуалното наше колело за удоволствие  130 години след чикагското. Питам се, ще се намерят  ли българи, които да поискат и изпитат лекото или екстремно преживяване, качвайки се на „Окото на София“? И от неговата височина да  съзерцават столицата ни, както близката Витоша, така и по-далечния Балкан, дал името на полуострова, на който се намира страната ни. На стотина метра от колелото да  видят българската Алма Матер – Софийския университет “Св.Климент Охридски“ и скулптурите на дарителите му – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Малко по-нататък ще да видят  и величествения паметник на Апостола на българската свобода Васил Левски, прозрял и завещал ни пророческото: “Който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново в робство“. По-наляво погледът им  ще спре върху храм-паметника  именуван „Св. Александър Невски“, а не както му подхожда – „Св.Св. Кирил и Методий“.  Пред него  ще видят и сградата на Народното събрание, с изписаното над парадния й вход изречение-поучение, което да ни напомня, че „Съединението прави силата“, оставено ни  според легендата от хан Кубрат, чрез символиката с неговия сноп пръчки. И т.н. Разходката отвисоко може да продължи. И да завърши със селфи! Какъв по-добър спомен за решилите се да изпитат лекото или екстремно преживяване, както и опознаването на столицата ни „от птичи поглед“. А ако с възрастните (мама, татко, баба, дядо) са и децата, защо не и пеленачета, показващи главички от раничките тип „кенгуру“, сигурно е – емоциите на всички ще бъдат много по-силни и запомнящи се.

И една поучителна история във връзка с паметниците на „освободителите“ и алтернативните предложения  за това, какво да има на тяхно място след премахването им. Оказва се, че чехите са имали преди години проблем, сходен с нашия за МОЧА. През 1955г. сред парк в  Прага е открит паметник на Сталин (вж. линка: Stalin Monument, Prague), най-големият  извън границите на СССР. Зевзеците нарекли композицията   

„ Опашка за месо“. (Вж. снимката. Чехите имат чувство за хумор. Шегуват се както със себе си, така и с други. Нали преди години чешки художник беше сътворил инсталация, показваща територията на  България катo тоалетна).  През 1962 г. паметникът е демонтиран, но постаментът му е запазен. Мястото около него е „окупирано“ от неформални младежки групи. С годините се  самообособява като скейтпарк (вж. линка: Stalin Skate Park Instagram). През 1991г. върху освободения от паметника постамент е издигната трудно разпознаваема от  снимката му конструкция – метроном с огромна 20 метрова стрелка . Когато попитали архитекта  „Защо метроном?“, отговорът му бил:  „Символизира неумолимия ход на времето!“ (Да ви напомня нашето „Времето е наше!“ от онези години?).

Въпрос, който всеки може да си зададе: Защо ли чехите, след демонтажа  на паметника на Сталин, ако не след 1962 г., то поне  след 1991 не са поставили паметник на техен национален герой, на мястото на сталиновия? Нима не са имали такива? Но са решили да монтират огромната конструкция на метроном, при това изобретение на чужденец – германеца Йохан Мелцел, механик, пианист, педагог. Така чехите поставят на пиедестал, т.е. отдават дължимото на едно човешко изобретение, полезно за музикалното изкуство по света. Натоварено и с философската символика за „неумолимия ход на времето“.

След установената аналогия на чешкия и на нашия проблем, 30 години по-късно ние можем да се възползваме от техния опит и на постамента на МОЧА  да бъде монтирано виенско колело не само за това, че е паметник на българската изобретателност (по Ненчо Кръстев), а и заради търсените приятни преживявания от хората по целия свят, в частност и у нас. (Вж. Интернет). А защо не паметник на някой от великите  ни българи, малко по-нататък?

Според очертаните в началото на текста граници на  Центъра и след обоснованото място на първия му компонент – виенското колело, да направим това  и с втория – скейтпарка. Очевидно е,  мястото му е между постамента на МОЧА  и тротоара на бул. “Цар Освободител“, а източната  и западната му граници – взаимно успоредните асфалтови алеи, перпендикулярни на булеварда.

Както пързалянето с кънки по лед се е зародило в днешната Княжеска градина, така в по-ново време тя става родно и предпочитано място на поколения привърженици на карането за удоволствие и развлечение на ролкови кънки, тротинетки, велосипеди тип BMX, скейтбордове. А това е друг вид пързаляне, основаващо се на едно от най-великите човешки изобретения – КОЛЕЛОТО. Без него Центърът не би бил възможен!

Времената бързо се менят, с тях и изискванията към условията за упражняване на различните видове спортове – стари и нови, за любители и професионалисти. За скейтбордингът – като сравнително нов спорт, е необходима специализирана спортна база, т.е. скейтпаркове, такива като построения през 2011 г. „Скейтпарк София“ в Студетски град. При откриването му председателят на Българската скейтборд федерация Борис Атанасов заявява следното: „Няма дете на света, което да не иска, освен футболна топка, и скейтборд.“ Очевидно интересът у нас и по света към този екстремен спорт расте както на любителско, така и на професионално ниво. Доказателство в това отношение са и думите, споделени от Борис Атанасов и Марин Сладкаров – треньор на националния отбор по скейтборд, в сутрешния блок на БНТ 1 на  21.06.2019 г. (Световния ден  на скейтбординга). Те изразиха задоволството си от дългоочакваното признаване на скейтбординга като олимпийски спорт и от първото участие на скейтъри на Олимпиадата в Токио през 2020 г. Изказаха и благодарност на Националната спорна академия за нововъведената от 2019 – 2020 учебна година специалност „скейтборд“- треньорски профил. Борис Атанасов заяви още: „Единственият шанс за скейтборда, особено в България, да се развие  както трябва, е да се отделят сериозни средства за изграждане на спортни бази.“ Точно в този момент на екрана в студиото се излъчваше клип, който показва 9-10-годишни момчета и тийнейджъри, каращи скейтбордовете и колелата си на плошадката между  бул. “Цар Освободител“ и МОЧА. Изводът се налага от само себе си: това е естественото и най-подходящо място  за една от бъдещите спортни бази, т.е. за скейтпарк, разположен в разкошната Княжеска градина в центъра на София върху терен от 4-5 декара, съобразен  с всички най-нови изисквания и съдържащ необходимите модули. Така построен, той ще се превърне в скейтпарк еталон, представителен за България. Ще бъде годен за организиране и провеждане на национални и международни състезания. Ще е от огромна полза най-вече за българските деца, младежи и девойки, както и на по-възрастни от тях, останали подвластни на страстта си като 

„търсачи на силни усещания.“

Очертаното в началото на текста пространство за Център е възможно

най-подходящото  и поради  следното важно обстоятелство: в два съседни ъгъла на Княжеската градина  се намират две от метростанциите – СУ“Св. Климент Охридски“ и „Орлов мост“. Тази даденост осигурява на всички жители на  столицата, в който  и кватал да живеят те, и не само на тях, лесен, бърз (в рамките на 20-ина минути), евтин, както и екологичен транспорт до Княжеската градина, съответно до Центъра.

           Ако идеята за Центъра бъде реализирана, това ще бъде в унисон със

заявеното  от премиера акад. Николай Денков на официалната Фейсбук страница на Министерския съвет по време на живо включване на 07.08.2023 г. Цитирам: „Според други (граждани- б.а.) Княжеската градина трябва да бъде едно разчупено пространство, което да бъде използвано от жителите на София.“ Край на цитата. Предлаганият Център  с два компонента   е точно такова разчупено пространство!  И то за многократно използване, за хора от всички възрасти – от пеленачета до столетници. Ето  и друга част от заявлението на премиера акад. Денков: „Вече има дискусии какво друго може да се появи на негово място (на мястото на МОЧА – б.а.) Според някои граждани трябва да има скулптурни композиции на княз Борис I, цар Симеон или хан Аспарух“. (Очевидно е, че двата цитата от заявлението на премиера са обобщения на постъпилите  при него предложения от граждани за това, какво да има на мястото на МОЧА  след демонтажа му.) Нито един от тримата ни владетели няма паметник в столицата. Срамно е! За тях тримата като глави на държавата ни през вековете, сякаш най – подходящите места  за техни паметници,  като на държавници от най-висок ранг, са в наскоро възстановения триъгълник на държавната власт: пред сградите на Парламента, Министерския съвет и Президентството. И трите сгради имат голямо преимущество. Те са на булеварди, по които всекидневно минават стотици, дори хиляди коли с шофьорите и спътниците им, както и пешеходци. И трите паметника волю-неволю ще се набиват в очите им. И това ще се случва многократно. Подходящи примери в това отношение са паметниците на Васил Левски, Цар Освободител, Руски паметник. Докато в Княжеската градина това не е възможно по обясними причини. Ситуацията там ще напомня  поговорката „Далеко от очите, далече и от сърцето!“

           Когато МОЧА бъде демонтиран (процедурата вече е в ход), ще завалят предложения с имената на българските ханове, князе и царе, основали и стабилизирали държавата ни. (В заявлението си акад. Денков даде знак, че процесът вече е започнал.) Ще бъдат предлагани имената на десетки, дори стотици българи, творили с перо и воювали с меч за възраждането  ни като народ и държава. Ще бъдат предлагани и имената  на Симеон Радевите строители на съвременна България, поставили я на европейски релси. И на един от тях ще трябва  да се изгради достоен паметник на мястото на МОЧА. Коя  ще бъде институцията, която да отсее най-достойния   от плеядата  заслужили тази висока чест велики българи? Задача непосилна за когото и да е! Друг вариант е унгарският: „Площад  на героите“ в Будапеща. (Да си припомним историята с демонтирания паметник на Сталин в Прага.)

След  всички разсъждения по темата изводът  е: мястото на МОЧА е най-подходящо за виенското колело. То, в съседство със скейтпарка-еталон,  ще направят така, че София да се сдобие  с магнетично място в Княжеската градина –  Център за леки и екстремни преживявания за хора от всички възрасти (от пеленачета до столетници). Хора, както от столицата, така и от страната, защо не  и от чужбина. Така  ще се сбъдне цитираното по-горе от премиера желание, вероятно на не малко граждани, че „Княжеската  градина трябва да бъде разчупено пространство, което да бъде  използвано от жителите на София.“ Трудно би било да се намери терен по-подходящ за целта. Между другото, Центърът ще дава нагледна представа за триумфа на колелото в живота на човека (по-точно в развлекателната му сфера) и ще символизира неговата изобретателност, в частност българската. Светът нямаше да узнае, че сме му дали нещо, ако английският пътешественик Питър Мънди не беше нарисувал прототипа на виенското колело, видяно от него в Пловдив на 17 май 1620 г. С това, което той е направил, е заслужил някъде върху  постамента  на колелото да бъде обособен информационен кът за тази екзотична история и на подходящо място поставен скромен негов бюст, плоча.

И накрая, една идея, която не е без прецедент и е свързана с построяването  на Центъра. Точно преди десет години в кампуса на Русенския университет „Ангел Кънчев“ е открита многофункционална двуетажна сграда. Неин спомоществовател е известният български емигрант-филантроп и дарител Игнат Канев. Над главния вход на сградата е написно: KANEFF CENTRE, вдясно от него –  University of Ruse “Angel Kanchev”.(Вж. снимката в Интернет). А в бъдеще време какво би могло да има в София?: „X” ЦЕНТЪР – КНЯЖЕСКА ГРАДИНА, или в обратен словоред. Търси се X!!! X може да бъде както българско, така и чуждо име. .Ако не се намери дарител от ранга на Игнат Канев, следва Община София да финансира построяването на Центъра. Тогава над главния вход към него  би подхождал надписа: КНЯЖЕСКА ГРАДИНА – МЪНДИ ЦЕНТЪР. Нали, ако Питър Мънди не беше нарисувал прототипа  на виенското колело в Пловдив, светът нямаше да узнае какво сме му дали!

Георги Чунчуков (на снимката с моя скромност)