Правото да си изберем “брат” е нашето спасение

Изразът “да те хванат братята” в българския език, отнасящ се до полудяването, е изстрадана истина.

Още две “братски” страни се млатят с ракети. Това стана ясно от размяната на ракетни удари между Иран и Пакистан, след което външните им министерства си размениха взаимни уверения, че двете страни са братски.

Разпрата между тези две “братски”страни, побратимени вече и по линия на притежаването на ядрено оръжие след като Иран най-вероятно е станал член на ядрения военен клуб с входна такса от няколко бойни глави, е заради белуджите. Десетина милиона са но са пръснати в три страни (Иран, Афганистан и най-вече в Пакистан), а жаждата им за собствена независима държава се натъква на “братски” наказателни, доста кървави акции от страна на съответните армии ( предимно в Пакистан).

Най-голямата “братска” война в наше време се води вече втора година от страна на московията, която дори не признава, че води война, а един от “аргументите” й за това е в твърдението, че няма как руснаци да воюват срещу…руснаци, каквито били всъщност киевските братя. В момент на отчаяние от военните провали в Украйна един “умник” обясни по телевизора в московията, че успешната съпротива на украинците се дължи на факта, че са руснаци.

“Братството” като основание за братоубийства е проклятие, старо като библейската притча за Кайн и Авел. Но едно от най-големите (не случайни) недоразумения е родила изкривената в московска полза история с “братушките”. 

С това снизходително великоруско название московците наричали малките народи, употребявани като основание за поредната им война за доближаване на Северната империя до Проливите. Тъжно-смешната страна на това зле прикрито презрение била в обстоятелството, че българите решили да отвърнат реципрочно и започнали да наричат “братушки” онези, които след не по-малко от 10 войни с османците най-сетне решили да поставят въпроса за свободата на “братушките” на Балканите. 

Като основание за “братство” между народите като правило се изтъква обща кръв и\ли религия. В този смисъл евреите и арабите са братя поне по своя семитски произход.

Братя сме по генетична линия с хърватите, сърбите и румънците, с които споделяме най-много славянски гени на полуострова, според наскоро публикувано в Белград изследване.

Съвременна Турция на Ердоган дава, меко казано, объркващи сигнали в това отношения. Обявява 4 милиона палестинци за свои братя, които имат право на собствена държава, но най-големите й врагове са 40 милиона кюрди, които отказват да се побратимят с държавите, в които са пръснати. Те нямат право на собствена държава, според Анкара.

Чехите и словаците така се бяха побратимили, че чак се бяха слели, но въпреки това решиха да се разведат мирно при първа възможност след разпадането на идеологическото основание за “сглобката” им.

Мирно, макар и в резултат на Първата световна война, се прибраха в собствени нови държави със стари корени братските някога народи от Австро-Унгарската империя.

Югославяните пък си нанесоха взаимно такъв братски побой при развода, че се наложи световният полицай НАТО да ги усмирява, че дори покани и “братски” части от московията, възползвали се от това да се проявят като троянски сръбски кон в тази поредна балканска война.

Любопитно е побратимяването между СССР, нейната днешна московка наследница и Сирия. То идва по линия на братските социалистически режими, скрепено с рекорден брой омъжени за сирийци рускини, известни от съветско време с това, че бяха готови да пристанат на всеки чужденец, за да я изведе от “съветския рай”. Това е най-буквалното кръвно побратимяване по полов път, за което се сещам в съвременната история (все пак е доброволно, не е като насила да си ги женили при насилствените асимилации, налагани от победители във войните).

Има и братство по интереси, базирани на разбиранията, породени от Ренесанса. Прокламира ги Френската революция, чието отглас звучи и днес в химна на Европа, прославящ братството между народите.

В същото време кръвното, генетичното и езиковото единство между англичаните и колонистите в Северна Америка никога не е пораждало порив за обяснения в братска любов. Днес “англосаксите” ги побратимява главно путлеритската пропаганда. Направо ги опакова в едно цяло и им удря общия черен печат на най-омразен враг.

Не е голямо откритие да кажа, но все пак да припомня, че “роднинството не е повод за приятелство”. Може да звучи цинично, но е (исторически) факт. Най-жестоките войни като правило са “братски”, т.е. гражданските. Или поне междусъседските – преди да се появяват средствата за транспортиране на войски и оръжия на големи разстояния в далечни континенти.

С всичко това искам да кажа, че нашето “братство” с “близки народи” е поучително потвърждение на факта, че изборът на “брат” е за предпочитане от това да го получиш “по наследство”. Нашите рашисти тропат с крак и непрекъснато повтарят в транс, че нямало как братските чувства към нашите освободители да бъдат изтръгнати от сърцата на българите. Каквото и да станело ( например да избиват хиляди съседи, включително жени и деца, както и да заплашват реално с ядрено унищожение света), пак ще ги любим по задължение, идващо от вековете.

Избрали сме (този път) правилната страна на историята и срещу тази явна истина се опитват да ни връщат отново и отново към “корените” ни да си бъдем заедно с “братушките”, които и днес “освобождават” своите “братя” с цел да ги поробят- досущ както римляните освободили гърците от войнствените македонци, след което романизирали Гърция, превърнали я в своя провинция, просъществувала близо 15 века.

Ето тази съдба на “освободен от братята” народ избягваме в наши дни, ставайки част от евроатлантическото семейство, с което нямаме роднинска връзка, а общ интерес, прокламиран в споменатата “Ода на радостта” ( деветата симфония на Бетовен), в която Шилер е обещал на хората равенство и братство още през 1785 година.

Ние наистина си избрахме братята. “Гласуването” ни започна още по времето на диктатурата, когато хората, особено младите, масово избираха западна музика, облекло и модели на поведение-а биха избрали и да се запознаят лично с живота на Запад, ако не беше забранено (най-вече това). Привържениците на “братството” по наследство, щото ни било в кръвта, са обречени да размножават в низходяща линия глупостта си, иронизирана от един от тях под формата на “откритието” , че социализмът се предавал по полов път.

 

 

 

 

 

 

 

Въпросните (от колажа по-горе, чийто автор не ми е известен) са ги “хванали братята”. Вече втори век техните подобия не ги напускат “братята”.

Въпросът е нормалните българи да се пуснат от този натрапен казачок.