Не за 6, а за претенция към 66 имота е бламиран Сакскобургготски от съд в София. Каква е п(р)о(л)уката?

Отново се завъртя плочата за апартаментите на Цветан Цветанов. Тази музика тръгна от “Свободна Европа”. 

Завъртя се на близо 180 градуса по темата и бившият шеф на Цветанов относно бързата ампутация на дясната си ръка, позовавайки се тогава на факта, че американската “Свободна Европа” е анонсирала темата. 

Собственикът на ГЕРБ вече съжалявал с днешна дата, че си е уволнил заместника-въпреки доверието си в “Свободна Европа”.

Цветанов, справедливо или не, си замина от всички високите позиции, които дължеше на партийното си членство, заради 6 имота. 

Днес стана известно, че семейство Сакскобургготски са загубили в Софийския окръжен съд дело за собственост върху 66 имота.

Не, не злорадствам, макар да съм последователен противник на имплантираното с московски скалпел внедряване на Симеон Сакскобургготски в българската политика в нейния главен мозък. Най-доброто доказателство, че съм бил в черния му списък като водещ на едно от най-популярните публицистични предавания, е че за 6 години нито веднъж не откликна да поканите ми да ми гостува в студиото.

Величеството беше на опознавателна обиколка в най-гледаната телевизия БТВ в апогея на своето възвеличаване. Бях сред поканените “екскурзоводи” като водещо лице на медията. Телохранителят му Борисов почтително стоеше на заден план в позата на келнер.

 

Другите двама от върха на държавата сред бойкотиращите ме по онова време бяха съуправляващия малко по-късно с него Ахмед Доган и техният съзаклятник, президентът Първанов. За мен е въпрос на чест и чиста съвест да спомена този факт. “Кажи ми кой те бойкотира, за да ти кажа кой си” е перифразата в случая.   

Ако някой се е съмнявал, че Сакскобургготски е бил доведен тук нарочно, т.е. да спре Иван Костов да повтори премиерския си мандат, нека се запознае с откровението на Росен Карадимов. 

В интервю за “Лице в лице” по БТВ той сам реши да разкаже като участник в “Кръглата маса” през 1990 г. , че Сакскобургготски е бил спазарен с БСП от тогавашния елит на СДС, оглавяван от Желю Желев, да се завърне в България като президент.  

Карадимов свидетелства в новото си амплоа на житейски подсигурен в наши дни банкер. Изказа се и като бивш висш комсомолски фактор от последния стадий на комсоциализма. Като такъв е участвал в пазарлъка. Включен е бил като перспективен кадър по тогавашните мерки в рамките на триумфиращия реваншизъм на БСП.

Да повторя, не изпитвам радост от факта, че сем. Сакскобургготски са получили съдебен отпор срещу опитите да реституират огромна недвижима собственост. Радвам се  обаче, че временно успешните сенчести опити България да бъда разигравана с онзи “царски гамбит” най-сетне са осветени. Всички ние, които говорехме и пишехме същото, с надежда да хвърлим малко светлина в тази тъмна далавера, сме реабилитирани срещу обвиненията, че сме  разпространявали конспиративни теории.

За забравилите или неосведомените припомням, че Сакскобургготски обеща още в смутните деветдесет години (в интервю за Кеворкян!), че той няма аспирации към наследството на фамилията си в България. 

 

 

 

 

Да речем, че чисто човешки все пак се е полакомил. Хората сме си лакоми по природа, все пак. Човешко е да се лакомиш. Мнозина на негово място биха постъпили по същия начин. Но…той не е кой да е, не е като “мнозина”. Имаше мисия и тя му беше организирана за заблуда на мнозина.

“Категорично не”, отвърна той с натъртване в отговор на въпроса на Кеворкян дали има материални претенции към България, говорейки на по-добър български от онзи, които ни демонстрираше като  премиер на България много по-късно (!?)

Онова, което подейства като трион за клона, върху който беше седнал като представител на разклонението на царската фамилия в очите на българите, беше нахалството да задейства в немислими за обикновените претенденти за реституция темпове връщането на имоти. Направи го в качеството на най-овластения човек в държавата от позицията на премиер. Беше като илюстрация как един благородник по рождение може да деградира до обикновено лъжливо овчарче. Уби идеята за монархизма в очите на провиделите в нея спасение за България.

Всички прогледнаха, че този не е никакъв мона(р)х. Екзалтираните бързо го отписаха от списъка си със светците.

Поучително беше. А днес е и препоръчително да се помни от онези, по утъпканото от него по политическо нанадолнище.