Лай(т)мотивът за посолствотоТО и премахването на МОЧА, ускорено от руzкото посольство

Един лай(т)мотив се повтаря от борците на фронта за доказване на всяка цена, че днес в България е по-зле откогато и да било. Те лай(т)мотивите на лаещите са много, но този ми е особено любим поради особено едрия мащаб на неговата лъжливост.

 

 

 

 

Не познахте, ако сте помислили, че съм паднал в капана да споря за дупките и кратерите при шофирането в София. Лесно е за присмех по една линия: те съвсем не са от днес и не настоящото (неработещо все още) управление на столицата е виновно за тях.

Друго ми направи по-голямо впечатление – вменяват несъществуваща западна мотивация за нашите власти, които се решиха най-после цели 33 години след края на съветския колониализъм да разкарат от пиедестала му най-агресивния, най-големия, най-представителния за имперското натрапничество у нас МОЧА.

Разбира се, за главен виновник стандартно е обвинено посолствоТО. 

Обявявам награда от една моя пенсия, която става за еднократна почерпка на взвод рашисти с толкова водка, колкото могат да понесат.

 

 

 

 

 

Ще я подаря на всеки, мишок който намери поне едно публично подстрекателство на посолствоТО да бъде демонтиран МОЧА. За недоказуеми предположения не дарявам нищо, освен презрение.

Защо съм толкова сигурен ли? Защото, за разлика от въпросните клеветници, съм следил много внимателно темата през десетилетията. Повдигал съм я при възможност и неофициално. Уви, никога не съм регистрирал не само реакция, но дори и нещо като отношение към този вътрешен български проблем. Никога!

Многократно съм призовавал публично в свои статии и в изявите си по митингите западните партньори да дадат едно рамо в неравната битка. Никога не получихме съдействие. Това доскоро беше разочароващо за мен. Оставиха ни сами да се справим. Може би постъпиха като родители, които оставят децата си да се сблъскат с живота сами, за да се научат да се справят с неговите предизвикателства. 

 

Знам, че кълчавачите по петите ми ще се хванат за метафората с родителството, за да ми напомнят, че България е древна и е позорно да си търси “родители” в наше време ( обикновено “за баланс” и повече достоверност в репликирането припомнят родителството на СССР спрямо нас). Само че, за съжаление, по отношение на демокрацията в съвременния свят направо сме оставачи. Не е срамно да си признаем, че се опитваме да наваксаме изоставането си и съдействието на съюзниците ни е добре дошло.

Сега можем да кажем с гордост, че осъществихме целта си да постигнем резултат в премахването на МОЧА и без помощта на НАТО и ЕС.

В същото време с нарастваща изненада научавам, че всъщност точно посолствоТО едва ли не е наредило премахването на МОЧА. 

Истината е, че на помощ ни се притече Путлер. Направи го без да иска, нахлувайки в Украйна, с което си издейства сплотяващото презрение на демократичния свят. Без неговата решаваща подкрепа за нашата националноосвободителна кауза нямаше да настъпи сегашното ( относително) изтрезняване сред българското общество, рефлектирало и върху решението на съответните институции.

В крайна сметка е вярно, че посолствоТО изигра важна роля, за да прелее чашата на институционалното търпение у нас. Само че посолствоТО, представително в този смисъл, е руzкото. (Без)сърдечно благодарим, че си го причиниха с тяхната агресивна политика.